Работна заплата - Редакционна история

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2014-04-01T11:55:38Z

Вижте още

Detelina Staneva в 11:55, 1 април 2014

2014-04-01T11:55:02Z

Detelina Staneva: /* Индексен факторен анализ на фонд работна заплата */

2014-04-01T11:54:32Z

Индексен факторен анализ на фонд работна заплата

Detelina Staneva: /* Моделиране на връзката между средната месечна работна заплата и средносписъчния брой на заетите лица в обществения сектор */

2014-04-01T09:33:46Z

Моделиране на връзката между средната месечна работна заплата и средносписъчния брой на заетите лица в обществения сектор

Detelina Staneva: /* Индексен факторен анализ */

2013-06-25T17:48:24Z

Индексен факторен анализ

Detelina Staneva: /* Индексен факторен анализ на фонд работна заплата */

2012-08-06T16:47:19Z

Индексен факторен анализ на фонд работна заплата

Detelina Staneva в 18:02, 21 юли 2012

2012-07-21T18:02:52Z

Показване на промените

Detelina Staneva: /* Външни препратки */

2012-07-21T17:56:28Z

Външни препратки

Detelina Staneva: /* Индексен факторен анализ на фонд работна заплата */

2012-07-19T18:29:43Z

Индексен факторен анализ на фонд работна заплата

Detelina Staneva: /* Индексен факторен анализ */

2012-07-19T18:25:33Z

Индексен факторен анализ

@@ Ред 17: / Ред 17: @@
 ==Вижте още==
 *[[Индексен факторен анализ]]
 *[[Анализ - разходи - ползи]]
 *[[Фредерик Тейлър]]
@@ Ред 31: / Ред 25: @@
 *[[QR код]]
 *[[Променлива в статистиката]]
 ==Източници==
 *[http://www.referatite.com/Rabotnata_zaplata_-315.html Работна заплата]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Работната заплата''' е '''възнаграждението, което получава всеки, участващ в работния процес и икономиката''' на даден регион. Тя се определя за база правомощия, степен на труда, минимална работна заплата за страната и др.
-==Определение==
+==Същност==
 Независимо от дадените определения за работна заплата, тя най-вече се състои от минимален и максимален праг. За да се  определи равнището и динамиката на работната заплата, всяко предприятие трябва да разполага със специфични механизми за определяне и изменение на:
 *минималната работна заплата за предприятието;
@@ Ред 14: / Ред 14: @@
 *определяне на обстоятелствата, които ще се отчитат при промяната;
 *определяне на процедурите за постигането на по-горните фактори.
 ==Вижте още==
 *[[Джон Стюарт Мил]]
 *[[Контролинг]]

← По-стара версия		Версия от 11:54, 1 април 2014
Ред 96:		Ред 96:

	DSТ' и DSТ' - коригиран абсолютен прираст на фонд работна заплата, който се дължи само на изменението на средносписъчния брой на заетите лица.		DSТ' и DSТ' - коригиран абсолютен прираст на фонд работна заплата, който се дължи само на изменението на средносписъчния брой на заетите лица.
−
−	~~==Индексен факторен анализ на фонд работна заплата==~~
−
−	Индексният факторен анализ на фонда на работната заплата в обществения сектор позволява да се установи дали факторните индивидуални равнища на средната работна заплата и средносписъчния брий на заетите лица, действат по еднакъв начин. В този случай фонда на работната заплата се получава като произведение от средната работна заплата и средносписъчния брой на заетите лица. Индексният факторен анализ е извършен при форма на връзка S=ЗТ. При използването на посочения в глава I алгоритъм в мултипликативен аспект са получени следните резултати:
−
−	~~[[file:rabz2.jpg\|center]]~~
−
−	През 1994г. фонда на работната заплата се увеличава с 37% спрямо 1993г., която е приета за база на сравнението. Това се дължи на положителното влияние, което оказва средната работна заплата, която нараства с 54%. Вторият фактор, изменението в средносписъчния брой на заетите лица е ограничил положителните промени в средната работна заплата, като отбелязва намалание от 11% спрямо предходната година.
−
−	Тенденцията на негативно влияние на втория фактор (средносписъчния брой на заетите лица) се запазва и през втория анализиран период, но през 1995г. той намалява със 7%. Общият (тотален) индекс на фонд работна заплата показва 43% увеличение, което отново се дължи на положителното влияние на първия фактор, а именно на средната работна заплата, която се повишава с 53% спрямо 1994г.
−
−	Общият индекс на фонд работна заплата з 1996г. нараства с над 83%. През тоси период субиндексът на фонд работна заплата, изразяващ автономното изменение на средносписъчния брой на заетите лица има най- малкото намаление за четирите анализирани подпериода, изразен в коефицент той е приблизително равен на 0,97 , т.е. средносписъчния брой на заетите лица е намалял с 3%. Както и при разгледаните по- горе периоди фонда на работната заплата е нарастнал под положителното влияние на първия фактор. Средната работна заплата е нарастнала 89%.
−
−	Относителното нарастване на фонда на работната заплата под влияние на двата фактора през периода 1997/96г. е 675%. Автономното изменение на средната работна заплата е 856%, а средносписъчния брой на заетите лица е намалял с 9%. Имайки предвид, че по- голяма част от нарастването на фонд работна заплата и автономното увеличение на средната работна заплата се дължат именно на инфлацията.
−
−	В мултипликативен аспект за периода 1994 - 1997г. се установява, че относителното нарастване на фонд работна заплата е плавно, като за последния анализиран подпериод (1997 спрямо 1996г.) отбелязва рязко нарастване, което както посочихме се дължи в най- голяма степен на инфлацията (Например месечната инфлация за февруари 1997г. е 242,7% по данни на НСИ). Самостоятелното изменение на средната работна заплата също е в посока увеличение. Вторият фактор и през четирите периода намалява, което ни показва, че двата фактора влияят разнопосочно върху резултативната величина.
−
−	Вторият аспект на индексния факторен анализ е адитивния анализ, както вече споменахме той е неотменим аналог на мултипликативния анализ, при който се установява абсолютното изменение и неговото стойностно изражение на фонда на работната заплата и на двата фактора, които го формират. Като е спазен алгоритъма за провеждането на адитивния анализ са получени следните резултати за общия абсолютен прираст на фонда на работната заплата и факториалните субприрасти:
−
−	~~[[file:rabz1.jpg\|center]]~~
−
−	От изложените резултати се вижда, че общия тотален прираст на фонд работна заплата за периода 1994 - 1997г. е положителен, т.е. потвърждават се резултатите от мултипликативния анализ за увеличаването на размера му през анализирания период. Данните за субприраста на фонд работна заплата под влияние на средната работна заплата също потвърждават тенденцията на увеличение, показана при анализа в мултипликативен аспект. Отрицателният субприраст на фонд работна заплата, който изразява автономното изменение на средносписъчния брой на заетите лица, също е в унисон с получените при мултипликативния анализ намаления.
−
−	През периода 1994/93г. 3965 млн. лева от прирастта на фонд работна заплата се дължат на средната работна заплата, на средносписъчния брой на заетите лица се дължи 785 млн. лева намаления. Влиянието на двата фактора също е отрицателно и размера му е 420 млн. лева. Общият прираст на фонда на работната заплата е 2761 млн. лева.
−
−	Подобна е тенденцията и през следващите три анализирани подпериода. За 1995/94г. общият прираст на фонд работна заплата е 4368 млн. лева, под влияние на средната работна заплата той нараства с 5408 млн. лева. Влиянието на средносписъчния брой на заетите лица и общото влияние от двата фактора върху фонда на работната заплата е отрицателно и стойностите им съответно са -679 млн. и -361 млн. лева.
−
−	Както се вижда общото влияние на факторите върху резултативната величина е отрицателно, т.е. в посока намаление за всички изследвани периоди. При използване на един от изброените методи за неговото разлагане ще получим автономните субприрасти на двата фактора. В настоящата курсова работа е използван метода на пропорционалното разлагане, защото първия метод не е достатъчно точен, а втория не може да се приложи поради разнопосочното въздействие на двата фактора. Получените корекционни коефициенти и коригираните стойности на субприрастите, изразяващи автономните изменения на съответните фактори (средната работна заплата и средносписъчния брой на заетите лица) са представени в приложението. След разлагането на субприрастта, изразяващ съвместното влияние на двата фактора се запазва общата тенденция на положително влияние на средната работна заплата и отрицателно - на средносписъчния брой на заетите лица върху фонда на работната заплата. Разликите, които се получават са само в стойностите, т.е. коригира се положителното влияние на средната работна заплата, което от 13004 млн. лева през 1996/95г. намалява на 12600 млн. лева и се увеличава стойностно отрицателното влияние на средносписъчния брой на заетите лица (за подпериода 1996/95г. от -468 млн. се увеличава на -482 млн. лева). Корекциите са в тази посока, защото субприрастта, изразяващ влиянието на двата фактора върху фонда на работната заплата има отрицателни стойности.
−
−	От направения индексен факторен анализ на фонд на работната заплата за обществения сектор могат да се направят следните изводи:
−
−	*Фондът на работната заплата през анализирания период отбелязва тенденция на плавно нарастване (с изключение на подпериода 1997/96г.), потвърдена от двата анализа в мултипликативен и адитивен аспект
−
−	*Положително влияние, т.е. в посока на увеличение оказва средната работна заплата.
−
−	*Намалението на средносписъчния брой на заетите лица влияе отрицателно върху фонда на работната заплата.

	==Вижте още==		==Вижте още==

@@ Ред 133: / Ред 133: @@
 *Намалението на средносписъчния брой на заетите лица влияе отрицателно върху фонда на работната заплата.
 ==Вижте още==
 *[[Джон Стюарт Мил]]

@@ Ред 18: / Ред 18: @@
 Една от задачите на икономическата статистика при изучаването и анализа на работната заплата е да наблюдава размера, структурата и динамиката на фонд работна заплата. Факторите, от които зависи фонда на работната заплата са средната работна заплата и средно- списъчния брой на заетите лица. Влиянието, което те оказват може да се проучи чрез индексния факторен анализ, при който се търси връзката между резултативната величина и определящите я [[фактор]]и при сравняване на два периода от време. Чрез него се установяват промените в абсолютни и относителни числа, предизвикани от отделните фактори, т.е. може да се установи до каква степен промяната във фонда на работната заплата се дължи на средно- списъчния брой на заетите лица и до колко причина за това е средната работна заплата. Също така чрез индексния факторен анализ може да се установи и съвместното влияние на двата фактора върху резултативната величина.
 За анализирането на фонд работна заплата се използват формите на връзка S = ЗТ и S = �ЗТ. В случая S е обема на [[фонд]] работна заплата, З - средната работна заплата, а Т - средносписъчния брой на заетите лица. Когато се анализира само един отрасъл се използва формата на връзка S = ЗТ, а за два и повече отрасъла- S = �ЗТ.
@@ Ред 33: / Ред 25: @@
 В мултипликативен аспект се установява разлагането на резултативната величина, изразена в относителни числа чрез общия (тотален) индекс - Is, на факториални субиндекси - I3 и IT.
-за един отрасъл при форма на връзка S = ЗТ, общия [[индекс]] има вида:
+Тъй като изследваната [[съвкупност]] е еднородна тоталния индекс може да се преобразува.
 З0 и З1 - равнища на средната работна заплата, изчислени на база на едно предприятие;
@@ Ред 126: / Ред 86: @@
 *В третия случай се използва метода на пропорционалното разлагане. Тук се изчислява корекционен [[коефициент]] К, с който се коригират прирастите от изолираното самостоятелно влияние на факторите поотделно с разпределения общ прираст.
 Прирастите на самостоятелно изменение на средната работна заплата и средносписъчния брой на заетите лица се получават, когато абсолютните им прирасти, получени при разлагане на общия прираст се умножат с израза (1±К):

@@ Ред 147: / Ред 147: @@
 Индексният факторен анализ на фонда на работната заплата в обществения сектор позволява да се установи дали факторните индивидуални равнища на средната работна заплата и средносписъчния брий на заетите лица, действат по еднакъв начин. В този случай фонда на работната заплата се получава като произведение от средната работна заплата и средносписъчния брой на заетите лица. Индексният факторен анализ е извършен при форма на връзка S=ЗТ. При използването на посочения в глава I алгоритъм в мултипликативен аспект са получени следните резултати:
-[[file:rabz2.jpg]]
+[[file:rabz2.jpg|center]]
 През 1994г. фонда на работната заплата се увеличава с 37% спрямо 1993г., която е приета за база на сравнението. Това се дължи на положителното влияние, което оказва средната работна заплата, която нараства с 54%. Вторият фактор, изменението в средносписъчния брой на заетите лица е ограничил положителните промени в средната работна заплата, като отбелязва намалание от 11% спрямо предходната година.
@@ Ред 161: / Ред 161: @@
 Вторият аспект на индексния факторен анализ е адитивния анализ, както вече споменахме той е неотменим аналог на мултипликативния анализ, при който се установява абсолютното изменение и неговото стойностно изражение на фонда на работната заплата и на двата фактора, които го формират. Като е спазен алгоритъма за провеждането на адитивния анализ са получени следните резултати за общия абсолютен прираст на фонда на работната заплата и факториалните субприрасти:
-[[file:rabz1.jpg]]
+[[file:rabz1.jpg|center]]
 От изложените резултати се вижда, че общия тотален прираст на фонд работна заплата за периода 1994 - 1997г. е положителен, т.е. потвърждават се резултатите от мултипликативния анализ за увеличаването на размера му през анализирания период. Данните за субприраста на фонд работна заплата под влияние на средната работна заплата също потвърждават тенденцията на увеличение, показана при анализа в мултипликативен аспект. Отрицателният субприраст на фонд работна заплата, който изразява автономното изменение на средносписъчния брой на заетите лица, също е в унисон с получените при мултипликативния анализ намаления.

@@ Ред 308: / Ред 308: @@
 *[http://lex.bg/laws/ldoc/2135542406 Наредба за структурата и организацията на работната заплата]
 ==Външни препратки==
 [[category:Икономикс]]

@@ Ред 122: / Ред 122: @@
 При провеждането на индексния факторен анализ се измерва прирастът от изолираното самостоятелно влияние и на съвместното влияние на факторите върху резултативната величина. Прирастът от всеки фактор по отделно представлява точно определена величина, която изразява частта от общия прираст поради въздействието на този фактор. Абсолютният прираст от съвместното влияние на двата фактора няма аналог в мултипликативния анализ. За поличаване на автономните субприрасти само за двата фактора се предлага разлагането му. Теорията на индексите предлага различни начини за това разлагане, но по- популярните от тях са:
-.	В първия случай величината на прираста от общото влияние на двата фактора се разделя на две части, като всяка от тях се прибавя към прираста от изолираното самостоятелно влияние на всеки фактор. При този начин не се взема под внимание степента на влияние на всеки фактор, която е различна по силата си на въздействие.
+*В първия случай величината на прираста от общото влияние на двата фактора се разделя на две части, като всяка от тях се прибавя към прираста от изолираното самостоятелно влияние на всеки фактор. При този начин не се взема под внимание степента на влияние на всеки фактор, която е различна по силата си на въздействие.
-.	Във втория случай се предполага, че част от прираста от съвместното влияние на факторите е следствие от равното им участие, а другата част- от влиянието на фактора с по- голямо относително изменение. Този метод е приложим само ако влиянието на двата фактора върху резултативната величина е положително (т.е. те трябва да нарастват). Ако факторите се променат разнопосочно, той е неприложим.
+*Във втория случай се предполага, че част от прираста от съвместното влияние на факторите е следствие от равното им участие, а другата част- от влиянието на фактора с по- голямо относително изменение. Този метод е приложим само ако влиянието на двата фактора върху резултативната величина е положително (т.е. те трябва да нарастват). Ако факторите се променат разнопосочно, той е неприложим.
-.	В третия случай се използва метода на пропорционалното разлагане. Тук се изчислява корекционен коефициент К, с който се коригират прирастите от изолираното самостоятелно влияние на факторите поотделно с разпределения общ прираст.
+*В третия случай се използва метода на пропорционалното разлагане. Тук се изчислява корекционен коефициент К, с който се коригират прирастите от изолираното самостоятелно влияние на факторите поотделно с разпределения общ прираст.
 DS(ЗТ) DS(ЗSТ)