Полезност - Редакционна история

Detelina Staneva: /* Видове полезност */

2014-04-01T06:35:51Z

Видове полезност

Detelina Staneva в 06:35, 1 април 2014

2014-04-01T06:35:28Z

Detelina Staneva: /* Полезността като потребност */

2014-04-01T06:33:02Z

Полезността като потребност

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2014-04-01T06:32:40Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Видове полезност */

2012-04-03T00:07:28Z

Видове полезност

Detelina Staneva в 00:07, 3 април 2012

2012-04-03T00:07:18Z

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2012-04-03T00:06:42Z

Вижте още

Detelina Staneva в 00:06, 3 април 2012

2012-04-03T00:06:04Z

Teodora Doktorska: /* Индивидуална полезност на благото. */

2011-12-18T14:50:55Z

Индивидуална полезност на благото.

Teodora Doktorska: /* Виж още */

2011-12-18T14:50:40Z

Виж още

← По-стара версия		Версия от 06:35, 1 април 2014
Ред 1:		Ред 1:
	'''Полезност''' - Полезността е '''способността на дадена стока да задоволява определена потребност на човека'''.		'''Полезност''' - Полезността е '''способността на дадена стока да задоволява определена потребност на човека'''.
−
−	~~== Видове полезност==~~
−
−	~~===Пределна полезност===~~
−
−	В икономиката, пределна или маргинална полезност на стоките и услугите е полезността, придобита (или изгубена) в процеса на увеличаване (или намаляване) на консумацията им. Като цяло, предпочитанията определят намаляващата пределна полезност. Консумирането на първата единица (част) на стока или услуга носи по-голямо удовлетворение отколкото втората или всяка следваща.
−
−	Да приемем че едно благо (пица) се дели на части и в разпореждане на индивида са пет части. При употребата на първата пица потребителя получава определено равнище на удовлетвореност. С използване на второто парче се добавя също нова полезност и т.н. Тази добавена стойност, т.е. полезността на втората пица спрямо първата, на третата по отношение на втората и т.н. се нарича пределна или [[маржинална полезност]].
−
−	~~===Индивидуална полезност===~~
−
−	Обща сборът от пределната полезност на различните части на дадено благо.Съвкупна сумата от общa полезност на количествата блага, с които разполага един потребител.
−
−	*[[Законът]] на намаляващата пределна полезност гласи, че когато по-голямо е количеството на употребяванoто благо, толкова е по-малка пределната полезност, получавана при потребяването на всяка следваща допълнителна единица.
−
−	*[[Кардинална теория за полезността]] - обща и пределна полезност
−
−	Тук ще говорим само за стопанските блага, които имат потребителски характер, обект са индивидуално потребление и се придобиват по пътя на изразходване на паричните доходи на населението. Полезността на благата е тяхната способност да удовлетворяват определени потребности на човека. Тя има две характеристики: от една страна обективните свойства на конкретните стоки и услуги, които благата притежават и са част от природната субстанция и преобразуваща дейност на човека и от друга отразяването на субективните желания, вкусове, оценки и предпочитания на хората. Потребителите оценяват благата индивидуално и съответно тяхната полезност е субективна. Основателно е твърдението, че едно благо има толкова полезност, колкото са и неговите потребители. Общата и пределна полезност е добавъчната полза, която човек извлича от дадено благо в процеса на неговото потребление и която намалява с всяка следващата част от консумацията на това благо. Същевременно с потреблението на съставните му части нараства общата полезност, която човек получава. Единицата за измерване на полезността се наричана утил, но тя не е универсална за всички блага. Чрез пределната полезност се измерва прирастът на ползата, която е резултат от добавъчното потребление. Пределната полезност е функция от общата полезност, извежда се от нея и показва полезния ефект от следващата, последната консумирана част от употребяваното благо.

	==Вижте още==		==Вижте още==

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-'''Полезност''' - Полезността&nbsp;е&nbsp;'''[http://bg.wikipedia.org/wiki/Способност способността]&nbsp;на дадена&nbsp;[http://bg.wikipedia.org/wiki/Стока стока]&nbsp;да задоволява определена&nbsp;[http://bg.wikipedia.org/wiki/Потребност потребност]&nbsp;на човека'''.
+'''Полезност''' - Полезността е '''способността на дадена стока да задоволява определена потребност на човека'''.
 == Видове полезност==
-===[[Пределна полезност]]===
+===Пределна полезност===
-В&nbsp;[http://bg.wikipedia.org/wiki/Икономика икономиката],&nbsp;пределна&nbsp;или&nbsp;маргинална&nbsp;полезност&nbsp;на&nbsp;[http://bg.wikipedia.org/wiki/Стока стоките]&nbsp;и услугите е&nbsp;[http://bg.wikipedia.org/wiki/Полезност полезността], придобита (или изгубена) в процеса на увеличаване (или намаляване) на консумацията им. Като цяло, предпочитанията определят&nbsp;[http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Намаляваща_пределна_полезност&action=edit&redlink=1 намаляващата пределна полезност]. Консумирането на първата единица (част) на стока или услуга носи по-голямо удовлетворение отколкото втората или всяка следваща.
+В икономиката, пределна или маргинална полезност на  стоките и услугите е полезността, придобита (или изгубена) в процеса на увеличаване (или намаляване) на консумацията им. Като цяло, предпочитанията определят намаляващата пределна полезност. Консумирането на първата единица (част) на стока или услуга носи по-голямо удовлетворение отколкото втората или всяка следваща.
 Да приемем че едно благо (пица) се дели на части и в разпореждане на индивида са пет части. При употребата на първата пица потребителя получава определено равнище на удовлетвореност. С използване на второто парче се добавя също нова полезност и т.н. Тази добавена стойност, т.е. полезността на втората пица спрямо първата, на третата по отношение на втората и т.н. се нарича пределна или [[маржинална полезност]].
-===[[Индивидуална полезност]]===
+===Индивидуална полезност===
 Обща сборът от пределната полезност на различните части на дадено благо.Съвкупна сумата от общa полезност на количествата блага, с които разполага един потребител.
@@ Ред 23: / Ред 15: @@
 *[[Законът]] на намаляващата пределна полезност гласи, че когато по-голямо е количеството на употребяванoто благо, толкова е по-малка пределната полезност, получавана при потребяването на всяка следваща допълнителна единица.
-*[[Кардинална теория за полезността]] &nbsp;- обща и пределна полезност
+*[[Кардинална теория за полезността]]  - обща и пределна полезност
 Тук ще говорим само за стопанските блага, които имат потребителски характер, обект са индивидуално потребление и се придобиват по пътя на изразходване на паричните доходи на населението. Полезността на благата е тяхната способност да удовлетворяват определени потребности на човека. Тя има две характеристики: от една страна обективните свойства на конкретните стоки и услуги, които благата притежават и са част от природната субстанция и преобразуваща дейност на човека и от друга отразяването на субективните желания, вкусове, оценки и предпочитания на хората. Потребителите оценяват благата индивидуално и съответно тяхната полезност е субективна. Основателно е твърдението, че едно благо има толкова полезност, колкото са и неговите потребители. Общата и пределна полезност е добавъчната полза, която човек извлича от дадено благо в процеса на неговото потребление и която намалява с всяка следващата част от консумацията на това благо. Същевременно с потреблението на съставните му части нараства общата полезност, която човек получава. Единицата за измерване на полезността се наричана утил, но тя не е универсална за всички блага. Чрез пределната полезност се измерва прирастът на ползата, която е резултат от добавъчното потребление. Пределната полезност е функция от общата полезност, извежда се от нея и показва полезния ефект от следващата, последната консумирана част от употребяваното благо.
@@ Ред 29: / Ред 21: @@
 ==Вижте още==
-*[[Закон]]
+*[[Видове полезност]]
 *[[Стока]]

← По-стара версия		Версия от 06:33, 1 април 2014
Ред 26:		Ред 26:

	Тук ще говорим само за стопанските блага, които имат потребителски характер, обект са индивидуално потребление и се придобиват по пътя на изразходване на паричните доходи на населението. Полезността на благата е тяхната способност да удовлетворяват определени потребности на човека. Тя има две характеристики: от една страна обективните свойства на конкретните стоки и услуги, които благата притежават и са част от природната субстанция и преобразуваща дейност на човека и от друга отразяването на субективните желания, вкусове, оценки и предпочитания на хората. Потребителите оценяват благата индивидуално и съответно тяхната полезност е субективна. Основателно е твърдението, че едно благо има толкова полезност, колкото са и неговите потребители. Общата и пределна полезност е добавъчната полза, която човек извлича от дадено благо в процеса на неговото потребление и която намалява с всяка следващата част от консумацията на това благо. Същевременно с потреблението на съставните му части нараства общата полезност, която човек получава. Единицата за измерване на полезността се наричана утил, но тя не е универсална за всички блага. Чрез пределната полезност се измерва прирастът на ползата, която е резултат от добавъчното потребление. Пределната полезност е функция от общата полезност, извежда се от нея и показва полезния ефект от следващата, последната консумирана част от употребяваното благо.		Тук ще говорим само за стопанските блага, които имат потребителски характер, обект са индивидуално потребление и се придобиват по пътя на изразходване на паричните доходи на населението. Полезността на благата е тяхната способност да удовлетворяват определени потребности на човека. Тя има две характеристики: от една страна обективните свойства на конкретните стоки и услуги, които благата притежават и са част от природната субстанция и преобразуваща дейност на човека и от друга отразяването на субективните желания, вкусове, оценки и предпочитания на хората. Потребителите оценяват благата индивидуално и съответно тяхната полезност е субективна. Основателно е твърдението, че едно благо има толкова полезност, колкото са и неговите потребители. Общата и пределна полезност е добавъчната полза, която човек извлича от дадено благо в процеса на неговото потребление и която намалява с всяка следващата част от консумацията на това благо. Същевременно с потреблението на съставните му части нараства общата полезност, която човек получава. Единицата за измерване на полезността се наричана утил, но тя не е универсална за всички блага. Чрез пределната полезност се измерва прирастът на ползата, която е резултат от добавъчното потребление. Пределната полезност е функция от общата полезност, извежда се от нея и показва полезния ефект от следващата, последната консумирана част от употребяваното благо.
−
−	~~==Полезността като потребност==~~
−
−	В процеса на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Потребление потреблението] на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Благо благата] индивидът задоволява някакво усещане и желание. Например водата задоволява усещането за жажда и желанието тя да се утоли. Полезността се проявява само тогава, когато желанието се пробуди и изчезва щом то угасне. За [http://bg.wikipedia.org/wiki/Потребител потребителя] полезността е индивидуализирана, отразява личните му вкусове, т.е. има субективен характер. Ето защо полезността на една [[стока]] ще е различна за отделните индивиди. Субективния характер на полезността на дадена стока изразява интензивността на желанието, което потребителят изпитва към нея. Историкът-изследовател оценява високо полезността на архивните документи в сравнение с тясно специализирана книга по корабостроене и обратно.
−
−	Полезността се превръща във [[фактическо задоволяване]] на конкретна [http://bg.wikipedia.org/wiki/Потребност потребност] едва в акта на потреблението, което предполага не само желанието на потребителя. Металите и другите природни ресурси, които се съдържат в недрата на планетите от слънчевата система, могат да са обект на желанието на хората, но докато не станат тяхно достояние нямат реална потребителска стойност. Пратка компютри, доставени на общност с племенно устройство на живот и всеобща неграмотност на населението, няма полезност за тях, защото не познават предназначението им, нито са в състояние да ги използват.
−
−	Следователно при равни други условия потребителското поведение се реализира чрез платежоспособното търсене, ако са налице няколко условия:
−
−	* желанието на потребителя и благо, което да го задоволи;
−	* познаване свойствата и качествената характеристика на благото; трето, възможност реално да се използва даденото благо.

	==Вижте още==		==Вижте още==

@@ Ред 40: / Ред 40: @@
 ==Вижте още==
 *[[Закон]]
 *[[Стока]]
 ==Източници==

@@ Ред 13: / Ред 13: @@
 ===[[Пределна полезност]]===
-В&nbsp;[[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Икономика икономиката]]],&nbsp;пределна&nbsp;или&nbsp;маргинална&nbsp;полезност&nbsp;на&nbsp;[http://bg.wikipedia.org/wiki/Стока стоките]&nbsp;и услугите е&nbsp;[http://bg.wikipedia.org/wiki/Полезност полезността], придобита (или изгубена) в процеса на увеличаване (или намаляване) на консумацията им. Като цяло, предпочитанията определят&nbsp;[http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Намаляваща_пределна_полезност&action=edit&redlink=1 намаляващата пределна полезност]. Консумирането на първата единица (част) на стока или услуга носи по-голямо удовлетворение отколкото втората или всяка следваща.
+В&nbsp;[http://bg.wikipedia.org/wiki/Икономика икономиката],&nbsp;пределна&nbsp;или&nbsp;маргинална&nbsp;полезност&nbsp;на&nbsp;[http://bg.wikipedia.org/wiki/Стока стоките]&nbsp;и услугите е&nbsp;[http://bg.wikipedia.org/wiki/Полезност полезността], придобита (или изгубена) в процеса на увеличаване (или намаляване) на консумацията им. Като цяло, предпочитанията определят&nbsp;[http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Намаляваща_пределна_полезност&action=edit&redlink=1 намаляващата пределна полезност]. Консумирането на първата единица (част) на стока или услуга носи по-голямо удовлетворение отколкото втората или всяка следваща.
 Да приемем че едно благо (пица) се дели на части и в разпореждане на индивида са пет части. При употребата на първата пица потребителя получава определено равнище на удовлетвореност. С използване на второто парче се добавя също нова полезност и т.н. Тази добавена стойност, т.е. полезността на втората пица спрямо първата, на третата по отношение на втората и т.н. се нарича пределна или [[маржинална полезност]].

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 ==Изложение и синоними==
-Синоними на тази дума могат да бъдат:[[[http://bg.wiktionary.org/wiki/полза полза]]],&nbsp;[http://bg.wiktionary.org/wiki/изгода изгода],&nbsp;[[[http://bg.wiktionary.org/wiki/придобивка придобивка]]],&nbsp;[http://bg.wiktionary.org/wiki/печалба печалба],&nbsp;[http://bg.wiktionary.org/wiki/интерес интерес],&nbsp;[[[http://bg.wiktionary.org/wiki/облага облага]]],&nbsp;[http://bg.wiktionary.org/wiki/кяр кяр],&nbsp;[http://bg.wiktionary.org/wiki/файда файда],&nbsp;[http://bg.wiktionary.org/wiki/преимущество преимущество],&nbsp;[http://bg.wiktionary.org/wiki/резултат резултат],&nbsp;[http://bg.wiktionary.org/wiki/награда награда],&nbsp;[http://bg.wiktionary.org/wiki/цена цена],&nbsp;[http://bg.wiktionary.org/wiki/изгодност изгодност],[http://bg.wiktionary.org/wiki/добив добив],&nbsp;[http://bg.wiktionary.org/wiki/доход доход],&nbsp;[http://bg.wiktionary.org/wiki/приход приход],[http://bg.wiktionary.org/wiki/ценност ценност],&nbsp;[http://bg.wiktionary.org/wiki/важност важност]
+Синоними на тази дума могат да бъдат:[http://bg.wiktionary.org/wiki/полза полза],&nbsp;[http://bg.wiktionary.org/wiki/изгода изгода],&nbsp;[http://bg.wiktionary.org/wiki/придобивка придобивка],&nbsp;[http://bg.wiktionary.org/wiki/печалба печалба],&nbsp;[http://bg.wiktionary.org/wiki/интерес интерес],&nbsp;[http://bg.wiktionary.org/wiki/облага облага],&nbsp;[http://bg.wiktionary.org/wiki/кяр кяр],&nbsp;[http://bg.wiktionary.org/wiki/файда файда],&nbsp;[http://bg.wiktionary.org/wiki/преимущество преимущество],&nbsp;[http://bg.wiktionary.org/wiki/резултат резултат],&nbsp;[http://bg.wiktionary.org/wiki/награда награда],&nbsp;[http://bg.wiktionary.org/wiki/цена цена],&nbsp;[http://bg.wiktionary.org/wiki/изгодност изгодност],[http://bg.wiktionary.org/wiki/добив добив],&nbsp;[http://bg.wiktionary.org/wiki/доход доход],&nbsp;[http://bg.wiktionary.org/wiki/приход приход],[http://bg.wiktionary.org/wiki/ценност ценност],&nbsp;[http://bg.wiktionary.org/wiki/важност важност]
 Основната идея за субективния характер на полезността е следната:&nbsp;потребителят сам знае какво му е нужно, той има&nbsp;[http://bg.wikipedia.org/wiki/Суверенитет суверенитет]&nbsp;при вземане на решения за конкретното поведение на&nbsp;[http://bg.wikipedia.org/wiki/Пазар пазара].
@@ Ред 15: / Ред 15: @@
 В&nbsp;[[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Икономика икономиката]]],&nbsp;пределна&nbsp;или&nbsp;маргинална&nbsp;полезност&nbsp;на&nbsp;[http://bg.wikipedia.org/wiki/Стока стоките]&nbsp;и услугите е&nbsp;[http://bg.wikipedia.org/wiki/Полезност полезността], придобита (или изгубена) в процеса на увеличаване (или намаляване) на консумацията им. Като цяло, предпочитанията определят&nbsp;[http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Намаляваща_пределна_полезност&action=edit&redlink=1 намаляващата пределна полезност]. Консумирането на първата единица (част) на стока или услуга носи по-голямо удовлетворение отколкото втората или всяка следваща.
-Да приемем че едно благо (пица) се дели на части и в разпореждане на индивида са пет части. При употребата на първата пица потребителя получава определено равнище на удовлетвореност. С използване на второто парче се добавя също нова полезност и т.н. Тази добавена стойност, т.е. полезността на втората пица спрямо първата, на третата по отношение на втората и т.н. се нарича пределна или [[маржинална полезност]]. Тя представлява удовлетворението, което потребителя получава от потреблението на една допълнителна единица от благото.&nbsp;Алгебрично&nbsp;пределната полезност се записва така:
+Да приемем че едно благо (пица) се дели на части и в разпореждане на индивида са пет части. При употребата на първата пица потребителя получава определено равнище на удовлетвореност. С използване на второто парче се добавя също нова полезност и т.н. Тази добавена стойност, т.е. полезността на втората пица спрямо първата, на третата по отношение на втората и т.н. се нарича пределна или [[маржинална полезност]].
 ===[[Индивидуална полезност]]===

@@ Ред 60: / Ред 60: @@
 *[[Маржинална полезност]]
 *[[Индивидуална полезност на благото]]
 *[[Закон]]
 *[[Стока]]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-'''Полезност''' - Полезността&nbsp;е&nbsp;[http://bg.wikipedia.org/wiki/Способност способността]&nbsp;на дадена&nbsp;[http://bg.wikipedia.org/wiki/Стока стока]&nbsp;да задоволява определена&nbsp;[http://bg.wikipedia.org/wiki/Потребност потребност]&nbsp;на човека.
+'''Полезност''' - Полезността&nbsp;е&nbsp;'''[http://bg.wikipedia.org/wiki/Способност способността]&nbsp;на дадена&nbsp;[http://bg.wikipedia.org/wiki/Стока стока]&nbsp;да задоволява определена&nbsp;[http://bg.wikipedia.org/wiki/Потребност потребност]&nbsp;на човека'''.
 ==Изложение и синоними==
@@ Ред 10: / Ред 8: @@
 Към това ще добавим и важното положение:&nbsp;полезността на стоката /и услугата/ е мерило, критерий за избора на потребителя.
 == Видове полезност==
+===[[Пределна полезност]]===
 В&nbsp;[[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Икономика икономиката]]],&nbsp;пределна&nbsp;или&nbsp;маргинална&nbsp;полезност&nbsp;на&nbsp;[http://bg.wikipedia.org/wiki/Стока стоките]&nbsp;и услугите е&nbsp;[http://bg.wikipedia.org/wiki/Полезност полезността], придобита (или изгубена) в процеса на увеличаване (или намаляване) на консумацията им. Като цяло, предпочитанията определят&nbsp;[http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Намаляваща_пределна_полезност&action=edit&redlink=1 намаляващата пределна полезност]. Консумирането на първата единица (част) на стока или услуга носи по-голямо удовлетворение отколкото втората или всяка следваща.
@@ Ред 37: / Ред 31: @@
 " - прираст на съответната величина
-==[[Индивидуална полезност на благото]].==
+===[[Индивидуална полезност]]===
 Обща сборът от пределната полезност на различните части на дадено благо.Съвкупна сумата от общa полезност на количествата блага, с които разполага един потребител.
-[[Законът]] на намаляващата пределна полезност гласи, че когато по-голямо е количеството на употребяванoто благо, толкова е по-малка пределната полезност, получавана при потребяването на всяка следваща допълнителна единица.
+*[[Законът]] на намаляващата пределна полезност гласи, че когато по-голямо е количеството на употребяванoто благо, толкова е по-малка пределната полезност, получавана при потребяването на всяка следваща допълнителна единица.
-'''[[Кардинална теория за полезността]] &nbsp;- обща и пределна полезност
+Тук ще говорим само за стопанските блага, които имат потребителски характер, обект са индивидуално потребление и се придобиват по пътя на изразходване на паричните доходи на населението. Полезността на благата е тяхната способност да удовлетворяват определени потребности на човека. Тя има две характеристики: от една страна обективните свойства на конкретните стоки и услуги, които благата притежават и са част от природната субстанция и преобразуваща дейност на човека и от друга отразяването на субективните желания, вкусове, оценки и предпочитания на хората. Потребителите оценяват благата индивидуално и съответно тяхната полезност е субективна. Основателно е твърдението, че едно благо има толкова полезност, колкото са и неговите потребители. Общата и пределна полезност е добавъчната полза, която човек извлича от дадено благо в процеса на неговото потребление и която намалява с всяка следващата част от консумацията на това благо. Същевременно с потреблението на съставните му части нараства общата полезност, която човек получава. Единицата за измерване на полезността се наричана утил, но тя не е универсална за всички блага. Чрез пределната полезност се измерва прирастът на ползата, която е резултат от добавъчното потребление. Пределната полезност е функция от общата полезност, извежда се от нея и показва полезния ефект от следващата, последната консумирана част от употребяваното благо.
 ==Полезността като потребност==
@@ Ред 59: / Ред 52: @@
 * познаване свойствата и качествената характеристика на благото; трето, възможност реално да се използва даденото благо.
+*[http://bg.wiktionary.org/wiki/полза Полза]
-==Виж още==
+*[[Икономическа полезност]]
+*[http://bg.wiktionary.org/wiki/придобивка Придобивка]
-[http://bg.wiktionary.org/wiki/полза полза]
+*[[Пределна полезност]]
+*[[Маржинална полезност]]
-[[икономическа полезност]]
+*[[Индивидуална полезност на благото]]
+*[[Кардинална теория за полезността]]
-[http://bg.wiktionary.org/wiki/придобивка придобивка]
+*[[Закон]]
+*[[Стока]]
-[[пределна полезност]]
+*[[фактическо задоволяване]]
 ==Източници==
-[http://bg.wikipedia.org/wiki/Начална_страница http://bg.wikipedia.org/wiki/]
+*[http://www.pharmfac.net/Pharmacoeconomics_Lekcii_Petrova/Thema6.pdf Метод разход-полезност]
+*[http://www.copaste.net/_edu/view.php?edulesson=331 Пределна полезност и оптимизиране на потребителския избор]
-[http://www.referatite.com/Potrebitelsko_povedenie_-189.html http://www.referatite.com/Potrebitelsko_povedenie_-189.html]
+*[http://www.unwe.acad.bg/research/?id=701 Обобщена теория на полезността и стойността]
+*[http://www.referati.org/marjinalna-revoliuciq-i-poqva-na-neoklasicheskite-napravleniq/20891/ref Маржинална революция и поява на неокласическите направления]
 [[category:Управленски решения и риск]]

@@ Ред 42: / Ред 42: @@
 [[Законът]] на намаляващата пределна полезност гласи, че когато по-голямо е количеството на употребяванoто благо, толкова е по-малка пределната полезност, получавана при потребяването на всяка следваща допълнителна единица.
@@ Ред 50: / Ред 47: @@
 '''Тук ще говорим само за стопанските блага, които имат потребителски характер, обект са индивидуално потребление и се придобиват по пътя на изразходване на паричните доходи на населението. Полезността на благата е тяхната способност да удовлетворяват определени потребности на човека. Тя има две характеристики: от една страна обективните свойства на конкретните стоки и услуги, които благата притежават и са част от природната субстанция и преобразуваща дейност на човека и от друга отразяването на субективните желания, вкусове, оценки и предпочитания на хората. Потребителите оценяват благата индивидуално и съответно тяхната полезност е субективна. Основателно е твърдението, че едно благо има толкова полезност, колкото са и неговите потребители. Общата и пределна полезност е добавъчната полза, която човек извлича от дадено благо в процеса на неговото потребление и която намалява с всяка следващата част от консумацията на това благо. Същевременно с потреблението на съставните му части нараства общата полезност, която човек получава. Единицата за измерване на полезността се наричана утил, но тя не е универсална за всички блага. Чрез пределната полезност се измерва прирастът на ползата, която е резултат от добавъчното потребление. Пределната полезност е функция от общата полезност, извежда се от нея и показва полезния ефект от следващата, последната консумирана част от употребяваното благо.
 ==Полезността като потребност==