Питър Дракър - Редакционна история

Detelina Staneva в 12:55, 31 март 2014

2014-03-31T12:55:25Z

Detelina Staneva в 13:11, 31 юли 2013

2013-07-31T13:11:40Z

Detelina Staneva в 13:11, 31 юли 2013

2013-07-31T13:11:24Z

Detelina Staneva в 13:10, 31 юли 2013

2013-07-31T13:10:57Z

Detelina Staneva: /* Живот */

2013-07-31T13:10:39Z

Живот

Detelina Staneva в 17:40, 14 ноември 2012

2012-11-14T17:40:27Z

Detelina Staneva: /* Външни препратки */

2012-11-14T17:35:45Z

Външни препратки

Detelina Staneva: /* Живот */

2012-11-14T17:33:12Z

Живот

Detelina Staneva: /* Живот */

2012-11-14T17:32:59Z

Живот

Detelina Staneva: /* Живот */

2012-11-14T17:31:38Z

Живот

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 '''Питър Дракър''' е '''виден икономист''' на нашето време. Той създава и популяризира многжество теории и концепции, в контекста на икономиката. Може да се каже, че той е един от основоположниците на икономиката, такава каквато я познаваме днес.
-==Живот==
+==Биография==
 Дракър (който всъщност се казва Петер Друкер) е роден във Виена на 19 ноември 1909 г. в семейството на адвокат. Ранната му среща с икономиста Йозеф Шумпетер, близък приятел на баща му, оставя у него трайна следа. На 17-годишна възраст Дракър се мести в Германия, където става доктор по право. За известно време работи като финансов журналист във Франкфурт на Майн, след което се връща в Австрия. По-късно се премества в Лондон и работи като банкер. През този период той се запознава с великия британски икономист Джон Мейнард Кейнс.
-==Работа==
+===Кариера===
 [[file:doris.jpg|right|thumb|300px|Питър с жена си Дорис]]
 През 1937 г. Питър Дракър заминава за Ню Йорк и над 20 години преподава стопанско управление във Висшата школа по бизнес на Нюйоркския университет. От 40-те години на миналия век се посвещава на писането. Неговото „интелектуално пътуване“ може да се раздели на три фази:

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 Дракър (който всъщност се казва Петер Друкер) е роден във Виена на 19 ноември 1909 г. в семейството на адвокат. Ранната му среща с икономиста Йозеф Шумпетер, близък приятел на баща му, оставя у него трайна следа. На 17-годишна възраст Дракър се мести в Германия, където става доктор по право. За известно време работи като финансов журналист във Франкфурт на Майн, след което се връща в Австрия. По-късно се премества в Лондон и работи като банкер. През този период той се запознава с великия британски икономист Джон Мейнард Кейнс.
 [[file:doris.jpg|right|thumb|300px|Питър с жена си Дорис]]
 През 1937 г. Питър Дракър заминава за Ню Йорк и над 20 години преподава стопанско управление във Висшата школа по бизнес на Нюйоркския университет. От 40-те години на миналия век се посвещава на писането. Неговото „интелектуално пътуване“ може да се раздели на три фази:
 * Ранните му книги по икономическа теория като „Краят на икономическия човек“ (1939), „Бъдещето на индустриалния човек“ (1942) и „Концепция за корпорацията“ (1946)

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 ==Живот==
 [[file:doris.jpg|right|thumb|300px|Питър с жена си Дорис]]
 ==Работа==
 През 1937 г. Питър Дракър заминава за Ню Йорк и над 20 години преподава стопанско управление във Висшата школа по бизнес на Нюйоркския университет. От 40-те години на миналия век се посвещава на писането. Неговото „интелектуално пътуване“ може да се раздели на три фази:

← По-стара версия		Версия от 13:10, 31 юли 2013
Ред 1:		Ред 1:
−	[[file:pd.jpg\|right\|thumb\|Снимка на Питър Дракър]]	+	[[file:pd.jpg\|right\|300px\|thumb\|Снимка на Питър Дракър]]
	'''Питър Дракър''' е '''виден икономист''' на нашето време. Той създава и популяризира многжество теории и концепции, в контекста на икономиката. Може да се каже, че той е един от основоположниците на икономиката, такава каквато я познаваме днес.		'''Питър Дракър''' е '''виден икономист''' на нашето време. Той създава и популяризира многжество теории и концепции, в контекста на икономиката. Може да се каже, че той е един от основоположниците на икономиката, такава каквато я познаваме днес.

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 ==Живот==
-[[file:doris.jpg|right|thumb|200px|Питър с жена си Дорис]]
+[[file:doris.jpg|right|thumb|300px|Питър с жена си Дорис]]
 Дракър (който всъщност се казва Петер Друкер) е роден във Виена на 19 ноември 1909 г. в семейството на адвокат. Ранната му среща с икономиста Йозеф Шумпетер, близък приятел на баща му, оставя у него трайна следа. На 17-годишна възраст Дракър се мести в Германия, където става доктор по право. За известно време работи като финансов журналист във Франкфурт на Майн, след което се връща в Австрия. По-късно се премества в Лондон и работи като банкер. През този период той се запознава с великия британски икономист Джон Мейнард Кейнс.

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 През 1937 г. Питър Дракър заминава за Ню Йорк и над 20 години преподава стопанско управление във Висшата школа по бизнес на Нюйоркския университет. От 40-те години на миналия век се посвещава на писането. Неговото „интелектуално пътуване“ може да се раздели на три фази:
 * Ранните му книги по икономическа теория като „Краят на икономическия човек“ (1939), „Бъдещето на индустриалния човек“ (1942) и „Концепция за корпорацията“ (1946)
-* Книгите по мениджмънт, написани между 50-те и 70-те години, като „Практика на мениджмънта“ (1954), „Мениджмънт за резултати“ (1964), „Ефективният ръководител“ (1966) и „Мениджмънт - задачи, отговорности, практики“ (1974)
+* Книгите по мениджмънт, написани между 50-те и 70-те години, като „Практика на [[мениджмънт]]а“ (1954), „Мениджмънт за резултати“ (1964), „Ефективният ръководител“ (1966) и „Мениджмънт - задачи, отговорности, практики“ (1974)
 * Книгите по философия, които той започва да пише в средата на 70-те години, като „Невидимата революция“ (1976), „Новаторство и предприемачество“ (1985), „Новите реалности“ (1989) и „Управление във време на големи промени“ (1995)
 В първата фаза Дракър се концентрира върху природата на стопанското общество и новия свят, който възниква в началото на ХХ век. „Краят на икономическия човек“ се занимава с възхода на тоталитаризма и някои възможни ответни реакции от страна на свободния свят. „Бъдещето на индустриалния човек“ извежда на преден план тезата, че индустриалното и свободното общество могат да съществуват заедно, че те са съвместими и взаимно се допълват. Според Дракър първата отговорност на всеки мениджмънт е да произвежда задоволителни икономически резултати - печалба. Втората е да работи по начин, който е добър за обществото, без да се опитва да се нагърби със задачите на обществото. За Дракър благосъстоянието и свободата са абсолютно необходими за пълноценен живот, а едното без другото е несъвършено и непълно. Свободният пазар е този, който предлага най-добрите възможности и за двете.
-В следващата фаза на своето творчество Питър Дракър се задълбочава в механизма на пазара и прави детайлно изследване на корпоративната организация. Вземайки „Дженеръл мотърс“ като пример за модерна компания, той изследва под микроскоп начините, по които се представят корпорациите и техните мениджъри. „Концепция за корпорацията“ е класическо изследване на „Дженеръл мотърс“ във времето, когато тя е най-голямата компания в света. Книгата и до днес остава модел за такова изследване.
+В следващата фаза на своето творчество Питър Дракър се задълбочава в механизма на пазара и прави детайлно изследване на корпоративната организация. Вземайки „Дженеръл мотърс“ като пример за модерна [[компания]], той изследва под микроскоп начините, по които се представят корпорациите и техните мениджъри. „Концепция за [[корпорация]]та“ е класическо изследване на „Дженеръл мотърс“ във времето, когато тя е най-голямата компания в света. Книгата и до днес остава [[модел]] за такова изследване.
-Това е началото на втората фаза в творчеството на Дракър. Той започва да гледа на мениджмънта като на професия и научна дисциплина. „Практика на мениджмънта“ е неговият първи опит да дефинира мениджмънта. Мнозина смятат тази книга за най-добрата, която той е написал. В нея Питър Дракър въвежда своите популярни доктрини - мениджмънт, преследващ цели и мениджмънт, преследващ резултати. В следващата си книга „Мениджмънт за резултати“ той доразвива тези два принципа.
+Това е началото на втората фаза в творчеството на Дракър. Той започва да гледа на мениджмънта като на професия и научна дисциплина. „Практика на мениджмънта“ е неговият първи опит да дефинира [[мениджмънт]]а. Мнозина смятат тази книга за най-добрата, която той е написал. В нея Питър Дракър въвежда своите популярни доктрини - мениджмънт, преследващ цели и мениджмънт, преследващ резултати. В следващата си книга „Мениджмънт за резултати“ той доразвива тези два принципа.
 ===Идеи===
 [[file:less.jpg|right]]
 Обаче една от идейните школи начело с Quality Management Group критикува Дракър, че изкарва мениджмънта прекалено обзет от идеята за поставяне на цели и получаване на резултати. Това всъщност е превратно тълкуване на неговата философия. Мениджмънтът, преследващ резултати, е опит да отвикне мениджърите от тяхната неизменна и направо ритуална вярност към задачата и рутината. Той създава мислене, което се фокусира върху нови и оригинални пътища за постигане както на резултати, така и на качество.
-Есенцията на философията на Дракър за мениджмънта намира цялостен израз в „Мениджмънт - задачи, отговорности, практики“. Тук той казва, че машините никога не биха могли да заместят живителната искра, която идва от мениджъра. Мениджърът е този, който вдъхва живот на предприятието. Първостепенната задача на мениджъра е да използва ресурси и да създава продукция. Второстепенната му задача е да ръководи и да контролира. Пишейки за отговорностите на мениджъра, Дракър е ясен и категоричен в убеждението си, че социалните измерения на работата никога не могат да бъдат забравени или пренебрегнати. Според него „социалната отговорност“ е цената, която трябва да бъде платена от корпорацията за нейния търговски успех.
+Есенцията на философията на Дракър за мениджмънта намира цялостен израз в „Мениджмънт - задачи, отговорности, практики“. Тук той казва, че машините никога не биха могли да заместят живителната искра, която идва от мениджъра. Мениджърът е този, който вдъхва живот на предприятието. Първостепенната задача на мениджъра е да използва ресурси и да създава продукция. Второстепенната му задача е да ръководи и да [[контрол]]ира. Пишейки за отговорностите на мениджъра, Дракър е ясен и категоричен в убеждението си, че социалните измерения на работата никога не могат да бъдат забравени или пренебрегнати. Според него „социалната отговорност“ е цената, която трябва да бъде платена от корпорацията за нейния търговски успех.
-Друг принос на Дракър е ролята, която той възлага на мениджъра в областта на маркетинга. „Има само една валидна дефиниция на стопанската цел - да създаде клиент. Пазарите не са създадени от Господ, природата или икономически сили, а от хората, които управляват бизнеса. Защото неговата цел е да създаде клиент. Бизнесът има две основни функции - маркетинг и нововъведения.“
+Друг принос на Дракър е ролята, която той възлага на мениджъра в областта на маркетинга. „Има само една валидна дефиниция на стопанската цел - да създаде [[клиент]]. Пазарите не са създадени от Господ, природата или икономически сили, а от хората, които управляват бизнеса. Защото неговата [[цел]] е да създаде клиент. Бизнесът има две основни функции - [[маркетинг]] и нововъведения.“
-От 80-те години Дракър прокарва път към развитието на мениджмънта на знанието. В началото на XX век ролята на мениджърите е да координират усилията на многобройна и нискоквалифицирана работна сила. В края на столетието работещите вече са по-малобройни, но по-добре образовани и по-интелигентни. Това обуславя съвсем различен стил на управление. Дракър има уникалното предимство да е свидетел и на двете тенденции. Чрез своите книги той оставя ценно свидетелство - мъдростта на неговите наблюдения и опит от тази вековна еволюция и прогрес на мениджмънта.
+От 80-те години Дракър прокарва път към развитието на мениджмънта на знанието. В началото на XX век ролята на мениджърите е да координират усилията на многобройна и нискоквалифицирана работна сила. В края на столетието работещите вече са по-малобройни, но по-добре образовани и по-интелигентни. Това обуславя съвсем различен стил на управление. Дракър има уникалното предимство да е свидетел и на двете тенденции. Чрез своите книги той оставя ценно свидетелство - мъдростта на неговите наблюдения и опит от тази вековна еволюция и [[прогрес]] на мениджмънта.
 В третата фаза от своето творчество Питър Дракър се отклонява от основните аспекти и елементи на мениджмънта и се насочва към въздействието на бизнес администрацията върху обществото. В „Новите реалности“ той разглежда връзките между технология, икономика, държавно управление, политика и околна среда и как тези различни сили влияят върху мениджмънта като функция и професия.
@@ Ред 38: / Ред 38: @@
 *За пръв път толкова много хора се изправят пред необходимостта да управляват себе си. Но обществото е напълно неподготвено за това.
-*Времето е най-оскъдния ресурс и ако не бъде управлявано, нищо друго не може да бъде упрвлявано.
+*Времето е най-оскъдния [[ресурс]] и ако не бъде управлявано, нищо друго не може да бъде упрвлявано.
 *Знанието дава възможност за избор. Това обяснява защо жените започнаха да заемат същите длъжности като мъжете.
@@ Ред 54: / Ред 54: @@
 *Няма нищо удивително в това, че придобиването и разпределението на формални знания заема такова място в обществото на знания, каквото са заемали придобиването и разпределението на собствеността и дохода в продължение на тези два или три века,които ние наричаме “епоха на капитализма”.
-*Поставяйте високи стандарти, но давайте на хората свободата и отговорността да си вършат работата.
+*Поставяйте високи [[стандарт]]и, но давайте на хората свободата и отговорността да си вършат [[работа]]та.
 *Преуспяващият човек отдава по-голямо значение на това да прави правилните неща, отколкото да прави нещата правилно.
@@ Ред 66: / Ред 66: @@
 *Да се задържиш на върха е два пъти по-трудно, отколкото да стигнеш до него.
-*Предприемачът винаги търси промяната, реагира на нея и я използва като възможност.
+*Предприемачът винаги търси [[промяна]]та, реагира на нея и я използва като възможност.
 *Хората научават най-много, когато обучават други хора.

@@ Ред 84: / Ред 84: @@
 ==Външни препратки==
-*[]
+*[http://oceansoul.truden.com/eastphilosophy.htm Източна философия]
-*[]
+*[http://sociologiabg.com/%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%BF%D1%86%D0%B8%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%84%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82/ Модерни концепции за стратификацията]
-*[]
+*[http://sociologiabg.com/%D0%B1%D1%8E%D1%80%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F/ Класическият модел на бюрократическата организация на Вебер]
-*[]
+*[http://www.ted.com/index.php/talks/hans_rosling_shows_the_best_stats_you_ve_ever_seen.html Лекция на Ханс Рослинг – „Hans Rosling shows the best stats you’ve ever seen” – TED]
-*[]
+*[http://www.ted.com/index.php/talks/hans_rosling_reveals_new_insights_on_poverty.html Видео - лекция на Хакс Рослинг – новите му прозрения върху бедността]
 [[category:Икономикс]]