Пиер Симон Лаплас - Редакционна история

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2014-04-07T08:53:12Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Кариера */

2014-03-31T12:35:21Z

Кариера

Detelina Staneva: /* Кариера */

2014-03-31T12:34:58Z

Кариера

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2014-03-31T12:34:27Z

Вижте още

Detelina Staneva в 12:33, 31 март 2014

2014-03-31T12:33:37Z

Basaga в 20:06, 17 май 2012

2012-05-17T20:06:56Z

Detelina Staneva: /* Външни препратки */

2012-03-26T21:07:09Z

Външни препратки

Detelina Staneva: /* Източници на информация: */

2012-03-26T21:04:15Z

Източници на информация:

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2012-03-26T21:01:47Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Теория на вероятностите */

2012-03-26T21:00:58Z

Теория на вероятностите

@@ Ред 28: / Ред 28: @@
 ==Вижте още==
+*[[Критерий на Лаплас]]
 *[[Теория на трансформацията]]
 *[[Интегративен модел за организационна трансформация]]

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 Той е изпратил писмо във връзка с общите принципи на механиката на D'Alembert, които отговорят веднага и канят Лаплас на интервю. Чрез усилията на D'Alembert, Лаплас получава професора по математика във военно училище в Париж. По време на смутните времена, отдаденоста на Лаплас към науката останала непроменена, а той продължил да допринас. Съставя и публикува в пет тома на неговата голяма работа, Селесте Traitédelamécanique,в която калибрира трите режима между 1799 и 1825 година. Без  съмнение Traité, вдъхнови [[Симеон Поасон]] да опише Лаплас като [[Исак Нютон]] на Франция, за отличните [[резултат]]и, постигнати от Лаплас, те са очевидно доказателство за [[принцип]]а на всеобщото привличане. Лаплас е избран за член на Académie Française през 1816. Въпреки, че той насърчава способни млади математици и учени, сред своите ученици, Лаплас не е бил успешен учител. Умира в Париж на 5 март 1827 г., оставяйки съпруга и син.
 ===Кариера===
-*Стабилност на Слънчевата система - Той е най-известен с изследванията си за стабилността на Слънчевата система. [[Нютон]]&nbsp;вярва, че само божествена намеса може да обясни равновесието на [[Слънчевата система]], но Лаплас създава математическа основа, това е най-важния напредък в [[астрономия]]та.Сър [[Исак Нютон]] е  публикувал [[''Philosophiae Naturalis Principia Mathematica'']] през 1687, в която той даде на [[деривация]] трите закона на [[Кеплер]], които описват движението на [[планетите]] , от своите закони за движение и неговия закон за всеобщото привличане.
+*Стабилност на Слънчевата система
 Нютон сам се съмнява във възможността за математическо [[решение]], дори и заключава, че [[период]]ично божествена намеса е необходимо да се [[гарант]]ира [[стабилност]]та на Слънчевата система. Даването на [[хипотеза]]та на божествената намеса ще бъде основна [[дейност]] в научния живот на Лаплас. Сега обикновено се счита, че [[метод на Лаплас|методите на Лаплас]] в самостоятелен вид, не са достатъчно точни за доказване на стабилността на Слънчевата система  и, че е [[хаотична]] въпреки че в действителност изглежда е доста стабилна.
@@ Ред 15: / Ред 16: @@
 Движението на Луната е една от любимите теми на Лаплас. Неговото откритие, че две лунни сътресения са причинени от сфероидната фигура на Земята е доста забележителни. Лаплас е известен с [[nebular hypothesis]] за първи път в неговата експозиция Système du Monde.
-*[[Теория на вероятностите]] - През 17 век комбинаторен анализ е приложен към проблеми свързани с хазартни игри, това поставило началото на теорията на [[вероятност]]ите. [[Якоб Бернули]] допринесе първата голяма теорема, [[законът за големите числа]].
+*[[Теория на вероятностите]]
 Участието на Лаплас може да бъде характеризирано като широко приложение за [[анализ]]. Въпреки първоначалните си резултати са много и от голямо значение, за съжаление той не се отказа поради [[кредит]] на други хора. Основната идея на Лаплас в неговия анализ беше [[производственa функция|производствената функция]]. Генерираните [[функция|функции]] са били използвани от Лаплас не само при решаването на проблеми, но и за проблеми в чистата математика.

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 Той е изпратил писмо във връзка с общите принципи на механиката на D'Alembert, които отговорят веднага и канят Лаплас на интервю. Чрез усилията на D'Alembert, Лаплас получава професора по математика във военно училище в Париж. По време на смутните времена, отдаденоста на Лаплас към науката останала непроменена, а той продължил да допринас. Съставя и публикува в пет тома на неговата голяма работа, Селесте Traitédelamécanique,в която калибрира трите режима между 1799 и 1825 година. Без  съмнение Traité, вдъхнови [[Симеон Поасон]] да опише Лаплас като [[Исак Нютон]] на Франция, за отличните [[резултат]]и, постигнати от Лаплас, те са очевидно доказателство за [[принцип]]а на всеобщото привличане. Лаплас е избран за член на Académie Française през 1816. Въпреки, че той насърчава способни млади математици и учени, сред своите ученици, Лаплас не е бил успешен учител. Умира в Париж на 5 март 1827 г., оставяйки съпруга и син.
 ===Кариера===
-*Стабилност на Слънчевата система - Той е най-известен с изследванията си за стабилността на Слънчевата система. [[Нютон]]&nbsp;вярва, че само божествена намеса може да обясни равновесието на [[Слънчевата система]], но Лаплас създава математическа основа, това е най-важния напредък в [[астрономия]]та.Сър[[Исак Нютон]] е  публикувал [[''Philosophiae Naturalis Principia Mathematica'']] през 1687, в която той даде на [[деривация]] трите закона на [[Кеплер]], които описват движението на [[планетите]] , от своите закони за движение и неговия закон за всеобщото привличане. Нютон сам се съмнява във възможността за математическо [[решение]], дори и заключава, че [[период]]ично божествена намеса е необходимо да се [[гарант]]ира [[стабилност]]та на Слънчевата система. Даването на [[хипотеза]]та на божествената намеса ще бъде основна [[дейност]] в научния живот на Лаплас. Сега обикновено се счита, че [[метод на Лаплас|методите на Лаплас]] в самостоятелен вид, не са достатъчно точни за доказване на стабилността на Слънчевата система  и, че е [[хаотична]] въпреки че в действителност изглежда е доста стабилна. Движението на Луната е една от любимите теми на Лаплас. Неговото откритие, че две лунни сътресения са причинени от сфероидната фигура на Земята е доста забележителни. Лаплас е известен с [[nebular hypothesis]] за първи път в неговата експозиция Système du Monde.
+*Стабилност на Слънчевата система - Той е най-известен с изследванията си за стабилността на Слънчевата система. [[Нютон]]&nbsp;вярва, че само божествена намеса може да обясни равновесието на [[Слънчевата система]], но Лаплас създава математическа основа, това е най-важния напредък в [[астрономия]]та.Сър [[Исак Нютон]] е  публикувал [[''Philosophiae Naturalis Principia Mathematica'']] през 1687, в която той даде на [[деривация]] трите закона на [[Кеплер]], които описват движението на [[планетите]] , от своите закони за движение и неговия закон за всеобщото привличане.
-*[[Теория на вероятностите]] - През 17 век комбинаторен анализ е приложен към проблеми свързани с хазартни игри, това поставило началото на теорията на [[вероятност]]ите. [[Якоб Бернули]] допринесе първата голяма теорема, [[законът за големите числа]]. Участието на Лаплас може да бъде характеризирано като широко приложение за [[анализ]]. Въпреки първоначалните си резултати са много и от голямо значение, за съжаление той не се отказа поради [[кредит]] на други хора. Основната идея на Лаплас в неговия анализ беше [[производственa функция|производствената функция]]. Генерираните [[функция|функции]] са били използвани от Лаплас не само при решаването на проблеми, но и за проблеми в чистата математика. Лаплас е и първият, който прилага [[безкрайно]]то смятане на вероятността проблеми. Това той направи като доказва, че определена част от диференциално уравнение е приблизително равна на разликата като краен резултат от решаването на даден проблем. Друг важен принос на Лаплас е удължаването на работата на [[Томас Бейс]], които първи използва математическа вероятност индуктивно.
+Нютон сам се съмнява във възможността за математическо [[решение]], дори и заключава, че [[период]]ично божествена намеса е необходимо да се [[гарант]]ира [[стабилност]]та на Слънчевата система. Даването на [[хипотеза]]та на божествената намеса ще бъде основна [[дейност]] в научния живот на Лаплас. Сега обикновено се счита, че [[метод на Лаплас|методите на Лаплас]] в самостоятелен вид, не са достатъчно точни за доказване на стабилността на Слънчевата система  и, че е [[хаотична]] въпреки че в действителност изглежда е доста стабилна.
 ==Интересно==

@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 ==Вижте още==
-*[[Твърдо тяло]]
+*[[Теория на трансформацията]]
-*[[Равноускорително движение]]
+*[[Интегративен модел за организационна трансформация]]
-*[[Мъглявина]]
+*[[Шанс]]
 ==Източници на информация:==

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[File:pl.jpg|thumb|right|Пиер Лаплас]]
-'''Пиер-Симон Лаплас'''&nbsp;(на&nbsp;[[френски]]:&nbsp;''Pierre-Simon Laplace'') е&nbsp;'''[[френски]]&nbsp;[[математик]],&nbsp;[[астроном]]&nbsp;и&nbsp;[[физик]], известен с работите си върху [[диференциалните уравнения]]'''. Той е привърженик на&nbsp;[[детерминизма]]&nbsp;във&nbsp;[[философията]].
+'''Пиер-Симон Лаплас'''&nbsp;(на&nbsp;френски:&nbsp;''Pierre-Simon Laplace'') е&nbsp;'''френски&nbsp; математик,&nbsp; астроном&nbsp;и&nbsp; физик, известен с работите си върху диференциалните уравнения'''. Той е привърженик на&nbsp; детерминизма&nbsp;във&nbsp; философията.
-Той е най-известен с изследванията си за стабилността на Слънчевата система. [[Нютон]]&nbsp;вярва, че само божествена намеса може да обясни равновесието на [[Слънчевата система]], но Лаплас създава математическа основа, това е най-важния напредък в [[астрономия]]та.
+==Биография==
-==Живот==
+===Ранни години и образование===
-Пиер Симон Лаплас е роден на 23-ти март 1749, в [[Beaumont]] в [[Нормандия]]. Малко се знае от детството му, защото когато той става известен, той говори за скромен произход: син на фермер. Богати съседи виждат и признават таланта на момчето, те са помогнали за осигуряване на обучението му, на първо място в Кан и след това във Военното училище в Бомонт. Той е изпратил писмо във връзка с общите принципи на механиката на [[D'Alembert]], които отговорят веднага и канят Лаплас на интервю. Чрез усилията на D'Alembert, Лаплас получава професора по математика във военно училище в Париж. По време на смутните времена, отдаденоста на Лаплас към науката останала непроменена, а той продължил да допринас. Съставя и публикува в пет тома на неговата голяма работа, [[''Селесте Traitédelamécanique]],в която калибрира трите режима между 1799 и 1825 година. Без  съмнение [[Traité]], вдъхнови [[Симеон Поасон]] да опише Лаплас като [[Исак Нютон]] на Франция, за отличните [[резултат]]и, постигнати от Лаплас, те са очевидно доказателство за [[принцип]]а на всеобщото привличане. Лаплас е избран за член на Académie Française през 1816. Въпреки, че той насърчава способни млади математици и учени, сред своите ученици, Лаплас не е бил успешен учител. Умира в Париж на 5 март 1827 г., оставяйки съпруга и син.
+Той е изпратил писмо във връзка с общите принципи на механиката на D'Alembert, които отговорят веднага и канят Лаплас на интервю. Чрез усилията на D'Alembert, Лаплас получава професора по математика във военно училище в Париж. По време на смутните времена, отдаденоста на Лаплас към науката останала непроменена, а той продължил да допринас. Съставя и публикува в пет тома на неговата голяма работа, Селесте Traitédelamécanique,в която калибрира трите режима между 1799 и 1825 година. Без  съмнение Traité, вдъхнови [[Симеон Поасон]] да опише Лаплас като [[Исак Нютон]] на Франция, за отличните [[резултат]]и, постигнати от Лаплас, те са очевидно доказателство за [[принцип]]а на всеобщото привличане. Лаплас е избран за член на Académie Française през 1816. Въпреки, че той насърчава способни млади математици и учени, сред своите ученици, Лаплас не е бил успешен учител. Умира в Париж на 5 март 1827 г., оставяйки съпруга и син.
-==Стабилност на Слънчевата система==
+*[[Теория на вероятностите]] - През 17 век комбинаторен анализ е приложен към проблеми свързани с хазартни игри, това поставило началото на теорията на [[вероятност]]ите. [[Якоб Бернули]] допринесе първата голяма теорема, [[законът за големите числа]]. Участието на Лаплас може да бъде характеризирано като широко приложение за [[анализ]]. Въпреки първоначалните си резултати са много и от голямо значение, за съжаление той не се отказа поради [[кредит]] на други хора. Основната идея на Лаплас в неговия анализ беше [[производственa функция|производствената функция]]. Генерираните [[функция|функции]] са били използвани от Лаплас не само при решаването на проблеми, но и за проблеми в чистата математика. Лаплас е и първият, който прилага [[безкрайно]]то смятане на вероятността проблеми. Това той направи като доказва, че определена част от диференциално уравнение е приблизително равна на разликата като краен резултат от решаването на даден проблем. Друг важен принос на Лаплас е удължаването на работата на [[Томас Бейс]], които първи използва математическа вероятност индуктивно.
-Сър[[Исак Нютон]] е  публикувал [[''Philosophiae Naturalis Principia Mathematica'']] през 1687, в която той даде на [[деривация]] трите закона на [[Кеплер]], които описват движението на [[планетите]] , от своите закони за движение и неговия закон за всеобщото привличане. Нютон сам се съмнява във възможността за математическо [[решение]], дори и заключава, че [[период]]ично божествена намеса е необходимо да се [[гарант]]ира [[стабилност]]та на Слънчевата система. Даването на [[хипотеза]]та на божествената намеса ще бъде основна [[дейност]] в научния живот на Лаплас. Сега обикновено се счита, че [[метод на Лаплас|методите на Лаплас]] в самостоятелен вид, не са достатъчно точни за доказване на стабилността на Слънчевата система  и, че е [[хаотична]] въпреки че в действителност изглежда е доста стабилна. Движението на Луната е една от любимите теми на Лаплас. Неговото откритие, че две лунни сътресения са причинени от сфероидната фигура на Земята е доста забележителни. Лаплас е известен с [[nebular hypothesis]] за първи път в неговата експозиция [[Système du Monde]].
+==Интересно==
 Откъси от работата Лаплас на мъглявинната хипотеза, астрономия и теория на вероятностите са на разположение в [[Харлоу Шапли]] и [[Елена Д. Howarth]],&nbsp;[[A Source Book in Astronomy]] (1929).&nbsp;Кратък отчет за своята работа е даден в [[Роджър Hahn]],&nbsp;[[Laplace as a Newtonian Scientist]]&nbsp;(1967).

@@ Ред 14: / Ред 14: @@
 ==[[Теория на вероятностите]]==
-През 17 век комбинаторен анализ е приложен към проблеми свързани с хазартни игри, това поставило началото на теорията на [[вероятност]]ите. [[Якоб Бернулий]] допринесе първата голяма теорема, [[законът за големите числа]]. Участието на Лаплас може да бъде характеризирано като широко приложение за [[анализ]]. Въпреки първоначалните си резултати са много и от голямо значение, за съжаление той не се отказа поради [[кредит]] на други хора. Основната идея на Лаплас в неговия анализ беше [[производственa функция|производствената функция]]. Генерираните [[функция|функции]] са били използвани от Лаплас не само при решаването на проблеми, но и за проблеми в чистата математика. Лаплас е и първият, който прилага [[безкрайно]]то смятане на вероятността проблеми. Това той направи като доказва, че определена част от диференциално уравнение е приблизително равна на разликата като краен резултат от решаването на даден проблем. Друг важен принос на Лаплас е удължаването на работата на [[Томас Бейс]], които първи използва математическа вероятност индуктивно.
+През 17 век комбинаторен анализ е приложен към проблеми свързани с хазартни игри, това поставило началото на теорията на [[вероятност]]ите. [[Якоб Бернули]] допринесе първата голяма теорема, [[законът за големите числа]]. Участието на Лаплас може да бъде характеризирано като широко приложение за [[анализ]]. Въпреки първоначалните си резултати са много и от голямо значение, за съжаление той не се отказа поради [[кредит]] на други хора. Основната идея на Лаплас в неговия анализ беше [[производственa функция|производствената функция]]. Генерираните [[функция|функции]] са били използвани от Лаплас не само при решаването на проблеми, но и за проблеми в чистата математика. Лаплас е и първият, който прилага [[безкрайно]]то смятане на вероятността проблеми. Това той направи като доказва, че определена част от диференциално уравнение е приблизително равна на разликата като краен резултат от решаването на даден проблем. Друг важен принос на Лаплас е удължаването на работата на [[Томас Бейс]], които първи използва математическа вероятност индуктивно.
 ==Допълнителна информация==

@@ Ред 34: / Ред 34: @@
 ==Външни препратки==
+*[http://www.bgastronomy.com/index.php?cat=7 Мъглявини]
+*[http://www.mystics.eu/fizika/159-edna-ot-nai-reshavanata-zadacha-po-fizika-na-vsichki-vremena-i-vse-oshte-nereshima-zadacha-za-tri-tela.html Най-решаваната задача по физика за всички времена]
+*[http://www.math10.com/bg/geometry/pitagor/pitagorova-teorema.html Питагорова теорема]
+*[http://www.bgastronomy.com/index.php?cat=10 Съзвездия]
 [[category:Управленски решения и риск]]

@@ Ред 29: / Ред 29: @@
 ==Източници на информация:==
+*Charles Coulston Gillispie, Pierre-Simon Laplace, 1749-1827
+*Pierre Simon Marquis De Laplace, A Philosophical Essay On Probabilities
+*Pierre Simon Laplace, The Mechanics of Laplace (Classic Reprint)
 ==Външни препратки==