Печалба - Редакционна история

Detelina Staneva в 12:29, 31 март 2014

2014-03-31T12:29:58Z

Detelina Staneva: /* Икономическа печалба */

2014-03-31T12:28:06Z

Икономическа печалба

Detelina Staneva в 16:53, 17 юни 2012

2012-06-17T16:53:36Z

Detelina Staneva: /* Външни препратки */

2012-06-03T17:58:33Z

Външни препратки

Detelina Staneva: /* Източници */

2012-06-03T17:56:36Z

Източници

Detelina Staneva: /* Правителството намеса */

2012-06-03T17:54:46Z

Правителството намеса

Detelina Staneva: /* В неконкурентни пазари */

2012-06-03T17:54:11Z

В неконкурентни пазари

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2012-06-03T17:53:33Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Максимализация */

2012-06-03T17:51:56Z

Максимализация

Detelina Staneva: /* Максимализация */

2012-06-03T17:51:26Z

Максимализация

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-В икономиката терминът '''печалба '''има две свързани, но различни значения. '''Нормалната печалба показва общите възможни стойности (преки и косвени) на [[риск]]а на един [[предприемач]] или [[инвеститор]]''', докато '''икономическата печалба''' е, поне в неокласическата макроикономическа теория, която се е наложила и днес, '''разликата между приходите и разходите на една фирма, включително и нормалната печалба'''. И в двата случая икономическата печалба е възвръщаемостта на един предприемач или група предприемачи. Икономическата печалба си контрастира с [[икономическия интерес]], което е връщането на собственика на търговски капитал или пари. Подобна концепция е тази на икономическата аренда.
+[[Image:profit.jpg|thumb|right|alt=diagram|Увеличаване на печалбата]]
+'''Печалбата е възвръщаемостта на един предприемач или група предприемачи.'''
-==Нормална печалба==
+==Същност==
 Нормална печалба е част от разходите и затова не е компонент на икономическата печалба на всички. Тя представлява алтернативен [[разход]] за предприятието, тъй като времето, което собственикът  прекарва в управление на фирмата може да бъде прекарано в работа за друга фирма. Предприемчивостта като компонент в нормалната печалба е по този начин печалбата, която собственикът на бизнеса смята за необходима, за да управлява бизнеса си, докато именно това е сравнимо с най-близко до сумата, която предприемачът може да спечели, вършейки друга работа.  Особено ако предприемчивостта не е включена като фактор на производството, тя също може да се разглежда като възстановяване на капитала на инвеститорите, включително и предприемачите, еквивалентни на възвръщаемостта на капитала, която собственика може да очаква (в [[безопасна инвестиция]]), както и обезщетение за риск. С други думи, разходите за нормална печалба варират в страната и отвъд индустриите, то е съизмеримо с рисковаността, свързана с всеки вид инвестиции, посредством спектърът риск-доходност.
 Само нормалните печалби, породени при обстоятелства на съвършена конкуренция, когато в дългосрочен икономически план се постигне [[равновесие]]. Не е стимул за фирмите да влизат или да напускат индустриите.
 Социалните печалба от дейността на фирмата е нормалната печалба плюс или минус всички външни фактори, които се влияят на тяхната дейност. Едно предприятие може да се отчита сравнително големи парични печалби, но чрез създаване на отрицателни външни фактори социалната им печалба би била относително малък.
 [[Доходност]]та е термин на икономическата ефективност. Математически това е относителен индекс - част с нестопанска цел като числител и генериране на парични потоци или активи като знаменател.
 ==Вижте още==
 *[[Хоризонтална интеграция]]

← По-стара версия		Версия от 12:28, 31 март 2014
Ред 8:		Ред 8:

	Само нормалните печалби, породени при обстоятелства на съвършена конкуренция, когато в дългосрочен икономически план се постигне [[равновесие]]. Не е стимул за фирмите да влизат или да напускат индустриите.		Само нормалните печалби, породени при обстоятелства на съвършена конкуренция, когато в дългосрочен икономически план се постигне [[равновесие]]. Не е стимул за фирмите да влизат или да напускат индустриите.
−
−	~~==Икономическа печалба==~~
−
−	Икономическа печалба възниква, когато приходите надвишават възможните разходите за материали, като се отбелязва, че тези разходи включват разходите на собствения капитал, който е изпълнен с нормална печалба. Ако дружество има икономически загуби (неговата икономическа печалба е отрицателна), следва, че всички разходи не са изпълнени изцяло, то фирмата ще направи по-добре, ако напусне сектора в дългосрочен план. От гледна точка на икономиката като цяло, икономическите печалбата показва, че [[ресурс\|ресурси]]те са полезни начинания, докато икономическите загуби, показват, че тези ресурси ще бъдат по-добре усвоени другаде.
−
−	~~===В конкурентни и оспорвани пазари===~~
−
−	~~Само в краткосрочен план фирмата може в един напълно [[конкурентен пазар]] да направи икономическа печалба.~~
−
−	Икономическа печалба не се среща в [[съвършена конкуренция]] в дългосрочен план на равновесие, а ако го направи, няма да има стимул за нови фирми да навлязат в отрасъла, подпомогнати от липсата на бариери за навлизане на пазара, докато вече няма никаква печалба. Докато нови фирми влизат в индустрията, [[предлагане]]то на продукта се увеличава, и тези нови фирми са принудени да се търгуват на по-ниска цена, за да примамят потребители]]те да купуват допълнителното предлагане на тези нови фирми (те се конкурират за клиенти). Историческите фирми в производството се изправят пред загуба на своите съществуващи клиенти от новите фирми, които навлизат в производството, и затова са принудени да намалят цените си, за да съответстват на по-ниски цени, определени от новите фирми. Нови фирми ще продължат да влизат в индустрията, докато цената на продукта е намалена до такава степен, че тя е същата като средната стойност на производство на продукта, и всички икономическа печалба изчезва. Когато това се случи , икономическите агенти извън индустрията намират никаква полза да влязат в индустрията, доставката на продукта спира да се увеличава и цената на продукта се стабилизира.
−
−	Същото се отнася и по същия начин в дългосрочен план за равновесието на [[монопол]]истичните конкурентни индустрии и по-общо, всеки пазар, който се счита за конкуренция. Обикновено дадено предприятие, което въвежда [[диференциран продукт]] може да си подсигури първоначално пазарната сила за кратко време. На този етап, като началната цена, която потребителят трябва да плати за продукти е висока, и търсенето, както и предлагането на продукта на пазара, ще бъде ограничено. В дългосрочен план обаче, доходността на продукта е добре установена и има само няколко бариери за навлизане. Броят на фирмите, които произвеждат този продукт ще се увеличи докато наличното предлагане на продукта в крайна сметка стане сравнително голямо, цената на продукта се свива до нивото на средната стойност на производство на продукта. Когато това най-накрая се случи, всеки монопол, свързан с производство и продажба на продукта изчезне, и първоначалният монопол се превръща в силно конкурентна среда. В случай на уязвим пазар, цикълът често завършва с тръгване на бившите "удари и бягай" участници на пазара, връща се на индустрията в предишното й състояние, само с по-ниска цена и без икономическа печалба за задлъжнелите фирми.
−
−	Печалбата обаче може да се появи при конкурентни и оспорвани пазари в краткосрочен план, когато фирмите се борят за пазарна позиция. След като се отчете рискът, продължителната икономическа печалба в условията на конкурентен пазар е изразена в резултат на постоянно намаляване на разходите и подобряването на ефективността на производството пред конкуренти, което позволява разходите да бъдат под пазарно определената цена.
−
−	~~===В неконкурентни пазари===~~
−
−	Монополист или олигополист може да определя цена в по-голям размер от разходите, за да направи икономическа печалба (засенчена).
−
−	Икономическа печалба, обаче, е много по-често в неконкурентни пазари, като в една перфектна монополна или олигополна ситуация. В тези сценарии, отделните фирми имат някакъв елемент на пазара: Въпреки че монополистите са ограничени от потребителското търсене, те не измислят цената, а по-скоро установяват [[цена]]та или количеството. Това позволява на фирмата да определи цената, която е по-висока от този, която ще бъде открита в подобна, но по-конкурентна индустрия, като им позволява икономическа печалба, както в дългосрочен, така и в краткосрочен [[план]].
−
−	Наличието на икономическа печалба зависи от разпространението на бариерите за навлизане на [[пазар]]а: това спира други фирми да влизат в промишлеността и да „източват” печалбата, както биха направили в по-конкурентен пазар. В случаите, когато бариерите са налице, фирмите могат да заговорничат за ограничаване на производството, като по този начин се ограничават доставките, за да се гарантира, че цената на продукта остава достатъчно висока, за да се гарантира, че всички от фирмите в [[бранш]]а ще постигнат икономическа [[печалба]].
−
−	В отделен случай стоки, положителна икономическа печалба има, когато средната цена на компанията е по-малко от цената на стоката или услугата в максимализирана крайна печалба. Икономическата печалба е равна на количеството на продукцията, умножено по разликата между средната цена и цената.
−
−	~~===Правителството намеса===~~
−
−	Често правителствата ще се опитат да се намесят в неконкурентните пазари, за да станат по-конкурентоспособни. [[Антитръст]] (САЩ) или конкурентни (на всякъде другаде) закони са създадени, за да се предотврати мощни фирми да използват икономическата си мощ за изкуствено създаване на бариери за навлизане на пазара. Това включва използването на хищническо ценообразуване спрямо по-малките конкуренти. Например в САЩ, Microsoft Corporation първоначално е осъдена за нарушаване антитръстово право и участие в анти-конкурентно поведение, за да образуват една такава бариера в САЩ срещу [[Microsoft]]; след успешно обжалване по технически причини, Microsoft се съгласява на споразумение с Министерството на правосъдието, в което те се сблъскват с най-строгите процедури за контрол и изрични изисквания, предназначени да попречат на това хищническо поведение. С по-ниски бариери, нови фирми могат да навлязат на пазара отново.
−
−	В регулирана индустрия, правителството проучва пределната структура на разходите и им позволява да наложат цена, която е не по-голяма от тази на пределните разходи, като постига ефективно разпределяне на ресурсите, но не непременно нулева печалба за [[фирма]]та.
−
−	Ако правителството счита, че не е възможно да има един конкурентен пазар - като например в случаите на естествен [[монопол]] - то понякога ще се опита да регулира съществуващите неконкурентоспособен пазар като контролира цените, на които фирмите предлагат техните [[продукт]]и.

	==Други приложения на понятието==		==Други приложения на понятието==

@@ Ред 11: / Ред 11: @@
 ==Икономическа печалба==
-Икономическа печалба възниква, когато приходите надвишават възможните разходите за материали, като се отбелязва, че тези разходи включват разходите на собствения капитал, който е изпълнен с нормална печалба. Ако дружество има икономически загуби (неговата икономическа печалба е отрицателна), следва, че всички разходи не са изпълнени изцяло, то фирмата ще направи по-добре, ако напусне сектора в дългосрочен план. От гледна точка на икономиката като цяло, икономическите печалбата показва, че [[ресурси]]те са полезни начинания, докато икономическите загуби, показват, че тези ресурси ще бъдат по-добре усвоени другаде.
+Икономическа печалба възниква, когато приходите надвишават възможните разходите за материали, като се отбелязва, че тези разходи включват разходите на собствения капитал, който е изпълнен с нормална печалба. Ако дружество има икономически загуби (неговата икономическа печалба е отрицателна), следва, че всички разходи не са изпълнени изцяло, то фирмата ще направи по-добре, ако напусне сектора в дългосрочен план. От гледна точка на икономиката като цяло, икономическите печалбата показва, че [[ресурс|ресурси]]те са полезни начинания, докато икономическите загуби, показват, че тези ресурси ще бъдат по-добре усвоени другаде.
 ===В конкурентни и оспорвани пазари===

← По-стара версия		Версия от 17:58, 3 юни 2012
Ред 80:		Ред 80:

	==Външни препратки==		==Външни препратки==
		+	* [http://fbm.uni-ruse.bg/d/mmt/L-mmt-7.pdf Маркетингова информационна система и маркетингови изследвания]
		+	* [http://prosperiteta.com/?p=345 Топ 5 актуални маркетингови стратегии]
		+	* [http://www.referatite.com/Marketingovi_strategii_v-234.html Маркетингови стратегии в етапите на “жизнения цикъл” на продукта.]
		+	* [http://en.wikipedia.org/wiki/Finance Финансово управление]
		+	* [http://en.wikipedia.org/wiki/Information_technology_management Управление на информационните технологии]
		+	* [http://en.wikipedia.org/wiki/Management_information_systems Системи за управление на информацията]
		+	* [http://en.wikipedia.org/wiki/Organizing Организиране]
	[[category:Основи на управлението]]		[[category:Основи на управлението]]

@@ Ред 71: / Ред 71: @@
 ==Източници==
-* [[http://www.investopedia.com/terms/p/profit.asp]]
+*E. J. Mishan, Euston Quah, Cost-Benefit Analysis	2007	Routledge
-* [[http://ingrimayne.com/econ/MakeProfit/Profit.html]]
+*Мери Бъфет, Дейвид Кларк ; Прев. от англ. Адриана Молина Балджиева ; Ред. Алина Братанова, Уорън Бъфет и анализът на финансови отчети	2011
-* [[http://en.wikipedia.org/wiki/Profit_(economics)]]
+*Хайнц Ваховиц, Ахим Дипе ; Отг. ред. Магдалена Атанасова, Наемен труд и капитал: Работна заплата,цена и печалба
-* [[http://www.tune-in.info/?cid=5&id=1152]]
+*Димитър Радонов, Наръчник по данък върху печалбата	1997	Нова звезда	155 с.
 ==Външни препратки==
 [[category:Основи на управлението]]

@@ Ред 35: / Ред 35: @@
 ===Правителството намеса===
-Често правителствата ще се опитат да се намесят в неконкурентните пазари, за да станат по-конкурентоспособни. Антитръст (САЩ) или конкурентни (на всякъде другаде) закони са създадени, за да се предотврати мощни фирми да използват икономическата си мощ за изкуствено създаване на бариери за навлизане на пазара. Това включва използването на хищническо ценообразуване спрямо по-малките конкуренти. Например  в САЩ, Microsoft Corporation първоначално е осъдена за нарушаване антитръстово право и участие в анти-конкурентно поведение, за да образуват една такава бариера в САЩ срещу Microsoft; след успешно обжалване по технически причини, Microsoft се съгласява на споразумение с Министерството на правосъдието, в което те се сблъскват с най-строгите процедури за контрол и изрични изисквания, предназначени да попречат на това хищническо поведение. С по-ниски бариери, нови фирми могат да навлязат на пазара отново.
+Често правителствата ще се опитат да се намесят в неконкурентните пазари, за да станат по-конкурентоспособни. [[Антитръст]] (САЩ) или конкурентни (на всякъде другаде) закони са създадени, за да се предотврати мощни фирми да използват икономическата си мощ за изкуствено създаване на бариери за навлизане на пазара. Това включва използването на хищническо ценообразуване спрямо по-малките конкуренти. Например  в САЩ, Microsoft Corporation първоначално е осъдена за нарушаване антитръстово право и участие в анти-конкурентно поведение, за да образуват една такава бариера в САЩ срещу [[Microsoft]]; след успешно обжалване по технически причини, Microsoft се съгласява на споразумение с Министерството на правосъдието, в което те се сблъскват с най-строгите процедури за контрол и изрични изисквания, предназначени да попречат на това хищническо поведение. С по-ниски бариери, нови фирми могат да навлязат на пазара отново.
-В регулирана индустрия, правителството проучва пределната структура на разходите и им позволява да наложат цена, която е не по-голяма от тази на пределните разходи, като постига ефективно разпределяне на ресурсите, но не непременно нулева печалба за фирмата.
+В регулирана индустрия, правителството проучва пределната структура на разходите и им позволява да наложат цена, която е не по-голяма от тази на пределните разходи, като постига ефективно разпределяне на ресурсите, но не непременно нулева печалба за [[фирма]]та.
-Ако правителството счита, че не е възможно да има един конкурентен пазар - като например в случаите на естествен монопол - то понякога ще се опита да регулира съществуващите неконкурентоспособен пазар като контролира цените, на които фирмите предлагат техните продукти.
+Ако правителството счита, че не е възможно да има един конкурентен пазар - като например в случаите на естествен [[монопол]] - то понякога ще се опита да регулира съществуващите неконкурентоспособен пазар като контролира цените, на които фирмите предлагат техните [[продукт]]и.
 ==Други приложения на понятието==

@@ Ред 27: / Ред 27: @@
 Монополист или олигополист може да определя цена в по-голям размер от разходите, за да направи икономическа печалба (засенчена).
-Икономическа печалба, обаче, е много по-често в неконкурентни пазари, като в една перфектна монополна или олигополна ситуация. В тези сценарии, отделните фирми имат някакъв елемент на пазара: Въпреки че монополистите са ограничени от потребителското търсене, те не измислят цената, а по-скоро установяват цената  или количеството. Това позволява на фирмата да определи цената, която е по-висока от този, която ще бъде открита в подобна, но по-конкурентна индустрия, като им позволява икономическа печалба, както в дългосрочен, така и в краткосрочен план.
+Икономическа печалба, обаче, е много по-често в неконкурентни пазари, като в една перфектна монополна или олигополна ситуация. В тези сценарии, отделните фирми имат някакъв елемент на пазара: Въпреки че монополистите са ограничени от потребителското търсене, те не измислят цената, а по-скоро установяват [[цена]]та  или количеството. Това позволява на фирмата да определи цената, която е по-висока от този, която ще бъде открита в подобна, но по-конкурентна индустрия, като им позволява икономическа печалба, както в дългосрочен, така и в краткосрочен [[план]].
-Наличието на икономическа печалба зависи от разпространението на бариерите за навлизане на пазара: това спира други фирми да влизат в промишлеността и  да „източват” печалбата, както биха направили  в по-конкурентен пазар. В случаите, когато бариерите са налице, фирмите могат да заговорничат за ограничаване на производството, като по този начин се ограничават доставките, за да се гарантира, че цената на продукта остава достатъчно висока, за да се гарантира, че всички от фирмите в бранша ще постигнат икономическа печалба.
+Наличието на икономическа печалба зависи от разпространението на бариерите за навлизане на [[пазар]]а: това спира други фирми да влизат в промишлеността и  да „източват” печалбата, както биха направили  в по-конкурентен пазар. В случаите, когато бариерите са налице, фирмите могат да заговорничат за ограничаване на производството, като по този начин се ограничават доставките, за да се гарантира, че цената на продукта остава достатъчно висока, за да се гарантира, че всички от фирмите в [[бранш]]а ще постигнат икономическа [[печалба]].
 В отделен случай стоки, положителна икономическа печалба има, когато средната цена на компанията е по-малко от цената на стоката или услугата в максимализирана крайна печалба. Икономическата печалба е равна на количеството на продукцията, умножено по разликата между средната цена и цената.

← По-стара версия		Версия от 17:53, 3 юни 2012
Ред 54:		Ред 54:

	==Вижте още==		==Вижте още==
		+	*[[Хоризонтална интеграция]]
		+	*[[Хотърнски експеримент]]
		+	*[[Цел]]
		+	*[[Черна кутия]]
		+	*[[Шест мислещи шапки]]
		+	*[[Школа на научното управление]]
		+	*[[Школа на човешките отношения]]
		+	*[[Компромис]]
		+	*[[Конкурентен анализ]]
		+	*[[Контрол]]
		+	*[[Контролинг]]
		+	*[[Бъръс Фредерик Скинър]]
		+	*[[Бюрокрация]]
		+	*[[Вертикална интеграция]]
		+
	==Източници==		==Източници==

@@ Ред 51: / Ред 51: @@
 [[Image:profit.jpg|thumb|right|alt=diagram|Увеличаване на печалбата]]
-Това е стандартно икономическо предположение, че при равни други условия, едно предприятие ще се опита да максимизира печалбата си. Като се има предвид, че печалбата се определя като разликата в общите приходи и общите разходите, едно предприятие постига максимално от работа в момента, когато разликата между двете е възможно най-голяма. На пазарите, които не показват взаимозависимост, тази точка може да бъде открита чрез разглеждане на тези две криви директно, или чрез търсене и избиране на най-доброто от пунктовете, в които наклони на двете криви (пределните приходи и пределните разходи съответно) са равни. В взаимозависими пазари, теория на игрите трябва да се използва за извличане на максимално печелившо решение.
+Това е стандартно икономическо предположение, че при равни други условия, едно предприятие ще се опита да максимизира печалбата си. Като се има предвид, че печалбата се определя като разликата в общите [[приход]]и и общите [[разход]]ите, едно предприятие постига максимално от работа в момента, когато разликата между двете е възможно най-голяма. На пазарите, които не показват взаимозависимост, тази точка може да бъде открита чрез разглеждане на тези две криви директно, или чрез търсене и избиране на най-доброто от пунктовете, в които наклони на двете криви (пределните приходи и пределните разходи съответно) са равни. В взаимозависими пазари, [[теория на игрите]] трябва да се използва за извличане на максимално печелившо [[решение]].
 ==Вижте още==