Неструктурирано интервю - Редакционна история

Detelina Staneva: /* Очаквани резултати от приложението */

2014-03-28T10:25:45Z

Очаквани резултати от приложението

Detelina Staneva: /* Същност */

2014-03-28T10:25:31Z

Същност

Detelina Staneva в 10:25, 28 март 2014

2014-03-28T10:25:05Z

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2014-03-28T10:22:32Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Етапи на приложение */

2014-03-28T10:22:08Z

Етапи на приложение

Detelina Staneva в 19:45, 13 ноември 2012

2012-11-13T19:45:53Z

Detelina Staneva в 18:14, 18 май 2012

2012-05-18T18:14:27Z

Показване на промените

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2012-05-18T18:09:55Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Етапи на приложение */

2012-05-18T18:08:26Z

Етапи на приложение

Detelina Staneva: /* Външни препратки */

2012-05-18T18:07:01Z

Външни препратки

@@ Ред 52: / Ред 52: @@
 *начина на записване на информация-аудио запис.
 Интервюиращият влиза в ролята на „обучаващ се”, който се интересува от това как протича работният процес на журналистите. С напредването на разговора интервюиращият може да направлява темата и насоката на комуникация и да задава по-специфични въпроси относно работата на [[журналист]]ите. По този начин интервюто се превръща във фокусиран разговор. След това данните се записват данните от аудиозаписа и се анализират с помощта на метода на заземена теория, чрез който се обработват качествени данни.
 ==Вижте още==

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 ==Същност==
-За разлика наличието от множество дефиниции, има значително по-голямо единство относно характеристиките на неструктурираното интервю. Интервюиращият провежда изседването без предваритело определена [[теоритична рамка]]. Вместо това той разговаря с интервюирания и генерира въпросите си въз основа на получените отговори по време на самия процес на интервюто. В резултат на това всяко неструктурирани интервю може да събере данни с различна структура. Това обаче не означава, че щом  не се използват предварително определени въпроси  те са случайни и без директива. Неструктурираните интервюта не могат да се стратират без задълбочени знания и подготовка, ако се надяваме да съберем значима информация. Интервюиращият трябва да има предвид целите на изследването и обхвата на въпросите, които той или тя би искал да обсъде на интервюто. Контролът на изследователя над разговора би трябвало да се сведе до минимум, но въпреки това интервюиращият трябва да се опита да насърчи интервюираните да споделят опита и уменията им, които притежават и представляват интерес за интервюиращия.
+За разлика наличието от множество дефиниции, има значително по-голямо единство относно характеристиките на неструктурираното интервю. Интервюиращият провежда изседването без предваритело определена [[теоритична рамка]]. Вместо това той разговаря с интервюирания и генерира въпросите си въз основа на получените отговори по време на самия процес на интервюто. В резултат на това всяко неструктурирани интервю може да събере данни с различна структура. Това обаче не означава, че щом  не се използват предварително определени въпроси  те са случайни и без директива. Неструктурираните интервюта не могат да се стратират без задълбочени знания и подготовка, ако се надяваме да съберем значима информацият.
 Неструктурираните интервюта могат да бъдат освен основен [[източник за събиране на информация]]. Освен това могат да бъдат обединени и да се използват за изучаване на участниците в интервюто въз основа на тяхното [[поведение]].
@@ Ред 23: / Ред 24: @@
 Техниката на неструктурираното интервю е разработена в дисциплините
 антропологията и социологията като метод предизвикващ социални реалности у хората.
 През 1963г. [[Арон Сикарол]] и [[Джон Китсиус]] използват метода в своите интервюта. Те  използват възможността да задават допълнителни въпроси извън вече планираните такива. Това има дава възможност да допълнят и изяснят вече получената информация от интервюирания.
 ==Примери==

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Неструктурираното интервю''' е '''метод за изследване в бизнеса''', при който интервюиращият оценява на момента по кои въпроси и теми да разговаря с интервюирания.
-==Същност на метода==
+==Същност==
 В литературата, терминът се използва взаимозаменяем с неформално интервю, дълбочинно интервю, нестандартизирано интервю и етнографски интервю.Определенията на неструктурирано интервю са разнообразни. Миничиело(1990) дефинира метода като интервю, в което нито въпросите, нито да отговорте са предопределени. Вместо това те разчитат на социално взаимодействие между изследовател и информатор. Пънч (1998) описва неструктурираното интерю като начин да се разбере сложното поведение на хората без да се налагат категоризации, които биха могли да ограничат изследването. Патън (2002) описва метода като естествено разширяване на обхвата на набюдение на интервюиращия. Патън твърди, че се разчита изцяло на спонатнното генериране на въпроси в естествения поток на взаинодействие.
 За разлика наличието от множество дефиниции, има значително по-голямо единство относно характеристиките на неструктурираното интервю. Интервюиращият провежда изседването без предваритело определена [[теоритична рамка]]. Вместо това той разговаря с интервюирания и генерира въпросите си въз основа на получените отговори по време на самия процес на интервюто. В резултат на това всяко неструктурирани интервю може да събере данни с различна структура. Това обаче не означава, че щом  не се използват предварително определени въпроси  те са случайни и без директива. Неструктурираните интервюта не могат да се стратират без задълбочени знания и подготовка, ако се надяваме да съберем значима информация. Интервюиращият трябва да има предвид целите на изследването и обхвата на въпросите, които той или тя би искал да обсъде на интервюто. Контролът на изследователя над разговора би трябвало да се сведе до минимум, но въпреки това интервюиращият трябва да се опита да насърчи интервюираните да споделят опита и уменията им, които притежават и представляват интерес за интервюиращия.
 Неструктурираните интервюта могат да бъдат освен основен [[източник за събиране на информация]]. Освен това могат да бъдат обединени и да се използват за изучаване на участниците в интервюто въз основа на тяхното [[поведение]].
 Неструктурираното интервю има за цел задълбочено събиране на информация при разговор с респондент. Спецификата на този метод се изразява в неговата гъвкавост и адаптивност към ситуацията и това позволява събиране на данни от различен тип.
 ===Предимства===
 *Събраната информация е валидна само за определен интервюиран, тя се разглежда само в контекста на казаното от него.
@@ Ред 27: / Ред 20: @@
 *Голяма част от събраните данни могат да се окажат безполезни и да не отговарят на нуждите на изседването. За това е от голямо значение интервюиращият да контролира темпото и насоката на [[разговор]]а, макар и да е трудно понякога да се определи дали дадена насока на разговора ще доведе до загуба на време или ще донесе полезна [[информация]].
 *Нестуктурираното интервю се провежда в малък мащаб и за това е трудно да се обобщят резултатите. Събирането на данни е трудно да се категоризира, тъй като има вероятност отговорите да са различни. Кодирането ще изисква значителна работа при избора на категории за [[респондент]]ите.
+===История===
-==Примери за приложението на метода==
+Техниката на неструктурираното интервю е разработена в дисциплините
 ===Кобълдик 1996 - (Cobbledick (1996)===

@@ Ред 62: / Ред 62: @@
 *[[Полу-структурирано интервю]]
 *[[Интернет интервю]]
-*[[Обобщение]]
+*[[Етапи на неструктурирано интервю]]
 *[[Анализ]]
 *[[Статистика]]

@@ Ред 13: / Ред 13: @@
 антропологията и социологията като метод предизвикващ социални реалности у хората.
 През 1963г. [[Арон Сикарол]] и [[Джон Китсиус]] използват метода в своите интервюта. Те  използват възможността да задават допълнителни въпроси извън вече планираните такива. Това има дава възможност да допълнят и изяснят вече получената информация от интервюирания.
 ==Предимства и недостатъци на метода==

← По-стара версия		Версия от 19:45, 13 ноември 2012
Ред 35:		Ред 35:


−	Стъпка 6: Улавяне на [[данни]]. Воденето на бележки е традиционен метод за улавяне на данни по време на интервю. Но в едно неструктурирано интервю, воденето на бележки ще прекъсне естествения ход на рарговора. За това, когато е възможно е препоръчително да се правят аудио записи на интервюта. В ситуации, когатое възможно воденето на записки ще трябва да правят кратки бележки по време на интервюто и писане на по-подробни бележки непосредствено след всяко интервю (Фонтана и Фрей, 2005, Лофланд, и др., 2006). Както се развият уменията за интервюиращия могат да се прилагат различни техники на [[памет]]та (запомняния) за да може да се хванат възможно най-много детайли от всяко интервю.	+	Стъпка 6: Улавяне на [[анализ на данните\|данни]]. Воденето на бележки е традиционен метод за улавяне на данни по време на интервю. Но в едно неструктурирано интервю, воденето на бележки ще прекъсне естествения ход на рарговора. За това, когато е възможно е препоръчително да се правят аудио записи на интервюта. В ситуации, когатое възможно воденето на записки ще трябва да правят кратки бележки по време на интервюто и писане на по-подробни бележки непосредствено след всяко интервю (Фонтана и Фрей, 2005, Лофланд, и др., 2006). Както се развият уменията за интервюиращия могат да се прилагат различни техники на [[памет]]та (запомняния) за да може да се хванат възможно най-много детайли от всяко интервю.

	==Предимства и недостатъци на метода==		==Предимства и недостатъци на метода==

← По-стара версия		Версия от 18:08, 18 май 2012
Ред 40:		Ред 40:

	Стъпка 6: Улавяне на данни. Воденето на бележки е традиционен метод за улавяне на данни по време на интервю. Но в едно неструктурирано интервю, воденето на бележки ще прекъсне естествения ход на рарговора. За това, когато е възможно е препоръчително да се правят аудио записи на интервюта. В ситуации, когатое възможно воденето на записки ще трябва да правят кратки бележки по време на интервюто и писане на по-подробни бележки непосредствено след всяко интервю (Фонтана и Фрей, 2005, Лофланд, и др., 2006). Както се развият уменията за интервюиращия могат да се прилагат различни техники на паметта (запомняния) за да може да се хванат възможно най-много детайли от всяко интервю.		Стъпка 6: Улавяне на данни. Воденето на бележки е традиционен метод за улавяне на данни по време на интервю. Но в едно неструктурирано интервю, воденето на бележки ще прекъсне естествения ход на рарговора. За това, когато е възможно е препоръчително да се правят аудио записи на интервюта. В ситуации, когатое възможно воденето на записки ще трябва да правят кратки бележки по време на интервюто и писане на по-подробни бележки непосредствено след всяко интервю (Фонтана и Фрей, 2005, Лофланд, и др., 2006). Както се развият уменията за интервюиращия могат да се прилагат различни техники на паметта (запомняния) за да може да се хванат възможно най-много детайли от всяко интервю.
−

	==Предимства и недостатъци на метода ==		==Предимства и недостатъци на метода ==

← По-стара версия		Версия от 18:07, 18 май 2012
Ред 101:		Ред 101:
	==Външни препратки==		==Външни препратки==

		+	*[http://www.ask.com/wiki/Structured_interview Структурирано интервю]
		+	*[http://www.ehow.com Още за интервюто]
	[[category:Методи за изследване в бизнеса]]		[[category:Методи за изследване в бизнеса]]