Модел за оценка на капиталовите активи - Редакционна история

Detelina Staneva в 08:30, 7 август 2013

2013-08-07T08:30:27Z

Detelina Staneva: /* Същност */

2013-08-07T08:29:59Z

Същност

Detelina Staneva: /* Същност */

2013-08-07T08:29:05Z

Същност

Detelina Staneva: /* Същност */

2013-08-07T08:28:56Z

Същност

Detelina Staneva: /* Външни препратки */

2013-08-07T08:28:18Z

Външни препратки

Detelina Staneva: /* Външни препратки */

2013-08-07T08:28:10Z

Външни препратки

Detelina Staneva: /* Същност */

2013-08-07T08:27:38Z

Същност

Detelina Staneva: /* Същност */

2013-08-07T08:24:56Z

Същност

Detelina Staneva в 08:20, 7 август 2013

2013-08-07T08:20:28Z

Detelina Staneva в 08:16, 7 август 2013

2013-08-07T08:16:23Z

← По-стара версия		Версия от 08:30, 7 август 2013
Ред 1:		Ред 1:
−	'''МОКА ни помага да пресметнем инвестиционния риск и да оценим каква възвръщаемост от инвестициите можем да очакваме.'''	+	'''МОКА ни помага да пресметнем инвестиционния [[риск]] и да оценим каква [[възвръщаемост]] от инвестициите можем да очакваме.'''

	==Същност==		==Същност==

@@ Ред 8: / Ред 8: @@
 Ето защо калкулирайки каква възвръщаемост да изискват от определени акции, систематичния риск е този, който тревожи инвеститорите. МОКА следователно представлява начин за измерване на систематичния риск. [[Формула]]та, която и миналия път записахме и която всъщност е в основата на МОКА е следната;
-[[file:modelzaocenkanakapitaloviteaktivi.png|left]]
+[[file:modelzaocenkanakapitaloviteaktivi.png|center]]
+Този модел е полезен и се използва доста във финансовата общност. Инвеститорите, знаейки бета-коефициентите на различните акции, преценяват, че включвайки в портфейла си [[ценни книжа]] с по-високи бети, те поемат и по-висок риск, тъй като възвръщаемостта на тези акции ще се изменя повече в сравнение с пазара като цяло. И обратното включвайки в портфейла си ценни книжа с по-ниски бети те ще поемат по-малко риск и съответно ще изискват и по ниска доходност от този портфейл.
 ==Вижте още==

← По-стара версия		Версия от 08:29, 7 август 2013
Ред 9:		Ред 9:

	[[file:modelzaocenkanakapitaloviteaktivi.png\|left]]		[[file:modelzaocenkanakapitaloviteaktivi.png\|left]]
		+
		+
		+

@@ Ред 8: / Ред 8: @@
 Ето защо калкулирайки каква възвръщаемост да изискват от определени акции, систематичния риск е този, който тревожи инвеститорите. МОКА следователно представлява начин за измерване на систематичния риск. [[Формула]]та, която и миналия път записахме и която всъщност е в основата на МОКА е следната;
-[[file:modelzaocenkanakapitaloviteaktivi.png|center]]
+[[file:modelzaocenkanakapitaloviteaktivi.png|left]]
 Моделът приема, че съществуват безрискови ценни книжа. Като такива с някои условности може да приемем ДЦК. Тези ЦК носят определена доходност, която съответно се нарича безрискова. Инвеститорите закупувайки акции ще поемат по-висок риск, отколкото държейки само безрискови инструменти, следователно те ще изискват и по-висока доходност. Разликата между доходността, която ще изискват инвеститорите от пазара за акциите, които за придобили и безрисковата норма на доходност се нарича пазарна рискова премия.
@@ Ред 16: / Ред 26: @@
 Това, което показва тази формула е, че за по-рисковите инвестиции, тези с по-висока бета изискваната норма на възвръщаемост ще бъде по висока. МОКА ни помага да разберем дали текущата цена на дадена акция съответства на дохода, който можем да очакваме от нея или не, т.е дали инвестицията в дадена акция би била добра сделка или не.
 Този модел е полезен и се използва доста във финансовата общност. Инвеститорите, знаейки бета-коефициентите на различните акции, преценяват, че включвайки в портфейла си ценни книжа с по-високи бети, те поемат и по-висок риск, тъй като възвръщаемостта на тези акции ще се изменя повече в сравнение с пазара като цяло. И обратното включвайки в портфейла си ценни книжа с по-ниски бети те ще поемат по-малко риск и съответно ще изискват и по ниска доходност от този портфейл.
 ==Вижте още==

@@ Ред 31: / Ред 31: @@
 *[http://www.bg-finansi.info/lekciqmik8.html Оценка на активите и пасивите в баланса]
 *[http://www.referati.org/ikonomika-na-predpriqtieto/427/ref Икономика на предприятието]
 *[http://investments.dir.bg/_wm/diary/?df=46&dflid=3 FOREX, STOCKS, BONDS, FUTURES & OPTIONS EXCHANGES]
 *[http://www.bse-sofia.bg/?site_lang=bg Българска фондова борса]

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 ==Същност==
 Независимо по какъв начин диверсифицираме нашите инвестиции не е възможно да премахнем напълно риска.  МОКА се ражда през 1970 год. и негов автор е [[Уилям Шарп]]. [[Модел]]ът му отново приема, че съществуват два типа риск: систематичен и несистематичен.
 МПТ показа, че несистематичния риск може да бъде елиминиран чрез [[диверсификация]]. Проблемът е, че диверсификацията не може да премахне систематичния риск. Дори портфейл съдържащ всички акции на пазара не може да премахне този тип риск.
 Ето защо калкулирайки каква възвръщаемост да изискват от определени акции, систематичния риск е този, който тревожи инвеститорите. МОКА следователно представлява начин за измерване на систематичния риск. [[Формула]]та, която и миналия път записахме и която всъщност е в основата на МОКА е следната;
 [[file:modelzaocenkanakapitaloviteaktivi.png|center]]
-Моделът приема, че съществуват безрискови ценни книжа. Като такива с някои условности може да приемем ДЦК. Тези ЦК носят определена доходност, която съответно се нарича безрискова. Инвеститорите закупувайки акции ще поемат по-висок риск, отколкото държейки само безрискови инструменти, следователно те ще изискват и по-висока доходност. Разликата между доходността, която ще изискват инвеститорите от пазара за акциите, които за придобили и безрисковата норма на доходност се нарича пазарна рискова премия. Пазарната рискова премия се умножава с коефициента бета. Този коефициент е измерител на пазарния риск. Той показва с колко цената на определена акция ще се покачи или ще спадне в сравнение с това с колко пазара като цяло ще се покачи или спадне. Бета се намира посредством статистически анализ на възвръщаемостта на отделните акции спрямо възвръщаемостта на пазара като цяло.
+Моделът приема, че съществуват безрискови ценни книжа. Като такива с някои условности може да приемем ДЦК. Тези ЦК носят определена доходност, която съответно се нарича безрискова. Инвеститорите закупувайки акции ще поемат по-висок риск, отколкото държейки само безрискови инструменти, следователно те ще изискват и по-висока доходност. Разликата между доходността, която ще изискват инвеститорите от пазара за акциите, които за придобили и безрисковата норма на доходност се нарича пазарна рискова премия.
 Това, което показва тази формула е, че за по-рисковите инвестиции, тези с по-висока бета изискваната норма на възвръщаемост ще бъде по висока. МОКА ни помага да разберем дали текущата цена на дадена акция съответства на дохода, който можем да очакваме от нея или не, т.е дали инвестицията в дадена акция би била добра сделка или не.
 Този модел е полезен и се използва доста във финансовата общност. Инвеститорите, знаейки бета-коефициентите на различните акции, преценяват, че включвайки в портфейла си ценни книжа с по-високи бети, те поемат и по-висок риск, тъй като възвръщаемостта на тези акции ще се изменя повече в сравнение с пазара като цяло. И обратното включвайки в портфейла си ценни книжа с по-ниски бети те ще поемат по-малко риск и съответно ще изискват и по ниска доходност от този портфейл.
-Едноиндексен модел
+*[https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=6&ved=0CE0QFjAF&url=http%3A%2F%2Fwww.jekomilev.com%2Fmoka.doc&ei=Se0BUvfAN8TsO9afgMgI&usg=AFQjCNEU9LulwBD9u1h93Mtg1YfTVtP3YA&sig2=vNcqTuJh2kEOv8i3PGIxyQ Теория на портфейла. Модел за оценка на капиталовите активи.]
-KB (314 думи) - 16:52, 17 юни 2012
+==Външни препратки==
-*[https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=6&ved=0CE0QFjAF&url=http%3A%2F%2Fwww.jekomilev.com%2Fmoka.doc&ei=Se0BUvfAN8TsO9afgMgI&usg=AFQjCNEU9LulwBD9u1h93Mtg1YfTVtP3YA&sig2=vNcqTuJh2kEOv8i3PGIxyQ Теория на портфейла. Модел за оценка на капиталовите активи.]
+[[category: Стратегическо управление]][[category: Финансови пазари и инструменти]]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-Независимо по какъв начин диверсифицираме нашите инвестиции не е възможно да премахнем напълно риска. МОКА ни помага да пресметнем инвестиционния риск и да оценим каква възвръщаемост от инвестициите можем да очакваме. МОКА се ражда през 1970 год. и негов автор е Уилиям Шарп. Моделът му отново приема, че съществуват два типа риск: систематичен и несистематичен. МПТ показа, че несистематичния риск може да бъде елиминиран чрез диверсификация. Проблемът е, че диверсификацията не може да премахне систематичния риск. Дори портфейл съдържащ всички акции на пазара не може да премахне този тип риск. Ето защо калкулирайки каква възвръщаемост да изискват от определени акции, систематичния риск е този, който тревожи инвеститорите. МОКА следователно представлява начин за измерване на систематичния риск. Формулата, която и миналия път записахме и която всъщност е в основата на МОКА е следната;
+'''МОКА ни помага да пресметнем инвестиционния риск и да оценим каква възвръщаемост от инвестициите можем да очакваме.'''
-[[file:modelzaocenkanakapitaloviteaktivi.png|right]]
+==Същност==
 Моделът приема, че съществуват безрискови ценни книжа. Като такива с някои условности може да приемем ДЦК. Тези ЦК носят определена доходност, която съответно се нарича безрискова. Инвеститорите закупувайки акции ще поемат по-висок риск, отколкото държейки само безрискови инструменти, следователно те ще изискват и по-висока доходност. Разликата между доходността, която ще изискват инвеститорите от пазара за акциите, които за придобили и безрисковата норма на доходност се нарича пазарна рискова премия. Пазарната рискова премия се умножава с коефициента бета. Този коефициент е измерител на пазарния риск. Той показва с колко цената на определена акция ще се покачи или ще спадне в сравнение с това с колко пазара като цяло ще се покачи или спадне. Бета се намира посредством статистически анализ на възвръщаемостта на отделните акции спрямо възвръщаемостта на пазара като цяло.