Метод на включеното наблюдение - Редакционна история

Detelina Staneva в 13:54, 4 февруари 2014

2014-02-04T13:54:04Z

Detelina Staneva в 13:52, 4 февруари 2014

2014-02-04T13:52:35Z

Показване на промените

Detelina Staneva: Нова страница: ====Къде да наблюдаваме==== Къде да отидем за да извършим включено наблюдение зависи от целите ...

2014-02-04T13:44:12Z

Нова страница: ====Къде да наблюдаваме==== Къде да отидем за да извършим включено наблюдение зависи от целите ...

Нова страница

====Къде да наблюдаваме====
Къде да отидем за да извършим включено наблюдение зависи от целите на изследването. Обикновено трябва да отидем на места, където хората от изучаваната група често прекарват ежедневието си, и ако е подходящо да се включим в техните дейности. Ключови информатори могат да ти кажат къде са тези места. Например може да отидеш там, където изучаваната група търси медицинска [[помощ]], социализация, където се храни или пазарува.
====Колко време отнема====
Специфичното продължение на включено наблюдение зависи от случая, дейността и интересите на изучаваната група. Например изследователите може да прекарат един час, един следобед или серия от следобеди в специфична ситуация.
====Как се извършва самото наблюдение====
*Всеки работен ден изследователят отива в цеха и заедно с другите извършва конкретните задачи за деня.
*По време на разговорите изследователят следи за подходящи ситуации, в които да зададе своите въпроси, да подхване темата и да я „разнищи".
*Още същия ден, веднага след прибирането си в къщи, записва по памет всичко онова, което е установил през текущия ден.
За да се резюмира опита на изследователя, ще посочим, че трите конкретни приложения на метода на включеното наблюдение се отличават по няколко много съществени методически компонента:
*Различен е подходът и начинът, по който изследователят отива при наблюдаваните групи и става част от тях.
*В съответствие с това по съвсем различен начин е решен специфичният момент с разработването и представянето на специално алиби от страна на изследователя, необходимо за включването му в наблюдавания обект.
*Различен е и обхвата на изследваните единици.
*Специфична е също така изследваната тема и предметът на всяко едно от проведените наблюдения.
*Респективно, строго специфична е основната функция на всяко едно от проведените наблюдения. Докато в първия случай включеното наблюдение е насочено към верифицирането и разработването на предварителен теоретичен модел за текучеството, при второто наблюдение целта е установяването на основни модели на трудово поведение и [[връзка]]та им със стимулите; третото включено наблюдение има разузнавателна, подготвителна [[функция]]. Тук основната задача е да се подготви теоретичният модел и инструментариумът на предстоящото теренно изследване по анкетния метод.
===Роли на изследователя===
Полевата работа е свързана с 3 много различни роли:
*изцяло участващ,
*участващ наблюдател,
*изцяло наблюдател.
Първата роля включва заблуждение - да станеш част от групата, без да издаваш, че си там, за да осъществяваш изследване. Третата роля представлява това да следваш хората навсякъде и да записваш тяхното поведение.

[[Джин Шели]] (1992) изучава хора, които страдат от последната фаза на бъбречни болести. Тя прекарва стотици часове в клиника за диализи наблюдавайки, слушайки, говорейки, интервюирайки хората, водейки си бележки за всички аспекти на живота на пациентите. Тя не се преструва, че е медицинска сестра, нито се е подлагала на диализа. За това тя заема средната роля на участващ наблюдател.
Обстоятелствата понякога могат да наложат определена роля. Уилям Корнблум е осъществявал полева работа с група цигани във Франция. Когато една нощ лагерът им е бил нападнат от съперничеща група, Корнблум се озовал на фронта. Както той описва ситуацията, жената в къщата не се интересувала особено от разликата между просто наблюдател и участващ [[наблюдател]]. Тя му връчила пръчка в ръцете и го изръчкала през вратата.

===Индивидуално или като екип===
Включеното наблюдение може да бъде направено индивидуално, по двойки или в екип - зависи от това кое е по подходящо за покриване на местността и темите по дадения проблем. Факторите, които се взимат предвид, за да се определи най-подходящата организация са възраст, пол, физически характеристики, етническа принадлежност, характера и лингвистичните умения на различните изследователи. Целта е да се събира информация по най-малко натрапчив и ефикасен начин.

Метод на включеното наблюдение

===След наблюдението===
*Заделя се време колкото се може по-скоро след наблюдението, за да се разширят бележките.
*Написване бележките в компютърни файлове.

Първият контакт.
През периода на първият контакт много от дългогодишните полеви изследователи докладват, че изпитват [[еуфория]] когато влизат в контакт с нова култура. Не е изненадващо, че хора, които са привлечени от [[идея]]та да живеят в нова култура са доволни, когато започнат това.
Как да сме ефективни наблюдатели
Информацията от включеното наблюдение се състои в бележките и описанията на изследователите. Събирането на тази информация изисква изследователите да бъдат подготвени, да знаят как да се държат, да бъдат обективни и да правят добри бележки.

===Подготовка===
Първо, не забравяй за какво е изследването. Едно цялостно разбиране на изследването ще ти помогне да останеш фокусиран по време на цялото наблюдение. Когато имаш добра представа за какво е наблюдението по-лесно може да определиш специфични цели. Може да е от полза да създадеш лист от неща, на които да обръщаш внимание при наблюдението и или да ги записваш в полевият си бележник или да ги държиш в джоба си за бърза справка. Имай предвид, обаче, че трябва да си държиш очите отворени за сценарии, които не си очаквал да си случат, които могат да подскажат за друга насока на изследването.
Когато се подготвящ за включено наблюдение е добре да се запознаеш с местата на наблюдение и за дейностите, в които може да вземете участие. Ако е необходимо идете предварително на мястото и направете първоначални наблюдения преди да започнете официалното събиране на информация.
Също предвиди определено време за да измислиш как да се представиш и обясниш целите си. Добре е и да установиш какви съкращения ще използвате в бележника си, а и как ще разделите обективните наблюдения от интерпретацията.
====Под каква форма се събира информация====
В по-голямата си част информацията, събрана от изследователите се съдържа в детайлните бележки. Въпреки, че е обикновено текстова, тази информация може да съдържа също карти, диаграми и др. А понякога може да има и количества на нещо и да произведе числови данни. Например изследователя може да брои хората, които влизат в определено пространство или се заемат с определена дейност през специфично време. Текстовите бележки са вкарвани в компютърни [[файл]]ове и данни от всякакъв тип се анализират и консултират редовно по време на цялото изследване.
====Какво да се документира====
Просто казано, документира се това, което се наблюдава, като то трябва да се отличава от нашите очаквания и нашата интерпретация на това, което наблюдаваме.
Важно е да се документира това, което в действителност се е случвало, а не това, което сме очаквали да видим и да не позволяваме нашите очаквания да се отразят на наблюденията. Целта на включеното наблюдение е отчасти, за да се потвърди това, което вече знаем (или мислим, че знаем), но е най-вече, за да се открият неочаквани истини. Това е упражнение за откритие.
====Как да си водя бележки====
Бележките на ръка, по-късно преобразувани в компютърни файлове, често са единственият начин за документиране на някои дейности във включеното наблюдение като спонтанни или неформални интервюта, наблюдение, и обикновеното движение около и в областта. Бележките от включеното наблюдение - както тези от интервюта и фокус-групи - се наричат "полеви бележки" и те са написани директно в полевите тетрадки.
Всеки тефтер се започва с датата, часа, мястото и вида на събираните данни по време на събитието.
Оставя се място на страницата за разширяване на бележките или план за разширяване на тях на отделна страница.
Водим си бележките стратегически. Обикновено е практика да се правят само кратки бележки по време на събирането на информация. Директни цитати може да бъдат особено трудни да се напишат точно. Вместо да се опитваме да документираме всеки детайл или цитат, написваме ключовите думи и фрази, които ще задействат паметта ни, когато си разширяваме бележките.
Използваме съкращения. Тъй като ще си разширяваме и набираме нашите бележки веднага след като сме ги написали, то няма значение, ако сме единственият човек, който може да разбере своята [[система]] за съкращения. Използваме съкращения и [[акроним]]и, за да може бързо да отбележим това, което се случва и се казва.
====Какъв е продуктът от проведеното наблюдение?====
Крайният научен продукт, с който завършва наблюдението, е [[аналитичен доклад]], който в зависимост от поставената цел и задачи на изследването представя действителна картина за наблюдавания обект. Колкото по-добре са били дефинирани единиците за наблюдение и колкото по-талантлив е бил самият изследовател, толкова по-дълбок и проникновен е анализът. Ценността на този тип анализи е в това, че се отива зад видимостта на цифрите и се разкриват същността и типичните форми на проявление на изследвания предмет. Най-често в резултат на проведено наблюдение изследователят достига до установяване на причинно-следствените връзки в дадена [[институция]], типологизирането на поведенческите модели, извеждането на факторните влияния върху поведението на обекта на изследване и т.н.
==Вижте още==
*[[Функции на включеното наблюдение]]
*[[Етапи на включеното наблюдение]]
*[[Анализ на документи]]
*[[Анкетно проучване]]
*[[Извличане на знания от данни]]
*[[Експериментално изследване]]
*[[Електронно интервю]]
*[[Структурирано интервю]]
*[[Анализ]]
*[[Метод]]
*[[Фокус група]]
*[[Групово интервю]]
*[[Интернет интервю]]
*[[Извадков метод]]
*[[Казусен метод]]
*[[Контент анализ]]
*[[Телефонно интервю]]
*[[Видове бизнес изследвания]]

==Източници==
*[http://en.wikipedia.org/wiki/Participant_observation Participant observation]
*[http://en.wikipedia.org/wiki/Social_research Социално проучване]
*[http://www.techsociety.com/cal/soc190/fssba2009/ParticipantObservation.pdf Participant observation]
*[http://omdabg.com/nova_joomla/index.php?option=com_k2&view=item&id=2744 Participant observation]
*[http://blogatstvo.com/internet/interview/angela-antonova/ Интернет интервю]

==Външни препратки==

* [http://books.google.dk/books?id=XQswsqLLKrEC&printsec=frontcover&dq=sentiment+analysis&hl=en&sa=X&ei=9S1dT8XcFo_ltQaY2t2YDA&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Бо Панг и Лилиан Лий – всичко за анализа на настроенията]
* [http://www.customerthink.com/blog/sentiment_analysis_hard_but_worth_it Трудности в пробиването и използването на анализa на проучването]
* [http://lex.bg/laws/ldoc/2135213569 Закон за счетоводството]
* [http://lex.bg/laws/ldoc/-14917630 Търговски закон]
*[http://www.bg-ikonomika.com/2010/11/18_21.html Стратегически анализ]
*[http://www.uni-svishtov.bg/dialog/2008/1.08.MCh.pdf Предимства на рейтинга на конкурентните сили за стратегическото управление]
*[http://www.helpos.com/archive/preview-web/11_053_11_index.html Анализ на стратегията на предприятието чрез нетрадиционни методи и съвременни активни методи]
[[category:Методи за изследване в бизнеса]]

@@ Ред 6: / Ред 6: @@
 ===Събиране на информация===
 В по-голямата си част информацията, събрана от изследователите се съдържа в детайлните бележки. Въпреки, че е обикновено текстова, тази информация може да съдържа също карти, диаграми и др. А понякога може да има и количества на нещо и да произведе числови данни. Например изследователя може да брои хората, които влизат в определено пространство или се заемат с определена дейност през специфично време. Текстовите бележки са вкарвани в компютърни [[файл]]ове и данни от всякакъв тип се анализират и консултират редовно по време на цялото изследване.
-===ДОкументация===
+===Документация===
 Просто казано, документира се това, което се наблюдава, като то трябва да се отличава от нашите очаквания и нашата интерпретация на това, което наблюдаваме.
 Важно е да се документира това, което в действителност се е случвало, а не това, което сме очаквали да видим и да не позволяваме нашите очаквания да се отразят на  наблюденията. Целта на включеното наблюдение е отчасти, за да се потвърди това, което вече знаем (или мислим, че знаем), но е най-вече, за да се открият неочаквани истини. Това е упражнение за откритие.
@@ Ред 17: / Ред 17: @@
 ===Продукт от проведеното наблюдение===
 Крайният научен продукт, с който завършва наблюдението, е [[аналитичен доклад]], който в зависимост от поставената цел и задачи на изследването представя действителна картина за наблюдавания обект. Колкото по-добре са били дефинирани единиците за наблюдение и колкото по-талантлив е бил самият изследовател, толкова по-дълбок и проникновен е анализът. Ценността на този тип анализи е в това, че се отива зад видимостта на цифрите и се разкриват същността и типичните форми на проявление на изследвания предмет. Най-често в резултат на проведено наблюдение изследователят достига до установяване на причинно-следствените връзки в дадена [[институция]], типологизирането на поведенческите модели, извеждането на факторните влияния върху поведението на обекта на изследване и т.н.
 ==Наблюдение==
@@ Ред 33: / Ред 46: @@
 *Специфична е също така изследваната тема и предметът на всяко едно от проведените наблюдения.
 *Респективно, строго специфична е основната функция на всяко едно от проведените наблюдения. Докато в първия случай включеното наблюдение е насочено към верифицирането и разработването на предварителен теоретичен модел за текучеството, при второто наблюдение целта е установяването на основни модели на трудово поведение и [[връзка]]та им със стимулите; третото включено наблюдение има разузнавателна, подготвителна [[функция]]. Тук основната задача е да се подготви теоретичният модел и инструментариумът на предстоящото теренно изследване по анкетния метод.
 ==След наблюдението==
 *Заделя се време колкото се може по-скоро след наблюдението, за да се разширят бележките.