Мертон Шолс - Редакционна история

Detelina Staneva: /* Приложение */

2014-03-26T14:31:45Z

Приложение

Detelina Staneva: /* Същност */

2014-03-26T14:31:10Z

Същност

Detelina Staneva: /* Приложение */

2014-03-26T14:30:36Z

Приложение

Detelina Staneva в 14:30, 26 март 2014

2014-03-26T14:30:20Z

Detelina Staneva в 14:29, 26 март 2014

2014-03-26T14:29:47Z

Detelina Staneva в 14:29, 26 март 2014

2014-03-26T14:29:32Z

Detelina Staneva в 14:29, 26 март 2014

2014-03-26T14:29:17Z

Detelina Staneva: /* Същност */

2014-03-26T14:26:51Z

Същност

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2014-03-26T11:48:42Z

Вижте още

Detelina Staneva в 18:48, 13 ноември 2012

2012-11-13T18:48:51Z

@@ Ред 16: / Ред 16: @@
 Настоящият проект предлага идея за специфично приложение на модела на Блек-Шолс за ценообразуване на застрахователна полица, разглеждайки последната като пут-опция, т.е. като документ, даващ право на клиента да продава на (и след това да купува от) застрахователя притежавания от клиента [[финансов актив]] (предмет на застраховането), когато е настъпило застрахователното събитие (понижаването на цената на актива на реалния пазар по различни причини – здравословни проблеми, злополуки, природни бедствия, финансови неблагополучия и т.н.). Идеята за подобно приложение се основава на обстоятелството, че разглеждането на полицата като пут-опция е възможно винаги когато предметът на застраховането представлява стока (акция), подлежаща на [[търсене]] и [[предлагане]] на финансовия пазар. Тогава полицата може също да е предмет на търсене и предлагане заедно със застрахования актив. Подобни възможности в индустриалното [[застраховане]] са неизброими, което прави идеята необходима и целесъобразна.
-По-долу, е представено схематично ценообразуването на застрахователна полица, разглеждана като пут-опция . По ординатата се нанася цената P на пут-опцията (правото на продажба), а по [[абсцисна ос|абсцисата]] – пазарната цена на финансовия актив S . Разплащателната (payoff) графика на пут-опцията е представена с червена линия. На тази графика съответства разплащателна (payoff) [[функция]]та от формулата.
+[[File: merton scholes2.jpg|right|thumb|400px|Схематично ценообразуването на застрахователна полица]]
 Със синя линия е представено пазарното ценообразуването на полицата (в зависимост от текущата пазарна цена на финансовия актив) в произволен момент t преди застрахователното събитие в деня ([[падеж]]а). Вижда се, че цената на полицата преди нейния падеж е винаги по-висока отколкото нейната разплащателна цена. Причината за това, разбира се, е в по-високия риск преди падежа: Колкото по-отдалечен е деня на застрахователното събитие, толкова по висока е неопределеността на финансовия актив, който се застрахова, и поради произтичащия от това по-голям [[риск]], следва и по-висока цена на полицата. Следователно, с намаляването на , [[графика]]та на пазарната цена на полицата ще се издига все по-нагоре, а с увеличаването на - ще се спуска надолу, все по-близко до разплащателната графика, докато съвпадне с нея в момента на падежа .

@@ Ред 4: / Ред 4: @@
 ==Същност==
-Заедно с развитието на [[наука]]та се развиват и този вид уравниея и постепенно започват да намират приложение в различни области на икономическия живот. Години наред икономисти и математици търсят да намерят удобна [[формула]] за лесното изчисляване на премиите на опциите. През 1973 година Блек, Шолс и Мъртън извеждат формулата за оценяване на кол опция. Това е първата формула за изчисляване на теоретичната стойност на премията. Днес формулата наречена [[модел на Блек – Шолс]] е широко използвана от пазарните участници, интересуващи се от търговията с опции. Тя е изградена на няколко ограничения в сравнение с биномния модел (който е предмет на отделна статия). Създателите на този модел, американецът [[Майрон Шолс]] заедно с [[Робърт Мертон]] получават наградата за икономика в памет на [[Алфред Нобел]] за създаването на нов метод за определяне на стойността на [[дериватив|дериват]]и. В сътрудничество с [[Фишер Блек]] (1938 - 1995 г.) те разработват нова формула за оценка на опции върху акции, която спомага за генерирането на нови финансови инструменти и улесняването на управлението на риска. Хиляди [[трейдър]]и и инвеститори днес използват формулата "Шолс-Блек" всекидневно, за да оценят опции върху акции по цял свят.
+Заедно с развитието на [[наука]]та се развиват и този вид уравниея и постепенно започват да намират приложение в различни области на икономическия живот. Години наред икономисти и математици търсят да намерят удобна [[формула]] за лесното изчисляване на премиите на опциите. През 1973 година Блек, Шолс и Мъртън извеждат формулата за оценяване на кол опция. Това е първата формула за изчисляване на теоретичната стойност на премията.
 Един от пророците на сегашната [[криза]] беше Фишър Блек, покойният финансов [[икономист]], който заедно с Нобеловия лауреат Майрън С. Шолс разработи революционната формула Блек-Шолс за оценяване на опции. Блек почина преди повече от 10 години и разработките му в областта на макроикономиката не се радваха на особено голям интерес напоследък. Повечето анализатори на бизнес цикъла представят подробни сценарии за пътищата, по които се влошават икономическите условия, но революционното в идеята на Блек е, че ние просто не сме застраховани от лошия късмет, колкото и да ни се иска да вярваме в обратното. Вече преживяхме кредитно-спестовна криза, криза на джънк облигациите и дотком балон, но сегашната е най-лошата досега и вероятно е нещо повече от неравност на пътя. Истинската причина не са наглите действия на някой определен злодей, а самият факт, че [[оценка]]та на риска е оставена в ръце, които са твърде човешки.

@@ Ред 16: / Ред 16: @@
 По-долу, е представено схематично ценообразуването на застрахователна полица, разглеждана като пут-опция . По ординатата се нанася цената P на пут-опцията (правото на продажба), а по [[абсцисна ос|абсцисата]] – пазарната цена на финансовия актив S . Разплащателната (payoff) графика на пут-опцията е представена с червена линия. На тази графика съответства разплащателна (payoff) [[функция]]та от формулата.
-[[File: merton scholes2.jpg|right|400px|Графика на модела]]
+[[File: merton scholes2.jpg|right|thumb|400px|Графика на модела]]
 Със синя линия е представено пазарното ценообразуването на полицата (в зависимост от текущата пазарна цена на финансовия актив) в произволен момент t преди застрахователното събитие в деня ([[падеж]]а). Вижда се, че цената на полицата преди нейния падеж е винаги по-висока отколкото нейната разплащателна цена. Причината за това, разбира се, е в по-високия риск преди падежа: Колкото по-отдалечен е деня на застрахователното събитие, толкова по висока е неопределеността на финансовия актив, който се застрахова, и поради произтичащия от това по-голям [[риск]], следва и по-висока цена на полицата. Следователно, с намаляването на , [[графика]]та на пазарната цена на полицата ще се издига все по-нагоре, а с увеличаването на - ще се спуска надолу, все по-близко до разплащателната графика, докато съвпадне с нея в момента на падежа .
 &lt; T Kt&lt;TSВ термините на пут-опцията, смисълът на застраховането е следния: Ако в датата на застрахователното събитие (падеж на полицата), пазарната цена на застрахования актив е по-ниска от цената на упражняване K, клиентът има интерес да упражни своето право да продаде своя [[актив]] на застрахователя на цена . От своя страна [[застраховател]]ят е длъжен както да купи актива на споменатата цена, така и да го продаде след това на клиента, но вече на пазарната цена , която е по-ниска от упражняваната TSK. Така клиентът получава от застрахователя сумата TSK−, като формално описаната покупко-продажба остава скрита в термина застрахователна полица. Последната очевидно олицетворява правото на клиента да продаде скъпо и купи евтино своя финансов актив, а застрахователят се задължава да изпълни това на датата T. Поради тази причина е предвидена премия (в [[термин]]ите на пут-опция) на полицата, която се изплаща предварително от клиента на застрахователя, а разплащателната цена се дава от застрахователя на клиента в деня на [[застрахователно събитие|застрахователното събитие]]. Така при изтичане срока на полицата клиентът (застрахователят) реализира печалба (загуба) равна на max(S-КT,0)
 ==Вижте още==

@@ Ред 16: / Ред 16: @@
 По-долу, е представено схематично ценообразуването на застрахователна полица, разглеждана като пут-опция . По ординатата се нанася цената P на пут-опцията (правото на продажба), а по [[абсцисна ос|абсцисата]] – пазарната цена на финансовия актив S . Разплащателната (payoff) графика на пут-опцията е представена с червена линия. На тази графика съответства разплащателна (payoff) [[функция]]та от формулата.
-[[File: merton scholes2.jpg|left|300px]]
+[[File: merton scholes2.jpg|right|400px|Графика на модела]]
 Със синя линия е представено пазарното ценообразуването на полицата (в зависимост от текущата пазарна цена на финансовия актив) в произволен момент t преди застрахователното събитие в деня ([[падеж]]а). Вижда се, че цената на полицата преди нейния падеж е винаги по-висока отколкото нейната разплащателна цена. Причината за това, разбира се, е в по-високия риск преди падежа: Колкото по-отдалечен е деня на застрахователното събитие, толкова по висока е неопределеността на финансовия актив, който се застрахова, и поради произтичащия от това по-голям [[риск]], следва и по-висока цена на полицата. Следователно, с намаляването на , [[графика]]та на пазарната цена на полицата ще се издига все по-нагоре, а с увеличаването на - ще се спуска надолу, все по-близко до разплащателната графика, докато съвпадне с нея в момента на падежа .

← По-стара версия		Версия от 14:29, 26 март 2014
Ред 1:		Ред 1:
−	[[File: merton scholes1.jpg\|right\|thumb\|300px\|Формула онагледяваща ~~метода~~ Мертон-Шолс]]	+	[[File: merton scholes1.jpg\|right\|thumb\|300px\|Формула онагледяваща модела Мертон-Шолс]]
	'''Мертон Шолс '''е '''модел образуван от диференциални уравнения и е насочен към икономическите показатели'''. Диференциалните уравнения се използват за за моделиране на поведението на сложни системи. Планирането и вземането на решения също е обвързано с тази [[материя]], но най- важното [[приложение]] този вид уравнения е прадвиждането и извеждането на прогнози.		'''Мертон Шолс '''е '''модел образуван от диференциални уравнения и е насочен към икономическите показатели'''. Диференциалните уравнения се използват за за моделиране на поведението на сложни системи. Планирането и вземането на решения също е обвързано с тази [[материя]], но най- важното [[приложение]] този вид уравнения е прадвиждането и извеждането на прогнози.

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 Заедно с развитието на [[наука]]та се развиват и този вид уравниея и постепенно започват да намират приложение в различни области на икономическия живот. Години наред икономисти и математици търсят да намерят удобна [[формула]] за лесното изчисляване на премиите на опциите. През 1973 година Блек, Шолс и Мъртън извеждат формулата за оценяване на кол опция. Това е първата формула за изчисляване на теоретичната стойност на премията. Днес формулата наречена [[модел на Блек – Шолс]] е широко използвана от пазарните участници, интересуващи се от търговията с опции. Тя е изградена на няколко ограничения в сравнение с биномния модел (който е предмет на отделна статия). Създателите на този модел, американецът [[Майрон Шолс]] заедно с [[Робърт Мертон]] получават наградата за икономика в памет на [[Алфред Нобел]] за създаването на нов метод за определяне на стойността на [[дериватив|дериват]]и. В сътрудничество с [[Фишер Блек]] (1938 - 1995 г.) те разработват нова формула за оценка на опции върху акции, която спомага за генерирането на нови финансови инструменти и улесняването на управлението на риска. Хиляди [[трейдър]]и и инвеститори днес използват формулата "Шолс-Блек" всекидневно, за да оценят опции върху акции по цял свят.
-Един от пророците на сегашната [[криза]] беше Фишър Блек, покойният финансов [[икономист]], който заедно с Нобеловия лауреат Майрън С. Шолс разработи революционната формула Блек-Шолс за оценяване на опции. Блек почина преди повече от 10 години и разработките му в областта на макроикономиката не се радваха на особено голям интерес напоследък. Повечето анализатори на бизнес цикъла представят подробни сценарии за пътищата, по които се влошават икономическите условия, но революционното в идеята на Блек е, че ние просто не сме застраховани от лошия късмет, колкото и да ни се иска да вярваме в обратното. Вече преживяхме [[кредитно-спестовна криза[[, криза на джънк облигациите и дотком балон, но сегашната е най-лошата досега и вероятно е нещо повече от неравност на пътя. Истинската причина не са наглите действия на някой определен злодей, а самият факт, че [[оценка]]та на риска е оставена в ръце, които са твърде човешки.
+Един от пророците на сегашната [[криза]] беше Фишър Блек, покойният финансов [[икономист]], който заедно с Нобеловия лауреат Майрън С. Шолс разработи революционната формула Блек-Шолс за оценяване на опции. Блек почина преди повече от 10 години и разработките му в областта на макроикономиката не се радваха на особено голям интерес напоследък. Повечето анализатори на бизнес цикъла представят подробни сценарии за пътищата, по които се влошават икономическите условия, но революционното в идеята на Блек е, че ние просто не сме застраховани от лошия късмет, колкото и да ни се иска да вярваме в обратното. Вече преживяхме кредитно-спестовна криза, криза на джънк облигациите и дотком балон, но сегашната е най-лошата досега и вероятно е нещо повече от неравност на пътя. Истинската причина не са наглите действия на някой определен злодей, а самият факт, че [[оценка]]та на риска е оставена в ръце, които са твърде човешки.
 ==Приложение==

@@ Ред 69: / Ред 69: @@
 * [[Облигация]]
-* [[Фондов пазар]]
+* [[Борса]]
 * [[Ценна книга]]
 * [[Икономически модел]]