Логика - Редакционна история

Detelina Staneva в 13:03, 25 март 2014

2014-03-25T13:03:36Z

Detelina Staneva: /* Външни препратки */

2013-01-02T13:46:13Z

Външни препратки

Detelina Staneva: /* Външни препратки */

2013-01-02T13:44:38Z

Външни препратки

Detelina Staneva: /* Източници */

2013-01-02T13:44:14Z

Източници

Detelina Staneva: /* Модерната логика */

2013-01-02T13:42:23Z

Модерната логика

Detelina Staneva: /* Външни препратки */

2013-01-01T21:10:05Z

Външни препратки

Detelina Staneva в 21:09, 1 януари 2013

2013-01-01T21:09:41Z

Detelina Staneva: Нова страница: '''Логиката''' изследва формите и законите на мисленето. Дели се на традиционна и модерна. В сре...

2013-01-01T19:58:16Z

Нова страница: '''Логиката''' изследва формите и законите на мисленето. Дели се на традиционна и модерна. В сре...

Нова страница

'''Логиката''' изследва формите и законите на мисленето. Дели се на традиционна и модерна. В средното училище се учат и двете. Дели се също на формална /от форми на мисленето/ и диалектическа. Учим формална логика.

==История ==

Логиката е създадена [[Аристотел]] като дисциплина.В традицията се причисляват две поддисциплини-логика на понятието и логика на съждението.''' ''' С оглед на триадата „понятие-съждение-умозаключение“ (лат. „''conceptus''-''iudicium''-''ratiocinatio''“), в чиято основа според традиционната философия лежат трите основни действия на ''мисленето'' (''operationes'' или ''actus intellectus''; [[Кант]]: ''Handlungen des Verstandes''), а именно тези на просто схващане или представяне (на предмети чрез понятия), на отсъждане (че определено свойство е присъщо или не е присъщо на един или група предмети) и на извличане на извод (че едно положение на нещата следва с необходимост да се приеме за факт въз основа на дадено допускане), логиката се определя като „учение за правилното мислене“.

Модерната формална логика,чието възникване се свързва с [[Готлоб Фреге]] ,се появява през 1879г. и  се осъществява едно възвръщане към схващането за централното място на умозаключението в логиката.

==Модерната логика==

С оглед на систематизирането на логическите „частици“ (т.нар. „логически константи“), на чието значение може да се основава логическият извод, а именно на езикови изрази от типа на „не“ („¬“), „и“ („∧“), „или“ („∨“), „ако—то“ („→“), с които от прости (сингуларни) изказвания (атомарни ''пропозиции''), т.е. изказвания, които се състоят само от един генерален термин (предикат) („F“, „G“, „H“, ...) и един или повече сингуларни термини (субекти) („''a''“, „''b''“, „''c''“, ...) (напр. със символи: „F(''a'')“, „R(''a'',''b'')“, където „F“ е едноместен предикат, а „R“ — двуместен предикат и съотв. релационен израз; с метаезикови думи: „предметът ''a'' има свойството F“, „предметът ''a'' се намира в отношението R спрямо предмета ''b''“), се съставят нови комплексни изказвания (молекулярни пропозиции) (напр. със символи: „F(''a'') → R(''a'',''b'')“; с метаезикови думи: „ако предметът ''а'' има свойството F, то той се намира в отношението R спрямо предмета ''b''“), или на частици от типа на „всеки“ („∀''x''“; съотв. „всяко нещо, което...“), „някой“ („∃''x''“; съотв. „има (поне едно) нещо, което...“), с които от (прости) сингуларни изказвия — чрез извличане на ''предикати'' (със символи: „F(''x'')“; съотв. „(...) е F“) — се образуват нови генерализирани изказвания (със символи: „∃''х''F(''x'')“; съотв. „има (поне едно) нещо, което е F“), съвременната логика се подразделя на две основни поддисциплини: [['''пропозиционална логика]]''' и [['''предикатна логика]]'''.

Размита логика
32 KB (568 думи) - 20:42, 23 май 2012
Когнитивна наука
24 KB (303 думи) - 17:02, 17 юни 2012
Джон Стюарт Мил
52 KB (179 думи) - 13:53, 20 декември 2012
Теория на вероятностите
37 KB (700 думи) - 18:07, 13 ноември 2012
Допускане
15 KB (188 думи) - 19:39, 13 ноември 2012
Програма
19 KB (241 думи) - 20:39, 23 май 2012
Бъръс Фредерик Скинър
18 KB (299 думи) - 21:05, 17 юни 2012
Манипулация на решенията
12 KB (169 думи) - 22:22, 1 април 2012
Леонард Савидж
7 KB (179 думи) - 20:23, 14 ноември 2012
Философия

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Логиката изследва формите и законите на мисленето.''' Дели се на традиционна и модерна. В средното училище се учат и двете. Дели се също на формална /от форми на мисленето/ и диалектическа. Учим формална логика.
-==История ==
+==Същност==
 Логиката е създадена  [[Аристотел]] като дисциплина.В традицията се причисляват две поддисциплини-логика на понятието и логика на съждението. С оглед на триадата „понятие-съждение-умозаключение“ (лат. „''conceptus''-''iudicium''-''ratiocinatio''“), в чиято основа според традиционната философия лежат трите основни действия на ''мисленето''&nbsp;(''operationes'' или ''actus intellectus'' [[Кант]]: ''Handlungen des Verstandes''), а именно тези на просто схващане или представяне (на предмети чрез понятия), на отсъждане (че определено свойство е присъщо или не е присъщо на един или група предмети) и на извличане на извод (че едно положение на нещата следва с необходимост да се приеме за факт въз основа на дадено допускане), логиката се определя като „учение за правилното мислене“.

@@ Ред 26: / Ред 26: @@
 ==Външни препратки==
 * [http://orlinbaev.blogspot.com/2008/04/blog-post.html Психотерапия]
 * [http://psychology.dir.bg/_wm/diary/?df=46&dflid=3 Психологически изследвания]
 * [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:ZKZfu6MVHJoJ:bulgarian-psychology.com/index.php/rechnik/termini2/299-kognicia.html+kogniciq&cd=1&hl=bg&ct=clnk&gl=bg Когниция]
 [[category:Философия]]

← По-стара версия		Версия от 13:44, 2 януари 2013
Ред 26:		Ред 26:

	==Външни препратки==		==Външни препратки==
		+	* [http://orlinbaev.blogspot.com/2008/04/blog-post.html Психотерапия]
		+	* [http://psychology.dir.bg/_wm/diary/?df=46&dflid=3 Психологически изследвания]
		+	* [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:ZKZfu6MVHJoJ:bulgarian-psychology.com/index.php/rechnik/termini2/299-kognicia.html+kogniciq&cd=1&hl=bg&ct=clnk&gl=bg Когниция]
	[[category:Философия]]		[[category:Философия]]

@@ Ред 23: / Ред 23: @@
 *[[Философия]]
 ==Източници==
 ==Външни препратки==
 [[category:Философия]]

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 ==Модерната логика==
-С оглед на систематизирането на логическите „частици“ (т.нар. „логически константи“), на чието значение може да се основава логическият извод, а именно на езикови изрази от типа на „не“ („¬“), „и“ („∧“), „или“ („∨“), „ако—то“ („→“), с които от прости (сингуларни) изказвания (атомарни&nbsp;''пропозиции''), т.е. изказвания, които се състоят само от един генерален термин (предикат) („F“, „G“, „H“, ...) и един или повече сингуларни термини (субекти) („''a''“, „''b''“, „''c''“, ...) (напр. със символи: „F(''a'')“, „R(''a'',''b'')“, където „F“ е едноместен предикат, а „R“ — двуместен предикат и съотв. релационен израз; с метаезикови думи: „предметът&nbsp;''a''&nbsp;има свойството F“, „предметът ''a'' се намира в отношението R спрямо предмета ''b''“), се съставят нови комплексни изказвания (молекулярни пропозиции) (напр. със символи: „F(''a'') → R(''a'',''b'')“; с метаезикови думи: „ако предметът&nbsp;''а'' има свойството F, то той се намира в отношението R спрямо предмета ''b''“), или на частици от типа на „всеки“ („∀''x''“; съотв. „всяко нещо, което...“), „някой“ („∃''x''“; съотв. „има (поне едно) нещо, което...“), с които от (прости) сингуларни изказвия — чрез извличане на ''предикати'' (със символи: „F(''x'')“; съотв. „(...) е F“) — се образуват нови генерализирани изказвания (със символи: „∃''х''F(''x'')“; съотв. „има (поне едно) нещо, което е F“), съвременната логика се подразделя на две основни поддисциплини: [['''пропозиционална логика]]''' и [['''предикатна логика]]'''.
+С оглед на систематизирането на логическите „частици“ (т.нар. „логически константи“), на чието значение може да се основава логическият извод, а именно на езикови изрази от типа на „не“ („¬“), „и“ („∧“), „или“ („∨“), „ако—то“ („→“), с които от прости (сингуларни) изказвания (атомарни&nbsp;''пропозиции''), т.е. изказвания, които се състоят само от един генерален термин (предикат) („F“, „G“, „H“, ...) и един или повече сингуларни термини (субекти) („''a''“, „''b''“, „''c''“, ...) (напр. със символи: „F(''a'')“, „R(''a'',''b'')“, където „F“ е едноместен предикат, а „R“ — двуместен предикат и съотв. релационен израз; с метаезикови думи: „предметът&nbsp;''a''&nbsp;има свойството F“, „предметът ''a'' се намира в отношението R спрямо предмета ''b''“), се съставят нови комплексни изказвания (молекулярни пропозиции) (напр. със символи: „F(''a'') → R(''a'',''b'')“; с метаезикови думи: „ако предметът&nbsp;''а'' има свойството F, то той се намира в отношението R спрямо предмета ''b''“), или на частици от типа на „всеки“ („∀''x''“; съотв. „всяко нещо, което...“), „някой“ („∃''x''“; съотв. „има (поне едно) нещо, което...“), с които от (прости) сингуларни изказвия — чрез извличане на ''предикати'' (със символи: „F(''x'')“; съотв. „(...) е F“) — се образуват нови генерализирани изказвания (със символи: „∃''х''F(''x'')“; съотв. „има (поне едно) нещо, което е F“), съвременната логика се подразделя на две основни поддисциплини: [[пропозиционална логика]] и [[предикатна логика]].
 ==Вижте още==
 *[[Размита логика]]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-'''Логиката''' изследва формите и законите на мисленето. Дели се на традиционна и модерна. В средното училище се учат и двете. Дели се също на формална /от форми на мисленето/ и диалектическа. Учим формална логика.
+'''Логиката изследва формите и законите на мисленето.''' Дели се на традиционна и модерна. В средното училище се учат и двете. Дели се също на формална /от форми на мисленето/ и диалектическа. Учим формална логика.
 ==История ==
-Логиката е създадена  [[Аристотел]] като дисциплина.В традицията се причисляват две поддисциплини-логика на понятието и логика на съждението.''' '''&nbsp;С оглед на триадата „понятие-съждение-умозаключение“ (лат. „''conceptus''-''iudicium''-''ratiocinatio''“), в чиято основа според традиционната философия лежат трите основни действия на&nbsp;''мисленето''&nbsp;(''operationes''&nbsp;или&nbsp;''actus intellectus'';&nbsp;[[Кант]]:&nbsp;''Handlungen des Verstandes''), а именно тези на просто схващане или представяне (на предмети чрез понятия), на отсъждане (че определено свойство е присъщо или не е присъщо на един или група предмети) и на извличане на извод (че едно положение на нещата следва с необходимост да се приеме за факт въз основа на дадено допускане), логиката се определя като „учение за правилното мислене“.
+Логиката е създадена  [[Аристотел]] като дисциплина.В традицията се причисляват две поддисциплини-логика на понятието и логика на съждението. С оглед на триадата „понятие-съждение-умозаключение“ (лат. „''conceptus''-''iudicium''-''ratiocinatio''“), в чиято основа според традиционната философия лежат трите основни действия на ''мисленето''&nbsp;(''operationes'' или ''actus intellectus'' [[Кант]]: ''Handlungen des Verstandes''), а именно тези на просто схващане или представяне (на предмети чрез понятия), на отсъждане (че определено свойство е присъщо или не е присъщо на един или група предмети) и на извличане на извод (че едно положение на нещата следва с необходимост да се приеме за факт въз основа на дадено допускане), логиката се определя като „учение за правилното мислене“.
 Модерната формална логика,чието възникване се свързва с [[Готлоб Фреге]] ,се появява през 1879г. и &nbsp;се осъществява едно възвръщане към схващането за централното място на умозаключението в логиката.
@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 ==Модерната логика==
-С оглед на систематизирането на логическите „частици“ (т.нар. „логически константи“), на чието значение може да се основава логическият извод, а именно на езикови изрази от типа на „не“ („¬“), „и“ („∧“), „или“ („∨“), „ако—то“ („→“), с които от прости (сингуларни) изказвания (атомарни&nbsp;''пропозиции''), т.е. изказвания, които се състоят само от един генерален термин (предикат) („F“, „G“, „H“, ...) и един или повече сингуларни термини (субекти) („''a''“, „''b''“, „''c''“, ...) (напр. със символи: „F(''a'')“, „R(''a'',''b'')“, където „F“ е едноместен предикат, а „R“ — двуместен предикат и съотв. релационен израз; с метаезикови думи: „предметът&nbsp;''a''&nbsp;има свойството F“, „предметът&nbsp;''a''&nbsp;се намира в отношението R спрямо предмета&nbsp;''b''“), се съставят нови комплексни изказвания (молекулярни пропозиции) (напр. със символи: „F(''a'') → R(''a'',''b'')“; с метаезикови думи: „ако предметът&nbsp;''а''&nbsp;има свойството F, то той се намира в отношението R спрямо предмета&nbsp;''b''“), или на частици от типа на „всеки“ („∀''x''“; съотв. „всяко нещо, което...“), „някой“ („∃''x''“; съотв. „има (поне едно) нещо, което...“), с които от (прости) сингуларни изказвия — чрез извличане на&nbsp;''предикати''&nbsp;(със символи: „F(''x'')“; съотв. „(...) е F“) — се образуват нови генерализирани изказвания (със символи: „∃''х''F(''x'')“; съотв. „има (поне едно) нещо, което е F“), съвременната логика се подразделя на две основни поддисциплини: [['''пропозиционална логика]]'''&nbsp;и&nbsp;[['''предикатна логика]]'''.
+С оглед на систематизирането на логическите „частици“ (т.нар. „логически константи“), на чието значение може да се основава логическият извод, а именно на езикови изрази от типа на „не“ („¬“), „и“ („∧“), „или“ („∨“), „ако—то“ („→“), с които от прости (сингуларни) изказвания (атомарни&nbsp;''пропозиции''), т.е. изказвания, които се състоят само от един генерален термин (предикат) („F“, „G“, „H“, ...) и един или повече сингуларни термини (субекти) („''a''“, „''b''“, „''c''“, ...) (напр. със символи: „F(''a'')“, „R(''a'',''b'')“, където „F“ е едноместен предикат, а „R“ — двуместен предикат и съотв. релационен израз; с метаезикови думи: „предметът&nbsp;''a''&nbsp;има свойството F“, „предметът ''a'' се намира в отношението R спрямо предмета ''b''“), се съставят нови комплексни изказвания (молекулярни пропозиции) (напр. със символи: „F(''a'') → R(''a'',''b'')“; с метаезикови думи: „ако предметът&nbsp;''а'' има свойството F, то той се намира в отношението R спрямо предмета ''b''“), или на частици от типа на „всеки“ („∀''x''“; съотв. „всяко нещо, което...“), „някой“ („∃''x''“; съотв. „има (поне едно) нещо, което...“), с които от (прости) сингуларни изказвия — чрез извличане на ''предикати'' (със символи: „F(''x'')“; съотв. „(...) е F“) — се образуват нови генерализирани изказвания (със символи: „∃''х''F(''x'')“; съотв. „има (поне едно) нещо, което е F“), съвременната логика се подразделя на две основни поддисциплини: [['''пропозиционална логика]]''' и [['''предикатна логика]]'''.
+==Вижте още==
+*[[Размита логика]]
+*[[Когнитивна наука]]
-Размита логика
+*[[Джон Стюарт Мил]]
-KB (568 думи) - 20:42, 23 май 2012
+*[[Теория на вероятностите]]
-Когнитивна наука
+*[[Допускане]]
-KB (303 думи) - 17:02, 17 юни 2012
+*[[Програма]]
-Джон Стюарт Мил
+*[[Бъръс Фредерик Скинър]]
-KB (179 думи) - 13:53, 20 декември 2012
+*[[Манипулация на решенията]]
-Теория на вероятностите
+*[[Леонард Савидж]]
-KB (700 думи) - 18:07, 13 ноември 2012
+*[[Философия]]
-Допускане
+==Източници==
-KB (188 думи) - 19:39, 13 ноември 2012
+==Външни препратки==
-Програма
+[[category:Психология]]