Ликвидност на пазара - Редакционна история

Detelina Staneva: /* Връзка между ликвидноста на пазара и показателите доходност и риск */

2014-03-25T12:31:28Z

Връзка между ликвидноста на пазара и показателите доходност и риск

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2014-03-25T12:12:33Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Коефициенти на ликвидност */

2014-03-25T12:12:21Z

Коефициенти на ликвидност

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2013-08-07T08:48:39Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Връзка между ликвидноста на пазара и показателите доходност и риск */

2013-08-07T07:41:17Z

Връзка между ликвидноста на пазара и показателите доходност и риск

Detelina Staneva в 07:40, 7 август 2013

2013-08-07T07:40:08Z

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2013-08-07T07:39:35Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Коефициенти на ликвидност */

2013-08-07T07:38:45Z

Коефициенти на ликвидност

Detelina Staneva: /* Източници */

2013-08-07T07:38:07Z

Източници

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2013-08-07T06:11:23Z

Вижте още

← По-стара версия		Версия от 12:31, 25 март 2014
Ред 6:		Ред 6:

	Ликвидността на даден [[пазар]] се изразява в способността на [[инвеститор]]ите да [[търговия\|търгуват]] големи обеми без забавяне, така че той (пазарът) да бъде минимално [[повлиян]]. Колкото даден пазар е по-ликвиден, толкова [[транзакция\|транзакциите]] на участниците в него са по-бързи, по-ефективни, по-малко оскъпени и не предизвикват [[сътресение на пазара\|сътресения на пазара]]. Например даден търговец иска спешно да продаде имущество, [[ценна книга\|ценни книжа]] или други [[инструмент]]и. Продавачът дълго време търси копувач И вече отчаяно иска да продаде финансовите си инструменти (например). Копувачът е наясно с това, следователно преговаря относно цената. Понеже продавачът спешно се нуждае от паричните средства се съгласява с офертата. При извършване на [[сделка]]та, дадения Пазар на който тя протича е силно повлиян и [[изменен]], откъдето следва че има ниска степен на ликвидност.		Ликвидността на даден [[пазар]] се изразява в способността на [[инвеститор]]ите да [[търговия\|търгуват]] големи обеми без забавяне, така че той (пазарът) да бъде минимално [[повлиян]]. Колкото даден пазар е по-ликвиден, толкова [[транзакция\|транзакциите]] на участниците в него са по-бързи, по-ефективни, по-малко оскъпени и не предизвикват [[сътресение на пазара\|сътресения на пазара]]. Например даден търговец иска спешно да продаде имущество, [[ценна книга\|ценни книжа]] или други [[инструмент]]и. Продавачът дълго време търси копувач И вече отчаяно иска да продаде финансовите си инструменти (например). Копувачът е наясно с това, следователно преговаря относно цената. Понеже продавачът спешно се нуждае от паричните средства се съгласява с офертата. При извършване на [[сделка]]та, дадения Пазар на който тя протича е силно повлиян и [[изменен]], откъдето следва че има ниска степен на ликвидност.
−
−	~~==Връзка между ликвидноста на пазара и показателите доходност и риск==~~
−
−
−
−	Освен понятието „[[доходност]]” за инвеститорите и портфейлните мениджъри е много важно и понятието „[[риск]]”. Именно съотношението между доходността и риска е вероятно най-важният показател при управлението на един [[инвестиционен портфейл\|портфейл от активи]], в това число и акции. За тази цел в [[световна финасова теория\|световната финансова теория]] са разработени и се използват различни показатели. В българската практика, най-приложими са показателите за доходност-риск, които съотнасят реализираната [[доходност]] над едно ниво, считано за [[безрисково]] (примерно доходността на ДЦК) със [[стандартно отклонение\|стандартното отклонение]] на доходността или само с неговата „негативна” част, т.е. изчислено на база случаите реализирана доходност под средната /т. нар. „полустандартно” отклонение/. Такива например са мярка на Шарп/базирана на стандартното отклонение/, отношение на Сортино /базирано на полустандартното отклонение/ и др. Оказва се, че по-ниската ликвидност внася изкривяване в тези показатели. Когато пазарът „расте”, стандартното отклонение нараства по-бавно от доходността поради [[положителна асиметричност\|положителната асиметричност]] на [[вероятностно разпределение\|вероятностното разпределение]] на доходността /т.е. реализира се доходност над очакваната с много по-голяма честота от обратния случай/. По този начин стандартното отклонение вече спира да е адекватен измерител на риска, възприеман като [[вероятност]] за понасяне на загуби. Когато пазарът започне да „пада” обаче, стандартното отклонение нараства, но асиметричността на вероятностното разпределение се „свива” или става отрицателна /т.е. вече доходност под очакваната или [[загуба]] се реализира в повече или толкова случаи колкото и доходност над очакваната/. Вече стандартното отклонение наистина показва риск и то голям, защото е нараснало и като стойност. Проблемът е, че тази [[положителна промяна]] в „информативността” на стандартното отклонение се случва, чак когато пазарният спад започне и загубите за инвеститорите вече са понесени. По [[емпиричен път]] се доказва, че ниската ликвидност на акциите е водещ фактор за това „изкривяване” на показателите за доходност и риск.

	==Вижте още==		==Вижте още==

@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 * [[Акция]]
 * [[Облигация]]
-* [[Тренд]]
+* [[Коефициенти на ликвидност]]
 * [[Пазарен дял]]
 * [[Статистика]]

← По-стара версия		Версия от 12:12, 25 март 2014
Ред 6:		Ред 6:

	Ликвидността на даден [[пазар]] се изразява в способността на [[инвеститор]]ите да [[търговия\|търгуват]] големи обеми без забавяне, така че той (пазарът) да бъде минимално [[повлиян]]. Колкото даден пазар е по-ликвиден, толкова [[транзакция\|транзакциите]] на участниците в него са по-бързи, по-ефективни, по-малко оскъпени и не предизвикват [[сътресение на пазара\|сътресения на пазара]]. Например даден търговец иска спешно да продаде имущество, [[ценна книга\|ценни книжа]] или други [[инструмент]]и. Продавачът дълго време търси копувач И вече отчаяно иска да продаде финансовите си инструменти (например). Копувачът е наясно с това, следователно преговаря относно цената. Понеже продавачът спешно се нуждае от паричните средства се съгласява с офертата. При извършване на [[сделка]]та, дадения Пазар на който тя протича е силно повлиян и [[изменен]], откъдето следва че има ниска степен на ликвидност.		Ликвидността на даден [[пазар]] се изразява в способността на [[инвеститор]]ите да [[търговия\|търгуват]] големи обеми без забавяне, така че той (пазарът) да бъде минимално [[повлиян]]. Колкото даден пазар е по-ликвиден, толкова [[транзакция\|транзакциите]] на участниците в него са по-бързи, по-ефективни, по-малко оскъпени и не предизвикват [[сътресение на пазара\|сътресения на пазара]]. Например даден търговец иска спешно да продаде имущество, [[ценна книга\|ценни книжа]] или други [[инструмент]]и. Продавачът дълго време търси копувач И вече отчаяно иска да продаде финансовите си инструменти (например). Копувачът е наясно с това, следователно преговаря относно цената. Понеже продавачът спешно се нуждае от паричните средства се съгласява с офертата. При извършване на [[сделка]]та, дадения Пазар на който тя протича е силно повлиян и [[изменен]], откъдето следва че има ниска степен на ликвидност.
−
−	~~==Коефициенти на ликвидност ==~~
−
−
−
−	[[коефициент на ликвидност\|Коефициентите на ликвидност]] са показатели за [[финансово-счетоводен анализ]] на годишните счетоводни отчети на дадена [[стопанска единица]]. Те представляват [[количествена характеристика\|количествени характеристики]] на способността на [[предприятие]]то да изплаща текущите си [[задължение\|задължения]] с [[краткотраен актив\|краткотрайни активи]]. Данните за изчисляване на коефициентите на ликвидност се взимат от [[счетоводен баланс\|счетоводния баланс]]
−
−	~~===Пресмятане===~~
−
−	*Коефициент на [[обща ликвидност]] = Съотношението между сумата на краткотрайните активи и сумата на [[краткосрочно задължение\|краткосрочните задължения]]. Коефициент на обща ликвидност = (краткотрайни активи) / (краткосрочни задължения)
−
−	*Коефициент на [[бърза ликвидност]] = ([[краткосрочно вземане\|краткосрочни вземания]] + краткосрочни инвестиции + парични средства) / (краткосрочни задължения)
−
−	*Коефициент на [[незабавна ликвидност]] = (краткосрочни инвестиции + парични средства) / ([[текущо задължение\|текущи задължения]])
−
−	*Коефициент на [[абсолютна ликвидност]] = (парични средства) / (текущи задължения)
−
−	*Коефициент на ликвидните активи на банките = Съотношение между сумата на ликвидните активи (парични средства и краткосрочни ценни книжа) и сумата на [[депозит]]ите и другите задължения на банката.
−
−	*Коефициенти за ликвидност по падежни интервали на банките = Съотношението между, от една страна, входящия [[паричен поток]] за съответния падежен интервал плюс излишъка на нетния паричен поток от предходния интервал, и, от друга, [[депозит]]ите и другите задължения на банката (изходящ паричен поток) за същия [[падежен интервал]].

	==Връзка между ликвидноста на пазара и показателите доходност и риск==		==Връзка между ликвидноста на пазара и показателите доходност и риск==

@@ Ред 46: / Ред 46: @@
 * [[Фючърсна сделка|Фючърс]]
 * [[Икономика]]
-* [[Сетълмънт]]
+* [[Сетълмент]]
 ==Източници==

← По-стара версия		Версия от 07:41, 7 август 2013
Ред 32:		Ред 32:

	Освен понятието „[[доходност]]” за инвеститорите и портфейлните мениджъри е много важно и понятието „[[риск]]”. Именно съотношението между доходността и риска е вероятно най-важният показател при управлението на един [[инвестиционен портфейл\|портфейл от активи]], в това число и акции. За тази цел в [[световна финасова теория\|световната финансова теория]] са разработени и се използват различни показатели. В българската практика, най-приложими са показателите за доходност-риск, които съотнасят реализираната [[доходност]] над едно ниво, считано за [[безрисково]] (примерно доходността на ДЦК) със [[стандартно отклонение\|стандартното отклонение]] на доходността или само с неговата „негативна” част, т.е. изчислено на база случаите реализирана доходност под средната /т. нар. „полустандартно” отклонение/. Такива например са мярка на Шарп/базирана на стандартното отклонение/, отношение на Сортино /базирано на полустандартното отклонение/ и др. Оказва се, че по-ниската ликвидност внася изкривяване в тези показатели. Когато пазарът „расте”, стандартното отклонение нараства по-бавно от доходността поради [[положителна асиметричност\|положителната асиметричност]] на [[вероятностно разпределение\|вероятностното разпределение]] на доходността /т.е. реализира се доходност над очакваната с много по-голяма честота от обратния случай/. По този начин стандартното отклонение вече спира да е адекватен измерител на риска, възприеман като [[вероятност]] за понасяне на загуби. Когато пазарът започне да „пада” обаче, стандартното отклонение нараства, но асиметричността на вероятностното разпределение се „свива” или става отрицателна /т.е. вече доходност под очакваната или [[загуба]] се реализира в повече или толкова случаи колкото и доходност над очакваната/. Вече стандартното отклонение наистина показва риск и то голям, защото е нараснало и като стойност. Проблемът е, че тази [[положителна промяна]] в „информативността” на стандартното отклонение се случва, чак когато пазарният спад започне и загубите за инвеститорите вече са понесени. По [[емпиричен път]] се доказва, че ниската ликвидност на акциите е водещ фактор за това „изкривяване” на показателите за доходност и риск.		Освен понятието „[[доходност]]” за инвеститорите и портфейлните мениджъри е много важно и понятието „[[риск]]”. Именно съотношението между доходността и риска е вероятно най-важният показател при управлението на един [[инвестиционен портфейл\|портфейл от активи]], в това число и акции. За тази цел в [[световна финасова теория\|световната финансова теория]] са разработени и се използват различни показатели. В българската практика, най-приложими са показателите за доходност-риск, които съотнасят реализираната [[доходност]] над едно ниво, считано за [[безрисково]] (примерно доходността на ДЦК) със [[стандартно отклонение\|стандартното отклонение]] на доходността или само с неговата „негативна” част, т.е. изчислено на база случаите реализирана доходност под средната /т. нар. „полустандартно” отклонение/. Такива например са мярка на Шарп/базирана на стандартното отклонение/, отношение на Сортино /базирано на полустандартното отклонение/ и др. Оказва се, че по-ниската ликвидност внася изкривяване в тези показатели. Когато пазарът „расте”, стандартното отклонение нараства по-бавно от доходността поради [[положителна асиметричност\|положителната асиметричност]] на [[вероятностно разпределение\|вероятностното разпределение]] на доходността /т.е. реализира се доходност над очакваната с много по-голяма честота от обратния случай/. По този начин стандартното отклонение вече спира да е адекватен измерител на риска, възприеман като [[вероятност]] за понасяне на загуби. Когато пазарът започне да „пада” обаче, стандартното отклонение нараства, но асиметричността на вероятностното разпределение се „свива” или става отрицателна /т.е. вече доходност под очакваната или [[загуба]] се реализира в повече или толкова случаи колкото и доходност над очакваната/. Вече стандартното отклонение наистина показва риск и то голям, защото е нараснало и като стойност. Проблемът е, че тази [[положителна промяна]] в „информативността” на стандартното отклонение се случва, чак когато пазарният спад започне и загубите за инвеститорите вече са понесени. По [[емпиричен път]] се доказва, че ниската ликвидност на акциите е водещ фактор за това „изкривяване” на показателите за доходност и риск.
−

	==Вижте още==		==Вижте още==

← По-стара версия		Версия от 07:40, 7 август 2013
Ред 33:		Ред 33:
	Освен понятието „[[доходност]]” за инвеститорите и портфейлните мениджъри е много важно и понятието „[[риск]]”. Именно съотношението между доходността и риска е вероятно най-важният показател при управлението на един [[инвестиционен портфейл\|портфейл от активи]], в това число и акции. За тази цел в [[световна финасова теория\|световната финансова теория]] са разработени и се използват различни показатели. В българската практика, най-приложими са показателите за доходност-риск, които съотнасят реализираната [[доходност]] над едно ниво, считано за [[безрисково]] (примерно доходността на ДЦК) със [[стандартно отклонение\|стандартното отклонение]] на доходността или само с неговата „негативна” част, т.е. изчислено на база случаите реализирана доходност под средната /т. нар. „полустандартно” отклонение/. Такива например са мярка на Шарп/базирана на стандартното отклонение/, отношение на Сортино /базирано на полустандартното отклонение/ и др. Оказва се, че по-ниската ликвидност внася изкривяване в тези показатели. Когато пазарът „расте”, стандартното отклонение нараства по-бавно от доходността поради [[положителна асиметричност\|положителната асиметричност]] на [[вероятностно разпределение\|вероятностното разпределение]] на доходността /т.е. реализира се доходност над очакваната с много по-голяма честота от обратния случай/. По този начин стандартното отклонение вече спира да е адекватен измерител на риска, възприеман като [[вероятност]] за понасяне на загуби. Когато пазарът започне да „пада” обаче, стандартното отклонение нараства, но асиметричността на вероятностното разпределение се „свива” или става отрицателна /т.е. вече доходност под очакваната или [[загуба]] се реализира в повече или толкова случаи колкото и доходност над очакваната/. Вече стандартното отклонение наистина показва риск и то голям, защото е нараснало и като стойност. Проблемът е, че тази [[положителна промяна]] в „информативността” на стандартното отклонение се случва, чак когато пазарният спад започне и загубите за инвеститорите вече са понесени. По [[емпиричен път]] се доказва, че ниската ликвидност на акциите е водещ фактор за това „изкривяване” на показателите за доходност и риск.		Освен понятието „[[доходност]]” за инвеститорите и портфейлните мениджъри е много важно и понятието „[[риск]]”. Именно съотношението между доходността и риска е вероятно най-важният показател при управлението на един [[инвестиционен портфейл\|портфейл от активи]], в това число и акции. За тази цел в [[световна финасова теория\|световната финансова теория]] са разработени и се използват различни показатели. В българската практика, най-приложими са показателите за доходност-риск, които съотнасят реализираната [[доходност]] над едно ниво, считано за [[безрисково]] (примерно доходността на ДЦК) със [[стандартно отклонение\|стандартното отклонение]] на доходността или само с неговата „негативна” част, т.е. изчислено на база случаите реализирана доходност под средната /т. нар. „полустандартно” отклонение/. Такива например са мярка на Шарп/базирана на стандартното отклонение/, отношение на Сортино /базирано на полустандартното отклонение/ и др. Оказва се, че по-ниската ликвидност внася изкривяване в тези показатели. Когато пазарът „расте”, стандартното отклонение нараства по-бавно от доходността поради [[положителна асиметричност\|положителната асиметричност]] на [[вероятностно разпределение\|вероятностното разпределение]] на доходността /т.е. реализира се доходност над очакваната с много по-голяма честота от обратния случай/. По този начин стандартното отклонение вече спира да е адекватен измерител на риска, възприеман като [[вероятност]] за понасяне на загуби. Когато пазарът започне да „пада” обаче, стандартното отклонение нараства, но асиметричността на вероятностното разпределение се „свива” или става отрицателна /т.е. вече доходност под очакваната или [[загуба]] се реализира в повече или толкова случаи колкото и доходност над очакваната/. Вече стандартното отклонение наистина показва риск и то голям, защото е нараснало и като стойност. Проблемът е, че тази [[положителна промяна]] в „информативността” на стандартното отклонение се случва, чак когато пазарният спад започне и загубите за инвеститорите вече са понесени. По [[емпиричен път]] се доказва, че ниската ликвидност на акциите е водещ фактор за това „изкривяване” на показателите за доходност и риск.

−	~~==Уравнения за търсене на ликвидност==~~
−
−
−
−	~~===Уравнение на средната:===~~
−
−
−
−	~~[[File:Likvidnostnapazara1.jpg]]~~
−
−
−
−	i – съдържа променливата OVNINT – [[лихва]]та по овърнайт необезпечените депозити в лева, която се явява цена на търсения [[ликвиден ресурс]] и се очаква обратна връзка с обема. Данните са в проценти.
−
−	~~RR – векторът съдържа променливи свързани с минималните задължителни резерви:~~
−
−	MRRBGN – МЗР в млн. лева. Търсенето на резерви за изпълнение на регулациите влияе на ликвидността на [[междубанковия пазар]], който е източник на необходимите средства. Очакваната връзка между променливите е положителна, тъй като при увеличаване на изискуемите [[резерв]]и нараства търсенето на ликвидни средства. MRRFX – МЗР във валута (представени в млн. лева). Отново се проявява гореописаният ефект – при нарастване на изискуемите резерви търсенето на ликвидност.
−
−	~~GD – векторът описва влиянието на операциите на правителството върху търсенето на депозити. Променливите:~~
−
−	B_NOBUDBUD – плащания през БИСЕРА без участието на БНБ от небюджетни лица към [[бюджет]]а – много важна променлива, при нарастването на която намалява ликвидността в системата и това води до повишаване на [[търсене]]то на [[овърнайт депозит]]и. Трудно се прогнозира на ниво банка и най-често съсредоточаването на плащанията по данъци в средата на месеца води до големи [[колебания на пазара]]. Данните са в млн. лева.
−
−
−
−	B_BUDBUD – разплащания между бюджетни разпоредители без участието на БНБ. По-лесна за прогнозиране от банките, поради по-добрата координация и планиране на плащанията като част от бюджетния процес. Данните са в млн. лева.
−
−	Spread – векторът съвпада с променливата SPREAD и разглежда [[спред]]а между курс купува и курс продава на EUR/BGN на междубанковия пазар. Измерител за [[системен риск]], при разширяването на [[спред]]а се очаква да се увеличи предпазното [[търсене]] в банковата система. Данните са в базисни пунктове.
−
−	Forex – разглежда се променливата FX. Тя представя покупко-продажбите на евро срещу левове между търговските банки и БНБ. Положителните стойности в променливата показват, че търговските банки купуват левове срещу евро и нарастването и би трябвало да води до намаляване на търсенето на депозити, тъй като се явява като алтернативен източник на ликвидност. Данните са в млн. лева.
−
−	~~Lags – лагове на зависимата [[променлива]]. Измерва инерцията при търсенето на депозити на пазара.~~
−
−	~~===Уравнение на вариацията на търсенето на ликвидност:===~~
−
−
−
−	~~[[File:Likvidnostnapazara2.jpg]]~~
−
−
−
−	σ2t – представлява GARCH компонентата в последния период, т.е. в случая е [[условна вариация\|условната вариация]] на търсенето на ликвидност.
−
−	ε2t-1 – представлява ARCH компонентата в предпоследния период (с един лаг), т.е. в случая промяната в колебливостта на търсенето на ликвидност, на базата на наличната в края на период t-1 информация.
−
−	~~==Уравнения за предлагане на ликвидност==~~
−
−
−
−	~~===Уравнение за средната===~~
−
−
−
−	~~[[File:Likvidnostnapazara3.jpg]]~~
−
−
−
−	~~ER – векторът представя влиянието на свръхрезервите. Състои се от променливата~~
−
−	ERBGN – свръхрезерви на банките в лева. При наличие на свръхрезерви банките, следвайки [[оптимално поведение]] с цел печалба, искат да пласират тези свръхрезерви на междубанковия пазар и да придобият доход, което увеличава предлагането на [[овърнайт депозит]]и. Данните са в млн. лева.
−
−	~~GS – показва променливите:~~
−
−	B_BUDNOBUD – плащания по БИСЕРА, без участието на БНБ, на бюджетни разпоредители към небюджетни лица. Увеличава ликвидността в системата, може да се прогнозира сравнително лесно от банките и влияе положително на възможностите за предлагане на ликвидност. Данните са в млн. лева.
−
−	PENSIONS – плащания за пенсии през Единната сметка. Има прогнозируем характер, води до увеличаване на разполагаемите средства на банките поради трансфер влиянието на правителството от Депозита на правителството към резервите които те държат в БНБ и им дава възможност да предложат повече депозити. Данните са в млн. лева.
−
−	REV_BANKS – Други плащания на бюджета към банки през Единната сметка. Отново нарастват резервите на банките, ликвидността в системата и възможността да се предложат повече депозити. Данните са в млн. лева.
−
−	~~Season – променливи, които моделират сезонността:~~
−
−	D2 – логическа променлива, която представя началото на поддържащия период по регулациите на МЗР. По-слабо е отражението на изискването за изпълнение на [[задължителен резерв\|задължителните резерви]], поради възможността за осредняване на размера на средствата на банките в БНБ за целия поддържащ период. Дава възможност на банките да предложат повече овърнайт депозити с цел получаване на доход. Традиционно в литературата води до нарастване на предлагането и понижаване на лихвата. ([[Hamilton]] (1996)).
−
−	D_DEC – представя влиянието на последния месец в годината декември. По принцип наличието на много празнични дни през месеца прави банките по-малко склонни да предлагат [[ликвидност]]. Извършват се доста разплащания в посоки от към [[бюджет]]а и се увеличава предпазния [[мотив]], поради затрудненото [[прогнозиране]]. Допълнително влияние има декември 2001 г., който предхождаше процесът на въвеждане на евро банкнотите и изискваше поддържане на по-висока ликвидност на равнище отделна банка.
−
−	~~Lags – лагове на зависимата променлива. Измерва инерцията в предлагането на ликвидност на пазара.~~
−
−	~~===Уравнение на вариацията на предлагането на ликвидност:===~~
−
−
−
−	~~[[File:Likvidnostnapazara4.jpg]]~~
−
−	σ2t – представлява GARCH компонентата в последния период, т.е. в случая е [[условна вариация\|условната вариация]] на предлагането на ликвидност.
−
−	ν2t-1 – представлява ARCH компонентата в предпоследния период (с един лаг), т.е. в случая промяната в колебливостта на предлагането на ликвидност, на базата на наличната в края на период t-1 информация.

	==Вижте още==		==Вижте още==

@@ Ред 128: / Ред 128: @@
 * [[Пазарен дял]]
 * [[Статистика]]
-* [[Елемент]]
+* [[Уравнения за търсене и предлагане на ликвидност]]
 * [[Анализ]]
 * [[Фючърсна сделка|Фючърс]]

@@ Ред 15: / Ред 15: @@
 ===Пресмятане===
-Коефициент на [[обща ликвидност]] = Съотношението между сумата на краткотрайните активи и сумата на [[краткосрочно задължение|краткосрочните задължения]]. Коефициент на обща ликвидност = (краткотрайни активи) / (краткосрочни задължения)
+*Коефициент на [[незабавна ликвидност]]  = (краткосрочни инвестиции + парични средства) / ([[текущо задължение|текущи задължения]])
-Коефициент на [[бърза ликвидност]] = ([[краткосрочно вземане|краткосрочни вземания]] + краткосрочни инвестиции + парични средства) / (краткосрочни задължения)
+*Коефициент на [[абсолютна ликвидност]] = (парични средства) / (текущи задължения)
+*Коефициенти за ликвидност по падежни интервали на банките = Съотношението между, от една страна, входящия [[паричен поток]] за съответния падежен интервал плюс излишъка на нетния паричен поток от предходния интервал, и, от друга, [[депозит]]ите и другите задължения на банката (изходящ паричен поток) за същия [[падежен интервал]].
 ==Връзка между ликвидноста на пазара и показателите доходност и риск==

@@ Ред 140: / Ред 140: @@
 ==Източници==
+*[http://darikfinance.bg/analizi/275/%C8%E7%EC%E5%F0%E2%E0%ED%E5+%ED%E0+%F0%E8%F1%EA%E0+%EF%F0%E8+%F1%EB%E0%E1%E0+%EB%E8%EA%E2%E8%E4%ED%EE%F1%F2 Измерване на риска при слаба ликвидност]
+*[http://www.princeton.edu/~achaney/tmve/wiki100k/docs/Market_liquidity.html Market liquidity]
 ==Външни препратки==