Лидерски стилове - Редакционна история

Detelina Staneva: /* Либерален стил */

2013-08-09T14:00:04Z

Либерален стил

Detelina Staneva: /* Демократичен стил */

2013-08-09T13:59:45Z

Демократичен стил

Detelina Staneva в 13:59, 9 август 2013

2013-08-09T13:59:16Z

Detelina Staneva: /* Външни препратки */

2013-08-09T13:16:17Z

Външни препратки

Detelina Staneva: /* Източници */

2013-08-09T13:14:02Z

Източници

Detelina Staneva: /* Либерален стил */

2013-08-09T12:25:12Z

Либерален стил

Detelina Staneva в 12:22, 9 август 2013

2013-08-09T12:22:13Z

Detelina Staneva в 12:04, 9 август 2013

2013-08-09T12:04:25Z

Detelina Staneva в 11:40, 9 август 2013

2013-08-09T11:40:23Z

Detelina Staneva в 11:38, 9 август 2013

2013-08-09T11:38:04Z

@@ Ред 17: / Ред 17: @@
 Поведението на мениджъра, възприел този стил, се отличава със стремеж да бъде рядко с подчинените, да избягва конфликтите и рисковете в бизнеса. Независимо от положителните черти, сред които е предоставянето на самостоятелност в дейността, този стил е невъзможно да се използва в търговско-стопанската практика. Пасивната роля на мениджъра, както показват изследванията, често довежда до пълна дезорганизация в съвместната дейност. Ефективното въздействие на либералния стил на ръководство се проявява само в тези случаи, когато работата има индивидуален творчески характер, когато всеки член на колектива планира и организира самостоятелно своята дейност.
-Оказва се, че за ефективността на съвместната дейност трябва да се изпълняват едновременно две функции - първата е свързана с изпълнение на задачата или с решаване на стопанските проблеми, и втората е свързана с поддържане на групата или с решаване на социалните проблеми. Свързаните със задачите функции включват предлагане на решения и предоставяне на мнения за развитието на бизнеса; функциите за поддържане на групата могат да включват всички предложения и дейности, които подпомагат групата да функционира ефективно. Изследванията в тази област сочат, че най-ефективно функциониращите фирми (групи) се характеризират с определена форма на поделено лидерство, при което един (мениджърът или формалният лидер) изпълнява функцията, свързана със задачите, докато друг член на групата изпълнява социалната [[функция]].
+Оказва се, че за ефективността на съвместната дейност трябва да се изпълняват едновременно две функции - първата е свързана с изпълнение на задачата или с решаване на стопанските [[проблем]]и, и втората е свързана с поддържане на групата или с решаване на социалните проблеми. Свързаните със задачите функции включват предлагане на решения и предоставяне на мнения за развитието на бизнеса; функциите за поддържане на групата могат да включват всички предложения и дейности, които подпомагат групата да функционира ефективно. Изследванията в тази област сочат, че най-ефективно функциониращите фирми (групи) се характеризират с определена форма на поделено лидерство, при което един (мениджърът или формалният лидер) изпълнява функцията, свързана със задачите, докато друг член на групата изпълнява социалната [[функция]].
 Оттук следват и наименованията на двата типа мениджъри.
@@ Ред 27: / Ред 27: @@
 Изследванията показват, че и двата типа лидерско поведение имат предимства и недостатъци, а ефективен мениджър е този, който проявява едновременно интерес както към хората, така и към производството.
-Всяка мениджърска дейност е ефективна само тогава, когато се отчитат закономерностите в резултатите от поведението (дейността) на подчинените. Тук възникват сложни въпроси от практическо естество: по какви закономерности управляващите въздействия се възприемат адекватно от сътрудниците на фирмата: какви механизми на регулиране на поведението трябва да се отчитат в съвместната работа. С тези механизми трябва да се съгласуват вътрешните разработки относно изискванията, правилата, инструкциите, а така също нормите и стандартите на поведение, които трябва да се спазват от всяка личност, от всички категории персонал.
+Всяка мениджърска дейност е ефективна само тогава, когато се отчитат закономерностите в [[резултат]]ите от поведението (дейността) на подчинените. Тук възникват сложни въпроси от практическо естество: по какви закономерности управляващите въздействия се възприемат адекватно от сътрудниците на фирмата: какви механизми на регулиране на поведението трябва да се отчитат в съвместната работа. С тези механизми трябва да се съгласуват вътрешните разработки относно изискванията, правилата, инструкциите, а така също нормите и стандартите на поведение, които трябва да се спазват от всяка личност, от всички категории персонал.
 ==Вижте още==

@@ Ред 6: / Ред 6: @@
 В практиката могат да се срещат отклонения и различни варианти на проявления на авторитарния стил на ръководство. Като цяло обаче той е неприемлив за мениджмънта - влияе отрицателно върху микроклимата, потиска инициативата, създава недоверие, напрежение и текучество на кадрите. Деспотичността води и до рязко снижаване на [[производителност]]та, до апатия и желание да се напусне избраната професия. Авторитарният лидер се стреми към голям обхват на власт, пълнота на права и задължения. За него са присъщи стремеж към централизиране на пълномощията, самостоятелно вземане на решения принуда вместо стимулиране за изпълнение на конкретните стопански задачи.
 ==Демократичен стил==
-Демократичният (колективният) стил на ръководство е присъщ на демократичния тип мениджъри. Характерни за него са бодрият тон на общуване и колективното начало в съвместната дейност. Специфични са и методите на работа: колегиалност при обсъждане на основните проблеми, желание да се предизвиква и поддържа творческа инициатива. Движеща сила при демократичния стил на ръководство са колективното решение на стопанските проблеми, високата взискателност, съчетана с уважение на всяка личност. Той допуска разнообразни варианти по отношение на управленската дейност, дава възможност за динамични изменения и умело реагиране при промяна в условията на съвместната работа. Демократичният стил, основан на принципите на свободна дискусия и обмяна на мнения, приема този ръководител, който е заинтересован от личната инициатива на своите сътрудници, не проявява дребнаво опекунство и не прилага строг контрол в тяхната работа. Животът потвърждава, че висока ефективност и организираност са невъзможни, ако в стила на ръководителя господстват методите на командвания и принуждения, ако не се използва огромният потенциал на всички категории персонал.
+Демократичният (колективният) стил на ръководство е присъщ на демократичния тип мениджъри. Характерни за него са бодрият тон на общуване и колективното начало в съвместната [[дейност]]. Специфични са и методите на работа: колегиалност при обсъждане на основните проблеми, желание да се предизвиква и поддържа творческа инициатива. Движеща сила при демократичния стил на ръководство са колективното решение на стопанските проблеми, високата взискателност, съчетана с уважение на всяка личност. Той допуска разнообразни варианти по отношение на управленската дейност, дава възможност за динамични изменения и умело реагиране при промяна в условията на съвместната работа. Демократичният стил, основан на принципите на свободна дискусия и обмяна на мнения, приема този ръководител, който е заинтересован от личната инициатива на своите сътрудници, не проявява дребнаво опекунство и не прилага строг контрол в тяхната работа. Животът потвърждава, че висока [[ефективност]] и организираност са невъзможни, ако в стила на [[ръководител]]я господстват методите на командвания и принуждения, ако не се използва огромният потенциал на всички категории [[персонал]].
 Благоприятната позиция на демократичния стил се основава на деловитостта на ръководителя, на умението му да използва предоставените пълномощия за изпълнение на социално-икономи-ческите задачи. Той създава благоприятни условия за удовлетвореност от съвместната трудова дейност. Успоредно с това съчетаването на взискателността с взаимното уважение развива самостоятелността на отделната личност.
 Обобщено, демократичният стил се отличава с механизми на влияние, сВързани с потребности от по-висок ранг. Той позволява висока степен на децентрализация на пълномощията, сътрудниците вземат активно участие при разработка и вземане на управленски решения.
 ==Либерален стил==
 Типична за либералния стил на ръководство е тенденцията към намаляване на отговорността от взетите управленски решения.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-В теоретичен план '''стилът на ръководство''' се разглежда като '''цялостна, относително устойчива система от способи и методи за въздействие, която притежава вътрешно единство и осигурява ефективно изпълнение на фирмената стратегия и политика'''.
+В теоретичен план '''стилът на ръководство''' се разглежда като '''цялостна, относително устойчива [[система]] от способи и методи за въздействие, която притежава вътрешно единство и осигурява ефективно изпълнение на фирмената [[стратегия]] и политика'''.
 ==Авторитарен стил==
-Авторитарният стил се определя с подчертан централизъм на управление, единовластие и изявена дистанция между ръководител и подчинен. За него са специфични и методите на ръководство - администриране, груба намеса в работата на сътрудниците, контрол, основан на силата на властта. Най-често езикът на обръщение е лаконичен, рязък, недружелюбен. Указанията и разпорежданията са кратки, прями и категорични, без да се отчитат индивидуалните особености на конкретната личност, Такива ръководители създават напрежение в съвместната дейност, потискат инициативата, а реалният емоционален вакуум “замъглява” корективното поведение. Характерни за авторитарния стил са подчертаната непреклонност (строгост) при изпълнението на управленските разпореждания, стремежът към незачитане мненията на подчинените. Мениджърът, който прилага този стил на ръководство, определя не само задачите на отделната група, но и способите на тяхното изпълнение. Често обвинява, поддържа излишна дискретност, противопоставя колектива на себе си, създава ненужни конфликти.
+Авторитарният стил се определя с подчертан централизъм на [[управление]], единовластие и изявена дистанция между ръководител и подчинен. За него са специфични и методите на ръководство - администриране, груба намеса в работата на сътрудниците, контрол, основан на силата на властта. Най-често езикът на обръщение е лаконичен, рязък, недружелюбен. Указанията и разпорежданията са кратки, прями и категорични, без да се отчитат индивидуалните особености на конкретната личност, Такива ръководители създават напрежение в съвместната дейност, потискат инициативата, а реалният емоционален вакуум “замъглява” корективното поведение. Характерни за авторитарния стил са подчертаната непреклонност (строгост) при изпълнението на управленските разпореждания, стремежът към незачитане мненията на подчинените. Мениджърът, който прилага този стил на ръководство, определя не само задачите на отделната група, но и способите на тяхното изпълнение. Често обвинява, поддържа излишна дискретност, противопоставя колектива на себе си, създава ненужни конфликти.
-В практиката могат да се срещат отклонения и различни варианти на проявления на авторитарния стил на ръководство. Като цяло обаче той е неприемлив за мениджмънта - влияе отрицателно върху микроклимата, потиска инициативата, създава недоверие, напрежение и текучество на кадрите. Деспотичността води и до рязко снижаване на производителността, до апатия и желание да се напусне избраната професия. Авторитарният лидер се стреми към голям обхват на власт, пълнота на права и задължения. За него са присъщи стремеж към централизиране на пълномощията, самостоятелно вземане на решения принуда вместо стимулиране за изпълнение на конкретните стопански задачи.
+В практиката могат да се срещат отклонения и различни варианти на проявления на авторитарния стил на ръководство. Като цяло обаче той е неприемлив за мениджмънта - влияе отрицателно върху микроклимата, потиска инициативата, създава недоверие, напрежение и текучество на кадрите. Деспотичността води и до рязко снижаване на [[производителност]]та, до апатия и желание да се напусне избраната професия. Авторитарният лидер се стреми към голям обхват на власт, пълнота на права и задължения. За него са присъщи стремеж към централизиране на пълномощията, самостоятелно вземане на решения принуда вместо стимулиране за изпълнение на конкретните стопански задачи.
 ==Демократичен стил==
 Демократичният (колективният) стил на ръководство е присъщ на демократичния тип мениджъри. Характерни за него са бодрият тон на общуване и колективното начало в съвместната дейност. Специфични са и методите на работа: колегиалност при обсъждане на основните проблеми, желание да се предизвиква и поддържа творческа инициатива. Движеща сила при демократичния стил на ръководство са колективното решение на стопанските проблеми, високата взискателност, съчетана с уважение на всяка личност. Той допуска разнообразни варианти по отношение на управленската дейност, дава възможност за динамични изменения и умело реагиране при промяна в условията на съвместната работа. Демократичният стил, основан на принципите на свободна дискусия и обмяна на мнения, приема този ръководител, който е заинтересован от личната инициатива на своите сътрудници, не проявява дребнаво опекунство и не прилага строг контрол в тяхната работа. Животът потвърждава, че висока ефективност и организираност са невъзможни, ако в стила на ръководителя господстват методите на командвания и принуждения, ако не се използва огромният потенциал на всички категории персонал.
@@ Ред 16: / Ред 16: @@
 Поведението на мениджъра, възприел този стил, се отличава със стремеж да бъде рядко с подчинените, да избягва конфликтите и рисковете в бизнеса. Независимо от положителните черти, сред които е предоставянето на самостоятелност в дейността, този стил е невъзможно да се използва в търговско-стопанската практика. Пасивната роля на мениджъра, както показват изследванията, често довежда до пълна дезорганизация в съвместната дейност. Ефективното въздействие на либералния стил на ръководство се проявява само в тези случаи, когато работата има индивидуален творчески характер, когато всеки член на колектива планира и организира самостоятелно своята дейност.
-Оказва се, че за ефективността на съвместната дейност трябва да се изпълняват едновременно две функции - първата е свързана с изпълнение на задачата или с решаване на стопанските проблеми, и втората е свързана с поддържане на групата или с решаване на социалните проблеми. Свързаните със задачите функции включват предлагане на решения и предоставяне на мнения за развитието на бизнеса; функциите за поддържане на групата могат да включват всички предложения и дейности, които подпомагат групата да функционира ефективно. Изследванията в тази област сочат, че най-ефективно функциониращите фирми (групи) се характеризират с определена форма на поделено лидерство, при което един (мениджърът или формалният лидер) изпълнява функцията, свързана със задачите, докато друг член на групата изпълнява социалната функция.
+Оказва се, че за ефективността на съвместната дейност трябва да се изпълняват едновременно две функции - първата е свързана с изпълнение на задачата или с решаване на стопанските проблеми, и втората е свързана с поддържане на групата или с решаване на социалните проблеми. Свързаните със задачите функции включват предлагане на решения и предоставяне на мнения за развитието на бизнеса; функциите за поддържане на групата могат да включват всички предложения и дейности, които подпомагат групата да функционира ефективно. Изследванията в тази област сочат, че най-ефективно функциониращите фирми (групи) се характеризират с определена форма на поделено лидерство, при което един (мениджърът или формалният лидер) изпълнява функцията, свързана със задачите, докато друг член на групата изпълнява социалната [[функция]].
 Оттук следват и наименованията на двата типа мениджъри.

@@ Ред 44: / Ред 44: @@
 ==Външни препратки==
 *[http://www.manager.bg/ Електронно списание Мениджър за новини в света на икономиката]
-*[http://www.calculator.bg/1/zaplata_bruto_neto.html Калкилатор за работна заплата]
+*[http://www.calculator.bg/1/zaplata_bruto_neto.html Калкулатор за работна заплата]
 [[category:Основи на управлението]]

@@ Ред 42: / Ред 42: @@
 *[http://bg.convdocs.org/docs/index-21951.html Лидерство и лидерски стилове]
 *[http://www.marketing.bg/%D0%BB%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5/ Лидерски стилове]
 [[category:Основи на управлението]]

@@ Ред 28: / Ред 28: @@
 Всяка мениджърска дейност е ефективна само тогава, когато се отчитат закономерностите в резултатите от поведението (дейността) на подчинените. Тук възникват сложни въпроси от практическо естество: по какви закономерности управляващите въздействия се възприемат адекватно от сътрудниците на фирмата: какви механизми на регулиране на поведението трябва да се отчитат в съвместната работа. С тези механизми трябва да се съгласуват вътрешните разработки относно изискванията, правилата, инструкциите, а така също нормите и стандартите на поведение, които трябва да се спазват от всяка личност, от всички категории персонал.
 ==Вижте още==
 *[[Модели на лидерство]]
 *[[Лидерско поведение според системата на стимулиране]]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-В теоретичен план стилът на ръководство се разглежда като цялостна, относително устойчива система от способи и методи за въздействие, която притежава вътрешно единство и осигурява ефективно изпълнение на фирмената стратегия и политика. Стиловите особености получават вътрешен „облик" чрез индивидуалността на мениджъра. Този облик е в синхрон и със спецификата на обкръжаващата бизнессреда. Възможно е да се приведат редица параметри и критерии за описание на компонентите на индивидуалния стил на ръководство. Най-често те са: делегиране на пълномощията, специфика на вземане на управленските решения, доминиращи контакти с подчинените, продуктивност, качество на влиянието, контрол, равнище на отговорност, психологически такт и индивидуален подход, активност и инициативност и др.
+В теоретичен план '''стилът на ръководство''' се разглежда като '''цялостна, относително устойчива система от способи и методи за въздействие, която притежава вътрешно единство и осигурява ефективно изпълнение на фирмената стратегия и политика'''.
 Авторитарният стил се определя с подчертан централизъм на управление, единовластие и изявена дистанция между ръководител и подчинен. За него са специфични и методите на ръководство - администриране, груба намеса в работата на сътрудниците, контрол, основан на силата на властта. Най-често езикът на обръщение е лаконичен, рязък, недружелюбен. Указанията и разпорежданията са кратки, прями и категорични, без да се отчитат индивидуалните особености на конкретната личност, Такива ръководители създават напрежение в съвместната дейност, потискат инициативата, а реалният емоционален вакуум “замъглява” корективното поведение. Характерни за авторитарния стил са подчертаната непреклонност (строгост) при изпълнението на управленските разпореждания, стремежът към незачитане мненията на подчинените. Мениджърът, който прилага този стил на ръководство, определя не само задачите на отделната група, но и способите на тяхното изпълнение. Често обвинява, поддържа излишна дискретност, противопоставя колектива на себе си, създава ненужни конфликти.
 В практиката могат да се срещат отклонения и различни варианти на проявления на авторитарния стил на ръководство. Като цяло обаче той е неприемлив за мениджмънта - влияе отрицателно върху микроклимата, потиска инициативата, създава недоверие, напрежение и текучество на кадрите. Деспотичността води и до рязко снижаване на производителността, до апатия и желание да се напусне избраната професия. Авторитарният лидер се стреми към голям обхват на власт, пълнота на права и задължения. За него са присъщи стремеж към централизиране на пълномощията, самостоятелно вземане на решения принуда вместо стимулиране за изпълнение на конкретните стопански задачи.
+==Демократичен стил==
 Демократичният (колективният) стил на ръководство е присъщ на демократичния тип мениджъри. Характерни за него са бодрият тон на общуване и колективното начало в съвместната дейност. Специфични са и методите на работа: колегиалност при обсъждане на основните проблеми, желание да се предизвиква и поддържа творческа инициатива. Движеща сила при демократичния стил на ръководство са колективното решение на стопанските проблеми, високата взискателност, съчетана с уважение на всяка личност. Той допуска разнообразни варианти по отношение на управленската дейност, дава възможност за динамични изменения и умело реагиране при промяна в условията на съвместната работа. Демократичният стил, основан на принципите на свободна дискусия и обмяна на мнения, приема този ръководител, който е заинтересован от личната инициатива на своите сътрудници, не проявява дребнаво опекунство и не прилага строг контрол в тяхната работа. Животът потвърждава, че висока ефективност и организираност са невъзможни, ако в стила на ръководителя господстват методите на командвания и принуждения, ако не се използва огромният потенциал на всички категории персонал.
@@ Ред 10: / Ред 11: @@
 Обобщено, демократичният стил се отличава с механизми на влияние, сВързани с потребности от по-висок ранг. Той позволява висока степен на децентрализация на пълномощията, сътрудниците вземат активно участие при разработка и вземане на управленски решения.
+==Либерален стил==
 Типична за либералния стил на ръководство е тенденцията към намаляване на отговорността от взетите управленски решения.
@@ Ред 19: / Ред 20: @@
 Оттук следват и наименованията на двата типа мениджъри.
-- ориентиран към хората;
+* ориентиран към хората;
-- ориентиран към задачите (задълженията).
+* ориентиран към задачите (задълженията).
 Изследванията показват, че и двата типа лидерско поведение имат предимства и недостатъци, а ефективен мениджър е този, който проявява едновременно интерес както към хората, така и към производството.
@@ Ред 29: / Ред 30: @@
 Създател на единна концепция на стил на ръководство на основата на двата показателя: задачите, т.е. грижата за производството и структурата, т.е. грижата за човека, е американският учен Лайкерт, който поставя и началото на изследванията на поведенския (бихевиористкия) подход. Той с помощта на своя екип извършва проучвания и установява 4 основни системи, които се разглеждат като стилове на ръководство, а всяка система е от своя страна означена с номер и се представя като комплексна управляваща система:
-• система 1 - експлрататорско-авторитарна;
+* система 1 - експлрататорско-авторитарна;
-• система 2 - доброжелателно-авторитарна;
+* система 2 - доброжелателно-авторитарна;
-• система 3 - консултативно-демократична;
+* система 3 - консултативно-демократична;
-• система 4 - партисипативна (стил на работническо участие).
+* система 4 - партисипативна (стил на работническо участие).
 Първата система (стил) има сходство с класическата бюрократична система - целите и решенията се определят от ръководството еднолично, авторитарно. Ръководителите, не се доверяват на подчинените, рядко се съобразяват с техните мнения. Контролът е централизиран, а отношенията ръководител-подчинен са формални, ограничени като външни проявления. Поради тези причини ефективността на управленските въздействия е ниска, а социалният климат - неблагоприятен.

← По-стара версия		Версия от 11:40, 9 август 2013
Ред 71:		Ред 71:
	*[[Лидерски качества]]		*[[Лидерски качества]]
	*[[Лидер]]		*[[Лидер]]
		+	==Източници==
		+	*[http://www.referati.org/liderstvo-i-stil-na-rykovodstvo-vlast-i-vliqnie/64518/ref Лидерство и стил на ръководство]
		+	*[http://bg.convdocs.org/docs/index-21951.html Лидерство и лидерски стилове]
		+	*[http://www.marketing.bg/%D0%BB%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5/ Лидерски стилове]
		+	[[category:Основи на управлението]]

@@ Ред 63: / Ред 63: @@
 Петият стил “Управленски екип” или “Групово управление”, отъждествяван с демократичния стил, се проявява с подчертана съпричастност и лоялност към целите и стратегията на фирмата. Мениджърът е загрижен във висока степен както от производството, така и от човешките отношения.
 ==Вижте още==
 *[[Лидер]]