Количествен подход в управлението - Редакционна история

Detelina Staneva в 10:48, 6 март 2014

2014-03-06T10:48:40Z

Detelina Staneva в 10:48, 6 март 2014

2014-03-06T10:48:04Z

Detelina Staneva: /* Правила при използване */

2014-03-06T10:47:00Z

Правила при използване

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2014-03-06T10:46:11Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2013-08-06T08:46:22Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2013-08-06T08:46:08Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2013-08-06T08:44:35Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Приложение */

2013-06-07T08:30:06Z

Приложение

Detelina Staneva в 08:22, 7 юни 2013

2013-06-07T08:22:29Z

Detelina Staneva в 20:52, 23 май 2012

2012-05-23T20:52:25Z

@@ Ред 6: / Ред 6: @@
 Количественият подход е в основата и на създаването на специфични методи за дългосрочно [[планиране]], [[прогнозиране]], [[програмиране]]. Тези методи създават условия за вземане на правилни решения в обстановка, когато управлението се сблъсква с огромни информационни масиви, с хиляди фактори, съобразяването, преценката и интеграцията, които са невъзможни чрез другите методи. Тъй като оптималното решение може да бъде в следствие от анализа и съобразяването на всички фактори, обикновено възниква потребността от разчленяване на проблемите на подпроблеми. Декомпозирането често се извършва чрез [[дърво на целите|дървото на целите]]. Такива методи са SCORE, PATTERN и др.
-==Развитие==
+===Развитие===
 В началото на 50-те години [[математика]]та, [[статистика]]та, инженерните науки са дали съществен принос в теорията на управлението. Всички специалисти са на мнание, че до Втората световна война количествените методи са били малко пренебрегвани в управлението, но големите мащаби на войната, а и необходимостта от достигането на значими цели в условията на ограничени ресурси са довели до мащабно приложение на количествени методи под общото название "Изследване на операциите". По своята същност, изследването на операциите представлява приложение на методите за научно изследване спрямо производствените проблеми на организацията. Обикновено, след формулирането на проблема в тази област, специалистите разработват модел на ситуациите. Моделът е форма за представяне на реалността. Обикновено той опростява действителност или я представя абстрактно. В този смисъл помага за по-доброто разбиране на сложната реалност. Пример за такъв модел може да е карта на пътищата. Без такъв модел (карта) човек трудно би се добрал до определена точка.
@@ Ред 18: / Ред 18: @@
 Повечето от специалистите са единодушни, че количественият подход не беше толкова модерен, както [[бихейвиористичен подход|бихейвиористичния подход]]. Причината е много проста. Всеки ръководител доста по-често се сблъсква с проблемите на човешките отношения и човешкото поведение, отколкото с проблемите, които са предмет на [[моделиране]]то. Към това трябва да се прибави и фактът, че през 60-те години, ръководителите не бяха достатъчно добре запознати с възможностите и приложенията на сложните количествени методи. През средата на 90-те години нещата се променят значително. Съществуват много форми на обучение, които предлагат курсове по количествени методи и приложение на компютри.
-==Приложение==
+===Приложение===
 Количествената школа използва [[рационално|рационалния]] подход в управлението -  набляга наколичествените аспекти в работата на [[мениджър]]а.  Използва висша математика,  статистика, съвременна компютърна техника и технологии,  разработва стратегии на конкурентна борба,  научни методи за оптимизация.
@@ Ред 34: / Ред 34: @@
 Ако се прилага този метод на управление не трябва да се обръща особено внимание на дългосрочното планиране, особено в периоди на бурни политически, икономически и социални промени, защото това води до прекомерна ангажираност върху методите за неговото осъществяване и отклонява вниманието от реалните проблеми. Проблемът не е в това, че фирмите не трябва да планират изобщо, а в това че често се допуска планирането да се превърне в самоцел.
-==Недостатъци на подхода==
+===Недостатъци ===
 Недостатъците му са свързани с факта, че той пренебрегва отношението към [[клиент]]ите, той не показва решаващото значение, което има потребителя. Той не показва как работниците могат да се идентифицират чрез извършената от тях работа, ако им се предостави повече самостоятелност.

@@ Ред 46: / Ред 46: @@
 * рационалния подход не поощрява неформалността. Той учи:
--  анализирай,  планирай,  нареждай,  специфицирай,  проявявай,    докато неформалния управленски процес казва:
+::*  анализирай,  планирай,  нареждай,  специфицирай,  проявявай,    докато неформалния управленски процес казва:
--  взаимодействай,  изпитвай,  проверявай,  допускай грешки,  следи,  поддържай връзки,  учи,  сменяй посоката, адаптирай, изменяй, наблюдавай;
+::* взаимодействай,  изпитвай,  проверявай,  допускай грешки,  следи,  поддържай връзки,  учи,  сменяй посоката, адаптирай, изменяй, наблюдавай;
 * рационалният [[мениджмънт]] ни подтиква да подценяваме значението на ценностите;

← По-стара версия		Версия от 10:47, 6 март 2014
Ред 33:		Ред 33:

	Ако се прилага този метод на управление не трябва да се обръща особено внимание на дългосрочното планиране, особено в периоди на бурни политически, икономически и социални промени, защото това води до прекомерна ангажираност върху методите за неговото осъществяване и отклонява вниманието от реалните проблеми. Проблемът не е в това, че фирмите не трябва да планират изобщо, а в това че често се допуска планирането да се превърне в самоцел.		Ако се прилага този метод на управление не трябва да се обръща особено внимание на дългосрочното планиране, особено в периоди на бурни политически, икономически и социални промени, защото това води до прекомерна ангажираност върху методите за неговото осъществяване и отклонява вниманието от реалните проблеми. Проблемът не е в това, че фирмите не трябва да планират изобщо, а в това че често се допуска планирането да се превърне в самоцел.
−
−	~~==Правила при използване==~~
−
−	При подробно анализиране на рационалния метод на управление може да се стигне до обособяването на следните по основни правила, които ръководят мениджърите, използващи този метод:
−
−	~~# по-голямото е по-добро, защото винаги може да се получи ефект от мащабите на дейността.~~
−	# Когато има съмнения, се прибягва до обединяване на обектите, елиминиране на паралелизма, дублирането и разточителството. С уголемяването е необходимо едновременно да се прави проверка за координирането на нещата;
−	# успехът се гарантира единствено от ниската себестойност. Оцеляват тези фирми, които произвеждат по-евтина продукция;
−	# анализ на всичко. Погрешните решения могат да се избягнат чрез ефективни изследвания на пазара, с анализ на ликвидността на различните [[паричен поток\|парични потоци]] и на базата на него, умело съставяне на бюджета, използване на бюджета като модел на дългосрочно [[планиране]], създаване на цифрови показатели на основата на прогнози за извършване на анализи;
−	~~# контрол над всичко. Съставяне на подробни длъжностни характеристики, подходяща~~
−	~~# [[организационна структура]], създаване на сложни матрични форми. Хората са само производствен фактор;~~
−	# освобождаване от всичко излишно, което може да наруши нормалната работа, спокойствието - ентусиастите на нови идеи, които спъват изпълнението на плана ипоказателите на производството;
−	# работата на [[мениджър]]а е да взема решения, да предявява точни изисквания, чрез които да се реализира развитието на фирмата (да балансира портфейла от ценни книжа), навлизане в привлекателни отрасли;
−	~~# внедряване на подходяща система за стимулиране - за да се увеличи производителността на труда;~~
−	# осъществяване на надзор и [[контрол]] на [[качество]]то и работата - чрез система при която контрольорите са на пряко подчинение на президента на фирмата;
−	# бизнесът е най-важното - бизнесът си е бизнес и още веднъж бизнес. Хората,продуктите и услугите са ресурси, които се съединяват за да се получи финансов резултат;
−	# всичко свършва ако нарастването спре. Когато се изчерпят възможностите на отрасъла е необходимо да се навлезе в друг. Ако не друго, то по този начин ще се продължи нарастването.

	==Недостатъци на подхода==		==Недостатъци на подхода==

@@ Ред 73: / Ред 73: @@
 ==Вижте още==
+*[[Правила при количествен подход в управлението]]
 * [[Системен подход]]
 * [[Процесен подход]]

@@ Ред 77: / Ред 77: @@
 * [[Процесен подход]]
 * [[Ситуационен подход в управлението]]
-* [[Школа на овешките отношения]]
+* [[Школа на човешките отношения]]
 *[[Школа на научното управление]]
-* [[Административна школа]]
+* [[Административна школа на управление]]
 * [[Управленски школи]]

@@ Ред 76: / Ред 76: @@
 * [[Системен подход]]
 * [[Процесен подход]]
-* [[Ситуационен подход]]
+* [[Ситуационен подход в управлението]]
-* [[Класическа школа]]
+* [[Школа човешките отношения]]
-* [[Школа човешки отношения]]
+* [[]]
-* [[Школа организационно поведение]]
+* [[Управленски школи]]
 ==Източници==

@@ Ред 26: / Ред 26: @@
 РМ на управление се характеризира със следния набор от постановки:
-- рационалното е по-добро от нерационалното;
+* рационалното е по-добро от нерационалното;
-- обективното е по-близко до рационалното от субективното;
+* обективното е по-близко до рационалното от субективното;
-- количественото (формалното) е по-обективно от не количественото - качественото.
+* количественото (формалното) е по-обективно от не количественото - качественото.
 Ако се прилага този метод на управление не трябва да се обръща особено внимание на дългосрочното планиране, особено в периоди на бурни политически, икономически и социални промени, защото това води до прекомерна ангажираност върху методите за неговото осъществяване и отклонява вниманието от реалните проблеми. Проблемът не е в това, че фирмите не трябва да планират изобщо, а в това че често се допуска планирането да се превърне в самоцел.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-'''Количественият подход''' ( част от новата [[класическа школа]] ) в управлението се появява малко след Втората световна война и е на принципа на математически модели като [[теория на равновесието]], [[теория на опашките]], [[мрежов модел|мрежови модели]], [[теория на вероятностите]], [[регресионен анализ]]. Последователите на количественият подход смятат, че всяка управленска дейност е '''вемане на решения чрез прилагане на количествени методи'''. Първите изследвания по тези методи са направени през 30-те години от Кантарович-професор в Ленинградския университет. Количественият подход в управлението намира широко приложение в САЩ и Съветския съюз по време на Втората световна война. Математическите техники предлагат добри възможности за решаване на проблеми на низово ниво на управление, но много от тях не помагат при вземане на решения в дългосрочен план на дадена [[организация]].
+'''Количественият подход''' ( част от новата [[класическа школа]] ) в управлението се появява малко след Втората световна война и е на принципа на математически модели като [[теория на равновесието]], [[теория на опашките]], [[мрежов модел|мрежови модели]], [[теория на вероятностите]], [[регресионен анализ]]. Последователите на количественият подход смятат, че всяка управленска дейност е '''вемане на решения чрез прилагане на количествени методи'''.
-==Същност==
+Първите изследвания по пози вид методи са направени през 30-те години от Кантарович-професор в Ленинградския университет. Количественият подход в управлението намира широко приложение в САЩ и Съветския съюз по време на Втората световна война. Математическите техники предлагат добри възможности за решаване на проблеми на низово ниво на управление, но много от тях не помагат при вземане на решения в дългосрочен план на дадена [[организация]].
 Количественият подход е в основата и на създаването на специфични методи за дългосрочно [[планиране]], [[прогнозиране]], [[програмиране]]. Тези методи създават условия за вземане на правилни решения в обстановка, когато управлението се сблъсква с огромни информационни масиви, с хиляди фактори, съобразяването, преценката и интеграцията, които са невъзможни чрез другите методи. Тъй като оптималното решение може да бъде в следствие от анализа и съобразяването на всички фактори, обикновено възниква потребността от разчленяване на проблемите на подпроблеми. Декомпозирането често се извършва чрез [[дърво на целите|дървото на целите]]. Такива методи са SCORE, PATTERN и др.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-'''Количественият подход''' ( част от [[новата класическа школа]] ) в управлението се появява малко след Втората световна война и е на принципа на математически модели като [[теория на равновесието]], [[теория на опашките]], [[мрежови модели]], [[теория на вероятностите]], [[регресионен анализ]]. Последователите на количественият подход смятат, че всяка управленска дейност е '''вемане на решения чрез прилагане на количествени методи'''. Първите изследвания по тези методи са направени през 30-те години от Кантарович-професор в Ленинградския университет. Количественият подход в управлението намира широко приложение в САЩ и Съветския съюз по време на Втората световна война. Математическите техники предлагат добри възможности за решаване на проблеми на низово ниво на управление, но много от тях не помагат при вземане на решения в дългосрочен план на дадена [[организация]].
+'''Количественият подход''' ( част от новата [[класическа школа]] ) в управлението се появява малко след Втората световна война и е на принципа на математически модели като [[теория на равновесието]], [[теория на опашките]], [[мрежов модел|мрежови модели]], [[теория на вероятностите]], [[регресионен анализ]]. Последователите на количественият подход смятат, че всяка управленска дейност е '''вемане на решения чрез прилагане на количествени методи'''. Първите изследвания по тези методи са направени през 30-те години от Кантарович-професор в Ленинградския университет. Количественият подход в управлението намира широко приложение в САЩ и Съветския съюз по време на Втората световна война. Математическите техники предлагат добри възможности за решаване на проблеми на низово ниво на управление, но много от тях не помагат при вземане на решения в дългосрочен план на дадена [[организация]].
 ==Същност==
@@ Ред 40: / Ред 40: @@
 # Когато има съмнения, се прибягва до обединяване на обектите, елиминиране на паралелизма, дублирането и разточителството.  С уголемяването е необходимо едновременно да се прави проверка за координирането на нещата;
 # успехът се гарантира единствено от ниската себестойност.  Оцеляват тези фирми,  които произвеждат по-евтина продукция;
-# анализ на всичко. Погрешните решения могат да се избягнат чрез ефективни изследвания на пазара,  с анализ на ликвидността на различните [[парични потоци]] и на базата на него,  умело съставяне на бюджета,  използване на бюджета като модел на дългосрочно [[планиране]], създаване на цифрови показатели на основата на прогнози за извършване на анализи;
+# анализ на всичко. Погрешните решения могат да се избягнат чрез ефективни изследвания на пазара,  с анализ на ликвидността на различните [[паричен поток|парични потоци]] и на базата на него,  умело съставяне на бюджета,  използване на бюджета като модел на дългосрочно [[планиране]], създаване на цифрови показатели на основата на прогнози за извършване на анализи;
 # контрол над всичко.  Съставяне на подробни длъжностни характеристики, подходяща
 # [[организационна структура]],  създаване на сложни матрични форми.  Хората са само производствен фактор;