Клъстер - Редакционна история

Detelina Staneva в 10:32, 6 март 2014

2014-03-06T10:32:31Z

Detelina Staneva в 15:22, 14 ноември 2012

2012-11-14T15:22:04Z

Detelina Staneva: /* Източници */

2012-11-14T14:49:19Z

Източници

Detelina Staneva: /* Предимства */

2012-11-14T14:48:41Z

Предимства

Detelina Staneva: /* Външни препратки */

2012-11-14T14:47:29Z

Външни препратки

Detelina Staneva: /* Външни препратки */

2012-11-14T14:46:09Z

Външни препратки

Detelina Staneva: /* Видове */

2012-11-14T14:43:27Z

Видове

Detelina Staneva в 14:36, 14 ноември 2012

2012-11-14T14:36:06Z

Detelina Staneva в 14:24, 14 ноември 2012

2012-11-14T14:24:44Z

Detelina Staneva: Нова страница: ==Вижте още== Диверсификация (Земеделие) Майкъл Портър ==Източници== ==Външни препратки== [[ca...

2012-11-14T14:23:47Z

Нова страница: ==Вижте още== *Диверсификация (Земеделие) *Майкъл Портър ==Източници== ==Външни препратки== [[ca...

Нова страница

==Вижте още==
*[[Диверсификация (Земеделие)]]
*[[Майкъл Портър]]
==Източници==
==Външни препратки==
[[category:Икономикс]]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Клъстерът''' е '''съвкупност от фирми, доставчици, поддоставчици на услуги, фирми от сходни производства и свързаните с тях институции''' (правителство, бизнес организации, академични общности, финансови институции и др.).
-==Дефиниции==
+==Същност==
 *Друга дефиниция за клъстер е следната - "географски свързана [[концентрация]] от сходни, взаимообвързани или допълващи се фирми с активни канали за делови взаимоотношения, комуникация и диалог, които ползват обща специализирана инфраструктура, пазари на труд и услуги и са изправени пред общи възможности за развитие и заплахи."
 *Друго схващане е, че клъстерите са нещо, което се базира на систематични връзки между фирмите, и се отнасят за основното или съпътстващо производство, технологиите, природните [[ресурс]]и, квалификацията на персонала и каналите за дистрибуция.
 *Клъстерът може да се квалифицира като общност, която работи за една цел.
-==Видове==
+===Видове===
 В зависимост от характера на връзките между фирмите в клъстера може да говорим за:
 *вертикални - фирмите са на последователни нива на производство и [[маркетинг]]
 *хоризонтални - фирмите са на едно и също равнище на [[производство]] и маркетинг
 *секторни клъстери - фирмите са от един сектор
-==Цел==
+===Цел===
 Клъстерът може да се квалифицира като общност, която работи за една цел - да бъде подпомогнат основния бизнес, като с това се гарантира успешното развитие и на дейностите, които са налице покрай основния бизнес. Освен това те заедно споделят проблемите си и решенията за тях. Така или иначе, независимо от терминологичните вариации ясно е, че клъстерът е доброволно обединение на компании, които имат общ интерес от това.
 Целта на клъстера е по-голяма ефективност и пробив на чуждите пазари.
-==Предимства==
+===Предимства===
 *коректност и систематичност в доставките
 *точно изпълнение на поръчките
@@ Ред 20: / Ред 20: @@
 *развитието на голямата фирма е фактор за развитие на нейните сателити
 *по-добра конкурентоспособност
 ==Пример==
@@ Ред 54: / Ред 43: @@
 ==Вижте още==
 *[[Диверсификация (Земеделие)]]
 *[[Майкъл Портър]]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Клъстерът''' е '''съвкупност от фирми, доставчици, поддоставчици на услуги, фирми от сходни производства и свързаните с тях институции''' (правителство, бизнес организации, академични общности, финансови институции и др.).
 ==Дефиниции==
-*Друга дефиниция за клъстер е следната - "географски свързана концентрация от сходни, взаимообвързани или допълващи се фирми с активни канали за делови взаимоотношения, комуникация и диалог, които ползват обща специализирана инфраструктура, пазари на труд и услуги и са изправени пред общи възможности за развитие и заплахи."
+*Друга дефиниция за клъстер е следната - "географски свързана [[концентрация]] от сходни, взаимообвързани или допълващи се фирми с активни канали за делови взаимоотношения, комуникация и диалог, които ползват обща специализирана инфраструктура, пазари на труд и услуги и са изправени пред общи възможности за развитие и заплахи."
-*Друго схващане е, че клъстерите са нещо, което се базира на систематични връзки между фирмите, и се отнасят за основното или съпътстващо производство, технологиите, природните ресурси, квалификацията на персонала и каналите за дистрибуция.
+*Друго схващане е, че клъстерите са нещо, което се базира на систематични връзки между фирмите, и се отнасят за основното или съпътстващо производство, технологиите, природните [[ресурс]]и, квалификацията на персонала и каналите за дистрибуция.
 *Клъстерът може да се квалифицира като общност, която работи за една цел.
 ==Видове==
 В зависимост от характера на връзките между фирмите в клъстера може да говорим за:
-*вертикални - фирмите са на последователни нива на производство и маркетинг
+*вертикални - фирмите са на последователни нива на производство и [[маркетинг]]
-*хоризонтални - фирмите са на едно и също равнище на производство и маркетинг
+*хоризонтални - фирмите са на едно и също равнище на [[производство]] и маркетинг
 *секторни клъстери - фирмите са от един сектор
 ==Цел==
@@ Ред 16: / Ред 16: @@
 *точно изпълнение на поръчките
 *липса на закъснения
-*шанс за развитие покрай основната компания (при малките фирми)
+*шанс за развитие покрай основната [[компания]] (при малките фирми)
 *възможност в известна степен дасе  прогнозират бъдещата дейност и паричните спотоци
 *развитието на голямата фирма е фактор за развитие на нейните сателити
@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 Както скулптурите, така и новите концепции са най-добре оценявани, когато подхождаме към тях от различни ъгли и перспективи. Следвайки предложенията на Гордан и Маккен и Йохансон и Куиглиние свързваме концепцията за клъстерите към три други концепции, които обясняват постоянството на клъстерите:
-*Индустриална комплексна икономика. Индустриалните комплекси съдържат фирми, които главно поддържат търговски отношения по между си и заедно направляват локализацията на техните търговски решения. Характеризират се и с ключови различия, определящи избора на локализация за транспортните и транзакционните разходи.
+*Индустриална комплексна икономика. Индустриалните комплекси съдържат фирми, които главно поддържат търговски отношения по между си и заедно направляват [[локализация]]та на техните търговски решения. Характеризират се и с ключови различия, определящи избора на локализация за транспортните и транзакционните [[разход]]и.
 *Агломеративна икономика. Агломеративната икономика произтича от едно изследване на Маршал, който разпознава в нея тези фирми, които са част от агломеративната печалба и които по три начина са свързани една към друга: Първо когато много фирми от една и съща индустрия функционират в един и същ район. Второ предлагането в агломерата на нетъргувани блага, като физическа или институционална инфраструктура, е много силно. И трето информационните потоци са подобрени във фирмите, които са свързани по между си.
-*Социална мрежова икономика. По принцип първите две икономики се характеризират с механизъм, при който информационните потоци от една фирма към друга не са специфицирани по някакъв начин информацията се разпръсква в клъстeра.
+*Социална мрежова икономика. По принцип първите две икономики се характеризират с механизъм, при който информационните потоци от една фирма към друга не са специфицирани по някакъв начин [[информация]]та се разпръсква в клъстeра.
 Като цяло според методологията на М.Портър има три основни начина, чрез които клъстерите оказват влияние на конкурентноспососбността: първо чрез повишаване на продуктивността на съставните фирми или индустриите и  второ чрез повишаване на техния капацитет за иновации и растеж на производителността: и трето чрез стимулиране на нови бизнес формации, които подкрепят иновативността и разширяват клъстера.
@@ Ред 45: / Ред 45: @@
 Самостоятелното излизане на чужди пазари не е възможно за малките български фирми по много причини - липсват контакти, собствениците не знаят чужди езици, нямат капацитет да се изпълнят исканите количества и др. Ето защо производителите във всички сектори все по-често се замислят за създаване на клъстери като начин да се противопоставят на конкуренцията и да оцелеят.
-Въпросът с клъстерите става все по-актуален с приближаващото отваряне към европейските пазари, тъй като малките фирми нямат капацитет да отговорят на европейските изисквания и няма как да оцелеят, ако не се обединят. Клъстерът им гарантира пазари и обновяване на машинния парк. Освен това работата в екип и партньорство неминуемо водят до повишаване на качеството на продукцията, защото, ако един се провали, целият клъстер се проваля. Успешни опити за създаване на клъстери у нас има и в областта на мебелната и дървопреработващата промишленост в Разлог - клъстерът "Места". Опити за това се правят и във Велинград и Троян. В текстилната промишленост също има успешни опити. Малките фирми за производство на текстил и облекла нямат нито финансови, нито технологични възможности да изнасят продукция. Повечето от тях работят на вътрешния пазар, но нуждата ги кара да търсят други възможности не само да оцелеят, а и да вървят напред. По правило поръчките от чужбина за облекло са обемни и изискват по-голям производствен капацитет. И тъй като не всички предприятия имат пълния набор от машини за всички изделия, те се обединяват и си разпределят работата. Сдружението е доброволно, но на практика е под натиска на пазара и на невъзможността да се инвестира. Обединението в текстилния бранш е налице. Хоризонтален клъстер (за трикотаж) има и в Благоевград и в Хасково. Западните клиенти идват с големи поръчки, а фирмите не разполагат с необходимия капацитет и са принудени да се кооперират с колеги, съседи, приятели. Клъстерът улеснява логистиката за западния контрагент. Плюсовете на това окрупняване са, че фирмите се специализират в някаква дейност и това им дава възможност да отговорят в срок независимо от големия обем на поръчката.
+Въпросът с клъстерите става все по-актуален с приближаващото отваряне към европейските пазари, тъй като малките фирми нямат капацитет да отговорят на европейските изисквания и няма как да оцелеят, ако не се обединят. Клъстерът им гарантира пазари и обновяване на машинния парк. Освен това работата в екип и партньорство неминуемо водят до повишаване на качеството на продукцията, защото, ако един се провали, целият клъстер се проваля. Успешни опити за създаване на клъстери у нас има и в областта на мебелната и дървопреработващата промишленост в Разлог - клъстерът "Места". Опити за това се правят и във Велинград и Троян. В текстилната промишленост също има успешни опити. Малките фирми за производство на текстил и облекла нямат нито финансови, нито технологични възможности да изнасят продукция. Повечето от тях работят на вътрешния пазар, но нуждата ги кара да търсят други възможности не само да оцелеят, а и да вървят напред. По правило поръчките от чужбина за облекло са обемни и изискват по-голям производствен капацитет. И тъй като не всички предприятия имат пълния набор от машини за всички изделия, те се обединяват и си разпределят работата. Сдружението е доброволно, но на практика е под натиска на пазара и на невъзможността да се инвестира. Обединението в текстилния бранш е налице. Хоризонтален клъстер (за трикотаж) има и в Благоевград и в Хасково. Западните клиенти идват с големи поръчки, а фирмите не разполагат с необходимия [[капацитет]] и са принудени да се кооперират с колеги, съседи, приятели. Клъстерът улеснява логистиката за западния [[контрагент]]. Плюсовете на това окрупняване са, че фирмите се специализират в някаква дейност и това им дава възможност да отговорят в срок независимо от големия обем на поръчката.
 ===Вертикална интеграция===
-Практиката е наложила вертикалната интеграция между разградския завод "Амилум" - основен производител на подсладители и нишесте в страната, и производителите на царевица в Добруджа (суровина за производството) и индустрията на газираните и алкохолни напитки (клиенти на "Амилум"). Рудодобивът и цветната металургия в Средногорието също се оценяват от редица специалисти като своеобразни клъстерни обединения. Предприятията "Асарел Медет", "Елаците мед", "Бимак Челопеч", "Юмикор мед", както и КЦМ край Асеновград имат сложни, но добре работещи хоризонтални връзки, осигуряват заетост на повече от 6 хиляди души и формират значимо перо в българския износ. Кооперирането между предприятията и създаването на междуфирмени обединения и вериги с участието на научни и развойни звена е една от възможностите за развитие на етерично-маслената и парфюмерийната промишленост по мнението на експертите от браншовата асоциация.
+Практиката е наложила вертикалната [[интеграция]] между разградския завод "Амилум" - основен производител на подсладители и нишесте в страната, и производителите на царевица в Добруджа (суровина за производството) и индустрията на газираните и алкохолни напитки (клиенти на "Амилум"). Рудодобивът и цветната металургия в Средногорието също се оценяват от редица специалисти като своеобразни клъстерни обединения. Предприятията "Асарел Медет", "Елаците мед", "Бимак Челопеч", "Юмикор мед", както и КЦМ край Асеновград имат сложни, но добре работещи хоризонтални връзки, осигуряват заетост на повече от 6 хиляди души и формират значимо перо в българския износ. Кооперирането между предприятията и създаването на междуфирмени обединения и вериги с участието на научни и развойни звена е една от възможностите за развитие на етерично-маслената и парфюмерийната [[промишленост]] по мнението на експертите от браншовата асоциация.
 ===Взаимопомощ===
 В парфюмерийния сектор има неформални обединения между производители на опаковки и на козметични продукти. Всяко обединение е възникнало доброволно и е породено от реални потребности. Тези сдружавания между компаниите не винаги отговарят на теоретичното схващане за клъстер, но са полезни. Има специален проект за създаване на клъстер в етеричномаслената промишленост в Южен Централен район. Целта е да се обединят технологичните усилия на фирмите в името на по-голямо розопроизводство и създаване на краен продукт.

@@ Ред 58: / Ред 58: @@
 ==Източници==
 *[http://money.bg/comment/id_1933657290 Характеристика на клъстерите]
 ==Външни препратки==
 *[http://www.iaphare.org/bg/project/project_category.php?id=526&t=categories&cid=4834 Схема за безвъзмездна помощ - Инициативи за развитие на клъстери]

@@ Ред 20: / Ред 20: @@
 *развитието на голямата фирма е фактор за развитие на нейните сателити
 *по-добра конкурентоспособност
 ==Пример==

@@ Ред 51: / Ред 51: @@
 *[http://www.greensynergycluster.eu/index.php/bg/homebg/78-sampledataarticlesbg/joomlabg/89-2011-11-04-18-45-07 Клъстер Зелена синергия]
 *[http://old.mee.government.bg/bids.html?id=205201 Клъстери в България]
 [[category:Икономикс]]

Клъстер - Редакционна история

Detelina Staneva в 10:32, 6 март 2014

Detelina Staneva в 15:22, 14 ноември 2012

Detelina Staneva: /* Източници */

Detelina Staneva: /* Предимства */

Detelina Staneva: /* Външни препратки */

Detelina Staneva: /* Външни препратки */

Detelina Staneva: /* Видове */

Detelina Staneva в 14:36, 14 ноември 2012

Detelina Staneva в 14:24, 14 ноември 2012

Detelina Staneva: Нова страница: ==Вижте още== *Диверсификация (Земеделие) *Майкъл Портър ==Източници== ==Външни препратки== [[ca...

Detelina Staneva: Нова страница: ==Вижте още== Диверсификация (Земеделие) Майкъл Портър ==Източници== ==Външни препратки== [[ca...