Клод Шенън - Редакционна история

Detelina Staneva: /* Късни години */

2014-01-07T13:55:41Z

Късни години

Detelina Staneva в 13:55, 7 януари 2014

2014-01-07T13:55:20Z

Detelina Staneva: /* Разработки */

2014-01-07T13:48:15Z

Разработки

Detelina Staneva в 13:46, 7 януари 2014

2014-01-07T13:46:45Z

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2014-01-07T13:40:32Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Теория на информацията */

2014-01-07T13:39:23Z

Теория на информацията

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2014-01-07T13:38:59Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2014-01-07T13:36:12Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Биография */

2012-11-03T19:56:39Z

Биография

Detelina Staneva: /* Външни препратки */

2012-07-14T16:51:56Z

Външни препратки

@@ Ред 29: / Ред 29: @@
 През 1949г. Шенън публикува поредния си забележим документ, озаглавен ''„Комуникационна теория на тайните системи”'' – една деквалифицирана версия на работата му по време на [[Втората Световна война]] върху [[математическата теория на криптографията]]. По-късно тази теория помага, за да може телекомуникациите да минат от аналогови към [[цифрови системи]].
-==Късни години==
+===Късни години===
 През 1957г. Шенън се връща в MIT, за да се присъеди към преподавателския му състаи и за да провежда работа в [[изследователската лаборатория по електроника]] (ИЛЕ). Продължил да преподава до 1978г. Развил болестта [[Алцхаймер]] и прекаръл последните си няколко години в старчески дом в Масачузетс. Болестта опустошава умът му и в последните години той забравя за чудесата на [[цифровата революция]]. След смъртта му остава съпругата му, сина и дъщеря му, както и двама внуци.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Image:shannonPicture1.jpeg|thumb|right|Младия Клод Шенън]]
-'''Клод Еууд Шенън''' (30.04.1916 – 24.02.2001г.) е '''американски [[електроинженер]] и [[математик]]'''. ==Биография==
+'''Клод Еууд Шенън''' (30.04.1916 – 24.02.2001г.) е '''американски [[електроинженер]] и [[математик]]'''.
 ===Ранни години===

← По-стара версия		Версия от 13:48, 7 януари 2014
Ред 27:		Ред 27:

	През 1949г. Шенън публикува поредния си забележим документ, озаглавен ''„Комуникационна теория на тайните системи”'' – една деквалифицирана версия на работата му по време на [[Втората Световна война]] върху [[математическата теория на криптографията]]. По-късно тази теория помага, за да може телекомуникациите да минат от аналогови към [[цифрови системи]].		През 1949г. Шенън публикува поредния си забележим документ, озаглавен ''„Комуникационна теория на тайните системи”'' – една деквалифицирана версия на работата му по време на [[Втората Световна война]] върху [[математическата теория на криптографията]]. По-късно тази теория помага, за да може телекомуникациите да минат от аналогови към [[цифрови системи]].
		+	==Късни години==
		+	През 1957г. Шенън се връща в MIT, за да се присъеди към преподавателския му състаи и за да провежда работа в [[изследователската лаборатория по електроника]] (ИЛЕ). Продължил да преподава до 1978г. Развил болестта [[Алцхаймер]] и прекаръл последните си няколко години в старчески дом в Масачузетс. Болестта опустошава умът му и в последните години той забравя за чудесата на [[цифровата революция]]. След смъртта му остава съпругата му, сина и дъщеря му, както и двама внуци.
		+
		+	През 2001г. има чествания, които отбелязват постиженията на Шенън. В момента има 5 негови статуи, които са местата свързани с живота му: една в университета в Мичиган, една в Масачузетския технологичен университет, една в Гейлорд, Мичиган, една в университета в Калифорния, Сан Диего и една в Bell Labs.
		+
		+	[[Робърт Галер]] нарича Шенън най-големия учен на ХХвек. [[Нийл Слоун]] казва: „Той е един от най-великите хора на века. Без него, нито едно от нещата, които днес знаем, нямаше да съществува. Цялата дигитална революция започва с него”.

	==Вижте още==		==Вижте още==

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Image:shannonPicture1.jpeg|thumb|right|Младия Клод Шенън]]
-'''Клод Еууд Шенън''' (30.04.1916 – 24.02.2001г.) е '''американски [[електроинженер]] и [[математик]]'''. Завършва [[Мичиганския университет]] с две бакалавърски степени по [[математика]] и по [[електротехника]]. Работил в [[Bell Labs]], [[Мичиганския технологичен институт]], [[Institute for Advanced Study]]. Един от създателите на [[математическата теория на информацията]] през 1948г. Известен е с Shannon – Fano coding, [[Теоремата на Шенън-Хартли]], [[Nyquist-Shannon sampling theorem]], [[Noisy channel coding theorem]], [[Shannon switching game]], [[Число на Шенън]], [[Индекс на Шенън]], [[Shannon’s source coding theorem]], [[Shannon’s expansion]], [[Shannon-Weaver model of communication]], [[Whittaker-Shannon interpolation formula]]. Основните му трудове са по [[теория на релейно-контактните схеми]], [[математическата теория на връзките]], [[кибернетика]]. По-важни получени награди, които притежава са: [[Alfred Noble Prize]], [[IEEE Medal of Honor]], [[Kyoto Price]].
+'''Клод Еууд Шенън''' (30.04.1916 – 24.02.2001г.) е '''американски [[електроинженер]] и [[математик]]'''. ==Биография==
-==Биография==
+===Ранни години===
 Роден в [[Петоски]] , [[Мичиган]] през 1916г. в семейството на бизнесмен и учителка. Първоначалните си години прекарва в [[Геулорд]], Мичигън, където завършва и [[гимназия Геулорд]] през 1932г. След това показва своята склонност към механичните неща. Любимите му учебни предмети са [[физика]] и [[математика]]. Конструира вкъщи множество устройства например: [[модели на самолети]], [[модер на радио-контролирана лодка]], [[телеграфна система]] на половин миля разстояние от тях. Също така се интересува от [[жонглиране]] и [[шах]].
 През 1932г. постъпва в Мичиганския университет и го завършва през 1936г с две бакаравърски степени – по математика и по електроника. След това започва проучване в Масачузетския технологичен унститут (MIT), където работи под ръководството на [[професор Ваневар Буш]] на неговия диференциален анализатор, [[аналогов компютър]].
@@ Ред 11: / Ред 13: @@
 През 1940г. печели Albert Nobel Prize. През същата година, Шенън се превръща в национален научен сътрудник в [[Института за напреднали изследвания в Принстън]], [[Ню Джърси]]. Там той има възможността да обсъди идеите си с влиятелни учени и математици като [[Херман Вайл]] и [[Джон фон Нойман]], и дори с [[Алберт Айнщайн]]. Шенън работи свободно през дисциплини, и започва да оформя идеите си, които по-късно ще се превърнат в [[теория на информацията]].
 Шенън започва работа в Bell Labs по проекти за [[пожаро – контролни системи]] и [[криптография]]. През 1943 година се запознава с водещия британски криптоаналист и математик [[Алън Тюринг]]. Клод бил изпратен във [[Вашингтон]] за да сподели с [[Американската военна криптоанализаторска служба]] методите използвани от британците за да разбият шифрите, използвани от немските подводници в северния [[Атлантически океан]].
 През 1948 година публикува труда си: ''„Математическа теория на връзките”'', в която представя своята унифицирана теория за предаване и обработка на ''информация''та. Информацията в този контекст включва всички видове съобщения, включително тези, които се предават по нервните влакна в живите организми. Шенън предложил да се измерва информацията в математическия смисъл, свеждайки я към избора между две значения, или двоични разряди, — „да” или „не”, полагайки по такъв начин основите на съвременната теория на връзките, която в днешно време играе важна роля в много области.
-==„Комуникационна теория на тайните системи”==
+По-важни получени награди, които притежава са:
 През 1949г. Шенън публикува поредния си забележим документ, озаглавен ''„Комуникационна теория на тайните системи”'' – една деквалифицирана версия на работата му по време на [[Втората Световна война]] върху [[математическата теория на криптографията]]. По-късно тази теория помага, за да може телекомуникациите да минат от аналогови към [[цифрови системи]].
 ==Вижте още==

@@ Ред 38: / Ред 38: @@
 ==Вижте още==
 *[[Теория на информацията]]
 *[[Комбинаторика]]
 *[[Дърво на решенията]]

← По-стара версия		Версия от 13:39, 7 януари 2014
Ред 15:		Ред 15:

	През 1948 година публикува труда си: ''„Математическа теория на връзките”'', в която представя своята унифицирана теория за предаване и обработка на ''информация''та. Информацията в този контекст включва всички видове съобщения, включително тези, които се предават по нервните влакна в живите организми. Шенън предложил да се измерва информацията в математическия смисъл, свеждайки я към избора между две значения, или двоични разряди, — „да” или „не”, полагайки по такъв начин основите на съвременната теория на връзките, която в днешно време играе важна роля в много области.		През 1948 година публикува труда си: ''„Математическа теория на връзките”'', в която представя своята унифицирана теория за предаване и обработка на ''информация''та. Информацията в този контекст включва всички видове съобщения, включително тези, които се предават по нервните влакна в живите организми. Шенън предложил да се измерва информацията в математическия смисъл, свеждайки я към избора между две значения, или двоични разряди, — „да” или „не”, полагайки по такъв начин основите на съвременната теория на връзките, която в днешно време играе важна роля в много области.
−
−	~~==Теория на информацията==~~
−	~~[[Image:shannonPicture2.jpeg\|thumb\|left\|Клод Шенън]]~~
−	''Теорията на информацията'' е клон от теорията на вероятностите и математическата статистика; неин обект е информацията. Тази теория е свързана с информационната ентропия, информационните и комуникационните системи, предаването на данни и теорията на скоростта на изказването, криптографията, корекцията на грешки и други близко граничещи области.
−
−	Хората казват, че без Шенън днес не би било възможно да четем мейлите си. Той е смятан от някои за баща на [[дигиталните комуникации]]. За статията му “Математическа теория на комуникациите” казват, че е принос в създаване на [[Интернет]], [[компактдисковете]], [[сателитните технологии]] и т.н. Негова е заслугата за изковаване на думата “bit”, която означава единица информация, преработена от компютъра. “Bit” идва от първите две и последната буква на “binary digits”, според някои статии.
−
−	Клод Шенън представя обществената комуникация като система от три елемента (източник, съобщение и адресат) и два процеса – кодиране и декодиране.
−
−	~~[[Image:Teoriqnainformaciqta6.jpg\|thumb\|300px\|left\|alt=Model na komunikacionniq process ot Shannan \|Модел на комуникационния процес от Шенън]]~~
−
−	~~Основните елементи на комуникационни процес са:~~
−
−	* ''[[Източникът]]'' може да бъде лице, група или организация, която възнамерява да сподели нещо с получател или аудитория.
−	* ''[[Получателят]]''''' '''или аудиторията е индивид, група или организация, която декодира кодираното послание. Аудиторията представлява двама или повече получатели, които декодират посланието.
−	* Източникът трябва да постави значението в серия от сигнали, които представляват идеи, за да предаде значението. Това се нарича [[кодиращ процес]]''''' '''или кодиране. Тук се изисква източникът да превърне значението в серия от знаци, които представляват идеи и концепции. За да се сподели кодираното значение с получателя или аудиторията, трябва да се избере източник и да се използва средство за предаване.
−	* Средството за [[предаване]]'' пренася кодираното послание от източника до получателя или аудиторията.
−	* В [[декодиращия процес]]''''' '''знаците се превръщат в понятия и идеи. Рядко получателят декодира точно същото значение, което източникът е кодирал.
−	* Когато резултатът от декодирането е различен от това, което е кодирано, тогава има [[шум]]'''''. '''Шумът е всяко едно нещо, коети разсейва от реалния смисъл. Има много източници и може да повлияе на всяка или на всички части на комуникационния процес.
−	* Отговорът на получателя на посланието е [[обратна връзка]]''''' '''към източника.
−
−	В повечето случаи източникът очаква и нормално получава обратна връзка. Когато се осъществява обратната връзка получателят или аудиторията са източник на послание, насочващо се към оригиналния източник, който се превръща в получател. Обратната връзка се кодира, изпраща се чрез средството за предаване и се декодира от получателя - източника на оригиналната комуникация. Така че логично е да се мисли за комуникацията като кръгов процес.
−
−	От всичко това можем да кажем, че комуникацията играе ключова роля в съвременния живот на хората и бизнеса. Тя предполага предаване на информация между хората или с други думи – обмен на информация, а тя е най-важния елемент за оцеляване на фирмите на пазара.

	==„Комуникационна теория на тайните системи”==		==„Комуникационна теория на тайните системи”==

@@ Ред 62: / Ред 62: @@
 ==Вижте още==
 *[[Комбинаторика]]
-*[[Логаритъм]]
+*[[Дърво на решенията]]
-*[[Фаза и нула]]
+*[[Бит]]
-*[[Късо съединение]]
+*[[Външни данни]]
 ==Източници==

@@ Ред 10: / Ред 10: @@
 През 1938г. защитава докторска дисертация, в която разработва [[принципите на логическото устройство на компютъра]], свързвайки [[булевата алгебра]] с работата на [[електрическите схеми]]. Тази разработка става повратна точка в историята на развитието на съвременната информатика и [[изчислителна техника]].
-През 1940г. печели Albert Nobel Prize. През същата година, Шенън се превръща в национален научен сътрудник в [[Института за напреднали изследвания в Принстън]], [[Ню Джърси]]. Там той има възможността да обсъди идеите си с влиятелни учени и математици като [[Херман Вайл]] и [[Джон фон Нойман]], и дори с [[Албърт Айнщайн]]. Шенън работи свободно през дисциплини, и започва да оформя идеите си, които по-късно ще се превърнат в [[теория на информацията]].
+През 1940г. печели Albert Nobel Prize. През същата година, Шенън се превръща в национален научен сътрудник в [[Института за напреднали изследвания в Принстън]], [[Ню Джърси]]. Там той има възможността да обсъди идеите си с влиятелни учени и математици като [[Херман Вайл]] и [[Джон фон Нойман]], и дори с [[Алберт Айнщайн]]. Шенън работи свободно през дисциплини, и започва да оформя идеите си, които по-късно ще се превърнат в [[теория на информацията]].
 Шенън започва работа в Bell Labs по проекти за [[пожаро – контролни системи]] и [[криптография]]. През 1943 година се запознава с водещия британски криптоаналист и математик [[Алън Тюринг]]. Клод бил изпратен във [[Вашингтон]] за да сподели с [[Американската военна криптоанализаторска служба]] методите използвани от британците за да разбият шифрите, използвани от немските подводници в северния [[Атлантически океан]].

@@ Ред 83: / Ред 83: @@
 * [http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departments/mass%20communications/research/Rumi.pdf Манипулативно въздействие на интернет върху съвременните комуникации и визуалните изкуства]
 * [http://www.referati.org/elementi-na-komunikacionniq-proces-podhodi-v-upravlenieto/27886/ref/p1 Елементи на комуникационния процес]
 * [http://computerworld.bg/3527______ Статия за смъртта на Шенън]
 * [http://www.tititudorancea.com/z/claude_shannon.htm Биография на английски език]