Кенет Ароу - Редакционна история

Detelina Staneva в 10:12, 6 март 2014

2014-03-06T10:12:15Z

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2014-03-06T10:09:59Z

Вижте още

Detelina Staneva в 17:38, 18 юни 2012

2012-06-18T17:38:31Z

Detelina Staneva в 17:24, 17 юни 2012

2012-06-17T17:24:48Z

Detelina Staneva в 14:56, 17 юни 2012

2012-06-17T14:56:01Z

Detelina Staneva: /* Външни препратки */

2012-03-26T17:08:09Z

Външни препратки

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2012-03-26T17:03:36Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2012-03-26T17:01:55Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Източници */

2012-03-26T16:59:07Z

Източници

Detelina Staneva: /* Разработки */

2012-03-26T16:55:39Z

Разработки

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Image:Kenneth_Arrow.jpg|thumb|right|Кенет Ароу]]
-'''Кенет Ароу''' (на [[английски език|английски]]: ''Kenneth Arrow'') е '''бележит американски [[икономист]]''', печелил [[Нобелова награда за икономика]] заедно с [[Джон Хикс]] за за пионерния им принос в теорията на общото икономическо равновесие и в теорията за благосъстоянието. Остава в историята като най-младият човек, получавал Нобелова награда за икономика (на 51 години).
+'''Кенет Ароу''' (на английски: ''Kenneth Arrow'') е '''бележит американски [[икономист]]''', печелил [[Нобелова награда за икономика]] заедно с [[Джон Хикс]] за за пионерния им '''принос в теорията на общото икономическо равновесие и в теорията за благосъстоянието'''. Остава в историята като '''най-младият човек, получавал Нобелова награда за икономика (на 51 години)'''.
-==Биография==
+===Ранни години и образование===
-Кенет Джосеф Ароу е роден през 1921г. на 23 Август, в Ню Йорк Сити. Произхожда от [[еврей]]ско семейство. Завършва [[Нюйоркския градски колеж]]. През 1940г. постъпва в [[Колумбийския университет]] в [[Ню Йорк]], където изучава [[математика]] (получава степен магистър,1941г.), след това – [[икономика]]. Поради започването на [[Втората световна война]] прекъсва образованието си (1942 – 46) и служи като офицер [[метеор]]олог в [[Американските военно въздуни сили]]. След войната продължава образованието си в [[Колумбийския университет]]. (1946 – 49) и служи като изследовател и асистент в Комисията за икономически изследвания „Каус” към [[Чикагския университет]] (по-късно и в корпорацията „Ранд”). В комисията Ароу работи с [[Тялинг Купманс]] и други известни икономисти. През 1949г. става асистент професор по [[икономика]] в [[Стандфордския университет]] в [[Пало Алто]], от 1953г. е редовен професор по [[икономика]], [[статистика]] и [[операци]]онни [[изследване|изследвания]]. През 1951г. защитава докторска [[дисертация]], публикувана през същата година под заглавие „''Social Choice and Individual Values''” („ ''Социален'' ''избор и индивидулани стойности''”). От 1968 до 1979 е [[титуляр]] на катедрата по [[икономика]] в [[Харвардския университет]] в [[Кембридж]], [[Масатчузец]], от 1980 отново е професор по [[икономика]] и операционни изследвания в [[Стандфордския университет]]. Ароу насочва интересите си към [[теория]]та за равновесието, [[математ]]ическото програмиране и [[икономика]]та на благосъстоянието. Доказва, че логически е невъзможно една общност да направи избор между определен брой възможности, използвайки някакъв [[метод]] на гласуване, без това да противоречи отчасти на предимствата на изразените от индивидите възможности – т. е. доказва в [[теорема]]та на невъзможността, че не може да се намери [[система]], която да бъде едновременно [[рационална]] и [[егалитарна]]. Работи съвместно с [[Жерар Дебрьо]] върху известното доказателство за съществуване на състезателно [[равновесие]] в абстрактвия мултипазарен [[модел]] на [[икономика]]та. В труда си „''An Extension of the Basic Theorems of Classical Welfare Economics''” (1951; „''Едно разширение на основните теореми на класищеската икономика на благосъстоянието''”). Ароу показва не само, че [[равновесие]]то на конкурентния пазар  е [[Парето-ефективен]], но и че всяко [[Парето-ефективно]] разпределение може да се полуяи с помощта на пазарни сили. Той внася значителен пронос в общия [[счетоводен баланс|баланс]]ов [[анализ]], допринася и за изясняване на теорията за вземане на решение при несигурност и на теорията на растежа. През 1972 съвместно с [[Джон Хикс]] получава [[Нобеловата мемориална награда]] за [[иконом]]ически [[науки]] за „''пионерен принос в теорията за общото икономическо равновесие и в теорията за благосъстоянието''”. Ароу е член на Американската нац. АН, Финската АН, Британската АН, Американската академия за хуманитарни и естествени науки и за Иконометричното дружество.
+Ароу показва не само, че [[равновесие]]то на конкурентния пазар  е [[Парето-ефективен]], но и че всяко [[Парето-ефективно]] разпределение може да се полуяи с помощта на пазарни сили. Той внася значителен пронос в общия [[счетоводен баланс|баланс]]ов [[анализ]], допринася и за изясняване на теорията за вземане на решение при несигурност и на теорията на растежа. През 1972 съвместно с [[Джон Хикс]] получава [[Нобеловата мемориална награда]] за [[иконом]]ически [[науки]] за „''пионерен принос в теорията за общото икономическо равновесие и в теорията за благосъстоянието''”. Ароу е член на Американската нац. АН, Финската АН, Британската АН, Американската академия за хуманитарни и естествени науки и за Иконометричното дружество.
-==Морален хазарт==
+===Морален хазарт===
 Прехвърлянето и трансформацията на [[риск]]а очевидно са важни за бизнеса, защото го освобождават от несигурността и го облекчават, но заедно с това водят до специфични ефекти (резулати), известни в икономическата теоретична практика като [[морален хазарт]]. Понятието е въведено от [[Кенет Ароу]], анализирайки застрахователния пазар на автомобили в [[САЩ]], а по-късно е отнесено и към кредитния пазар от [[Джозеф Стиглиц]].

@@ Ред 36: / Ред 36: @@
 *[[Ноу-хау]]
 *[[Пирамида на Маслоу]]
 ==Източници==

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 ==Биография==
-Кенет Джосеф Ароу е роден през 1921г. на 23 Август, в Ню Йорк Сити. Произхожда от [[еврей]]ско семейство. Завършва [[Нюйоркския градски колеж]]. През 1940г. постъпва в [[Колумбийския университет]] в [[Ню Йорк]], където изучава [[математика]] (получава степен магистър,1941г.), след това – [[икономика]]. Поради започването на [[Втората световна война]] прекъсва образованието си (1942 – 46) и служи като офицер [[метеор]]олог в [[Американските военно въздуни сили]]. След войната продължава образованието си в [[Колумбийския университет]]. (1946 – 49) и служи като изследовател и асистент в Комисията за икономически изследвания „Каус” към [[Чикагския университет]] (по-късно и в корпорацията „Ранд”). В комисията Ароу работи с [[Тялинг Купманс]] и други известни икономисти. През 1949г. става асистент професор по [[икономика]] в [[Стандфордския университет]] в [[Пало Алто]], от 1953г. е редовен професор по [[икономика]], [[статистика]] и [[операци]]онни [[изследване|изследвания]]. През 1951г. защитава докторска [[дисертация]], публикувана през същата година под заглавие „''Social Choice and Individual Values''” („ ''Социален'' ''избор и индивидулани стойности''”). От 1968 до 1979 е [[титуляр]] на катедрата по [[икономика]] в [[Харвардския университет]] в [[Кембридж]], [[Масатчузец]], от 1980 отново е професор по [[икономика]] и операционни изследвания в [[Стандфордския университет]]. Ароу насочва интересите си към [[теория]]та за равновесието, [[математ]]ическото програмиране и [[икономика]]та на благосъстоянието. Доказва, че логически е невъзможно една общност да направи избор между определен брой възможности, използвайки някакъв [[метод]] на гласуване, без това да противоречи отчасти на предимствата на изразените от индивидите възможности – т. е. доказва в [[теорема]]та на невъзможността, че не може да се намери [[система]], която да бъде едновременно [[рационална]] и [[егалитарна]]. Работи съвместно с [[Жерар Дебрьо]] върху известното доказателство за съществуване на състезателно [[равновесие]] в абстрактвия мултипазарен [[модел]] на [[икономика]]та. В труда си „''An Extension of the Basic Theorems of Classical Welfare Economics''” (1951; „''Едно разширение на основните теореми на класищеската икономика на благосъстоянието''”). Ароу показва не само, че [[равновесие]]то на конкурентния пазар  е [[Парето-ефективен]], но и че всяко [[Парето-ефективно]] разпределение може да се полуяи с помощта на пазарни сили. Той внася значителен пронос в общия [[баланс]]ов [[анализ]], допринася и за изясняване на теорията за вземане на решение при несигурност и на теорията на растежа. През 1972 съвместно с [[Джон Хикс]] получава [[Нобеловата мемориална награда]] за [[иконом]]ически [[науки]] за „''пионерен принос в теорията за общото икономическо равновесие и в теорията за благосъстоянието''”. Ароу е член на Американската нац. АН, Финската АН, Британската АН, Американската академия за хуманитарни и естествени науки и за Иконометричното дружество.
+Кенет Джосеф Ароу е роден през 1921г. на 23 Август, в Ню Йорк Сити. Произхожда от [[еврей]]ско семейство. Завършва [[Нюйоркския градски колеж]]. През 1940г. постъпва в [[Колумбийския университет]] в [[Ню Йорк]], където изучава [[математика]] (получава степен магистър,1941г.), след това – [[икономика]]. Поради започването на [[Втората световна война]] прекъсва образованието си (1942 – 46) и служи като офицер [[метеор]]олог в [[Американските военно въздуни сили]]. След войната продължава образованието си в [[Колумбийския университет]]. (1946 – 49) и служи като изследовател и асистент в Комисията за икономически изследвания „Каус” към [[Чикагския университет]] (по-късно и в корпорацията „Ранд”). В комисията Ароу работи с [[Тялинг Купманс]] и други известни икономисти. През 1949г. става асистент професор по [[икономика]] в [[Стандфордския университет]] в [[Пало Алто]], от 1953г. е редовен професор по [[икономика]], [[статистика]] и [[операци]]онни [[изследване|изследвания]]. През 1951г. защитава докторска [[дисертация]], публикувана през същата година под заглавие „''Social Choice and Individual Values''” („ ''Социален'' ''избор и индивидулани стойности''”). От 1968 до 1979 е [[титуляр]] на катедрата по [[икономика]] в [[Харвардския университет]] в [[Кембридж]], [[Масатчузец]], от 1980 отново е професор по [[икономика]] и операционни изследвания в [[Стандфордския университет]]. Ароу насочва интересите си към [[теория]]та за равновесието, [[математ]]ическото програмиране и [[икономика]]та на благосъстоянието. Доказва, че логически е невъзможно една общност да направи избор между определен брой възможности, използвайки някакъв [[метод]] на гласуване, без това да противоречи отчасти на предимствата на изразените от индивидите възможности – т. е. доказва в [[теорема]]та на невъзможността, че не може да се намери [[система]], която да бъде едновременно [[рационална]] и [[егалитарна]]. Работи съвместно с [[Жерар Дебрьо]] върху известното доказателство за съществуване на състезателно [[равновесие]] в абстрактвия мултипазарен [[модел]] на [[икономика]]та. В труда си „''An Extension of the Basic Theorems of Classical Welfare Economics''” (1951; „''Едно разширение на основните теореми на класищеската икономика на благосъстоянието''”). Ароу показва не само, че [[равновесие]]то на конкурентния пазар  е [[Парето-ефективен]], но и че всяко [[Парето-ефективно]] разпределение може да се полуяи с помощта на пазарни сили. Той внася значителен пронос в общия [[счетоводен баланс|баланс]]ов [[анализ]], допринася и за изясняване на теорията за вземане на решение при несигурност и на теорията на растежа. През 1972 съвместно с [[Джон Хикс]] получава [[Нобеловата мемориална награда]] за [[иконом]]ически [[науки]] за „''пионерен принос в теорията за общото икономическо равновесие и в теорията за благосъстоянието''”. Ароу е член на Американската нац. АН, Финската АН, Британската АН, Американската академия за хуманитарни и естествени науки и за Иконометричното дружество.
 ==Морален хазарт==
-Прехвърлянето и трансформацията на [[риск]]а очевидно са важни за бизнеса, защото го освобождават от несигурността и го облекчават, но заедно с това водят до специфични ефекти (резулати), известни в [[иконом]]ическата теоретична практика като [[морален хазарт]]. Понятието е въведено от [[Кенет Ароу]], анализирайки застрахователния пазар на автомобили в [[САЩ]], а по-късно е отнесено и към кредитния пазар от [[Джозеф Стиглиц]].
+Прехвърлянето и трансформацията на [[риск]]а очевидно са важни за бизнеса, защото го освобождават от несигурността и го облекчават, но заедно с това водят до специфични ефекти (резулати), известни в икономическата теоретична практика като [[морален хазарт]]. Понятието е въведено от [[Кенет Ароу]], анализирайки застрахователния пазар на автомобили в [[САЩ]], а по-късно е отнесено и към кредитния пазар от [[Джозеф Стиглиц]].
 Според Ароу [[моралният хазарт]] се проявява при следните условия: 1) наличие на информационна асиметрия на пазара; 2) страните по сделката са сключили договор (екс – пост информационна асиметрия); 3) между страните по сделката съществуват противоположни икономически интереси; 4) [[опортюнизъм]] – след договора агентите се изкушават да предприемат действия, които не са в интерес на [[принсипала]]. Важно е да се отбележи, че не само агентите,но и [[принсипал]]ите са склонни към [[опортюнизъм]].

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 ==Биография==
-Кенет Джосеф Ароу е роден през 1921г. на 23 Август, в Ню Йорк Сити. Произхожда от [[еврей]]ско семейство. Завършва [[Нюйоркския градски колеж]]. През 1940г. постъпва в [[Колумбийския университет]] в [[Ню Йорк]], където изучава [[математика]] (получава степен магистър,1941г.), след това – [[икономика]]. Поради започването на [[Втората световна война]] прекъсва образованието си (1942 – 46) и служи като офицер [[метеор]]олог в [[Американските военно въздуни сили]]. След войната продължава образованието си в [[Колумбийския университет]]. (1946 – 49) и служи като изследовател и асистент в Комисията за икономически изследвания „Каус” към [[Чикагския университет]] (по-късно и в корпорацията „Ранд”). В комисията Ароу работи с [[Тялинг Купманс]] и други известни икономисти. През 1949г. става асистент професор по [[икономика]] в [[Стандфордския университет]] в [[Пало Алто]], от 1953г. е редовен професор по [[икономика]], [[статистика]] и [[операци]]онни [[изследвания]]. През 1951г. защитава докторска [[дисертация]], публикувана през същата година под заглавие „''Social Choice and Individual Values''” („ ''Социален'' ''избор и индивидулани стойности''”). От 1968 до 1979 е [[титуляр]] на катедрата по [[икономика]] в [[Харвардския университет]] в [[Кембридж]], [[Масатчузец]], от 1980 отново е професор по [[икономика]] и операционни изследвания в [[Стандфордския университет]]. Ароу насочва интересите си към [[теория]]та за равновесието, [[математ]]ическото програмиране и [[икономика]]та на благосъстоянието. Доказва, че логически е невъзможно една общност да направи избор между определен брой възможности, използвайки някакъв [[метод]] на гласуване, без това да противоречи отчасти на предимствата на изразените от индивидите възможности – т. е. доказва в [[теорема]]та на невъзможността, че не може да се намери [[система]], която да бъде едновременно [[рационална]] и [[егалитарна]]. Работи съвместно с [[Жерар Дебрьо]] върху известното доказателство за съществуване на състезателно [[равновесие]] в абстрактвия мултипазарен [[модел]] на [[икономика]]та. В труда си „''An Extension of the Basic Theorems of Classical Welfare Economics''” (1951; „''Едно разширение на основните теореми на класищеската икономика на благосъстоянието''”). Ароу показва не само, че [[равновесие]]то на конкурентния пазар  е [[Парето-ефективен]], но и че всяко [[Парето-ефективно]] разпределение може да се полуяи с помощта на пазарни сили. Той внася значителен пронос в общия [[баланс]]ов [[анализ]], допринася и за изясняване на теорията за вземане на решение при несигурност и на теорията на растежа. През 1972 съвместно с [[Джон Хикс]] получава [[Нобеловата мемориална награда]] за [[иконом]]ически [[науки]] за „''пионерен принос в теорията за общото икономическо равновесие и в теорията за благосъстоянието''”. Ароу е член на Американската нац. АН, Финската АН, Британската АН, Американската академия за хуманитарни и естествени науки и за Иконометричното дружество.
+Кенет Джосеф Ароу е роден през 1921г. на 23 Август, в Ню Йорк Сити. Произхожда от [[еврей]]ско семейство. Завършва [[Нюйоркския градски колеж]]. През 1940г. постъпва в [[Колумбийския университет]] в [[Ню Йорк]], където изучава [[математика]] (получава степен магистър,1941г.), след това – [[икономика]]. Поради започването на [[Втората световна война]] прекъсва образованието си (1942 – 46) и служи като офицер [[метеор]]олог в [[Американските военно въздуни сили]]. След войната продължава образованието си в [[Колумбийския университет]]. (1946 – 49) и служи като изследовател и асистент в Комисията за икономически изследвания „Каус” към [[Чикагския университет]] (по-късно и в корпорацията „Ранд”). В комисията Ароу работи с [[Тялинг Купманс]] и други известни икономисти. През 1949г. става асистент професор по [[икономика]] в [[Стандфордския университет]] в [[Пало Алто]], от 1953г. е редовен професор по [[икономика]], [[статистика]] и [[операци]]онни [[изследване|изследвания]]. През 1951г. защитава докторска [[дисертация]], публикувана през същата година под заглавие „''Social Choice and Individual Values''” („ ''Социален'' ''избор и индивидулани стойности''”). От 1968 до 1979 е [[титуляр]] на катедрата по [[икономика]] в [[Харвардския университет]] в [[Кембридж]], [[Масатчузец]], от 1980 отново е професор по [[икономика]] и операционни изследвания в [[Стандфордския университет]]. Ароу насочва интересите си към [[теория]]та за равновесието, [[математ]]ическото програмиране и [[икономика]]та на благосъстоянието. Доказва, че логически е невъзможно една общност да направи избор между определен брой възможности, използвайки някакъв [[метод]] на гласуване, без това да противоречи отчасти на предимствата на изразените от индивидите възможности – т. е. доказва в [[теорема]]та на невъзможността, че не може да се намери [[система]], която да бъде едновременно [[рационална]] и [[егалитарна]]. Работи съвместно с [[Жерар Дебрьо]] върху известното доказателство за съществуване на състезателно [[равновесие]] в абстрактвия мултипазарен [[модел]] на [[икономика]]та. В труда си „''An Extension of the Basic Theorems of Classical Welfare Economics''” (1951; „''Едно разширение на основните теореми на класищеската икономика на благосъстоянието''”). Ароу показва не само, че [[равновесие]]то на конкурентния пазар  е [[Парето-ефективен]], но и че всяко [[Парето-ефективно]] разпределение може да се полуяи с помощта на пазарни сили. Той внася значителен пронос в общия [[баланс]]ов [[анализ]], допринася и за изясняване на теорията за вземане на решение при несигурност и на теорията на растежа. През 1972 съвместно с [[Джон Хикс]] получава [[Нобеловата мемориална награда]] за [[иконом]]ически [[науки]] за „''пионерен принос в теорията за общото икономическо равновесие и в теорията за благосъстоянието''”. Ароу е член на Американската нац. АН, Финската АН, Британската АН, Американската академия за хуманитарни и естествени науки и за Иконометричното дружество.
 ==Морален хазарт==

← По-стара версия		Версия от 14:56, 17 юни 2012
Ред 1:		Ред 1:
	[[Image:Kenneth_Arrow.jpg\|thumb\|right\|Кенет Ароу]]		[[Image:Kenneth_Arrow.jpg\|thumb\|right\|Кенет Ароу]]
−	'''Кенет Ароу''' (на [[английски]]: ''Kenneth Arrow'') е '''бележит американски [[икономист]]''', печелил [[Нобелова награда за икономика]] заедно с [[Джон Хикс]] за за пионерния им принос в теорията на общото икономическо равновесие и в теорията за благосъстоянието. Остава в историята като най-младият човек, получавал Нобелова награда за икономика (на 51 години).	+	'''Кенет Ароу''' (на [[английски език\|английски]]: ''Kenneth Arrow'') е '''бележит американски [[икономист]]''', печелил [[Нобелова награда за икономика]] заедно с [[Джон Хикс]] за за пионерния им принос в теорията на общото икономическо равновесие и в теорията за благосъстоянието. Остава в историята като най-младият човек, получавал Нобелова награда за икономика (на 51 години).

@@ Ред 52: / Ред 52: @@
 ==Външни препратки==
+*[http://www.bg-ikonomika.com/2010/03/ikonomika-na-truda.html Икономика на труда]
+*[http://www.referati.org/ikonomika-na-predpriqtieto/427/ref Икономика на предприятието]
+*[http://onlineuchilishte.com/2011/02/19/%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE/ Основи на управлението]
+*[http://www.uacg.bg/filebank/att_1955.pdf Линейни матрични неравенства]
 [[category:Управленски решения и риск]]

@@ Ред 38: / Ред 38: @@
 *[[Конюнктура]]
 *[[Асортимент]]
-*[[Номенкуатура]]
+*[[Номенклатура]]
 *[[Организационно-управленска структура]]
 *[[Потребление]]

@@ Ред 44: / Ред 44: @@
 ==Източници==
+*Kenneth J. Arrow, Social Choice and Individual Values, Second edition (Cowles Foundation Monographs Series)
+*Kenneth J. Arrow, Eric S. Maskin, Social Choice and Individual Values: Third Edition (Cowles Foundation Monographs Series)
+*Kenneth J. Arrow, Collected Papers of Kenneth J. Arrow, Volume 1: Social Choice and Justice
+*Kenneth J. Arrow, The Limits of Organization (Fels Lectures on Public Policy Analysis)
+*Kenneth J. Arrow, Collected Papers of Kenneth J. Arrow, Volume 3: Individual Choice under Certainty and Uncertainty
 ==Външни препратки==

@@ Ред 15: / Ред 15: @@
 ==Разработки==
-, Alternative approaches to the theory of choice in risk-taking situations, Econometrica, 19: 404-437
+*1951, Alternative approaches to the theory of choice in risk-taking situations, Econometrica, 19: 404-437
-Arrow, Kenneth J.. Social Choice and Individual Values. Wiley, New York, 1951. ISBN 0-300-01364-7. 2nd ed. 1963
+*Arrow, Kenneth J.. Social Choice and Individual Values. Wiley, New York, 1951. ISBN 0-300-01364-7. 2nd ed. 1963
-, Hurwicz’s optimality criterion for decision making under ignorance, Technical Report 6, Stanford University
+*1953, Hurwicz’s optimality criterion for decision making under ignorance, Technical Report 6, Stanford University
-Arrow, Kenneth J., Gerard Debreu. Existence of a Competitive Equilibrium for a Competitive Economy. // Econometrica 22 (3). 1954. DOI:10.2307/1907353. с. 265–90.
+*Arrow, Kenneth J., Gerard Debreu. Existence of a Competitive Equilibrium for a Competitive Economy. // Econometrica 22 (3). 1954. DOI:10.2307/1907353. с. 265–90.
-, Functions of a theory of behaviour under uncertainty, Metroeconomica, 11: 12-20
+*1959, Functions of a theory of behaviour under uncertainty, Metroeconomica, 11: 12-20
-, Toward a Theory of Price Adjustment в Moses Abramovitz и други, ред. The Allocation of Economic Resources: Essays in Honor of Bernard Francis Haley. Stanford: Stanford University Press
+*1959, Toward a Theory of Price Adjustment в Moses Abramovitz и други, ред. The Allocation of Economic Resources: Essays in Honor of Bernard Francis Haley. Stanford: Stanford University Press
-Arrow, Kenneth J.. The Economic Implications of Learning by Doing. // Review of Economic Studies 29. 1962. DOI:10.2307/2295952. с. 155–73.
+*Arrow, Kenneth J.. The Economic Implications of Learning by Doing. // Review of Economic Studies 29. 1962. DOI:10.2307/2295952. с. 155–73.
-Arrow, Kenneth J.. Uncertainty and the Welfare Economics of Medical Care. // American Economic Review 53 (5). 1963. с. 941–73.
+*Arrow, Kenneth J.. Uncertainty and the Welfare Economics of Medical Care. // American Economic Review 53 (5). 1963. с. 941–73.
-, “Economic Equilibrium” в D. L. Sills (ред.) International Encyclopedia of the Social Sciences 4: 376–88. London and New York: Macmillan and the Free Press.
+*1968, “Economic Equilibrium” в D. L. Sills (ред.) International Encyclopedia of the Social Sciences 4: 376–88. London and New York: Macmillan and the Free Press.
-Arrow, Kenneth J.. Essays in the Theory of Risk-Bearing. North-Holland Pub. Co., Amsterdam, 1971. ISBN 072043047X.
+*Arrow, Kenneth J.. Essays in the Theory of Risk-Bearing. North-Holland Pub. Co., Amsterdam, 1971. ISBN 072043047X.
-Arrow, Kenneth J., Frank Hahn. General Competitive Analysis. Holden-Day, San Francisco, 1971. ISBN 0816202753.
+*Arrow, Kenneth J., Frank Hahn. General Competitive Analysis. Holden-Day, San Francisco, 1971. ISBN 0816202753.
-, и Hurwicz, L., “Decision making under ignorance,” в C. F. Carter, J.L. Ford (ред.), Uncertainty and Expectations in Economics. Essays in Honour of G.L.S. Shackle. Oxford: Basil Blackwell.
+*1972, и Hurwicz, L., “Decision making under ignorance,” в C. F. Carter, J.L. Ford (ред.), Uncertainty and Expectations in Economics. Essays in Honour of G.L.S. Shackle. Oxford: Basil Blackwell.
-Arrow, Kenneth J.. The Limits of Organization. Norton, New York, 1974. ISBN 0-393-09323-9.
+*Arrow, Kenneth J.. The Limits of Organization. Norton, New York, 1974. ISBN 0-393-09323-9.
-, “Rationality of self and others in an economic system,” в R. M. Hogarth, M. W. Reder (ред.), Rational Choice. Chicago: The University of Chicago Press.
+*1987, “Rationality of self and others in an economic system,” в R. M. Hogarth, M. W. Reder (ред.), Rational Choice. Chicago: The University of Chicago Press.
-Landmark Papers in General Equilibrium Theory, Social Choice and Welfare Selected by Kenneth J. Arrow and Gérard Debreu ред. с Debreu, Edward Elgar Publishing, 2002) ISBN 978-1-84064-569-9.
+*Landmark Papers in General Equilibrium Theory, Social Choice and Welfare Selected by Kenneth J. Arrow and Gérard Debreu ред. с Debreu, Edward Elgar Publishing, 2002) ISBN 978-1-84064-569-9.
-Arrow, Kenneth J.. Some Developments in Economic Theory Since 1940: An Eyewitness Account. // Annual Review of Economics 1. 2009. DOI:10.1146/annurev.economics.050708.143405.
+*Arrow, Kenneth J.. Some Developments in Economic Theory Since 1940: An Eyewitness Account. // Annual Review of Economics 1. 2009. DOI:10.1146/annurev.economics.050708.143405.
 ==Вижте още==