Карл Вайерщрас - Редакционна история

Detelina Staneva: /* Кариера */

2014-03-06T09:24:21Z

Кариера

Detelina Staneva в 09:23, 6 март 2014

2014-03-06T09:23:28Z

Detelina Staneva в 07:26, 6 януари 2014

2014-01-06T07:26:51Z

Detelina Staneva: /* Образование и кариера */

2012-11-03T19:50:48Z

Образование и кариера

Detelina Staneva: /* Живот */

2012-11-03T19:49:55Z

Живот

Detelina Staneva: /* Външни препратки */

2012-11-03T19:38:52Z

Външни препратки

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2012-11-03T19:38:34Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2012-11-03T19:37:55Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2012-11-03T19:37:46Z

Вижте още

Detelina Staneva: Нова страница: Карл Теодор Вилхелм Вайерщрас '''Карл Теодор Вилхелм Вайерщрас''' (на немски: Karl ...

2012-11-03T19:35:54Z

Нова страница: right|thumb|Карл Теодор Вилхелм Вайерщрас '''Карл Теодор Вилхелм Вайерщрас''' (на немски: Karl ...

Нова страница

[[file:kv.jpg|right|thumb|Карл Теодор Вилхелм Вайерщрас]]
'''Карл Теодор Вилхелм Вайерщрас''' (на немски: Karl Theodor Wilhelm Weierstra (31 октомври 1815, Остенфелде – 19 февруари 1897, Берлин), '''немски математик, един от създателите на съвременния [[математически анализ]]'''.
==Живот==
Вайерщрас е първото дете на Вилхелм Вайерщрас (Wilhelm Weierstrass) и Теодора фон дер Форст (Theodora von der Forst). Католическото семейство има общо четири деца две момчета - Карл и Петер, и две момичета - Клара и Елизе, всички от които, остават неженени. Майката умира в годината, когато се ражда най-малката им дъщеря Елизе - 1826. Бащата се жени повторно през 1827.
Вилхелм сменя няколко работи, една от които е данъчен инспектор. Това налага семейството често да се мести из различни региони на Прусия. На 14 години Карл постъпва в католическата гимназия в Падеборн, град в който, баща му е служител в главната данъчна канцелария. Въпреки че му се налага да работи , за да помага на семейството си, той успява да изпревари значително съучениците си в математическото си развитие. Редовно чете Крел-журнал и дори дава уроци по математика на по-малкия си брат. Баща му, обаче, не оценява дарбата на Карл и веднага след завършването на гимназията, го праща да учи право и иконимически науки в университета в Бон с цел - бъдеща кариера в държавната администрция. В резултат на това, младият Вайерщрас изпитва дълбоки душевни терзания и не може да се отдаде нито на математиката, нито на предначертания, от баща му, курс. Така той прекарва по-голямата част от студентките си години из залите за фехтовка и кръчмите. Самостоятелно изучава "Небесна механика" на Лаплас и някои работи на Якоби по елиптични функции. В крайна сметка решава твърдо да стане математик, и без да се яви на изпитите по икономика и право напуска университета на четвъртата година. Това му решение го противопоставя силно на баща му и мечтите за престижната държавна служба. Този спор води до приемането на Карл в теологичната академия в Мюнстер, където да може да придобие поне учителска квалификация, за да преподава в гимназия.
Вайерщрас се записва в академията в Мюнстер през 1839. По това време там преподава Гудерман, което е и една от причините Вайерщрас да настояна да учи в нея. По време на престоя си в Бон, Карл се запознава с преписки от лекциите на Гудерман по елиптични функции и сега получава възможност да ги чуе на живо. Гудерман оказва огромна подкрепа на младия математик в научните му търсения. След полагане на необходимите изпити Вайерщрас става учител в гимназията в Мюнстер през 1841-42, след това в прогимназия в Дойч Кроне, и през 1848 се мести в Браунсберг. Вайерщрас преподава не само математика, но и физика, биология, география, немски, дори и физическо.
От 1850 до към 1862, Вайерщрас страда от постоянен световъртеж придружен със силно гадене, болести дължащи се на несполучливото му студентство и неудовлетворителната учителска работа. Работите му по абелови и елиптични функции, публикувани в местни училищни издания, остават незабелязани от математическата общественост. През 1854, обаче, той успява да публикува труда си "Върху теорията на абеловите функции" в Крел-журнал, което го издига на върха почти моментално. В този си труд Вайерщрас не дава пълната теория за обръщането на хиперелиптичните интеграли, а само някои негови методи за развитие на абелови функции в сходящи редове. Цялата теория той публикува в статията си "Теория на абеловите функции" в Крел-журнал през 1856.
Тези му две статии не остават без отклик и Берлинският университет му предлага така желаното професорско място и той без колебания го приема през Октомври 1856. Тук Вайерщрас чете лекции по: Редове и интеграли на Фурие и приложенията им в математическата физика, елиптични функции и приложения в механиката и геометрията, интегрално смятане, както и по аналитични функции(Вайерщрасов подход в теорията на аналитичните функции). В лекциите си по аналитични функции (сега тази дисциплина се нарича комплексен анализ) за първи път дава резултати, които е имал още от 1841, но останали непубликувани. В лекциите си по Въведение в анализа за пръв път се заема с основите на анализа, с това започва и формулирането на теорията му за реалните числа. В лекциите си от 1863, доказва че комплексните числа са единственото комутативно разширение на реалните. През 1872 осланяйки се на математическата строгост, съумява да построй функция която, въпреки че е непрекъсната във всяка точка, няма производна в нито една(функция на Вайерщрас).
Сред учениците на Вайерщрас са: Георг Кантор, Фридрих Шотки, Георг Фробениус, Вилхелм Килинг, София Ковалевска, Херман Шварц и др. Особено място, за него, сред тях заема София Ковалевска. След идването и в Берлин, Вайерщрас я приема за частен ученик, тъй като университетсите власти не и разрешават прием. Благодарение на неговото влиянието и на застъпничеството на Митаг-Лефлер, на Ковалевска е дадено място в Стокхолм. Двамата поддържат кореспонденция до смъртта на Ковалевска през 1891.(Няма достоверни данни защо след това Вайерщрас изгаря всичките над 160 писма!)
Здравето на Вайерщрас се влошава значително след 1861. Той дори е принуден да чете лекциите си седнал, а някой от студентите да му помага, пишейки на дъската вместо него. След отшумяване на замайванията и гаденето, се появяват болки в гърдите и до края на живота си Вайерщрас не успява да се възстанови напълно.
Вайерщрас, Кумер и Кронекер издигат Берлин до най-престижното място за изучаване на математика.
Вайерщрас публикува малко заради острата си самокритичност и стремеж към възможно най-голяма общност на резултатите с пълна математична строгост. Той редактира събраните съчинения на Якоби и Щайнер и дори се съгласява на наблюдава редакцията на собствените си събрани съчинения, голяма част от които, не са публикувани никъде до този момент.(Трудовете на Вайерщрас все още не са напълно публикувани!)
Вайерщрас умира от пневмония на 19 февруари 1897 на осемдесет и две годишна възраст, като последните няколко години е прикован на инвалидния стол.
Освен с полагането на основите на съвременния анализ, Вайерщрас е известен и като един от "бащите" на комплексния анализ (теорията на аналитичните функции), заедно с Риман и Коши.(Негови са и първите трудове по многомерен комплексен анализ.) Изследва също и цели функции, безкрайни произведения, равномерна сходимост, билинейни и квадратични форми и вариационни задачи. Строгостта, която Вайерщрас налага при определението на ирационално число, модела Теорема - Доказателсво, повлияват силно на бъдещето на математиката и облика днес.
==Събрани съчинения==
*Weierstrass,K. Mathematische Werke. Erster Band. Abhandlungen I. Berlin, Mayer & Muller, 1894, 360S.
*Weierstrass,K. Mathematische Werke. Zweiter Band. Abhandlungen II. Berlin, Mayer & Muller, 1895, 370S.
*Weierstrass,K. Mathematische Werke. Dritter Band. Abhandlungen III. Berlin, Mayer & Muller, 1904, 370S.
*Weierstrass,K. Mathematische Werke. Vierter Band. Vorlesungen ber die Theorie der Abelschen Transcendenten. Berlin, Mayer & Muller, 1902, 631S.
*Weierstrass,K. Mathematische Werke. Fnfter Band. Vorlesungen ber die Theorie der elliptischen Functionen. Berlin, Mayer & Muller, 1903, 370S.
*Weierstrass,K. Mathematische Werke. Sechster Band. Anwendungen der elliptischen Functionen. Berlin, Mayer & Muller, 1903, 370S.
*Weierstrass,K. Mathematische Werke. Siebenter Band. Vorlesungen ber Variationsrechnung. Leipzig, Akademische Verlagsgesellschaft M.B.H., 1927, 325S.
==Литература==
*G. Mittag-Leffler. Weierstrass. Acta Math. Vol.21, pp.79-82
*H. Poincar. L'Oeuvre mathematique de Weierstrass. Acta Math. Vol.22, pp.1-18
*G. Mittag-Leffler. Zur Biographie von Weierstrass. Acta Math. Vol.35, pp.29-65
*G. Mittag-Leffler. Die Ersten 40 Jahre des Lebens von Weierstrass. Acta Math. Vol.39, pp.1-57
*G. Mittag-Leffler. Weierstrass et Sonja Kowalewsky. Acta Math. Vol.39, pp.133-198
*Ф. Клайн. Развитие на математиката през XIX век. Наука и изкуство
==Вижте още==
==Източници==
*[http://www.kakvo.org/karl-vaiershtras-nemski-matematik/biografii-s-k/biografia Карл Вайещрас]
==Външни препратки==
[[category:Математика]]

← По-стара версия		Версия от 09:24, 6 март 2014
Ред 20:		Ред 20:
	Сред учениците на Вайерщрас са: Георг Кантор, Фридрих Шотки, Георг Фробениус, Вилхелм Килинг, София Ковалевска, Херман Шварц и др. Особено място, за него, сред тях заема София Ковалевска. След идването и в Берлин, Вайерщрас я приема за частен ученик, тъй като университетсите власти не и разрешават прием. Благодарение на неговото влиянието и на застъпничеството на Митаг-Лефлер, на Ковалевска е дадено място в Стокхолм. Двамата поддържат кореспонденция до смъртта на Ковалевска през 1891.(Няма достоверни данни защо след това Вайерщрас изгаря всичките над 160 писма!)		Сред учениците на Вайерщрас са: Георг Кантор, Фридрих Шотки, Георг Фробениус, Вилхелм Килинг, София Ковалевска, Херман Шварц и др. Особено място, за него, сред тях заема София Ковалевска. След идването и в Берлин, Вайерщрас я приема за частен ученик, тъй като университетсите власти не и разрешават прием. Благодарение на неговото влиянието и на застъпничеството на Митаг-Лефлер, на Ковалевска е дадено място в Стокхолм. Двамата поддържат кореспонденция до смъртта на Ковалевска през 1891.(Няма достоверни данни защо след това Вайерщрас изгаря всичките над 160 писма!)

		+	===Късни години===
	Здравето на Вайерщрас се влошава значително след 1861. Той дори е принуден да чете лекциите си седнал, а някой от студентите да му помага, пишейки на дъската вместо него. След отшумяване на замайванията и гаденето, се появяват болки в гърдите и до края на живота си Вайерщрас не успява да се възстанови напълно.		Здравето на Вайерщрас се влошава значително след 1861. Той дори е принуден да чете лекциите си седнал, а някой от студентите да му помага, пишейки на дъската вместо него. След отшумяване на замайванията и гаденето, се появяват болки в гърдите и до края на живота си Вайерщрас не успява да се възстанови напълно.

@@ Ред 32: / Ред 32: @@
 *[[Теория на хаоса]]
 *[[Едуард Лоренц]]
-*[[]]
+*[[Алтернатива]]
-*[[]]
+*[[Теория на вероятностите]]
 ==Източници==

@@ Ред 30: / Ред 30: @@
 ==Вижте още==
 *[[Фрактал]]
-*[[Теория на Хаоса]]
+*[[Теория на хаоса]]
 *[[Едуард Лоренц]]
 *[[]]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[file:kv.jpg|right|thumb|Карл Теодор Вилхелм Вайерщрас]]
 '''Карл Теодор Вилхелм Вайерщрас''' (на немски: Karl Theodor Wilhelm Weierstra (31 октомври 1815, Остенфелде – 19 февруари 1897, Берлин), '''немски математик, един от създателите на съвременния математически [[анализ]]'''.
-==Живот==
+==Биография==
 Вайерщрас е първото дете на Вилхелм Вайерщрас (Wilhelm Weierstrass) и Теодора фон дер Форст (Theodora von der Forst). Католическото семейство има общо четири деца две момчета - Карл и Петер, и две момичета - Клара и Елизе, всички от които, остават неженени. Майката умира в годината, когато се ражда най-малката им дъщеря Елизе - 1826. Бащата се жени повторно през 1827.
 Вилхелм сменя няколко работи, една от които е данъчен инспектор. Това налага семейството често да се мести из различни региони на Прусия. На 14 години Карл постъпва в католическата гимназия в Падеборн, град в който, баща му е служител в главната [[данъчна канцелария]]. Въпреки че му се налага да работи , за да помага на семейството си, той успява да изпревари значително съучениците си в математическото си развитие. Редовно чете Крел-журнал и дори дава уроци по математика на по-малкия си брат. Баща му, обаче, не оценява дарбата на Карл и веднага след завършването на гимназията, го праща да учи право и иконимически науки в университета в Бон с цел - бъдеща кариера в държавната администрция. В резултат на това, младият Вайерщрас изпитва дълбоки душевни терзания и не може да се отдаде нито на математиката, нито на предначертания, от баща му, курс. Така той прекарва по-голямата част от студентските си години из залите за фехтовка и кръчмите. Самостоятелно изучава "Небесна механика" на [[Пиер Симон Лаплас]] и някои работи на Якоби по елиптични функции. В крайна сметка решава твърдо да стане математик, и без да се яви на изпитите по икономика и право напуска университета на четвъртата година. Това му решение го противопоставя силно на баща му и мечтите за престижната държавна служба. Този спор води до приемането на Карл в теологичната академия в Мюнстер, където да може да придобие поне учителска [[квалификация]], за да преподава в гимназия.
-==Образование и кариера==
+Вилхелм сменя няколко работи, една от които е данъчен инспектор. Това налага семейството често да се мести из различни региони на Прусия. На 14 години Карл постъпва в католическата гимназия в Падеборн, град в който, баща му е служител в главната [[данъчна канцелария]]. Въпреки че му се налага да работи , за да помага на семейството си, той успява да изпревари значително съучениците си в математическото си развитие. Редовно чете Крел-журнал и дори дава уроци по математика на по-малкия си брат. Баща му, обаче, не оценява дарбата на Карл и веднага след завършването на гимназията, го праща да учи право и иконимически науки в университета в Бон с цел - бъдеща кариера в държавната администрция.
 Вайерщрас се записва в академията в Мюнстер през 1839. По това време там преподава Гудерман, което е и една от причините Вайерщрас да настояна да учи в нея. По време на престоя си в Бон, Карл се запознава с преписки от лекциите на Гудерман по елиптични функции и сега получава възможност да ги чуе на живо. Гудерман оказва огромна подкрепа на младия математик в научните му търсения. След полагане на необходимите изпити Вайерщрас става учител в гимназията в Мюнстер през 1841-42, след това в прогимназия в Дойч Кроне, и през 1848 се мести в Браунсберг. Вайерщрас преподава не само математика, но и физика, биология, география, немски, дори и физическо.
 От 1850 до към 1862, Вайерщрас страда от постоянен световъртеж придружен със силно гадене, болести дължащи се на несполучливото му студентство и неудовлетворителната учителска работа. Работите му по абелови и елиптични функции, публикувани в местни училищни издания, остават незабелязани от математическата общественост. През 1854, обаче, той успява да публикува труда си "Върху теорията на абеловите функции" в Крел-журнал, което го издига на върха почти моментално. В този си труд Вайерщрас не дава пълната теория за обръщането на хиперелиптичните [[интеграл]]и, а само някои негови методи за развитие на абелови функции в сходящи редове. Цялата теория той публикува в статията си "Теория на абеловите функции" в Крел-журнал през 1856.
 Тези му две статии не остават без отклик и Берлинският университет му предлага така желаното професорско място и той без колебания го приема през Октомври 1856. Тук Вайерщрас чете лекции по: Редове и интеграли на Фурие и приложенията им в математическата физика, елиптични функции и приложения в механиката и геометрията, интегрално смятане, както и по аналитични функции(Вайерщрасов подход в теорията на аналитичните функции). В лекциите си по аналитични функции (сега тази дисциплина се нарича комплексен анализ) за първи път дава резултати, които е имал още от 1841, но останали непубликувани. В лекциите си по Въведение в анализа за пръв път се заема с основите на анализа, с това започва и формулирането на теорията му за реалните числа. В лекциите си от 1863, доказва че комплексните числа са единственото комутативно разширение на реалните. През 1872 осланяйки се на математическата строгост, съумява да построй функция която, въпреки че е непрекъсната във всяка точка, няма производна в нито една(функция на Вайерщрас).
 Сред учениците на Вайерщрас са: Георг Кантор, Фридрих Шотки, Георг Фробениус, Вилхелм Килинг, София Ковалевска, Херман Шварц и др. Особено място, за него, сред тях заема София Ковалевска. След идването и в Берлин, Вайерщрас я приема за частен ученик, тъй като университетсите власти не и разрешават прием. Благодарение на неговото влиянието и на застъпничеството на Митаг-Лефлер, на Ковалевска е дадено място в Стокхолм. Двамата поддържат кореспонденция до смъртта на Ковалевска през 1891.(Няма достоверни данни защо след това Вайерщрас изгаря всичките над 160 писма!)
@@ Ред 28: / Ред 37: @@
 *Weierstrass,K. Mathematische Werke. Sechster Band. Anwendungen der elliptischen Functionen. Berlin, Mayer & Muller, 1903, 370S.
 *Weierstrass,K. Mathematische Werke. Siebenter Band. Vorlesungen ber Variationsrechnung. Leipzig, Akademische Verlagsgesellschaft M.B.H., 1927, 325S.
 ==Вижте още==
 *[[Фрактал]]
@@ Ред 44: / Ред 46: @@
 ==Източници==
 *[http://www.kakvo.org/karl-vaiershtras-nemski-matematik/biografii-s-k/biografia Карл Вайещрас]
 ==Външни препратки==
 * [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:atnS-9ZNGV0J:otves.org/bg/index.php%3Foption%3Dcom_content%26task%3Dview%26id%3D34%26Itemid%3D28%26limit%3D1%26limitstart%3D2+%D0%B5%D0%B4%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B4+%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86&cd=24&hl=bg&ct=clnk&gl=bg Масонството в условията на световното рисково общество]

@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 Вайерщрас се записва в академията в Мюнстер през 1839. По това време там преподава Гудерман, което е и една от причините Вайерщрас да настояна да учи в нея. По време на престоя си в Бон, Карл се запознава с преписки от лекциите на Гудерман по елиптични функции и сега получава възможност да ги чуе на живо. Гудерман оказва огромна подкрепа на младия математик в научните му търсения. След полагане на необходимите изпити Вайерщрас става учител в гимназията в Мюнстер през 1841-42, след това в прогимназия в Дойч Кроне, и през 1848 се мести в Браунсберг. Вайерщрас преподава не само математика, но и физика, биология, география, немски, дори и физическо.
 От 1850 до към 1862, Вайерщрас страда от постоянен световъртеж придружен със силно гадене, болести дължащи се на несполучливото му студентство и неудовлетворителната учителска работа. Работите му по абелови и елиптични функции, публикувани в местни училищни издания, остават незабелязани от математическата общественост. През 1854, обаче, той успява да публикува труда си "Върху теорията на абеловите функции" в Крел-журнал, което го издига на върха почти моментално. В този си труд Вайерщрас не дава пълната теория за обръщането на хиперелиптичните [[интеграл]]и, а само някои негови методи за развитие на абелови функции в сходящи редове. Цялата теория той публикува в статията си "Теория на абеловите функции" в Крел-журнал през 1856.
 Тези му две статии не остават без отклик и Берлинският университет му предлага така желаното професорско място и той без колебания го приема през Октомври 1856. Тук Вайерщрас чете лекции по: Редове и интеграли на Фурие и приложенията им в математическата физика, елиптични функции и приложения в механиката и геометрията, интегрално смятане, както и по аналитични функции(Вайерщрасов подход в теорията на аналитичните функции). В лекциите си по аналитични функции (сега тази дисциплина се нарича комплексен анализ) за първи път дава резултати, които е имал още от 1841, но останали непубликувани. В лекциите си по Въведение в анализа за пръв път се заема с основите на анализа, с това започва и формулирането на теорията му за реалните числа. В лекциите си от 1863, доказва че комплексните числа са единственото комутативно разширение на реалните. През 1872 осланяйки се на математическата строгост, съумява да построй функция която, въпреки че е непрекъсната във всяка точка, няма производна в нито една(функция на Вайерщрас).
 Сред учениците на Вайерщрас са: Георг Кантор, Фридрих Шотки, Георг Фробениус, Вилхелм Килинг, София Ковалевска, Херман Шварц и др. Особено място, за него, сред тях заема София Ковалевска. След идването и в Берлин, Вайерщрас я приема за частен ученик, тъй като университетсите власти не и разрешават прием. Благодарение на неговото влиянието и на застъпничеството на Митаг-Лефлер, на Ковалевска е дадено място в Стокхолм. Двамата поддържат кореспонденция до смъртта на Ковалевска през 1891.(Няма достоверни данни защо след това Вайерщрас изгаря всичките над 160 писма!)
 Здравето на Вайерщрас се влошава значително след 1861. Той дори е принуден да чете лекциите си седнал, а някой от студентите да му помага, пишейки на дъската вместо него. След отшумяване на замайванията и гаденето, се появяват болки в гърдите и до края на живота си Вайерщрас не успява да се възстанови напълно.
 Вайерщрас, Кумер и Кронекер издигат Берлин до най-престижното място за изучаване на [[математика]].
 Вайерщрас публикува малко заради острата си самокритичност и стремеж към възможно най-голяма общност на резултатите с пълна математична строгост. Той редактира събраните съчинения на Якоби и Щайнер и дори се съгласява на наблюдава редакцията на собствените си събрани съчинения, голяма част от които, не са публикувани никъде до този момент.(Трудовете на Вайерщрас все още не са напълно публикувани!)
 Вайерщрас умира от пневмония на 19 февруари 1897 на осемдесет и две годишна възраст, като последните няколко години е прикован на инвалидния стол.
 Освен с полагането на основите на съвременния [[анализ]], Вайерщрас е известен и като един от "бащите" на комплексния анализ (теорията на аналитичните функции), заедно с Риман и Коши.(Негови са и първите трудове по многомерен комплексен анализ.) Изследва също и цели функции, безкрайни произведения, равномерна сходимост, билинейни и квадратични форми и вариационни задачи. Строгостта, която Вайерщрас налага при определението на ирационално число, модела [[Теорема]] - Доказателсво, повлияват силно на бъдещето на математиката и облика днес.
 ==Събрани съчинения==