Измерване на ефективността на управлението - Редакционна история

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2014-02-27T14:20:27Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2014-02-27T14:20:02Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Методология */

2014-02-27T14:19:28Z

Методология

Detelina Staneva: /* Система с балансирани показатели ( Balanced Scorecard ) */

2013-12-27T10:42:22Z

Система с балансирани показатели ( Balanced Scorecard )

Detelina Staneva: /* Система с балансирани показатели ( Balanced Scorecard ) */

2013-12-27T10:42:08Z

Система с балансирани показатели ( Balanced Scorecard )

Detelina Staneva: /* Система с балансирани показатели ( Balanced Scorecard ) */

2013-12-27T10:41:56Z

Система с балансирани показатели ( Balanced Scorecard )

Detelina Staneva: /* Система с балансирани показатели ( Balanced Scorecard ) */

2013-12-27T10:41:39Z

Система с балансирани показатели ( Balanced Scorecard )

Detelina Staneva: /* Стратегически карти */

2013-12-27T10:40:54Z

Стратегически карти

Detelina Staneva: /* Стратегически карти */

2013-12-27T10:40:31Z

Стратегически карти

Detelina Staneva: /* Стратегически карти */

2013-12-27T10:40:05Z

Стратегически карти

@@ Ред 22: / Ред 22: @@
 *[[Методология на измерване на ефективността на управлението]]
 *[[Стратегическа карта]]
 *[[Бъръс Фредерик Скинър]]
 *[[Ефективност на управлението]]

@@ Ред 20: / Ред 20: @@
 *Oт технически характер – промяна в [[технология|технологиите]], нови [[машина|машини]] и [[съоръжение|съоръжения]], използването на нови [[материал]]и и други.
 ==Вижте още==
+*[[Методология на измерване на ефективността на управлението]]
 *[[Бъръс Фредерик Скинър]]
 *[[Ефективност на управлението]]
@@ Ред 27: / Ред 28: @@
 *[[Индивидуална склонност към риск]]
 *[[Фирмена ефективност чрез процесен подход]]
 *[[Видове ефективност]]
 ==Източници ==

← По-стара версия		Версия от 14:19, 27 февруари 2014
Ред 19:		Ред 19:

	*Oт технически характер – промяна в [[технология\|технологиите]], нови [[машина\|машини]] и [[съоръжение\|съоръжения]], използването на нови [[материал]]и и други.		*Oт технически характер – промяна в [[технология\|технологиите]], нови [[машина\|машини]] и [[съоръжение\|съоръжения]], използването на нови [[материал]]и и други.
−	~~==Методология==~~
−	~~===Система с балансирани показатели ( Balanced Scorecard )===~~
−
−	~~[[Image:Balansirana karta.jpg \|thumb\|300px\|right\|alt=схема на Балансирана карта1.\| Балансирана карта]]~~
−
−	~~[[Image:Balansirana karta2.jpg\|thumb\|600px\|right\|alt=схенма на Балансирана карта 2.\|Балансирана карта]]~~
−	Развитието на теорията за управление довежда до появата на концепцията Balanced Scorecard(''BSC''), която нейните създатели - [[Робърт Каплан]] и [[Дейвид Нортън]] - определят като ”инструмент, позволяващ трансформиране на [[мисия]]та и [[стратегия]]та на [[организация]]та в изчерпателен набор от показатели за [[дейност]]та, които служат като основа на системите за [[стратегическо управление]] и [[контрол]]”. Тази теория днес се радва на всеобщо признание и независимо от наличието на множество аналогични методики и все по-често се възприема като „стандарт де-факто”. [[Система]]та с балансирани показатели, в своя класически вариант съдържа четири перспективи, отразяващи жизнено важни за функциониране на организацията дейности. Всяка перспектива съдържа в себе си въпрос, с който тя се асоциира. Отговорите на тези въпроси се явяват цели, достигането на които гарантира изпълнението на стратегията. Между перспективите съществуват ясно очертани [[причинно-следствена връзка\|причинно-следствени връзки]]. Оценката на дейността на организацията, традиционно формирана въз основа на нейните [[финансов резултат\|финансови резултати]], е недостатъчно адекватна в днешно време, когато нематериалните активи като [[имидж]]ът и силата на [[търговска марка\|търговската марка]], [[качество]]то на продукта, [[иновация\|иновациите]], квалификацията на [[управление на човешките ресурси\|човешките ресурси]] и т.н., са същинските фактори за успех. Балансираната система от показатели за ефективност измерва и прогнозира постиженията на организацията на базата на подбор на количествени индикатори (показатели), групирани в четири основни направления (перспективи), описващи най-важните аспекти на нейната дейност:
−
−	~~# Финансови резултати;~~
−	~~# Отношение с клиентите;~~
−	~~# Вътрешни процеси;~~
−	~~# Обучение и развитие;~~
−
−	~~===Стратегически карти===~~
−
−	В основата на [[стратегическа карта\|стратегическата карта]] стои моделът на Балансираната система от показатели за ефективност, включващ стратегически цели, разположени в 4 перспективи.Характерно за стратегическата карта е, че тя добавя към Балансираната система от показатели, нова система от елементи, илюстриращи времевата динамика на организационното развитие. Стратегическата карта определя причинно-следствените връзки между целите и факторите за успех и дава възможност на [[компания\|компаниите]] да анализират как стратегическите цели си влияят една на друга. Елементите на картата са интегрирани в единен склад за данни и са на разположение за разнообразни анализи.
−
−	~~[[Image:Strategicheska karta1.png \|thumb\|380px\|left\|alt=Схема на стратегическа карта\|Стратeгическа карта]]~~
−	Стратегическата карта предоставя единен и последователен механизъм за описание на стратегията на производствената организация, базиран на установяването, измерването и управлението на целите и показателите й. Така стратегическата карта се явява липсващата брънка между формулирането на стратегията и нейното изпълнение и установявайки директна връзка между вложените парични ресурси и стратегическите цели, допринася за осигуряването на максимална [[възвращаемост]] на инвестициите в производствената организация. Потребността от стратегически карти в производствените организации е продиктувана от нуждата да се постигане консенсус относно стратегическите цели на организацията. Проектирането и разработването на стратегически карти цели удобното и разбираемо разпространение на формулираната [[стратегия]]. Така те се явяват един от мощните [[инструмент]]и за катализиране на комуникацията относно стратегията с помощта на нейното визуално представяне. Стратегическата карта е модел, адаптиран към конкретната стратегия на дадена организация, който описва как [[нематериален актив\|нематериалните активи]] генерират подобрения в ефективността на вътрешните процеси на организацията, които имат решаващата роля за създаване на [[стойност]] за клиентите, [[акционер]]ите и обществото.
−
	==Вижте още==		==Вижте още==

@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 [[Image:Balansirana karta.jpg |thumb|300px|right|alt=схема на Балансирана карта1.| Балансирана карта]]
-[[Image:Balansirana karta2.jpg|thumb|500px|right|alt=схенма на Балансирана карта 2.|Балансирана карта]]
+[[Image:Balansirana karta2.jpg|thumb|600px|right|alt=схенма на Балансирана карта 2.|Балансирана карта]]
 Развитието на теорията за управление довежда до появата на концепцията Balanced Scorecard(''BSC''), която нейните създатели - [[Робърт Каплан]] и [[Дейвид Нортън]] - определят като ”инструмент, позволяващ трансформиране на [[мисия]]та и [[стратегия]]та на [[организация]]та в изчерпателен набор от показатели за [[дейност]]та, които служат като основа на системите за [[стратегическо управление]] и [[контрол]]”. Тази теория днес се радва на всеобщо признание и независимо от наличието на множество аналогични методики и все по-често се възприема като „стандарт де-факто”. [[Система]]та с балансирани показатели, в своя класически вариант съдържа четири перспективи, отразяващи жизнено важни за функциониране на организацията дейности. Всяка перспектива съдържа в себе си въпрос, с който тя се асоциира. Отговорите на тези въпроси се явяват цели, достигането на които гарантира изпълнението на стратегията. Между перспективите съществуват ясно очертани [[причинно-следствена връзка|причинно-следствени връзки]]. Оценката на дейността на организацията, традиционно формирана въз основа на нейните [[финансов резултат|финансови резултати]], е недостатъчно адекватна в днешно време, когато нематериалните активи като [[имидж]]ът и силата на [[търговска марка|търговската марка]], [[качество]]то на продукта, [[иновация|иновациите]], квалификацията на [[управление на човешките ресурси|човешките ресурси]] и т.н., са същинските фактори за успех. Балансираната система от показатели за ефективност измерва и прогнозира постиженията на организацията на базата на подбор на количествени индикатори (показатели), групирани в четири основни направления (перспективи), описващи най-важните аспекти на нейната дейност:

@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 [[Image:Balansirana karta.jpg |thumb|300px|right|alt=схема на Балансирана карта1.| Балансирана карта]]
-[[Image:Balansirana karta2.jpg|thumb|400px|right|alt=схенма на Балансирана карта 2.|Балансирана карта]]
+[[Image:Balansirana karta2.jpg|thumb|500px|right|alt=схенма на Балансирана карта 2.|Балансирана карта]]
 Развитието на теорията за управление довежда до появата на концепцията Balanced Scorecard(''BSC''), която нейните създатели - [[Робърт Каплан]] и [[Дейвид Нортън]] - определят като ”инструмент, позволяващ трансформиране на [[мисия]]та и [[стратегия]]та на [[организация]]та в изчерпателен набор от показатели за [[дейност]]та, които служат като основа на системите за [[стратегическо управление]] и [[контрол]]”. Тази теория днес се радва на всеобщо признание и независимо от наличието на множество аналогични методики и все по-често се възприема като „стандарт де-факто”. [[Система]]та с балансирани показатели, в своя класически вариант съдържа четири перспективи, отразяващи жизнено важни за функциониране на организацията дейности. Всяка перспектива съдържа в себе си въпрос, с който тя се асоциира. Отговорите на тези въпроси се явяват цели, достигането на които гарантира изпълнението на стратегията. Между перспективите съществуват ясно очертани [[причинно-следствена връзка|причинно-следствени връзки]]. Оценката на дейността на организацията, традиционно формирана въз основа на нейните [[финансов резултат|финансови резултати]], е недостатъчно адекватна в днешно време, когато нематериалните активи като [[имидж]]ът и силата на [[търговска марка|търговската марка]], [[качество]]то на продукта, [[иновация|иновациите]], квалификацията на [[управление на човешките ресурси|човешките ресурси]] и т.н., са същинските фактори за успех. Балансираната система от показатели за ефективност измерва и прогнозира постиженията на организацията на базата на подбор на количествени индикатори (показатели), групирани в четири основни направления (перспективи), описващи най-важните аспекти на нейната дейност:

@@ Ред 23: / Ред 23: @@
 [[Image:Balansirana karta.jpg |thumb|300px|right|alt=схема на Балансирана карта1.| Балансирана карта]]
 [[Image:Balansirana karta2.jpg|thumb|300px|left|alt=схенма на Балансирана карта 2.|Балансирана карта]]
+Развитието на теорията за управление довежда до появата на концепцията Balanced Scorecard(''BSC''), която нейните създатели - [[Робърт Каплан]] и [[Дейвид Нортън]] - определят като ”инструмент, позволяващ трансформиране на [[мисия]]та и [[стратегия]]та на [[организация]]та в изчерпателен набор от показатели за [[дейност]]та, които служат като основа на системите за [[стратегическо управление]] и [[контрол]]”. Тази теория днес се радва на всеобщо признание и независимо от наличието на множество аналогични методики и все по-често се възприема като „стандарт де-факто”. [[Система]]та с балансирани показатели, в своя класически вариант съдържа четири перспективи, отразяващи жизнено важни за функциониране на организацията дейности. Всяка перспектива съдържа в себе си въпрос, с който тя се асоциира. Отговорите на тези въпроси се явяват цели, достигането на които гарантира изпълнението на стратегията. Между перспективите съществуват ясно очертани [[причинно-следствена връзка|причинно-следствени връзки]]. Оценката на дейността на организацията, традиционно формирана въз основа на нейните [[финансов резултат|финансови резултати]], е недостатъчно адекватна в днешно време, когато нематериалните активи като [[имидж]]ът и силата на [[търговска марка|търговската марка]], [[качество]]то на продукта, [[иновация|иновациите]], квалификацията на [[управление на човешките ресурси|човешките ресурси]] и т.н., са същинските фактори за успех. Балансираната система от показатели за ефективност измерва и прогнозира постиженията на организацията на базата на подбор на количествени индикатори (показатели), групирани в четири основни направления (перспективи), описващи най-важните аспекти на нейната дейност:
 # Финансови резултати;

@@ Ред 37: / Ред 37: @@
 ===Стратегически карти===
-В основата на [[стратегическа карта|стратегическата карта]] стои моделът на Балансираната система от показатели за ефективност, включващ стратегически цели, разположени в 4 перспективи.Характерно за стратегическата карта е, че тя добавя към Балансираната система от показатели, нова система от елементи, илюстриращи времевата динамика на организационното развитие. Стратегическата карта определя  причинно-следствените връзки между целите и факторите за успех и  дава възможност на [[компания|компаниите]] да анализират как стратегическите цели си влияят една на друга. Елементите на картата са интегрирани в единен склад за данни и са на разположение за разнообразни анализи. Стратегическата карта предоставя единен и последователен механизъм за описание на стратегията на производствената организация, базиран на установяването, измерването и управлението на целите и показателите й. Така стратегическата карта се явява липсващата брънка между формулирането на стратегията и нейното изпълнение и установявайки директна връзка между вложените парични ресурси и стратегическите цели, допринася за осигуряването на максимална [[възвращаемост]] на инвестициите в производствената организация.
+В основата на [[стратегическа карта|стратегическата карта]] стои моделът на Балансираната система от показатели за ефективност, включващ стратегически цели, разположени в 4 перспективи.Характерно за стратегическата карта е, че тя добавя към Балансираната система от показатели, нова система от елементи, илюстриращи времевата динамика на организационното развитие. Стратегическата карта определя  причинно-следствените връзки между целите и факторите за успех и  дава възможност на [[компания|компаниите]] да анализират как стратегическите цели си влияят една на друга. Елементите на картата са интегрирани в единен склад за данни и са на разположение за разнообразни анализи.
 [[Image:Strategicheska karta1.png |thumb|380px|left|alt=Схема на стратегическа карта|Стратeгическа карта]]
+Стратегическата карта предоставя единен и последователен механизъм за описание на стратегията на производствената организация, базиран на установяването, измерването и управлението на целите и показателите й. Така стратегическата карта се явява липсващата брънка между формулирането на стратегията и нейното изпълнение и установявайки директна връзка между вложените парични ресурси и стратегическите цели, допринася за осигуряването на максимална [[възвращаемост]] на инвестициите в производствената организация. Потребността от стратегически карти в производствените организации е продиктувана от нуждата да се постигане консенсус относно стратегическите цели на организацията. Проектирането и разработването на стратегически карти цели удобното и разбираемо разпространение на формулираната [[стратегия]]. Така те се явяват един от мощните [[инструмент]]и за катализиране на комуникацията относно стратегията с помощта на нейното визуално представяне. Стратегическата карта е модел, адаптиран към конкретната стратегия на дадена организация, който описва как [[нематериален актив|нематериалните активи]] генерират подобрения в ефективността на вътрешните процеси на организацията, които имат решаващата роля за създаване на [[стойност]] за клиентите, [[акционер]]ите и обществото.
 ==Вижте още==