Идентификация - Редакционна история

Detelina Staneva в 13:47, 27 февруари 2014

2014-02-27T13:47:01Z

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2014-02-27T13:45:53Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2014-02-27T13:45:37Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Фройд и Идентификацията */

2014-02-27T13:45:24Z

Фройд и Идентификацията

Detelina Staneva в 17:47, 18 юни 2012

2012-06-18T17:47:38Z

Detelina Staneva: /* Външни препратки */

2012-05-31T18:15:19Z

Външни препратки

Detelina Staneva: /* Източници */

2012-05-31T18:02:56Z

Източници

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2012-05-31T17:47:24Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Фройд и Идентификацията */

2012-05-31T13:17:15Z

Фройд и Идентификацията

Detelina Staneva в 13:16, 31 май 2012

2012-05-31T13:16:19Z

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Image:inde.jpg|thumb|right|alt= индетификация|Идентификация - част от психоанализата.]]
-'''Идентификацията''' е '''несъзнаван психологически механизъм, чрез който определен индивид моделира своето поведение''', за да прилича на друг. При детето идентификацията, която е първата форма на привързаност към единия родител, представлява присвояване на ролята (и силата) на този родител. Тя представлява един от най-важните механизми за формирането на личността и възпитанието. Смущенията в идентификацията (поради разпадане на семейството например) водят до характерологични разстройства.
+'''Идентификацията''' е '''несъзнаван психологически механизъм, чрез който определен индивид моделира своето поведение''', за да прилича на друг.
 Много е изписано за идентификацията от Фройд насам. Идентификацията е разглеждана като нормален механизъм на развитието и като защитен механизъм. Много видове идентификация са описани от други психоаналитици, като най-значима е концепцията на Анна Фройд за идентификация с агресора (1936. Други включват контраидентификацията, псевдоидентификацията, съгласувана и допълваща идентификации и свързваща идентификация. Днес терминът „идентификация“ е използван от психоаналитиците предимно в смисъл на идентификация със себе си.
 Психологически процес посредством който субекта асимилира аспект, свойство или атрибут на друг и го трансформира, изцяло или частично към модела, осигурен от другите. Той е серия от идентификации, които оформят и определят личността.
 ==Вижте още==

@@ Ред 10: / Ред 10: @@
 ==Вижте още==
 *[[Видове идентификация]]
 *[[Анализ на данните]]

@@ Ред 11: / Ред 11: @@
 *[[Обосновка]]
-*[[Обобщение]]
+*[[Видове идентификация]]
 *[[Анализ на данните]]
 *[[Анализ на вторични данни]]

← По-стара версия		Версия от 13:45, 27 февруари 2014
Ред 2:		Ред 2:

	'''Идентификацията''' е '''несъзнаван психологически механизъм, чрез който определен индивид моделира своето поведение''', за да прилича на друг. При детето идентификацията, която е първата форма на привързаност към единия родител, представлява присвояване на ролята (и силата) на този родител. Тя представлява един от най-важните механизми за формирането на личността и възпитанието. Смущенията в идентификацията (поради разпадане на семейството например) водят до характерологични разстройства.		'''Идентификацията''' е '''несъзнаван психологически механизъм, чрез който определен индивид моделира своето поведение''', за да прилича на друг. При детето идентификацията, която е първата форма на привързаност към единия родител, представлява присвояване на ролята (и силата) на този родител. Тя представлява един от най-важните механизми за формирането на личността и възпитанието. Смущенията в идентификацията (поради разпадане на семейството например) водят до характерологични разстройства.
−
−	~~==Фройд и Идентификацията==~~
−	Възможно е да има разграничение между два начина на дефиниране на идентификацията. Единият е "какво е това" точно като: това е врата, прозорец, [[човек]] и така нататък. Другия е "просто ако"; не просто имитация, но асимилиране на себе си със субекта. Така някой се идентифицира с (характеристиките на) обекта. Например, аз се идентифицирам с характеристиките на баща ми и се трансформирам, за да приема и асимилирам в моята личност тези характеристики. Ставам малко като него. Това последното е използвано от Фройд, за да опише формирането на личността. Трите най-известни концепции за идентификацияга, както са споменати от Фройд са: първична идентификация, нарцистична (вторична) идентификация и частична (вторична) идентификация.
−
−	~~===Първична идентификация===~~
−	Първичната идентификация е първоначална и примитивна форма на емоционална привързаност към нещо или някой, явяваща се най-ранна за всякакви отношения с други хора и предмети. Това означава, че когато бебето е родено, то не е способно да прави разделение между себе си и важните други. Бебето е емоционално привързано към родителите и ги преживява като част от себе си. Това състояние може да се нарече "[[симбиоза\|симбиоза]]", която е нормална до определен етап от [[развитие]]то. По време на процеса на идентификация децата възприемат несъзнателно характеристиките на своите родители и започват да се асоциират с тях като им копират поведението. Във всекидневния живот може да се чуе как различни хора възкливат по адрес на дете прилича точно на баща си такова игриво и лудо (обикновено майката на бащата), това показва, че поведението на детето с нещо напомня това на бащата. Фройд отбелязва, че идентификацията трябва да бъде разграничавана от [[имитация]]та, която е доброволен и съзнателен акт. Защото от този процес на емоционална привързаност, детето ще развие супер-его, което има подобни морални ценности и напътствия по които родителите са живели собствения си живот. Чрез този процес детето се уподобява на родителите и по този начин по-лесно се научава да живее в света и [[култура]]та, в която те са живели.
−	~~=== Вторична идентификация ===~~
−	~~Тя се дели на : Нарцистична идентификация и Частична идентификация.~~
−
−	*Нарцистичната идентификация - норма на идентификация следваща изоставянето или изгубването на [[обект]]а. Това преживяване на загуба започва в много ранна възраст.
−
−	*Частичната идентификация - се основава на възприемането на специално качество на друг човек. Това качество или идеал е често представено като лидерска фигура, с която се идентифицира човекът. Например, младо момче се идентифицира със силните мускули на по-голямо съседско момче. Наред с идентификацията с лидера, хората се идентифицират и с други, защото чувстват, че имат нещо общо. Например, група хора, които харесват една и съща музика. Този механизъм играе важна роля във формирането на групите. Той допринася за развитието на характера и Аз-а се формира чрез идентификация с групата (групови норми). Частичната идентификация спомага за социалния живот на човек, който е способен да се идентифицира с друг чрез тази обща връзка, вместо да смята някой за съперник.

	==Идентификацията в психоаналитичното мислене==		==Идентификацията в психоаналитичното мислене==

@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 *[[Обосновка]]
 *[[Обобщение]]
-*[[Анализ на данни]]
+*[[Анализ на данните]]
 *[[Анализ на вторични данни]]
 *[[Контент анализ]]

← По-стара версия		Версия от 18:15, 31 май 2012
Ред 35:		Ред 35:

	==Външни препратки==		==Външни препратки==
		+	*[https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:2SSiR696FsMJ:otgovori.info/docs/idetifikacionna-karta-git.doc+&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESgjRZvd_w47RS5izLHwEPvyayWAIbvOGZ_zotYNEPXUt-Do4TjAs7gRtyRzVtyUvXdPfsLAzKs47zrjsDW4JSIUFHFsTdpbqJK79gyHIataXUvXAFuWL7LMyWVMytWBI__0D6TX&sig=AHIEtbSK8qfPmOF2Ke9iuJCqOQquxt2Ylw Идентификационна карта]
		+	*[http://www.lawsbg.com/proceduri/901-davene-identifikator-imot.html Даване на идентификатор на недвижим имот]
		+	*[http://publications.europa.eu/code/bg/bg-240400.htm Идентификатори]
		+	*[http://www.kkmarketing.com/bg/product-identification.html Продуктова идентификация на стоки]
	[[category:Основи на управлението]]		[[category:Основи на управлението]]

@@ Ред 30: / Ред 30: @@
 ==Източници==
 ==Външни препратки==
 [[category:Основи на управлението]]

@@ Ред 4: / Ред 4: @@
 ==Фройд и Идентификацията==
-Възможно е да има разграничение между два начина на дефиниране на идентификацията. Единият е "какво е това" точно като: това е врата, прозорец, човек и така нататък. Другия е "просто ако"; не просто имитация, но асимилиране на себе си със субекта. Така някой се идентифицира с (характеристиките на) обекта. Например, аз се идентифицирам с характеристиките на баща ми и се трансформирам, за да приема и асимилирам в моята личност тези характеристики. Ставам малко като него. Това последното е използвано от Фройд, за да опише формирането на личността. Трите най-известни концепции за идентификацияга, както са споменати от Фройд са: първична идентификация, нарцистична (вторична) идентификация и частична (вторична) идентификация.
+Възможно е да има разграничение между два начина на дефиниране на идентификацията. Единият е "какво е това" точно като: това е врата, прозорец, [[човек]] и така нататък. Другия е "просто ако"; не просто имитация, но асимилиране на себе си със субекта. Така някой се идентифицира с (характеристиките на) обекта. Например, аз се идентифицирам с характеристиките на баща ми и се трансформирам, за да приема и асимилирам в моята личност тези характеристики. Ставам малко като него. Това последното е използвано от Фройд, за да опише формирането на личността. Трите най-известни концепции за идентификацияга, както са споменати от Фройд са: първична идентификация, нарцистична (вторична) идентификация и частична (вторична) идентификация.
 ===Първична идентификация===
-Първичната идентификация е първоначална и примитивна форма на емоционална привързаност към нещо или някой, явяваща се най-ранна за всякакви отношения с други хора и предмети. Това означава, че когато бебето е родено, то не е способно да прави разделение между себе си и важните други. Бебето е емоционално привързано към родителите и ги преживява като част от себе си. Това състояние може да се нарече "[[симбиоза|симбиоза]]", която е нормална до определен етап от развитието. По време на процеса на идентификация децата възприемат несъзнателно характеристиките на своите родители и започват да се асоциират с тях като им копират поведението. Във всекидневния живот може да се чуе как различни хора възкливат по адрес на дете прилича точно на баща си такова игриво и лудо (обикновено майката на бащата), това показва, че поведението на детето с нещо напомня това на бащата. Фройд отбелязва, че идентификацията трябва да бъде разграничавана от [[имитация]]та, която е доброволен и съзнателен акт. Защото от този процес на емоционална привързаност, детето ще развие супер-его, което има подобни морални ценности и напътствия по които родителите са живели собствения си живот. Чрез този процес детето се уподобява на родителите и по този начин по-лесно се научава да живее в света и културата, в която те са живели.
+Първичната идентификация е първоначална и примитивна форма на емоционална привързаност към нещо или някой, явяваща се най-ранна за всякакви отношения с други хора и предмети. Това означава, че когато бебето е родено, то не е способно да прави разделение между себе си и важните други. Бебето е емоционално привързано към родителите и ги преживява като част от себе си. Това състояние може да се нарече "[[симбиоза|симбиоза]]", която е нормална до определен етап от [[развитие]]то. По време на процеса на идентификация децата възприемат несъзнателно характеристиките на своите родители и започват да се асоциират с тях като им копират поведението. Във всекидневния живот може да се чуе как различни хора възкливат по адрес на дете прилича точно на баща си такова игриво и лудо (обикновено майката на бащата), това показва, че поведението на детето с нещо напомня това на бащата. Фройд отбелязва, че идентификацията трябва да бъде разграничавана от [[имитация]]та, която е доброволен и съзнателен акт. Защото от този процес на емоционална привързаност, детето ще развие супер-его, което има подобни морални ценности и напътствия по които родителите са живели собствения си живот. Чрез този процес детето се уподобява на родителите и по този начин по-лесно се научава да живее в света и [[култура]]та, в която те са живели.
 === Вторична идентификация ===
 Тя се дели на : Нарцистична идентификация и Частична идентификация.
-*Нарцистичната идентификация - норма на идентификация следваща изоставянето или изгубването на обекта. Това преживяване на загуба започва в много ранна възраст.
+*Нарцистичната идентификация - норма на идентификация следваща изоставянето или изгубването на [[обект]]а. Това преживяване на загуба започва в много ранна възраст.
 *Частичната идентификация - се основава на възприемането на специално качество на друг човек. Това качество или идеал е често представено като лидерска фигура, с която се идентифицира човекът. Например, младо момче се идентифицира със силните мускули на по-голямо съседско момче. Наред с идентификацията с лидера, хората се идентифицират и с други, защото чувстват, че имат нещо общо. Например, група хора, които харесват една и съща музика. Този механизъм играе важна роля във формирането на групите. Той допринася за развитието на характера и Аз-а се формира чрез идентификация с групата (групови норми). Частичната идентификация спомага за социалния живот на човек, който е способен да се идентифицира с друг чрез тази обща връзка, вместо да смята някой за съперник.

← По-стара версия		Версия от 13:16, 31 май 2012
Ред 1:		Ред 1:
−	[[Image:inde.jpg thumb\|right\|alt= индетификация\|Идентификация - част от психоанализата.]]	+	[[Image:inde.jpg\|thumb\|right\|alt= индетификация\|Идентификация - част от психоанализата.]]

	'''Идентификацията''' е '''несъзнаван психологически механизъм, чрез който определен индивид моделира своето поведение''', за да прилича на друг. При детето идентификацията, която е първата форма на привързаност към единия родител, представлява присвояване на ролята (и силата) на този родител. Тя представлява един от най-важните механизми за формирането на личността и възпитанието. Смущенията в идентификацията (поради разпадане на семейството например) водят до характерологични разстройства.		'''Идентификацията''' е '''несъзнаван психологически механизъм, чрез който определен индивид моделира своето поведение''', за да прилича на друг. При детето идентификацията, която е първата форма на привързаност към единия родител, представлява присвояване на ролята (и силата) на този родител. Тя представлява един от най-важните механизми за формирането на личността и възпитанието. Смущенията в идентификацията (поради разпадане на семейството например) водят до характерологични разстройства.