Закон за фотоелектричния ефект - Редакционна история

Detelina Staneva: /* Същност */

2014-02-27T11:41:09Z

Същност

Detelina Staneva: /* Зависимости */

2014-02-27T11:40:24Z

Зависимости

Detelina Staneva в 11:39, 27 февруари 2014

2014-02-27T11:39:15Z

Detelina Staneva: /* Законът */

2014-02-27T11:38:55Z

Законът

Detelina Staneva в 15:08, 5 юли 2013

2013-07-05T15:08:08Z

Detelina Staneva в 15:05, 5 юли 2013

2013-07-05T15:05:04Z

Detelina Staneva в 15:04, 5 юли 2013

2013-07-05T15:04:16Z

Detelina Staneva в 15:02, 5 юли 2013

2013-07-05T15:02:50Z

Detelina Staneva в 15:01, 5 юли 2013

2013-07-05T15:01:41Z

Detelina Staneva в 14:58, 5 юли 2013

2013-07-05T14:58:41Z

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 ==Същност==
 Съгласно [[закон за запазване на енегрията|закона за запазване на енергията]] Айнщайн записва уравнение (закон), което днес носи неговото име.
 Когато енергията на фотона е недостатъчна Е = hν≤ А т.е. след червената граница λ > λ max (или при ν< νmin), фотоефект не се наблюдава.
@@ Ред 12: / Ред 10: @@
 Ако [[енергия]]та е достатъчна – фотоефектът настъпва мигновено, практически без никакво закъснение.
 Чрез уравнението на Айнщайн се обяснява лесно правопропорционалната зависимост на Екmax от честотата. При по – голяма честота на използваната светлина и постоянна отделителна работа А за конкретен метал, по – голяма ще бъде и кинетичната енергия на откъсналите се фотоелектрони.

@@ Ред 23: / Ред 23: @@
 [[file:fotoefekt3.jpg|right|thumb|300px|Вакуумиран стъклен съд, в който между метален [[катод]] и [[анод]] се прилага [[напрежение]] около 100 V]]
 ===Зависимости===
-[[file:fotoefekt2.png|left|thumb|Отделяне на електрони от повърхността на тяло при определена светлина|300px]]
+[[file:fotoefekt2.png|right|thumb|Отделяне на електрони от повърхността на тяло при определена светлина|300px]]
 Изследването на [[явление]]то чрез т.н. [[фотоклетка]] (вакуумиран стъклен съд, в който между метален катод и анод се прилага напрежение около 100 V), установява следните основни [[зависимост]]и:
@@ Ред 42: / Ред 42: @@
 *  за превръщане на останалата част от енергия на фотона в кинетична енергия Ек на отделения електрон
 ==Вижте още==
 *[[Логистична функция]]

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 '''Законът за фотоелектричния ефект''' гласи, че когато '''[[енергия]]та на фотона е недостатъчна Е = hν≤ А т.е. след червената граница λ > λ max (или при ν< νmin), фотоефект не се наблюдава.'''
-==История==
+==Същност==
 Нобеловата награда по физика за 1921 г. е присъдена на Алберт Айнщайн със следните мотиви "За неговите заслуги към теоретичната физика и особено за откриването на закона за фотоелектричния ефект". Това [[явление]], изиграва важна роля в изграждането на квантова физика.
@@ Ред 9: / Ред 22: @@
 През 1887 г. Хайнрих Херц открива, че под въздействие на подходяща светлина, от повърхността на телата се отделят електрони. Явлението е наречено външен фотоелектричен ефект (накратко – фотоефект).
 [[file:fotoefekt3.jpg|right|thumb|300px|Вакуумиран стъклен съд, в който между метален [[катод]] и [[анод]] се прилага [[напрежение]] около 100 V]]
-==Зависимости==
+===Зависимости===
 [[file:fotoefekt2.png|left|thumb|Отделяне на електрони от повърхността на тяло при определена светлина|300px]]
 Изследването на [[явление]]то чрез т.н. [[фотоклетка]] (вакуумиран стъклен съд, в който между метален катод и анод се прилага напрежение около 100 V), установява следните основни [[зависимост]]и:

@@ Ред 29: / Ред 29: @@
 *  за превръщане на останалата част от енергия на фотона в кинетична енергия Ек на отделения електрон
 ==Вижте още==
 *[[Логистична функция]]

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 [[file:fotoefekt1.png|right|300px|thumb|Взаимодействие с вещество - резултат]]
-'''Законът за фотоелектричния ефект''' гласи, че когато '''енергията на фотона е недостатъчна Е = hν≤ А т.е. след червената граница λ > λ max (или при ν< νmin), фотоефект не се наблюдава.'''
+'''Законът за фотоелектричния ефект''' гласи, че когато '''[[енергия]]та на фотона е недостатъчна Е = hν≤ А т.е. след червената граница λ > λ max (или при ν< νmin), фотоефект не се наблюдава.'''
 ==История==
@@ Ред 8: / Ред 8: @@
 През 1887 г. Хайнрих Херц открива, че под въздействие на подходяща светлина, от повърхността на телата се отделят електрони. Явлението е наречено външен фотоелектричен ефект (накратко – фотоефект).
-[[file:fotoefekt3.jpg|right|thumb|300px|Вакуумиран стъклен съд, в който между метален катод и анод се прилага напрежение около 100 V]]
+[[file:fotoefekt3.jpg|right|thumb|300px|Вакуумиран стъклен съд, в който между метален [[катод]] и [[анод]] се прилага [[напрежение]] около 100 V]]
 ==Зависимости==
 [[file:fotoefekt2.png|left|thumb|Отделяне на електрони от повърхността на тяло при определена светлина|300px]]
-Изследването на явлението чрез т.н. фотоклетка (вакуумиран стъклен съд, в който между метален катод и анод се прилага напрежение около 100 V), установява следните основни зависимости:
+Изследването на [[явление]]то чрез т.н. [[фотоклетка]] (вакуумиран стъклен съд, в който между метален катод и анод се прилага напрежение около 100 V), установява следните основни [[зависимост]]и:
 *Фотоефектът е практически безинерционно явление, т.е. електроните се отделят веднага след осветяването на катода на фотоклетката.
@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 * Светлина с дължина на вълната λ по – голяма от определена за конкретен катод дължина λmax (λ > λ max) не предизвиква фотоефект. Стойността на λ max се нарича червена граница на фотоефекта.
-* Максималната Ек = mv^2max/2, с която се отделят електроните от катода, не зависи от интензитета на светлината, а зависи единствено от нейната честота.
+* Максималната Ек = mv^2max/2, с която се отделят електроните от катода, не зависи от [[интензитет]]а на светлината, а зависи единствено от нейната честота.
 Установените зависимости не намират логично обяснение в общата теория на електромагнитните явления на Дж.К.Максуел. Този  факт, както и много други, пораждат обоснована необходимост от промяна на разбирането за истинската природа на светлината.
 [[file:fotoefekt5.JPG|right|thumb|300px|Поглъщане на фотон от метал]]
-През 1905 г. Алберт Айнщайн развива квантовите идеи на Макс Планк, като допуска, че светлината не само се излъчва, но и поглъща на порции - кванти с енергия Е = hν (константа на Планк h= 6,63.10^-34 J.s, честота ν (Hz) на електромагнитната вълна). Според квантовото разбиране светлината има двойствена природа – проявява се като електромагнитна вълна с определена дължина и честота и като поток от особени светлинни частици – фотони носители на квантите. Фотоните съществуват само в движение със скоростта на светлината с = 3.10^8 m/s. При взаимодействие с веществото съгласно законите за запазване се излъчват и поглъщат само цели фотони.
+През 1905 г. Алберт Айнщайн развива квантовите идеи на Макс Планк, като допуска, че светлината не само се излъчва, но и поглъща на порции - кванти с енергия Е = hν (константа на Планк h= 6,63.10^-34 J.s, [[честота]] ν (Hz) на електромагнитната вълна). Според квантовото разбиране светлината има двойствена природа – проявява се като електромагнитна вълна с определена дължина и честота и като поток от особени светлинни частици – фотони носители на квантите. Фотоните съществуват само в движение със скоростта на светлината с = 3.10^8 m/s. При взаимодействие с веществото съгласно законите за запазване се излъчват и поглъщат само цели [[фотон]]и.
 При поглъщане на фотон от метал, неговата енергия hν се предава изцяло на един електрон от повърхността на метала. Получената порция енергия се изразходва в две посоки:
@@ Ред 36: / Ред 36: @@
 Когато енергията на фотона е недостатъчна Е = hν≤ А т.е. след червената граница λ > λ max (или при ν< νmin), фотоефект не се наблюдава.
-Ако енергията е достатъчна – фотоефектът настъпва мигновено, практически без никакво закъснение.
+Ако [[енергия]]та е достатъчна – фотоефектът настъпва мигновено, практически без никакво закъснение.
 Чрез уравнението на Айнщайн се обяснява лесно правопропорционалната зависимост на Екmax от честотата. При по – голяма честота на използваната светлина и постоянна отделителна работа А за конкретен метал, по – голяма ще бъде и кинетичната енергия на откъсналите се фотоелектрони.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-[[file:fotoefekt1.png|right|300px|thumb|Взаимодействие с вещество]]
+[[file:fotoefekt4.png|right|300px|thumb|Взаимодействие с вещество - начално състояние]]
 '''Законът за фотоелектричния ефект''' гласи, че когато '''енергията на фотона е недостатъчна Е = hν≤ А т.е. след червената граница λ > λ max (или при ν< νmin), фотоефект не се наблюдава.'''
 ==История==
 Нобеловата награда по физика за 1921 г. е присъдена на Алберт Айнщайн със следните мотиви "За неговите заслуги към теоретичната физика и особено за откриването на закона за фотоелектричния ефект". Това [[явление]], изиграва важна роля в изграждането на квантова физика.
-[[file:fotoefekt2.png|right|thumb|Отделяне на електрони от повърхността на тяло при определена светлина]]
+[[file:fotoefekt2.png|right|thumb|Отделяне на електрони от повърхността на тяло при определена светлина|300px]]
 През 1887 г. Хайнрих Херц открива, че под въздействие на подходяща светлина, от повърхността на телата се отделят електрони. Явлението е наречено външен фотоелектричен ефект (накратко – фотоефект).
-[[file:fotoefekt3.jpg|right|thumb|вВкуумиран стъклен съд, в който между метален катод и анод се прилага напрежение около 100 V]]
+[[file:fotoefekt3.jpg|right|thumb|300px|Вакуумиран стъклен съд, в който между метален катод и анод се прилага напрежение около 100 V]]
 ==Зависимости==
 Изследването на явлението чрез т.н. фотоклетка (вакуумиран стъклен съд, в който между метален катод и анод се прилага напрежение около 100 V), установява следните основни зависимости:
@@ Ред 20: / Ред 22: @@
 През 1905 г. Алберт Айнщайн развива квантовите идеи на Макс Планк, като допуска, че светлината не само се излъчва, но и поглъща на порции - кванти с енергия Е = hν (константа на Планк h= 6,63.10^-34 J.s, честота ν (Hz) на електромагнитната вълна). Според квантовото разбиране светлината има двойствена природа – проявява се като електромагнитна вълна с определена дължина и честота и като поток от особени светлинни частици – фотони носители на квантите. Фотоните съществуват само в движение със скоростта на светлината с = 3.10^8 m/s. При взаимодействие с веществото съгласно законите за запазване се излъчват и поглъщат само цели фотони.
-[[file:fotoefekt4.png|right|300px|thumb|Взаимодействие с вещество]]
 При поглъщане на фотон от метал, неговата енергия hν се предава изцяло на един електрон от повърхността на метала. Получената порция енергия се изразходва в две посоки:
 [[file:fotoefekt5.JPG|right|thumb|Поглъщане на фотон от метал]]
-–  за превръщане на останалата част от енергия на фотона в кинетична енергия Ек на отделения електрон
+*  за извършване на т.н. отделителна работа А за откъсване на електрона от металната повърхност срещу силите на привличане от йоните в металната кристална решетка
 ==Законът==
 Съгласно [[закон за запазване на енегрията|закона за запазване на енергията]] Айнщайн записва следното уравнение (закон), което днес носи неговото име:
-[[file:fotoefekt0.png|left|thumb|Формула на Закона за фотоелектричния ефект]]
+[[file:fotoefekt0.png|right|thumb|300px|Формула на Закона за фотоелектричния ефект]]
 Когато енергията на фотона е недостатъчна Е = hν≤ А т.е. след червената граница λ > λ max (или при ν< νmin), фотоефект не се наблюдава.