Етапи на синектичния процес - Редакционна история

Detelina Staneva: /* Генериране на идеи за решение на проблема в рамките на избраната формулировка */

2014-02-27T07:11:50Z

Генериране на идеи за решение на проблема в рамките на избраната формулировка

Detelina Staneva: /* Символна */

2014-02-27T07:11:29Z

Символна

Detelina Staneva в 07:10, 27 февруари 2014

2014-02-27T07:10:32Z

Показване на промените

Detelina Staneva: Нова страница: ==Етапи на синектчния процес== ===Формулиране на проблема в общ вид=== Особеност на този етап е...

2014-02-27T07:06:49Z

Нова страница: ==Етапи на синектчния процес== ===Формулиране на проблема в общ вид=== Особеност на този етап е...

Нова страница

==Етапи на синектчния процес==

===Формулиране на проблема в общ вид===

Особеност на този етап е, че само ръководителят на сесията е запознат с конкретното [[условие]] на изобретателската задача. Счита се, че преждевременното формулиране на задачата затруднява абстрактния мисловен процес.

Етапът започва с обсъждане на някои признаци на задачата (например: разглеждане на физическия принцип на [[процес]]а). Той обхваща по-широк диапазон от проблеми, които постепенно се стесняват под ръководството на водещия, който е длъжен да ги направлява в определени рамки.

На синектическите заседания се канят експерти (специалисти в областта на дадения проблем), които изясняват проблемната ситуация. Експертът е длъжен да бъде подготвен към обсъждане и да е запознат със синектиката. Той се явява помощник-ръководител, дава пояснения в областта на техническата [[политика]] в дадения отрасъл и задава насочващи въпроси. Главната му задача е да се изразят полезни и конструктивни идеи по пътя на оперативния [[анализ]] на изказванията.

В началния стадий участниците се стремят бавно и внимателно да намерят решение на проблема. Пътят на анализа има своите слаби страни, защото първите идеи нерядко довеждат до затормозяване на творческото мислене у участниците и е необходимо отново да се разяснява същността на поставения [[задача|проблем]].

===Анализ на проблема===

При този етап участват и експертите. Изисква се непознатият, непривичен проблем да се превърне в нещо познато и оригинално и да се формулира целта на решението.

Дава се възможност на членовете на изследователската група да дадат предложение как да се дефинира същността на проблема, според това как те го разбират и как си го представят. Тук възниква [[концепция]]та, по която ще се осъществи търсенето на решението на задачата. В същността си този етап означава раздробяване на проблема на части, на подпроблеми. Най-уместната формулировка се избира от експерта или от ръководителя.

===Генериране на идеи за решение на проблема в рамките на избраната формулировка===

Започва обзор на различни области като [[техника]]та, живата природа, политиката, [[религия]]та, психологията и др., с цел откриването на начините, по които са решени подобни (аналогични) проблеми в тези сфери. Основната цел енамирането на нова гледна точка на разглеждания проблем. Такъв [[подход]] позволява да се мисли встрани от обсъжданата тема и съдейства за активизиране на творческото мислене.

Ръководителят привежда примери-прецеденти, в които намира място [[ситуация]], сходна с обсъжданата, задава въпроси, провокира възникването на аналогии. В процеса на търсенето на такива примери се използватчетири вида аналогии:пряка, символна, фантазна и лична.

1.Пряка – при нея [[обект]]ът се сравнява с други обекти от природата и техниката, в които съществува прилика с него в по-голяма или в по-малка степен.

Например: за да се усъвършенства процесът на боядисване на мебели, се разглеждат цветовете на минералите, птиците, цветята, а също така начините за оцветяване на хартията, филмовата лента и др.

Тази аналогия може да се раздели на три подвида:

* Функционална аналогия - пример за подобна аналогия е следният: чрез изследване на медузата, която предусеща бурята 12-15 часа по-рано, да се създаде електронен уред, който да предупреждава, че идва буря. Биониката – симбиозата на [[биология]]та и техниката, се основава на тази аналогия.

* [[Структура|Структурната]] аналогиясе използва тогава, когато се създава обект със сходна структура на даден обект от околния свят. Например при по-внимателно вглеждане в длетото можем да видим зъбите на динозавър.

* Аналогия по външния видсе използва тогава, когато създаваният обект напомня на някой известен обект от действителността. Например: изкуствените скъпоценни камъни са изобретени по аналогия на истинските.

2. [[Символ]]на аналогия – в [[парадокс]]ална форма се формулира съчетание от две думи - прилагателно и съществително, противоположни по смисъл, за да се изрази същността на явлението.

Например: книга = ням събеседник, пламък = видима топлина, атом = енергетична незначителност, здравина = принудителна цялостност, множество = благоразумна ограниченост и т. н. Тази аналогия е незаменим инструмент да се види непознатото като познато.

3. [[фантазия|Фантазна]] аналогия – решаване на задача във фантазни [[условие|условия]]. Мислено се въвеждат необикновени същества като джуджета, извънземни и др. или свръхестествени процеси като отмяна на гравитацията, промяна на [[ускорение]]то при свободното падане на телата и др. При тази аналогия могат да се измислят несъществуващи физични [[закон]]и, да се използват нереални вещи от приказки като бързоходни ботуши, шапка-невидимка, вълшебно килимче и др.При търсене нафантастичното решение се анализират причините – отговаря се на въпроса какво пречи то да се реализира в нормални условия, и се отстраняват пречките.

Например: при разработването на закопчалка за космически скафандър първоначално се родила идеята да се използват два реда насекоми, които се вкопчват помежду си с крайниците си и пристягат скафандъра. В развитието на тази идея било предложено вместо насекоми да се вземат две пружини, които се закачат една за друга. Ако в образуваното сцепление се постави метална жица, която да не им дава възможност да се разкачат, се получава една оригинална и проста закопчалка.

За девиз на фантастичната аналогия могат да послужат думите на [[Жул Верн]]:"Всичко, което човек може да си представи благодарение на своето въображение, други ще го претворят в живота". И ако се замислим над количеството идеи, изказани от писателите фантасти, ще установим, че много от тях са се превърнали в реалност.

4. Лична аналогия – [[емпатия]], субективна аналогия. Тя се състои в отъждествяване на изследователя с разглеждания обект. Или това е така нареченото „влизане в образ”. Както актьорът се вживява в ролята, в мислите и чувствата на героя, така и изследователят се опитва да се слее мислено с предмета. Разглеждайки предмета отвътре, той вижда неговите недостатъци, трудности, достойнства, приема ги като свои собствени и търси път за отстраняването им.

Например: във фабрика за бонбони се използват орехи, за които трябва да се намери начин да бъдат почистени от черупката, без да се деформира ядката. Участниците представят себе си като ядка и се оставят на своите усещания: вътре има малко място, тясно е и не са подходящи никакви въздействия в посока отвътре-навън, но е възможно обратното - да се пробие дупка в черупката, да се напомпа въздух и да се повиши налягането.

===Приложение на синектиката в училищна среда===

Първоначално синектиката се е създала като методика за стимулиране на творческата работа при търсене на [[иновативност|иновационни]] решения в [[промишленост]]та и управлението, но по-късно на основата на „промишления” образец, в Сащ започнали да провеждат [[експеримент]]и по разработката й в „учебен” вариант – в началното, средното и висшето [[образование]].

Синектиката в сферата на образованието се използва в качеството й на метод, при който учениците генерират оригинални решения за даден проблем, а също така и при използване на метафората за предаване на познати признаци при изучаване на сложни и непознати понятия в учебния процес.

В социален и психологически аспект синектиката има редица положителни особености по отношение на развитието на емоционална [[зрелост]], оказване на взаимопомощ, координирането на общи действия в групата, способност да се обобщава, позитивната взаимозависимост, словесно и зрително [[общуване]], [[индивид]]уалната [[отговорност]], социалните навици, груповата обработка на информацията, абстрактно мислене и т. н.Синектиката е целесъобразно да се прилага, когато целта на обучението е да се стимулира творческото мислене, да се осъществява връзка между нови и стари знания (от неизвестното към известното) и да се задълбочи осмислянето на изучения учебен материал (от известното към неизвестното).
==Вижте още==

*[[Синектика]]
*[[Видове евристични методи]]
*[[Биология]]
*[[Закон за висшето образование]]

==Източници==

*[http://www.marketing.bg/%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4-%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/ Дефиниция]

*[http://www.referati.org/sinektika/28940/ref Етимология ]

*[http://bglog.net/Obrazovanie/11842 Възникване, развитие и етапи на синектичния процес]
*Nicholas Roukes, Art Synectics
*Nicholas Roukes, Design Synectics: Stimulating Creativity in Design
*William J. J. Gordon, Synectics

==Външни препратки==
*[http://inews.bg/%D0%98%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA-%D0%BA%D0%B8%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B3-%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%B0_l.a_c.456_i.61117.html Първият „човек - киборг“ демонстрира раздвижване на изкуствена ръка]
*[http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departments/Medicbiological%20sciences/Izsledvania/Seminar_18_06/SEMINAR_Vukov_18.06.09_f.pdf От медицинската кибернетика към електронно здравеопазване]
*[http://megimg.info/mg/modules/booklists/knigi/Comp/Programirane/izkustven%20int.pdf Изкуствен интелект]
[[category:Управленски решения и риск]][[category:Евристични методи]]

@@ Ред 35: / Ред 35: @@
 ===Символна===
-[[Символ]]на аналогия – в [[парадокс]]ална форма се формулира съчетание от две думи - прилагателно и съществително, противоположни по смисъл, за да се изрази същността на явлението.
+Символна аналогия – в парадоксална форма се формулира съчетание от две думи - прилагателно и съществително, противоположни по смисъл, за да се изрази същността на явлението.
 Например: книга = ням събеседник, пламък = видима топлина, атом = енергетична незначителност, здравина = принудителна цялостност, множество = благоразумна ограниченост и т. н. Тази аналогия е незаменим инструмент да се види непознатото като познато.

@@ Ред 17: / Ред 17: @@
 Дава се възможност на членовете на изследователската група да дадат предложение как да се дефинира същността на проблема, според това как те го разбират и как си го представят. Тук възниква [[концепция]]та, по която ще се осъществи търсенето на решението на задачата. В същността си този етап означава раздробяване на проблема на части, на подпроблеми. Най-уместната формулировка се избира от експерта или от ръководителя.
-==Генериране на идеи за решение на проблема в рамките на избраната формулировка==
+==Генериране на идеи за решение на проблема==
 Започва обзор на различни области като [[техника]]та, живата природа, политиката, [[религия]]та, психологията и др., с цел откриването на начините, по които са решени подобни (аналогични) проблеми в тези сфери. Основната цел енамирането на нова гледна точка на разглеждания проблем. Такъв [[подход]] позволява да се мисли встрани от обсъжданата тема и съдейства за активизиране на творческото мислене.