Еволюция - Редакционна история

Detelina Staneva: /* Източници */

2012-10-02T12:46:50Z

Източници

Detelina Staneva: /* Произход и еволюция при човека */

2012-06-22T09:24:36Z

Произход и еволюция при човека

Detelina Staneva: /* Последствия от еволюцията */

2012-06-22T09:23:29Z

Последствия от еволюцията

Detelina Staneva: /* Източници */

2012-05-31T17:54:07Z

Източници

Detelina Staneva: /* Източници */

2012-05-31T17:53:35Z

Източници

Detelina Staneva: /* Външни препратки */

2012-05-31T17:52:40Z

Външни препратки

Detelina Staneva: /* Източници */

2012-05-31T17:52:25Z

Източници

Detelina Staneva: /* Произход и еволюция при човека */

2012-05-31T14:01:09Z

Произход и еволюция при човека

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2012-05-31T13:59:46Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Наследственост и изменчивост */

2012-05-31T13:59:39Z

Наследственост и изменчивост

@@ Ред 63: / Ред 63: @@
 *Scott Freeman and Jon C. Herron, Evolutionary Analysis
 *John Glad, Future Human Evolution : Eugenics in the Twenty-First Century	2006
 *Ed. by Michele A. Paludi, Human Development in Multicultural Contexts : A Book of Readings
 *Анри Бергсон ; Под рък. на Христо Гутев, Творческата еволюция	1996	Унив.изд."Св.Кл.Охридски"
 *Николай Василев, Човекът - възникване и еволюция	1991	СУ "Кл.Охридски"	232 с.
-*Тодор Вълчев, Краят на златнодоларовия стандарт : Проблеми на функционирането и еволюцията на капиталистич. валутна система	1980
+*Божил Коларов, Залезът на духовния човек	2003
 ==Външни препратки==

@@ Ред 47: / Ред 47: @@
 <gallery>
 File:evoluciq5.jpg
 File:evoluciq6.jpg
 </gallery>

@@ Ред 28: / Ред 28: @@
 Дарвин си представя видообразуването като постепенен процес. В резултат от изменчивостта и наследствеността индивидите в началния вид стават разнообразни. Едни от тях притежават типичните за вида белези, а други се различават. Типичните за вида индивиди имат еднакви потребности от условия за живот. Затова между тях се води упорита борба за съществуване. Индивидите със силно изменени белези имат по-различни потребности. В резултат на това те може да се окажат по-приспособени в борбата за съществуване и да оставят потомство, в което изменените белези се подсилват. Този процес продължава и в тяхното поколение. Индивидите с най-големи разлики помежду си имат и различни потребности. Така постепенно се появяват форми, между които разликите са много големи и те трудно биха могли да се отнесат към един и същ вид. Разнообразието в устройството и в потребностите им благоприятстват тяхното [[размножаване]] и разселване. Те преживяват по-добре на места, които не се обитават от други индивиди на този вид. Ако изменените белези дават предимство в борбата за съществуване и на новите места, то под действието на естествения отбор измененията се запазват и засилват във всяко следващо поколение. Новополучените разновидности все повече се различават от изходния вид. Ако в мястото, където е останал да живее началният вид, условията за живот се изменят, индивидите се оказват неприспособени и измират. Изчезва изходната форма, а продължават да съществуват разновидностите в новите местообитания. Тези разновидности се превръщат в подвидове и при тях измененията продължават да се задълбочават под контрола на естествения отбор. С течение на времето те стават нови видове.
-[[image:evoluciq2.jpg|thumb|right|Сътрудничество и адаптация на индивидите.]]
+[[image:evoluciq2.jpg|thumb|300px|right|Сътрудничество и адаптация на индивидите.]]
 ==Произход и еволюция при човека==

@@ Ред 60: / Ред 60: @@
 ==Източници ==
+*Neil Shubin, Your Inner Fish: A Journey into the 3.5-Billion-Year History of the Human Body
 *Scott Freeman and Jon C. Herron, Evolutionary Analysis
 *John Glad, Future Human Evolution : Eugenics in the Twenty-First Century	2006

@@ Ред 61: / Ред 61: @@
 ==Източници ==
 *John Glad, Future Human Evolution : Eugenics in the Twenty-First Century	2006
 *Ed. by Michele A. Paludi, Human Development in Multicultural Contexts : A Book of Readings

← По-стара версия		Версия от 17:52, 31 май 2012
Ред 73:		Ред 73:

	==Външни препратки==		==Външни препратки==
		+
		+	*[http://bgbible.sdabg.net/ucheniya/u-35.htm Еволюция или сътворение]
		+	*[http://sci.waikato.ac.nz/evolution/AnimalEvolution.shtml The History of Animal Evolution]
		+	*[http://www.nationalgeographic.bg Сайт на Нешънъл Джиографик]
		+	*[http://www.biology-online.org/articles/paleobiology_comparative_morphology_late/el_sidrn_site.html Палеонтология]
		+

	[[category:Управленски решения и риск]]		[[category:Управленски решения и риск]]

@@ Ред 60: / Ред 60: @@
 ==Източници ==
-*[http://bgbible.sdabg.net/ucheniya/u-35.htm Еволюция или сътворение]
-*[http://sci.waikato.ac.nz/evolution/AnimalEvolution.shtml The History of Animal Evolution]
+*John Glad, Future Human Evolution : Eugenics in the Twenty-First Century	2006
-*[http://www.nationalgeographic.bg Сайт на Нешънъл Джиографик]
+*Ed. by Michele A. Paludi, Human Development in Multicultural Contexts : A Book of Readings
-*[http://www.biology-online.org/articles/paleobiology_comparative_morphology_late/el_sidrn_site.html Палеонтология]
+*Асламбек Аслаханов, Еволюцията на световния тероризъм	2004	Форум "България - Русия" ; Българо-руски информационен пул
 ==Външни препратки==
 [[category:Управленски решения и риск]]

@@ Ред 37: / Ред 37: @@
 Еволюцията на човека преминава през няколко етапа : [[прачовеци]] ( рамапитек, австралопитек ), [[зора на човечеството]] ( Хомо хабилис ), [[архантроп]] ( най-древен човек ), [[палеонтроп]] ( Неандерталец ), [[неоантроп]] ( кроманьонец ).
 Голяма част от учените приемат, че най-ранният предшественик на човека е бил рамапитекът. Останки от него са намерени в Индия и Източна Африка. Рамапитекът е живял преди около 10-14 млн. години. По това време започва захлаждането на климата, в резултат на което тропичните гори се заменят с открити тревисти пространства. Рамапитекът е трябвало да замени дървесния начин на живот с обитаване на степите. Във високите треви изправеното положение на тялото е давало предимство при търсенето на храна и избягването на враговете. Намерените останки показват, че рамапитекът е имал зъби от човешки тип.
 Трябвало е да изминат около 10 милиона години, за да се появят  следващите представители на прачовеците. В две области на Източна Африка са открити останки от австралопитек. По-късно подобни останки са намерени в Кения, Танзания и Южна Африка. Австралопитеците са били “почти хора” не само на външен вид. Те имали изправено тяло и се придвижвали на два крака. Обемът на мозъка им е бил около 450 кубични сантиметра. Обитавали са открити пространства и са живели в пещери. Освободените им ръце са изработвали най-примитивни оръдия на труда. Австралопитеците са изчезнали преди 1,5 млн. години.
 Вторият етап от историческото развитие на човека датира отпреди 2-4 млн. години. Откритията на Мери и Луиз Лики в Танзания, както и някои други находки от Кения и Етиопия доказват, че родът на човека започва от Хомо хабилис. Той представлявал двукрако същество с ръст 120-140 см и обем на мозъка около 650-680 кубични см. Ръката му е била способна да изработва груби каменни оръдия на труда. Сръчния човек е безспорно най-древният прародител на човека, но той все още не е бил типичен човек. Анатомичният му строеж е бил твърде примитивен, създадените оръдия на труда – елементарни.
 Преди около 1,9-2 млн. години се появяват т.нар. най-древни човеци – архантропи. Питекантропът е първият от древните човеци. Останки от него са намерени на остров Ява от холандския учен Дюбоа. По-късно са били открити китайския човек, а в Европа – хайделбергския човек. Известния антрополог [[Ле Гро Кларк]] ги обединява под наименованието Хомо еректус. Изправеното тяло на архантропите е имало различна височина в зависимост от областта на обитание. При синантропите мъжете са били високи около 160 см, а жените–150см. Най–високи са били питекантропите от остров Ява – около 175 см. Обемът на мозъка им е бил от около 915 до 1220 кубични см. Различавали се от съвременния човек по масивните челюсти, ниското полегато чело, плоския и малък нос. Освен различни костни и каменни оръдия на труда са намерени и доказателства за ползване на огъня.
 Останки от първия съвременен човек са намерени в Южна Африка и Европа. Хомо сапиенс  е живял преди около 100 000 години. За първи път останки от неоантроп са намерени през 1868 година в пещерата Кро Маньон, откъдето идва и наименованието кроманьонски човек. Останки от кроманьонци има и в нашата страна. Кроманьонецът носи всички белези на съвременния човек: висок 180-187 см, с голям развит главен мозък с обем до 1660 кубични см. S-образно извит гръбначен стълб; ръка способна на сложни трудови операции; ходило с висок вътрешен свод, приспособено за прав стоеж и вървеж; говор. При тях има активна трудова дейност. Развитието на речта като средство за общуване е осигурило възможността да се създаде организирано общество, което е издигнало на по-висока степен социалността на човека. Важен момент в еволюцията на съвременния човек е опитомяването на дивите животни и култивирането на растенията, което дава възможност за относителна независимост от околната среда. Многобройни запазени рисунки свидетелстват за началните етапи от развитието на изкуството. Съвременният човек се отличава със значително духовно и психично развитие, което е извело еволюцията на човека от рамките на чисто биологичната еволюция и го е поставила под властта на социалните закони.

@@ Ред 52: / Ред 52: @@
 *[[Еволюция на звездите]]
 *[[Теория на Дарвин]]
 ==Източници ==

@@ Ред 10: / Ред 10: @@
 [[Унаследяването]] при организмите настъпва чрез дискретни белези, които са характерните черти на един организъм. Някои признаци, като например високият ръст, тъмният цвят на очите, черните и къдрави коси, надделяват, т. е. господстват - те са доминиращи (доминантни), докато други, за да се проявят, трябва да бъдат заложени и у двамата родители. Признаци или болести, които се проявяват само ако детето ги получи и от майката, и от бащата, се наричат рецесивни.  Унаследяемите белези се контролират от [[ген]]и, а пълният набор от тях в рамките на генома на един индивид, се нарича [[генотип]]. Гените се характеризират с определено постоянство. Естествено се наблюдават някои отклонения и съществува голямо разнообразие в устройството на човека. По необясними причини настъпва промяна в някои гени, което се обозначава като мутация.  Гените са участници в молекулата на ДНК, които съдържат генетична информация. ДНК представлява молекулна верига от четири типа бази, като в различните гени поредицата от бази е различна. Отдавна е установено, че в ядрото на клетките се намират [[хромозоми]], които са различни по брой за отделните живи същества. Доказано е, че именно хромозомите са носители на наследствените белези , отнасящи се не само до физическите, но и до умствените особености на организма ( човешките клетки съдържат 46 хромозома, от които две полови. За жената това са XX, a за мъжа XY ).
 [[Изменчивост]]та представлява свойството на белезите да варират определени граници или да се проявяват нови белези. Именно изменчивостта е причината за заобикалящото ни разнообразие от живи организми. Някои от новопоявилите се белези се запазват и се предават в [[потомство]]то. Тази изменчивост се нарича генотипна. Други белези не се унаследяват. Те се предизвикват от конкретни условия на средата. Чрез тях организмите се приспособяват към тези конкретни условия. Тези изменения се наричат [[модификации]], а съответната такава изменчивост – модификационна.
 ==Механизми на еволюцията==