Готфрид Лайбниц - Редакционна история

Detelina Staneva в 09:22, 17 февруари 2014

2014-02-17T09:22:13Z

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2014-02-17T09:19:18Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2014-02-17T09:19:08Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Научна дейност */

2014-02-17T09:16:34Z

Научна дейност

Basaga в 20:02, 17 май 2012

2012-05-17T20:02:04Z

Basaga в 20:01, 17 май 2012

2012-05-17T20:01:55Z

Detelina Staneva: /* Външни репратки */

2012-03-25T13:33:14Z

Външни репратки

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2012-03-25T13:32:54Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Изобретения */

2012-03-25T13:29:28Z

Изобретения

Detelina Staneva: /* Изобретения */

2012-03-25T13:28:46Z

Изобретения

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-[[Image: laibnic.jpg|thumb|right|alt= laibnic.| Готфрид Вилхелм фон Лайбниц.]]
+[[Image: laibnic.jpg|thumb|right|alt= laibnic.|Готфрид Вилхелм фон Лайбниц]]
 ==Биография==
 Лайбниц е роден на 1 юли 1646 г. в семейството на [[професор]]a по [[етика]] от [[Лайпцигски университет|Лайпцигския университет]] Фридрих Лайбниц и неговата жена Катерина Шмюк.
 Баща му умира, когато Готфрид е бил на 8 години. В наследство му оставя голямата си лична библиотека. Свободният достъп до книгите и вроденият талант, позволили на младия Лайбниц, само на 12 години, самотоятелно да изучи [[латински език|латински]] и да започне изучаването на [[гръцки език]].
-[[Image: marka.JPG|thumb|right|alt=marka.| Марка посветена на Лайбниц.]]
+[[Image: marka.JPG|thumb|right|alt=marka.|Марка посветена на Лайбниц]]
 На 15 години Готфрид сам постъпва в Лайпцигския университет, където по рано е работил баща му. Докато е студент се запознава с работите на [[Кеплер]], [[Галилей]] и други учени. След 2 години се мести в [[Йенския университет]], където изучава [[математика]]. После пак се връща в Лайбциг за да учи право, но не успява да получи докторска степен. Разсторен от отказа, Готфрид се отправя към [[Нюрнбергски университет|Нюрнбергския университет]], където успешно защитава [[дисертация]] за исканата докторска степен. Яснотата на изложението и ораторският талант на Лайбниц, при защитата на дисертацията, предизвикват всeобщо възхищение.
@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 Завършвайки обучението си, се устройва на работа, като съветник на курфюста [[Майнц]], по юридически и търговски дела. Работата изсиквала постоянни пътувания по цяла Европа. По време на тези пътешествия се запознава с [[Гюйгенс]], който се съгласява да го обучава по математика. Службата не продължава дълго. В началото на 1672 година, с важна дипломатическа мисия, Лайбниц напуска Майнц, а след около година курфюстът умира.
 По това време Готфрид Лайбниц създава "[[Степенчат изчислител]]", механизм, способен да оперира с четирите основни аритметични операции и да изважда квадратен корен, при това с 12-разредни числа. За съжаление, изчислителят имал много недостатъци и се нуждаел от постоянен ремонт.
 През 1673 г. Лайбниц е в Лондон, където на заседание на [[Кралското общество]], демонстрира [[арифмометъра]] си (степенчатия изчислител) и го избират за член на Обществото. От [[Олденбург]], президентът на Обществото, получава изложените нютоновски открития: анализ на [[безкрайно малките числа]] и [[теорията на безкрайните редове]]. Веднага оценява моща на метода и започава да го развива. Така той въвежда първия ред за числото π:
 [[image:leibniz.png]]
 През 1675 г. Лайбниц завършва варианта на [[матемаческия си анализ]], като внимателно обмисля неговата символика и терминология. Почти всички негови нововъведения се използват в науката, като само терминът „интеграл” е въведен от [[Якоб Бернули]], а Лайбниц го е нарекъл просто сума.
@@ Ред 46: / Ред 45: @@
 ==Философия==
 Лайбниц е един от най-важните представители на новоевропейската [[метафизика]], в центара на която стои въпроса за това, какво е [[субстанция]]. Лайбниц развива система, която получава наименованиео [[субстанционален плурализъм]] или [[монадология]]. Според Лайбниц, основание за съществуващите явления и [[феномен]]и, служат простите [[субстанция|субстанции]] или монади. Всичките монади са прости и не съдържат части. Те са безкрайно много и всички се отличават една от друга. Това обяснява безкрайното разнообразие от феномени в света.
@@ Ред 66: / Ред 63: @@
 ==Научна дейност==
 Най-важните научни постижения на Лайбниц:
@@ Ред 88: / Ред 83: @@
 ==Изобретения==
 [[Image: stepenchat_izchislitel.jpg|thumb|left|alt=stepenchat izchislitel.| Изобретеният от Лайбниц степенчат изчислител.]]

@@ Ред 109: / Ред 109: @@
 *[[Комбинаторика]]
-*[[СЪдебно решение]]
+*[[Съдебно решение]]
 *[[Функция]]

@@ Ред 109: / Ред 109: @@
 *[[Комбинаторика]]
-*[[Съдия]]
+*[[СЪдебно решение]]
 *[[Функция]]

@@ Ред 74: / Ред 74: @@
 * Създава [[комбинаторика]]та като наука; само той, в цялата история на математката, работи еднакво свободно, както с непрекъснатите, така и с дискретните.
 * Обосновава необходимостта от редовно измерване на [[температурата на тялото]] на болните.
-* Много преди [[Зигмонд Фроид]], доказва съществуването на [[подсъзнание]]то при човека.
+* Много преди [[Зигмунд Фроид]], доказва съществуването на [[подсъзнание]]то при човека.
 г. Лайбниц публикува първата в света обширна разработка на [[диференциално изчисляване]]: „Новия метод на максимумите и минимумите”, при което в първата част името на [[Нютон]] не се споменава, а във втората заслугите на Нютон са описани не ясно. Тогава Нютон не обръща внимание. Неговите разработки по анализа започнали да се издават чак 1704 г. В тази кратка разработка на Лайбниц, се излагат основите на диференциалното изчисление. Използвайки геометричното тълкуване на отношението dy/dx, той накратко обеснява признаците на нарастване и намаляване, [[максимум]] и [[минимум]],[[изпъкналост]] и [[вдлъбнатост ]](следователно и достатачното условие за екстрмум в простия случаи), а така също и [[инфлексна точка]]. Без някакви пояснения, се въвежда и понятието „разлика на разликите” ([[кратни диференциали]]), обозначавано с ddv. Лайбниц пише: „Това което човек, разбиращ от тези изчисления, може да получи в три реда, другите учени мъже са били принудени да търсят по сложни обходни пътища.”

← По-стара версия		Версия от 20:02, 17 май 2012
Ред 1:		Ред 1:
	[[Image: laibnic.jpg\|thumb\|right\|alt= laibnic.\| Готфрид Вилхелм фон Лайбниц.]]		[[Image: laibnic.jpg\|thumb\|right\|alt= laibnic.\| Готфрид Вилхелм фон Лайбниц.]]
−
−

	'''Готфрид Вилхелм фон Лайбниц''' (нем. Gottfried Wilhelm von Leibniz; 21 юни (1 юли 1646, [[Лайпциг]], [[Германия]] – 14 ноември 1716 , [[Хановер]], Германия) е '''немски [[философ]], [[математик]], [[юрист]] и [[дипломат]]'''.		'''Готфрид Вилхелм фон Лайбниц''' (нем. Gottfried Wilhelm von Leibniz; 21 юни (1 юли 1646, [[Лайпциг]], [[Германия]] – 14 ноември 1716 , [[Хановер]], Германия) е '''немски [[философ]], [[математик]], [[юрист]] и [[дипломат]]'''.

@@ Ред 29: / Ред 29: @@
-През 1675 г. Лайбниц завършва варианта на [[матемаческия си анализ]], като внимателно обмисля неговата символика и терминология. Почти всички негови нововъведения се използват в науката, като само терминът „интеграл” е въведен от [[Якоб Бернулий]], а Лайбниц го е нарекъл просто сума.
+През 1675 г. Лайбниц завършва варианта на [[матемаческия си анализ]], като внимателно обмисля неговата символика и терминология. Почти всички негови нововъведения се използват в науката, като само терминът „интеграл” е въведен от [[Якоб Бернули]], а Лайбниц го е нарекъл просто сума.
 Лайбниц продължава математическите си изследвания и открива „основната теорема на анализа”. Разменя си няколко любезни писма с [[Нютон]], в които моли да му разясни някои неясни неща относно теорията на редовете. Вече през 1676 г., в писмата си Лайбниц излага основите на математическия си анализ. Обема на неговите преписки е колосален.
@@ Ред 83: / Ред 83: @@
 г. Лайбниц разглежда въпроса за решаването на [[линейнa системa|линейни системи]]; така се въвежда понятието [[определител]]. Но това откритие тогава не е придизвикало интерес и линейната алгебра възниква едва след половин век.
 г. Лайбниц въвежда показателна [[функция]] в най-общ вид: uv.
-г. заедно с [[Бернулий]], е открил начин на разлагане на [[рационална дроб|рационалните дроби]] на сума от прости. Това решава много въпроси за интегралите на рационалните функции.
+г. заедно с [[Бернули
 Подхода на Лайбниц към математическия анализ е имал някой особености. Лайбниц е мислил за външния анализ не кинематически, като [[Нютон]], а алгебрически.  В първите си работи, той е разбирал безкрайно малките обекти, като актуални обекти, сравними между себе си, само ако са от един [[порядък]]. Възможно е да се е надявал да намери връзката им със своята концепция за монадите. Накрая на живота си той се изказал в полза на безкрайнo малки величини , т.е. [[променлива величина|променливите величини]], но не е пояснил какво е имал в предвид. В общо философски план той разглеждал безкраино малките величини, като основа на [[непрекъснатост]]та в природата.
 Лайбниц е описал [[двуична система|двуичната система]] на изчисления с цифри 0 и 1, на която е оснавана съвременната [[компютърна техника]].

@@ Ред 133: / Ред 133: @@
 * [http://www.i-text.narod.ru/lib-f.html/ Произведения на Лайбниц (на руски)]
 * [http://www.litclub.com/library/fil/leibniz/der_briefwechsel.html Кореспонденцията между Лайбниц и Кларк]
-* [http://www.fmi.uni-sofia.bg/Members/babev/dis-456/zapiski/lekcii-ot-tu/MA11sec88.pdf/view теорема на Лайбниц-Нютон]
+* [http://www.fmi.uni-sofia.bg/Members/babev/dis-456/zapiski/lekcii-ot-tu/MA11sec88.pdf/view Теорема на Лайбниц-Нютон]
 [[category: Управленски решения и риск]]

← По-стара версия		Версия от 13:32, 25 март 2012
Ред 108:		Ред 108:

	==Вижте още==		==Вижте още==
		+
		+	*[[Комбинаторика]]
		+	*[[Съдия]]
		+	*[[Адвокат]]
		+	*[[Интеграл]]
		+	*[[Категория]]
		+	*[[Иск]]
		+	*[[Дело]]
		+	*[[Съдебна заповед]]
		+	*[[Логаритъм]]
		+	*[[Функция]]

	==Източници==		==Източници==

@@ Ред 92: / Ред 92: @@
 [[Image: stepenchat_izchislitel.jpg|thumb|left|alt=stepenchat izchislitel.| Изобретеният от Лайбниц степенчат изчислител.]]
+[[Image:lm.jpg|thumb|right|alt=lm.|Машината на Лайбниц]]
 През 1673 г. след запознававането си с [[Християн Хюйгенс]],  Лайбниц е създал [[механична сметачна машина]], изпълняваща [[аритметическо действие|аритметически действия]].Машината е била демонстрирана във френската академия на науките и Лондонското кралско общество.
@@ Ред 100: / Ред 99: @@
 Други негови изобретения могат да се отбележат: устройство за използване енергията на вятъра при отвеждане на водите от шахти и чертежи на подводната лодка.
 ==Oсновни произведения==

← По-стара версия		Версия от 13:28, 25 март 2012
Ред 100:		Ред 100:

	Други негови изобретения могат да се отбележат: устройство за използване енергията на вятъра при отвеждане на водите от шахти и чертежи на подводната лодка.		Други негови изобретения могат да се отбележат: устройство за използване енергията на вятъра при отвеждане на водите от шахти и чертежи на подводната лодка.
		+
		+	[[Image:lm.jpg\|thumb\|right\|alt=lm.\|Машината на Лайбниц]]

	==Oсновни произведения==		==Oсновни произведения==