Генетичен код - Редакционна история

Detelina Staneva в 15:48, 14 юли 2012

2012-07-14T15:48:43Z

Detelina Staneva: /* Външи препратки */

2012-07-14T15:47:45Z

Външи препратки

Detelina Staneva: /* Външи препратки */

2012-07-14T15:44:53Z

Външи препратки

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2012-07-14T15:43:20Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2012-07-14T15:42:58Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Източници */

2012-07-14T14:38:02Z

Източници

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2012-07-14T14:32:16Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Проучвания */

2012-07-14T14:31:14Z

Проучвания

Detelina Staneva: /* Проучвания */

2012-07-14T14:25:56Z

Проучвания

Detelina Staneva в 14:25, 14 юли 2012

2012-07-14T14:25:13Z

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-'''Закономерностите, които съпоставят аминокиселини на нуклеотидите от мРНК''', представляват т. нар. '''генетичен код'''.
+[[file:images.jpg|right|thumb|Спирала на ДНК]]'''Закономерностите, които съпоставят аминокиселини на нуклеотидите от мРНК''', представляват т. нар. '''генетичен код'''.
 ==Същност==
 Преди да се разгледа механизмът на [[транслация]]та, уместно е да се обсъди крайният й резултат. [[Информация]]та за даден белтък по същество се запазва по пътя от [[ДНК]] до белтъка, само се преобразува от нуклеотиден в [[аминокиселинен запис]]. Всеки начин да се прехвърля информация от една в друга система от знаци се нарича код.

← По-стара версия		Версия от 15:47, 14 юли 2012
Ред 38:		Ред 38:

	==Външи препратки==		==Външи препратки==
		+	*[http://sanovnik.bg/n4-3375-%D0%92_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%82%D0%B5%D1%87%D0%B5_49_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0_%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B2 В българите тече 49 процента тракийска кръв]
		+	*[http://sanovnik.bg/n4-11751-%D0%A1%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B5_%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB_%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BD%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B8 Събираме генетичен материал дори от непознати]
		+	*[http://sanovnik.bg/n4-3688-%D0%9D%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%BB%D0%B8_%D0%B5_%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D1%8A%D1%82_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0? Наследствен ли е алкохолизмът при децата?]
		+	*[http://sanovnik.bg/n4-17735-%D0%9F%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8_%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%BD%D0%BE_%D1%81%D0%B0_%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8 Престъпните наклонности вероятно са вродени]
	[[category:Кибернетика]]		[[category:Кибернетика]]

← По-стара версия		Версия от 15:44, 14 юли 2012
Ред 38:		Ред 38:

	==Външи препратки==		==Външи препратки==
−	[[category:]]	+	[[category:Кибернетика]]

@@ Ред 27: / Ред 27: @@
 *[[Хомеостаза]]
 *[[Изкуствен интелект]]
-*[[]]
+*[[Код]]
-*[[]]
+*[[Линеен код]]
-*[[]]
+*[[Изходен код]]
 ==Източници==

@@ Ред 25: / Ред 25: @@
 *[[Кибернетика]]
 *[[Еволюция]]
-*[[Хомоестаза]]
+*[[Хомеостаза]]
 *[[Изкуствен интелект]]
 *[[]]

@@ Ред 32: / Ред 32: @@
 ==Източници==
 ==Външи препратки==
 [[category:]]

← По-стара версия		Версия от 14:31, 14 юли 2012
Ред 21:		Ред 21:

	Други свойства, които не личат от таблицата, са, че кодът е неприпокриващ се и без разделителни знаци (запетаи). Поради липсата на разделителни знаци точката, откъдето започва разчитането, има голямо значение. Всяко групиране на нуклеотидите в кодони се нарича рамка на четене. Тъй като кодът е триплетен, за всяка мРНК са възможни 3 рамки на четене. За ДНК те са 6, защото трябва да се вземат предвид и двете вериги.		Други свойства, които не личат от таблицата, са, че кодът е неприпокриващ се и без разделителни знаци (запетаи). Поради липсата на разделителни знаци точката, откъдето започва разчитането, има голямо значение. Всяко групиране на нуклеотидите в кодони се нарича рамка на четене. Тъй като кодът е триплетен, за всяка мРНК са възможни 3 рамки на четене. За ДНК те са 6, защото трябва да се вземат предвид и двете вериги.
		+	==Вижте още==
		+	*[[Бионика]]
		+	*[[Кибернетика]]
		+	*[[Еволюция]]
		+	*[[Хомеостаза]]
		+	*[[Изкуствен интелект]]
		+	*[[]]
		+	*[[]]
		+	*[[]]
		+	==Източници==
		+	==Външи препратки==
		+	[[category:]]

@@ Ред 14: / Ред 14: @@
 Резултатът от тези проучвания е таблицата, която показва кой кодон на коя аминокиселина съответства.
-[[file:Code.jpg|right]]
+[[file:Code.jpg|left]]
 Вижда се, че кодът е изроден. От 64-те кодона 61 кодират аминокиселини. Останалите три, а именно УАА, УАГ и УГА, служат като сигнали за край на транслацията. Наричат се завършващи, терминални, безсмислени или стоп-кодони. За повечето аминокиселини има 2 или 4 кодона. Те се различават по третия си нуклеотид. Някои аминокиселини разполагат с по цели 6 [[кодон]]а. Две аминокиселини, [[метионин]] и [[триптофан]], се кодират само от по 1 кодон. Метиониновият кодон АУГ, когато е разположен подходящо в предния край на мРНК, служи и като сигнал за започване на синтезата. Генетичният код притежава целесъобразност: за тези аминокиселини, които по-често се срещат в белтъците, има повече кодони. А може да е било и обратното: примитивната клетка, след като се е снабдила с този генетичен код, да е възприела и нагоден към него белтъчен състав. Появата на транслацията е безспорно най-неясният момент от произхода на живота.
 По-рано се е смятало, че описаният код е абсолютно универсален, т.е. има посочения вид за всички [[геном]]и. Впоследствие се е наложило в това твърдение да се добави думата почти. Има някои геноми-изключения, в които отделни кодони имат друго значение. Например при най-малките и прости микроорганизми микоплазмите, УГА не е завършващ кодон, а кодира триптофан. Понеже даденият в горната таблица код е почти, но не изцяло универсален, днес той се означава като стандартен.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-Преди да се разгледа механизмът на транслацията, уместно е да се обсъди крайният й резултат. Информацията за даден белтък по същество се запазва по пътя от ДНК до белтъка, само се преобразува от нуклеотиден в аминокиселинен запис. Всеки начин да се прехвърля информация от една в друга система от знаци се нарича код. Закономерностите, които съпоставят аминокиселини на нуклеотидите от мРНК, представляват т. нар. генетичен код. Терминът транслация е създаден по аналогия с превеждането от един език на друг; ако продължим сравнението, то генетичният код е нуклеиново-белтъчният речник.
+'''Закономерностите, които съпоставят аминокиселини на нуклеотидите от мРНК''', представляват т. нар. '''генетичен код'''.
+==Същност==
-Най-простият тип код е синглетният, който на един знак съпоставя също един знак. Генетичният код обаче не би могъл да бъде синглетен. В мРНК има 4 вида нуклеотиди. При синглетен код те биха съответствали на 4 аминокиселини, а в белтъчната синтеза участват 20 различни аминокиселини. Следващата възможност е дублетен код: на 2 нуклеотида да се съпоставя 1 аминокиселина. Съчетанията от 2 нуклеотида са 4 на квадрат = 16 не достигат за малко. При триплетен код 3 нуклеотида биха кодирали 1 аминокиселина. Възможните съчетания от 3 нуклеотида, наречени триплети, са 4 на куб = 64. Това е повече от достатъчно за кодиране на 20 аминокиселини. Принципно нищо не пречи една аминокиселина да се кодира от 4 или 5 нуклеотида, но това изглежда излишно усложняване и разточителство. Така още преди да е направен първият опит за установяване на генетичния код, е станало ясно, че кодът трябва да е триплетен. Триплетите в мРНК са били наречени кодони. На този етап са възникнали други въпроси: дали от възможните 64 кодона се използват само 20 или кодът е изроден, т.е. някои аминокиселини се кодират от 2 или повече триплета; дали има нуклеотиди, които участват едновременно в 2 съседни кодона (кодът се припокрива);дали, обратно, има разделителни знаци (нуклеотиди, които разделят съседни кодони, без да участват в нито един от тях); има ли специални кодони или други съчетания за начало и край; и, разбира се, кой кодон на коя аминокиселина отговаря и дали в това отношение има разлики при различните организми.
+Преди да се разгледа механизмът на [[транслация]]та, уместно е да се обсъди крайният й резултат. [[Информация]]та за даден белтък по същество се запазва по пътя от [[ДНК]] до белтъка, само се преобразува от нуклеотиден в [[аминокиселинен запис]]. Всеки начин да се прехвърля информация от една в друга система от знаци се нарича код.
+Терминът транслация е създаден по [[аналог]]ия с превеждането от един език на друг; ако продължим сравнението, то генетичният код е нуклеиново-белтъчният речник.
-Натрупването на познания за РНК, белтъците и белтъкосинтезиращия апарат е позволило да се отговори на тези въпроси. Първо изкуствено (без участието на ДНК-матрица) са били синтезирани къси вериги РНК с известна последователност. Те са били прибавяни вместо мРНК в система за транслация in vitro. Полученият полипептид е бил подлаган на секвениране (определяне на първичната структура) и сравняван с изкуствената РНК.
+==Видове генетични кодове==
 Резултатът от тези проучвания е таблицата, която показва кой кодон на коя аминокиселина съответства.
+[[file:Code.jpg|right]]
-Вижда се, че кодът е изроден. От 64-те кодона 61 кодират аминокиселини. Останалите три, а именно УАА, УАГ и УГА, служат като сигнали за край на транслацията. Наричат се завършващи, терминални, безсмислени или стоп-кодони. За повечето аминокиселини има 2 или 4 кодона. Те се различават по третия си нуклеотид. Някои аминокиселини разполагат с по цели 6 кодона. Две аминокиселини, метионин и триптофан, се кодират само от по 1 кодон. Метиониновият кодон АУГ, когато е разположен подходящо в предния край на мРНК, служи и като сигнал за започване на синтезата. Генетичният код притежава целесъобразност: за тези аминокиселини, които по-често се срещат в белтъците, има повече кодони. А може да е било и обратното: примитивната клетка, след като се е снабдила с този генетичен код, да е възприела и нагоден към него белтъчен състав. Появата на транслацията е безспорно най-неясният момент от произхода на живота.
+Вижда се, че кодът е изроден. От 64-те кодона 61 кодират аминокиселини. Останалите три, а именно УАА, УАГ и УГА, служат като сигнали за край на транслацията. Наричат се завършващи, терминални, безсмислени или стоп-кодони. За повечето аминокиселини има 2 или 4 кодона. Те се различават по третия си нуклеотид. Някои аминокиселини разполагат с по цели 6 [[кодон]]а. Две аминокиселини, [[метионин]] и [[триптофан]], се кодират само от по 1 кодон. Метиониновият кодон АУГ, когато е разположен подходящо в предния край на мРНК, служи и като сигнал за започване на синтезата. Генетичният код притежава целесъобразност: за тези аминокиселини, които по-често се срещат в белтъците, има повече кодони. А може да е било и обратното: примитивната клетка, след като се е снабдила с този генетичен код, да е възприела и нагоден към него белтъчен състав. Появата на транслацията е безспорно най-неясният момент от произхода на живота.
-По-рано се е смятало, че описаният код е абсолютно универсален, т.е. има посочения вид за всички геноми. Впоследствие се е наложило в това твърдение да се добави думата почти. Има някои геноми-изключения, в които отделни кодони имат друго значение. Например при най-малките и прости микроорганизми микоплазмите, УГА не е завършващ кодон, а кодира триптофан. Понеже даденият в горната таблица код е почти, но не изцяло универсален, днес той се означава като стандартен.
+По-рано се е смятало, че описаният код е абсолютно универсален, т.е. има посочения вид за всички [[геном]]и. Впоследствие се е наложило в това твърдение да се добави думата почти. Има някои геноми-изключения, в които отделни кодони имат друго значение. Например при най-малките и прости микроорганизми микоплазмите, УГА не е завършващ кодон, а кодира триптофан. Понеже даденият в горната таблица код е почти, но не изцяло универсален, днес той се означава като стандартен.
 Доколкото можем да съдим, редките отклонения от стандартния код са вторични, т.е. по някаква причина са се появили в еволюцията на генетична система, която първоначално е спазвала стандартния код. Тези отклонения никога не са големи. Дори и най-простият организъм се нуждае от много белтъци и е трудно да се правят "рационализации" на генетичния код в движение, без при това да се увреди първичната структура на някой жизнено важен белтък. Универсалността на стандартния код е принудителна.
 Други свойства, които не личат от таблицата, са, че кодът е неприпокриващ се и без разделителни знаци (запетаи). Поради липсата на разделителни знаци точката, откъдето започва разчитането, има голямо значение. Всяко групиране на нуклеотидите в кодони се нарича рамка на четене. Тъй като кодът е триплетен, за всяка мРНК са възможни 3 рамки на четене. За ДНК те са 6, защото трябва да се вземат предвид и двете вериги.