Включено наблюдение - Редакционна история

Detelina Staneva в 13:45, 4 февруари 2014

2014-02-04T13:45:51Z

Detelina Staneva в 13:45, 4 февруари 2014

2014-02-04T13:45:37Z

Detelina Staneva в 13:45, 4 февруари 2014

2014-02-04T13:45:08Z

Detelina Staneva в 13:43, 4 февруари 2014

2014-02-04T13:43:22Z

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2014-02-04T13:42:35Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Функции */

2014-02-04T13:42:02Z

Функции

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2014-02-04T13:41:31Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Етапи на наблюдението */

2014-02-04T13:40:59Z

Етапи на наблюдението

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2014-02-04T13:40:16Z

Вижте още

Detelina Staneva в 13:39, 4 февруари 2014

2014-02-04T13:39:46Z

@@ Ред 32: / Ред 32: @@
 *Включеното наблюдение - когато е успешно - представя много по-богата информация за социалния живот от повечето други изследователски методи. След като сме разбрали как вървят нещата в дадена група „отвътре", вероятно ще разбираме много по-добре и мотивите за поведението на участниците. Включеното наблюдение е практически единственият метод, в който изследователят изучава група, чиято култура е почти непозната на външния свят и трябва да бъде „научена", преди да станат напълно разбираеми действията в нея. Поради това той е основният изследователски метод в антропологията, която се занимава с документирането и разбирането на не-западните култури.
 *Включеното наблюдение дава на изследователя по-голяма гъвкавост в сравнение с другите методи (като например [[анкета]]та). При него изследователя има възможност да се приспособи към нови или неочаквани условия и да следва идеи, появили се в самият изследователски процес. Включеното наблюдение може би по-често води до неочаквани резултати от повечето други изследователски [[метод]]и, тъй като изследователят може внезапно да открие, че предварителните му представи за въпросната група или общност са били напълно погрешни. Включеното наблюдение има и своите ограничения: могат да бъдат изучавани само сравнително малки групи или общности; и много зависи от умението на изследователя да спечели доверието на изучаваните лица. В противен случай изследването едва ли ще приключи с успех.
 ==Примери==

@@ Ред 32: / Ред 32: @@
 *Включеното наблюдение - когато е успешно - представя много по-богата информация за социалния живот от повечето други изследователски методи. След като сме разбрали как вървят нещата в дадена група „отвътре", вероятно ще разбираме много по-добре и мотивите за поведението на участниците. Включеното наблюдение е практически единственият метод, в който изследователят изучава група, чиято култура е почти непозната на външния свят и трябва да бъде „научена", преди да станат напълно разбираеми действията в нея. Поради това той е основният изследователски метод в антропологията, която се занимава с документирането и разбирането на не-западните култури.
 *Включеното наблюдение дава на изследователя по-голяма гъвкавост в сравнение с другите методи (като например [[анкета]]та). При него изследователя има възможност да се приспособи към нови или неочаквани условия и да следва идеи, появили се в самият изследователски процес. Включеното наблюдение може би по-често води до неочаквани резултати от повечето други изследователски [[метод]]и, тъй като изследователят може внезапно да открие, че предварителните му представи за въпросната група или общност са били напълно погрешни. Включеното наблюдение има и своите ограничения: могат да бъдат изучавани само сравнително малки групи или общности; и много зависи от умението на изследователя да спечели доверието на изучаваните лица. В противен случай изследването едва ли ще приключи с успех.
-[[File:ag.jpg|right|thumb|Ървинг Гофмън]]
 ==Примери==
 ===Ървинг Гофмън===
 Пример за включено наблюдение е известното изследване на [[Ървинг Гофмън]] за поведението в една психиатрична болница. Гофмън прекарва няколко месеца в психиатричната болница, работейки като помощник-инструктор по физическо възпитание. Един-двама души от персонала са знаели, че той е социолог-изследовател, но пациентите не са имали представа за това, поради това Гофмън бил в състояние да общува лесно и неформално с тях и да влиза в контакт даже и с най-тежко болните. По този начин той е успял да си изгради подробна картина за живота на организацията заедно с нагласите и възгледите на хората, живеещи и работещи в нея. Изследователските му материали са били всекидневните описания, които пишел за живота в отделенията, заедно със записките от разговорите и контактите с болните и [[персонал]]а.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Включеното наблюдение''' (наблюдението чрез участие; работа на терен) се изразява в '''престоя на изследователя за известен период от време  в изследваната общност'''. По време на своя престой наблюдателят се стреми да се сближи с хората от общността и да  участва в ежедневните им [[дейност]]и.
-==Същност на метода==
+==Същност==
 От всички видове наблюдения тази негова разновидност се ползва с най-голям авторитет в изследователските среди. Включеното наблюдение може да бъде явно или тайно, но най-често се използва тайното включено наблюдение. Най-общата [[дефиниция]] за включеното наблюдение с тайно участие на изследователя е следната: това е специфичен вид наблюдение, при който изследователят, ставайки за известен период от време част от наблюдаваната група, набира нужната емпирична информация чрез съзерцаване на обичайното, спонтанно [[поведение]] на изследваните лица в тяхната изследвана среда.
@@ Ред 21: / Ред 21: @@
 От 80-те години на 20-ти век антрополозите и други социални учени са поставяли под въпрос степента, до която включеното [[наблюдение]] може да даде истински поглед върху начина на мислене на други хора.
 ==Недостатъци и предимства==

← По-стара версия		Версия от 13:43, 4 февруари 2014
Ред 29:		Ред 29:


−	~~===Роли на изследователя===~~
−	~~Полевата работа е свързана с 3 много различни роли:~~
−	*изцяло участващ,
−	*участващ наблюдател,
−	*изцяло наблюдател.
−	Първата роля включва заблуждение - да станеш част от групата, без да издаваш, че си там, за да осъществяваш изследване. Третата роля представлява това да следваш хората навсякъде и да записваш тяхното поведение.
−
−	[[Джин Шели]] (1992) изучава хора, които страдат от последната фаза на бъбречни болести. Тя прекарва стотици часове в клиника за диализи наблюдавайки, слушайки, говорейки, интервюирайки хората, водейки си бележки за всички аспекти на живота на пациентите. Тя не се преструва, че е медицинска сестра, нито се е подлагала на диализа. За това тя заема средната роля на участващ наблюдател.
−	Обстоятелствата понякога могат да наложат определена роля. Уилям Корнблум е осъществявал полева работа с група цигани във Франция. Когато една нощ лагерът им е бил нападнат от съперничеща група, Корнблум се озовал на фронта. Както той описва ситуацията, жената в къщата не се интересувала особено от разликата между просто наблюдател и участващ [[наблюдател]]. Тя му връчила пръчка в ръцете и го изръчкала през вратата.
−
−	~~===Индивидуално или като екип===~~
−	Включеното наблюдение може да бъде направено индивидуално, по двойки или в екип - зависи от това кое е по подходящо за покриване на местността и темите по дадения проблем. Факторите, които се взимат предвид, за да се определи най-подходящата организация са възраст, пол, физически характеристики, етническа принадлежност, характера и лингвистичните умения на различните изследователи. Целта е да се събира информация по най-малко натрапчив и ефикасен начин.
−
−	~~Метод на включеното наблюдение~~
−
−
−	~~===След наблюдението===~~
−	*Заделя се време колкото се може по-скоро след наблюдението, за да се разширят бележките.
−	*Написване бележките в компютърни файлове.
−
−	~~Първият контакт.~~
−	През периода на първият контакт много от дългогодишните полеви изследователи докладват, че изпитват [[еуфория]] когато влизат в контакт с нова култура. Не е изненадващо, че хора, които са привлечени от [[идея]]та да живеят в нова култура са доволни, когато започнат това.
−	~~Как да сме ефективни наблюдатели~~
−	Информацията от включеното наблюдение се състои в бележките и описанията на изследователите. Събирането на тази информация изисква изследователите да бъдат подготвени, да знаят как да се държат, да бъдат обективни и да правят добри бележки.
−
−	~~===Подготовка===~~
−	Първо, не забравяй за какво е изследването. Едно цялостно разбиране на изследването ще ти помогне да останеш фокусиран по време на цялото наблюдение. Когато имаш добра представа за какво е наблюдението по-лесно може да определиш специфични цели. Може да е от полза да създадеш лист от неща, на които да обръщаш внимание при наблюдението и или да ги записваш в полевият си бележник или да ги държиш в джоба си за бърза справка. Имай предвид, обаче, че трябва да си държиш очите отворени за сценарии, които не си очаквал да си случат, които могат да подскажат за друга насока на изследването.
−	Когато се подготвящ за включено наблюдение е добре да се запознаеш с местата на наблюдение и за дейностите, в които може да вземете участие. Ако е необходимо идете предварително на мястото и направете първоначални наблюдения преди да започнете официалното събиране на информация.
−	Също предвиди определено време за да измислиш как да се представиш и обясниш целите си. Добре е и да установиш какви съкращения ще използвате в бележника си, а и как ще разделите обективните наблюдения от интерпретацията.
−	~~====Под каква форма се събира информация====~~
−	В по-голямата си част информацията, събрана от изследователите се съдържа в детайлните бележки. Въпреки, че е обикновено текстова, тази информация може да съдържа също карти, диаграми и др. А понякога може да има и количества на нещо и да произведе числови данни. Например изследователя може да брои хората, които влизат в определено пространство или се заемат с определена дейност през специфично време. Текстовите бележки са вкарвани в компютърни [[файл]]ове и данни от всякакъв тип се анализират и консултират редовно по време на цялото изследване.
−	~~====Какво да се документира====~~
−	Просто казано, документира се това, което се наблюдава, като то трябва да се отличава от нашите очаквания и нашата интерпретация на това, което наблюдаваме.
−	Важно е да се документира това, което в действителност се е случвало, а не това, което сме очаквали да видим и да не позволяваме нашите очаквания да се отразят на наблюденията. Целта на включеното наблюдение е отчасти, за да се потвърди това, което вече знаем (или мислим, че знаем), но е най-вече, за да се открият неочаквани истини. Това е упражнение за откритие.
−	~~====Как да си водя бележки====~~
−	Бележките на ръка, по-късно преобразувани в компютърни файлове, често са единственият начин за документиране на някои дейности във включеното наблюдение като спонтанни или неформални интервюта, наблюдение, и обикновеното движение около и в областта. Бележките от включеното наблюдение - както тези от интервюта и фокус-групи - се наричат "полеви бележки" и те са написани директно в полевите тетрадки.
−	~~Всеки тефтер се започва с датата, часа, мястото и вида на събираните данни по време на събитието.~~
−	~~Оставя се място на страницата за разширяване на бележките или план за разширяване на тях на отделна страница.~~
−	Водим си бележките стратегически. Обикновено е практика да се правят само кратки бележки по време на събирането на информация. Директни цитати може да бъдат особено трудни да се напишат точно. Вместо да се опитваме да документираме всеки детайл или цитат, написваме ключовите думи и фрази, които ще задействат паметта ни, когато си разширяваме бележките.
−	Използваме съкращения. Тъй като ще си разширяваме и набираме нашите бележки веднага след като сме ги написали, то няма значение, ако сме единственият човек, който може да разбере своята [[система]] за съкращения. Използваме съкращения и [[акроним]]и, за да може бързо да отбележим това, което се случва и се казва.
−	~~====Какъв е продуктът от проведеното наблюдение?====~~
−	Крайният научен продукт, с който завършва наблюдението, е [[аналитичен доклад]], който в зависимост от поставената цел и задачи на изследването представя действителна картина за наблюдавания обект. Колкото по-добре са били дефинирани единиците за наблюдение и колкото по-талантлив е бил самият изследовател, толкова по-дълбок и проникновен е анализът. Ценността на този тип анализи е в това, че се отива зад видимостта на цифрите и се разкриват същността и типичните форми на проявление на изследвания предмет. Най-често в резултат на проведено наблюдение изследователят достига до установяване на причинно-следствените връзки в дадена [[институция]], типологизирането на поведенческите модели, извеждането на факторните влияния върху поведението на обекта на изследване и т.н.

	==Недостатъци и предимства==		==Недостатъци и предимства==

@@ Ред 94: / Ред 94: @@
 ==Вижте още==
 *[[Етапи на включеното наблюдение]]
 *[[Метод на включеното наблюдение]]

@@ Ред 12: / Ред 12: @@
 *Начин на обработване на получените резултати - обикновено в края на наблюдението разполагаме с един или няколко подробни дневника, съдържащи интересуващата ни информация. Оттук нататък започва нейният анализ. Получените резултати трябва да се съотнесат към системата от категории и понятия, установени в програмата на изследването, и да бъдат подложени на релевантна [[интерпретация]].
 ===Цел===
 Основна цел на [[метод]]а е да способства за разбиране в дълбочина на мотивацията и мнението на хората. Наблюдателите също така спомагат за установяване на несъответствията между това, което хората казват по време на дискусиите и [[интервю]]тата и реалните им действия.

← По-стара версия		Версия от 13:40, 4 февруари 2014
Ред 55:		Ред 55:
	Метод на включеното наблюдение		Метод на включеното наблюдение

−
−	~~===Етапи на наблюдението===~~
−	*Определяне на целта за включеното наблюдение в отношение с общата цел на изследването.
−	*Определяне броя на хората, които трябва да бъдат наблюдавани.
−	*Вземане в предвид колко е достъпна тази група от хора и мястото, където може да ги наблюдаваме.
−	*Проучване местата, които може да се използват за наблюдение.
−	*Избиране на местата, времето от деня и датите и определяне колко дълго ще отнеме събирането на информация.
−	*Вземане на решение за това как [[персонал]]ът ще се разпредели, за да покрие всички места по-ефективно.
−	*Помисляне как ще се представим и как ще обясним целите си, ако се наложи.
−	*Планиране как и дали ще си водят бележки по време на наблюдението.
−	*Не забравяме да си вземем бележник и химикалка.

	===След наблюдението===		===След наблюдението===

@@ Ред 116: / Ред 116: @@
 ==Вижте още==
+*[[Метод на включеното наблюдение]]
 *[[Анализ на документи]]
 *[[Анкетно проучване]]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Включеното наблюдение''' (наблюдението чрез участие; работа на терен) се изразява в '''престоя на изследователя за известен период от време  в изследваната общност'''. По време на своя престой наблюдателят се стреми да се сближи с хората от общността и да  участва в ежедневните им [[дейност]]и.
 ==Същност на метода==
@@ Ред 33: / Ред 23: @@
 *Системата от понятия, с която ще бъдат описани резултатите от наблюдението. Това е необходимо както от гледна точка на пълноценното възприемане интерпретацията на получената информация, така и за повторното провеждане на подобно наблюдение.
 *Много важен момент е да се фиксира характерът на категориите и понятията, с които ще се описват и интерпретират получените резултати - социологически или социалнопсихологически. В зависимост от отговора на този въпрос, интерпретацията на наблюдаваните процеси ще бъде коренно различна.
 ===Роли на изследователя===
@@ Ред 47: / Ред 53: @@
 Включеното наблюдение може да бъде направено индивидуално, по двойки или в екип - зависи от това кое е по подходящо за покриване на местността и темите по дадения проблем. Факторите, които се взимат предвид, за да се определи най-подходящата организация са възраст, пол, физически характеристики, етническа принадлежност, характера и лингвистичните умения на различните изследователи. Целта е да се събира информация по най-малко натрапчив и ефикасен начин.
-===Къде, колко, как и какво?===
+Метод на включеното наблюдение
 ===Етапи на наблюдението===