Видове извадки - Редакционна история

Detelina Staneva: /* Неслучайни */

2014-03-29T14:43:41Z

Неслучайни

Detelina Staneva: /* Случайни */

2014-03-29T14:34:36Z

Случайни

Detelina Staneva: /* Неограничени (прости)извадки */

2014-03-29T14:34:24Z

Неограничени (прости)извадки

Detelina Staneva: /* Случайни */

2014-03-29T14:31:25Z

Случайни

Detelina Staneva в 14:24, 29 март 2014

2014-03-29T14:24:44Z

Detelina Staneva в 14:23, 29 март 2014

2014-03-29T14:23:57Z

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2014-02-27T14:03:12Z

Вижте още

Detelina Staneva в 14:03, 27 февруари 2014

2014-02-27T14:03:02Z

Detelina Staneva: Нова страница: ==Типология на извадките== Извадките се делят на два типа: *Случайни - това са извадки, при кои...

2014-02-27T13:56:57Z

Нова страница: ==Типология на извадките== Извадките се делят на два типа: *Случайни - това са извадки, при кои...

Нова страница

==Типология на извадките==

Извадките се делят на два типа:
*Случайни - това са извадки, при които за подбора на единиците изследователят не се намесва по какъвто и да е начин и с каквито и да било външни съображения. Случаен подход означава върху основата на съответната вероятностна процедура на всички единици от целевата съвкупност да бъде даден някакъв ненулев шанс да попаднат в извадката. От своя страна случайните извадки се делят на: прости - върху основата на изчерпателен списък на първичните единици се извършва [[вероятностно излъчване]], което става чрез [[лотариен подбор]] и с таблица на случайни числа; сложни - предполагат наличието на опосредстван достъп до единиците на изучаване ( систематична, клъстерна)

*Неслучайни - това са извадки, при които за подбора на единиците изследователят се намесва в една или друга степен и насока.Те са в състояние да осигуряват представителност на [[резултат]]ите, но в редица случаи се оказват единствено възможни или оправдани.

От своя страна неслучайните извадки се делят на:

#Целеви - изследователите се ръководят от някакви предварителни ограничения ( типологична, квотна);
#Нецелеви - не са наложени никакви предварителни ограничения при подбора на единиците (според отзовалите се).
==Вижте още==

*[[Стохастична апроксимация]]
*[[Стандартно отклонение]]
*[[Статистика]]
*[[Основни модели случайни извадки]]
*[[Основни модели неслучайни извадки]]
*[[Видове грешки при извадкови модели]]
*[[Видове извадки]]
*[[Графика]]
*[[Анализ]]

==Източници==

*Симеон Желев, Маркетингови изследвания, УИ “Стопанство”, София, 2008, с. 259-297 ;
*Boyd, H. and R. Westfall, Marketing Research, Homewood, Il Irwin, 1963, p. 343;
*Kish, L., Survey Sampling, NY, John Wiley & Sons, 1967, p.53 ;
*У. Кокрен, Методьи вьиборочного исследвания, Статистика, М. , 1976, с. 103-104 ;
*Цонев, В., Основи на репрезентативното изучаване, ВИИ, София,1971, с. 5-6
==Външни препратки==

*[http://en.wikipedia.org/wiki/Portal:Statistics Портал за статистиката в Wikipedia]
*[http://www.socr.ucla.edu/ Онлайн ресурс за статистически пресмятания (УКЛА)]
*[http://wiki.stat.ucla.edu/socr/index.php/EBook Статистическа електронна книга (Ebook)]
*[http://stats.oecd.org/Index.aspx Статистика (OECD)]
*[http://www.statsci.org/ Сайт за Статистическа наука (Мелбълнски университет)]
*[http://statprob.com/encyclopedia Статистическа енциклопедия]
*[http://probweb.berkeley.edu/probweb.html Сайт за вероятности (Колеж Кърлтън)]

[[category:Методи за изследване в бизнеса]]

@@ Ред 18: / Ред 18: @@
 ===Целеви===
-Целеви - изследователите се ръководят от някакви предварителни ограничения ( типологична, квотна);
+Целеви - изследователите се ръководят от някакви предварителни ограничения ( типологична, квотна). Целевите извадки попадат в две категории: преценъчни извадки, както и квотни извадки.
 ===Нецелеви===
-Нецелеви - не са наложени никакви предварителни ограничения при подбора на единиците (според отзовалите се).
+Нецелеви - не са наложени никакви предварителни ограничения при подбора на единиците (според отзовалите се). Нецелевите извадки (по удобство, на отзовалите се) са най-малко надеждни от всички извадки що се отнася до обобщимост, но понякога може да бъдат единствената налична алтернатива, когато е необходимо бърза и навременна информация.
 ==Вижте още==

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 ==Случайни==
 Случайни - това са извадки, при които за подбора на единиците изследователят не се намесва по какъвто и да е начин и с каквито и да  било  външни съображения. Случаен подход означава върху основата на съответната вероятностна процедура на всички единици от целевата съвкупност да бъде даден някакъв ненулев шанс да попаднат в извадката. Случайните (вероятностни) извадки могат да бъдат два вида: прости и сложни.
-===Неограничени (прости) извадки===
+===Неограничени (прости) ===
 Всяка единица от съвкупността има равен шанс да попадне в извадката, да стане обект. Дават по-малки отклонения и по-добра обобщимост, но са тромави, скъпи и невинаги може да имаме напълно актуализиран списък на цялата съвкупност и затова някои предпочитат другите)
-===Ограничени (сложни) извадки===
+===Ограничени (сложни) ===
 Те предлагат по-голяма осъществимост, приложимост и понякога са по-ефективна алтернатива на другите. Ефективността се изразява в това, че повече информация може да бъде получена за определена извадка. При тях се налагат някакви ограничения при избора на извадка - по район, брой, пол и прочие…).
 *Систематичната сложна извадка - при нея процедурата  по прилагането на модела включва определянето на извадкова стъпка (отношението N/n,е големината на където N е големината на съвкупността, а n- изискваната големина на извадката) и стартово число'' ''(определя се по случаен принцип). Основните й предимства са опростеността и гъвкавостта.

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 ==Случайни==
 Случайни - това са извадки, при които за подбора на единиците изследователят не се намесва по какъвто и да е начин и с каквито и да  било  външни съображения. Случаен подход означава върху основата на съответната вероятностна процедура на всички единици от целевата съвкупност да бъде даден някакъв ненулев шанс да попаднат в извадката. Случайните (вероятностни) извадки могат да бъдат два вида: прости и сложни.
-==Неограничени (прости)извадки==
+===Неограничени (прости) извадки===
 Всяка единица от съвкупността има равен шанс да попадне в извадката, да стане обект. Дават по-малки отклонения и по-добра обобщимост, но са тромави, скъпи и невинаги може да имаме напълно актуализиран списък на цялата съвкупност и затова някои предпочитат другите)

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 ==Случайни==
-Случайни - това са извадки, при които за подбора на единиците изследователят не се намесва по какъвто и да е начин и с каквито и да  било  външни съображения. Случаен подход означава върху основата на съответната вероятностна процедура на всички единици от целевата съвкупност да бъде даден някакъв ненулев шанс да попаднат в извадката. Случайните (вероятностни) извадки могат да бъдат два вида - неограничени ([[проста случайна извадка|прости случайни извадки]]) - всяка единица от съвкупността има равен шанс да попадне в извадката, да стане обект. Дават по-малки отклонения и по-добра обобщимост, но са тромави, скъпи и невинаги може да имаме напълно актуализиран списък на цялата съвкупност и затова някои предпочитат другите) или ограничени ([[сложна извадка|сложни извадки]] - те предлагат по-голяма осъществимост, приложимост и понякога са по-ефективна алтернатива на другите. Ефективността се изразява в това, че повече информация може да бъде получена за определена извадка. При тях се налагат някакви ограничения при избора на извадка - по район, брой, пол и прочие…).
+Случайни - това са извадки, при които за подбора на единиците изследователят не се намесва по какъвто и да е начин и с каквито и да  било  външни съображения. Случаен подход означава върху основата на съответната вероятностна процедура на всички единици от целевата съвкупност да бъде даден някакъв ненулев шанс да попаднат в извадката. Случайните (вероятностни) извадки могат да бъдат два вида: прости и сложни.
-===Систематични сложни===
+==Неограничени (прости)извадки==
-Систематичната сложна извадка - при нея процедурата  по прилагането на модела включва определянето на извадкова стъпка (отношението N/n,е големината на където N е големината на съвкупността, а n- изискваната големина на извадката) и стартово число'' ''(определя се по случаен принцип). Основните й предимства са опростеността и гъвкавостта.
+Всяка единица от съвкупността има равен шанс да попадне в извадката, да стане обект. Дават по-малки отклонения и по-добра обобщимост, но са тромави, скъпи и невинаги може да имаме напълно актуализиран списък на цялата съвкупност и затова някои предпочитат другите)
-===Стратифицирани сложни===
-Стратифицирана сложна извадка - изследваните съвкупности са силно разнородни и могат да бъдат разглеждани като съставени от няколко или повече съвкупности  (страти). Чрез стратифицирането се повишава статистическата [[ефективност]] и осигурява адекватни данни за анализирането на различните подсъвкупности поотделно. Този метод е по-ефективен, отколкото простата случайна извадка, защото за същата големина на извадката, получаваме повече представителност от всеки важен сегмент от съвкупността и получаваме по-ценна и диференцирана информация по отношение на всяка група.
+===Ограничени (сложни) извадки===
-===Клъстерни===
+Те предлагат по-голяма осъществимост, приложимост и понякога са по-ефективна алтернатива на другите. Ефективността се изразява в това, че повече информация може да бъде получена за определена извадка. При тях се налагат някакви ограничения при избора на извадка - по район, брой, пол и прочие…).
-Клъстерна (гнездова) извадка''' '''- предмет на [[подбор]] на първа стъпка са съставните единици на съвкупността, които представляват групировки от първични единици.
+*Систематичната сложна извадка - при нея процедурата  по прилагането на модела включва определянето на извадкова стъпка (отношението N/n,е големината на където N е големината на съвкупността, а n- изискваната големина на извадката) и стартово число'' ''(определя се по случаен принцип). Основните й предимства са опростеността и гъвкавостта.
 ==Неслучайни==

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 ==Случайни==
 Случайни - това са извадки, при които за подбора на единиците изследователят не се намесва по какъвто и да е начин и с каквито и да  било  външни съображения. Случаен подход означава върху основата на съответната вероятностна процедура на всички единици от целевата съвкупност да бъде даден някакъв ненулев шанс да попаднат в извадката. Случайните (вероятностни) извадки могат да бъдат два вида - неограничени ([[проста случайна извадка|прости случайни извадки]]) - всяка единица от съвкупността има равен шанс да попадне в извадката, да стане обект. Дават по-малки отклонения и по-добра обобщимост, но са тромави, скъпи и невинаги може да имаме напълно актуализиран списък на цялата съвкупност и затова някои предпочитат другите) или ограничени ([[сложна извадка|сложни извадки]] - те предлагат по-голяма осъществимост, приложимост и понякога са по-ефективна алтернатива на другите. Ефективността се изразява в това, че повече информация може да бъде получена за определена извадка. При тях се налагат някакви ограничения при избора на извадка - по район, брой, пол и прочие…).
-===Систематична сложна===
+===Систематични сложни===
 Систематичната сложна извадка - при нея процедурата  по прилагането на модела включва определянето на извадкова стъпка (отношението N/n,е големината на където N е големината на съвкупността, а n- изискваната големина на извадката) и стартово число'' ''(определя се по случаен принцип). Основните й предимства са опростеността и гъвкавостта.
-===Стратифицирана сложна===
+===Стратифицирани сложни===
 Стратифицирана сложна извадка - изследваните съвкупности са силно разнородни и могат да бъдат разглеждани като съставени от няколко или повече съвкупности  (страти). Чрез стратифицирането се повишава статистическата [[ефективност]] и осигурява адекватни данни за анализирането на различните подсъвкупности поотделно. Този метод е по-ефективен, отколкото простата случайна извадка, защото за същата големина на извадката, получаваме повече представителност от всеки важен сегмент от съвкупността и получаваме по-ценна и диференцирана информация по отношение на всяка група.
-===Клъстерна===
+===Клъстерни===
 Клъстерна (гнездова) извадка''' '''- предмет на [[подбор]] на първа стъпка са съставните единици на съвкупността, които представляват групировки от първични единици.
@@ Ред 15: / Ред 15: @@
 От своя страна неслучайните извадки се делят на:
-#Целеви - изследователите се ръководят от някакви предварителни ограничения ( типологична, квотна);
+===Целеви===
-#Нецелеви - не са наложени никакви предварителни ограничения при подбора на единиците (според отзовалите се).
+Целеви - изследователите се ръководят от някакви предварителни ограничения ( типологична, квотна);
 ==Вижте още==

@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 *[[Основни модели неслучайни извадки]]
 *[[Видове грешки при извадкови модели]]
 *[[Графика]]
 *[[Анализ]]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-==Типология на извадките==
+'''Извадките се делят на случайни и неслучайни.'''
-Извадките се делят на два типа:
+==Случайни==
-*Случайни - това са извадки, при които за подбора на единиците изследователят не се намесва по какъвто и да е начин и с каквито и да  било  външни съображения. Случаен подход означава върху основата на съответната вероятностна процедура на всички единици от целевата съвкупност да бъде даден някакъв ненулев шанс да попаднат в извадката. От своя страна случайните извадки се делят на: прости - върху основата на изчерпателен списък на първичните единици се извършва [[вероятностно излъчване]], което става чрез [[лотариен подбор]] и с таблица на случайни числа; сложни - предполагат наличието на опосредстван достъп до единиците на изучаване ( систематична, клъстерна)
+Случайни - това са извадки, при които за подбора на единиците изследователят не се намесва по какъвто и да е начин и с каквито и да  било  външни съображения. Случаен подход означава върху основата на съответната вероятностна процедура на всички единици от целевата съвкупност да бъде даден някакъв ненулев шанс да попаднат в извадката. От своя страна случайните извадки се делят на: прости - върху основата на изчерпателен списък на първичните единици се извършва [[вероятностно излъчване]], което става чрез [[лотариен подбор]] и с таблица на случайни числа; сложни - предполагат наличието на опосредстван достъп до единиците на изучаване ( систематична, клъстерна)
-*Неслучайни - това са извадки, при които за подбора на единиците изследователят се намесва в една или друга степен и насока.Те са в състояние да осигуряват представителност на [[резултат]]ите, но в редица случаи се оказват единствено възможни или оправдани.
+==Неслучайни==
 От своя страна неслучайните извадки се делят на: