Видове държавни ценни книжа - Редакционна история

Detelina Staneva: /* Според начина на формиране на дохода */

2014-02-04T12:34:10Z

Според начина на формиране на дохода

Detelina Staneva: /* Според начина на формиране на дохода */

2014-02-04T12:20:47Z

Според начина на формиране на дохода

Detelina Staneva: /* Според срочността на емисиите */

2014-02-04T11:31:25Z

Според срочността на емисиите

Detelina Staneva: /* Според начина на формиране на дохода */

2014-02-04T11:15:45Z

Според начина на формиране на дохода

Detelina Staneva: /* Според начина на емитиране */

2014-02-04T11:14:59Z

Според начина на емитиране

Detelina Staneva в 11:14, 4 февруари 2014

2014-02-04T11:14:13Z

Detelina Staneva: Нова страница: '''Към ценните книжа, емитирани от правителството, принадлежат спестовните облигации, съкрови...

2013-08-01T07:33:31Z

Нова страница: '''Към ценните книжа, емитирани от правителството, принадлежат спестовните облигации, съкрови...

Нова страница

'''Към ценните книжа, емитирани от правителството, принадлежат спестовните облигации, съкровищните бонове, съкровищните полици и съкровищните облигации (вътрешен и външен дълг).'''

==Според срочността на емисиите ==

В страните с развита пазарна икономика се емитират три основни вида ДЦК краткосрочни (treasury bills), средносрочни (treasury notes) и дългосрочни (treasury bonds). Разликата между тях е в срока, за който са издадени, и начина на определяне на дохода.

*Краткосрочни - до 1 г. ценни книжа с [[матуритет]] най-много до 1 година или съкровищни бонове. По правило те се продават с отстъпка от [[номинал]]а, като точните дати за провеждането на аукционите на краткосрочните ДЦК се съобщават ежемесечно по предварително разработена схема (календар на емисиите).
*Средносрочни - от 1 до 5 г.Наричат се още съкровищните [[полицa|полици]].Те се причисляват към групата на лихвоносните държавни ценни книжа. Те се водят по безналичен начин по сметките на [[търговска банка|ТБ]] и други финансови институции и в наличен вид (на приносител). Удобни за продажба на държавни, частни фирми и домакинства. Имат матуритет над 1 година и до 10 години включително. За разлика от съкровищните бонове те изплащат полугодишна [[лихва]] на [[приносител]]я си. Според лихвения процент те биват:

- Съкровищни полици с фиксиран лихвен процент (При съкровищните полици с фиксиран лихвен процент лихвите се плащат на полугодие.)

- Съкровищни полици с плаващ лихвен процент

*Дългосрочни - над 5 г. Наричат се още [[съкровищнa облигациия|съкровищни облигациии]] са почти са идентични със средносрочните ДЦК с тази разлика, че са с матуритет над 10 години. Доходът по тях също се изразява във вид на фиксиран или плаващ лихвен процент, който се изплаща на полугодие. Продажбата им се осъществява чрез конвенционален [[ценови аукцион]]. По своя характер те представляват дългосрочни вземания на правителството в лицето на Министерство на финансите и се емитират на три месеца по предварително определена схема.

==Според начина на емитиране ==

* [[Налични ДЦК]]- тe притежават всички особености на ценна книга. По своята същност те са документ за материализирани права, издаден от държавата. Издават се във физически вид с отпечатване на съответните реквизити. Този вид държавни ценни книжа, обаче са по-слабо защитени от фалшифициране и са свързани с големи разходи за отпечатване, които се поемат от държавата.
* [[Безналични ДЦК]]- характеризират се с ниски разходи при емитирането, по-голямо удобство при съхранение и по-висока сигурност срещу [[фалшификация|фалшифициране]]. Това са ценни книги, които се притежават от определен брой крупни [[инвеститор]]и и е по-добре да се водят безналично по [[регистър|регистри]], определени за тази цел в БНБ чрез т.нар. Book-entry system. По този начин се намалява рискът от забавяне на плащанията, което увеличава доверието у инвеститорите. Освен това се намалява [[риск]]ът от фалшифициране и се намаляват разходите по отпечатване на книжата. Съкратените разходи и процедури по безналичните ценни книжа улесняват първичното им разпределение и [[сделкa|сделките]] с тях.

==Според начина на формиране на дохода==

* [[Сконтови ДЦК]] Доходността на сконтовите съкровищни бонове се формира от отстъпката от [[номинал]]а. Носят доход на притежателя си под формата на [[сконто]] (разликата между покупната цена и номинала в деня на падежа). Към тази група ДЦК спадат съкровищните бонове, които се издават с [[матуритет]] една година.

* [[Лихвоносни ДЦК]] Доходността на лихвоносните съкровищни бонове и облигации се формира от начислената лихва. Продават се по номинал или под номинала (с [[премия]]).

* [[Сконтови-лихвоносни ДЦК]] Доходът при тях се получава под формата на лихва и под формата на отстъпка. В условията за провеждане на аукцион за този вид ценни книжа [[Международен Валутен Фонд|МФ]] (в лицето на [[Българска Народна Банка|БНБ]]) посочва, както отстъпката от номинала, така и лихвения процент, който носят.

==Според вида на дохода==

* [[ДЦК с фиксирана доходност]]- Дохода не се променя и е равен на посочената [[доходност]] на емисията.

* [[ДЦК с плаваща доходност]] биват:

- Базирана на ОЛП ([[основен лихвен процент]]) - доходността се променя съобразно измененията на ОЛП

- Базирана на ИПЦ ([[индекса на потребителскa ценa]]) - доходността се формира от стойността на ИПЦ и допълнителна премия .
==Източници==

* Месечен бюлетин, “Държавни заеми и ценни книжа” - 1991-1997 г., изд. МФ и БНБ, гр. София
* Иванка Петкова, “Сделки с ценни книжа”, 1993г.
==Вижте още==
*[[Риск]]
*[[Държавни ценни книжа]]
*[[Ценна книга]]
*[[Къса позиция]]
*[[Репо сделка]]
*[[Вторичен пазар]]
*[[Фондова борса]]
*[[Борсови правила]]
==Източници==
*Месечен бюлетин, “Държавни заеми и ценни книжа” - 1991-1997 г., изд. МФ и БНБ, гр. София
*Иванка Петкова, “Сделки с ценни книжа”, 1993г.
==Външни препратки==

*[http://www.bnb.bg Българска народна банка]
*[http://antipropaganda.comxa.com/debts.html Външен дълг]

[[category:Финансови пазари и инструменти]]

@@ Ред 23: / Ред 23: @@
 * Сконтови ДЦК Доходността на сконтовите съкровищни бонове се формира от отстъпката от [[номинал]]а. Носят доход на притежателя си под формата на [[сконто]] (разликата между покупната цена и номинала в деня на падежа). Към тази група ДЦК спадат съкровищните бонове, които се издават с [[матуритет]] една година.
-* Лихвоносни ДЦК Доходността на лихвоносните съкровищни бонове и облигации се формира от начислената лихва. Продават се по номинал или под номинала (с [[премия]]).
+* Лихвоносни ДЦК Доходността на лихвоносните съкровищни бонове и облигации се формира от начислената лихва. Продават се по номинал или под номинала (с премия).
 * Сконтови-лихвоносни ДЦК Доходът при тях се получава под формата на лихва и под формата на отстъпка. В условията за провеждане на аукцион за този вид ценни книжа [[Международен валутен фонд|МФ]] (в лицето на [[БНБ]]) посочва, както отстъпката от номинала, така и лихвения процент, който носят.

@@ Ред 25: / Ред 25: @@
 * Лихвоносни ДЦК Доходността на лихвоносните съкровищни бонове и облигации се формира от начислената лихва. Продават се по номинал или под номинала (с [[премия]]).
-* Сконтови-лихвоносни ДЦК Доходът при тях се получава под формата на лихва и под формата на отстъпка. В условията за провеждане на аукцион за този вид ценни книжа [[Международен Валутен Фонд|МФ]] (в лицето на [[БНБ]]) посочва, както отстъпката от номинала, така и лихвения процент, който носят.
+* Сконтови-лихвоносни ДЦК Доходът при тях се получава под формата на лихва и под формата на отстъпка. В условията за провеждане на аукцион за този вид ценни книжа [[Международен валутен фонд|МФ]] (в лицето на [[БНБ]]) посочва, както отстъпката от номинала, така и лихвения процент, който носят.
 ==Според вида на дохода==

@@ Ред 8: / Ред 8: @@
 *Средносрочни - от 1 до 5 г.Наричат се още съкровищните [[полицa|полици]].Те се причисляват към групата на лихвоносните държавни ценни книжа. Те се водят по безналичен начин по сметките на [[банка|ТБ]] и други финансови институции и в наличен вид (на приносител). Удобни за продажба на държавни, частни фирми и домакинства. Имат матуритет над 1 година и до 10 години включително. За разлика от съкровищните бонове те изплащат полугодишна [[лихва]] на приносителя си. Според лихвения процент те биват:
-- Съкровищни полици с фиксиран лихвен процент (При съкровищните полици с фиксиран лихвен процент лихвите се плащат на полугодие.)
+::- Съкровищни полици с фиксиран лихвен процент (При съкровищните полици с фиксиран лихвен процент лихвите се плащат на полугодие.)
-- Съкровищни полици с плаващ лихвен процент
+::- Съкровищни полици с плаващ лихвен процент
 *Дългосрочни - над 5 г. Наричат се още [[облигация|съкровищни облигациии]] са почти са идентични със средносрочните ДЦК с тази разлика, че са с матуритет над 10 години. Доходът по тях също се изразява във вид на фиксиран или плаващ лихвен процент, който се изплаща на полугодие. Продажбата им се осъществява чрез конвенционален ценови [[аукцион]]. По своя характер те представляват дългосрочни вземания на правителството в лицето на Министерство на финансите и се емитират на три месеца по предварително определена схема.

@@ Ред 25: / Ред 25: @@
 * Лихвоносни ДЦК Доходността на лихвоносните съкровищни бонове и облигации се формира от начислената лихва. Продават се по номинал или под номинала (с [[премия]]).
-* Сконтови-лихвоносни ДЦК Доходът при тях се получава под формата на лихва и под формата на отстъпка. В условията за провеждане на аукцион за този вид ценни книжа [[Международен Валутен Фонд|МФ]] (в лицето на [[Българска Народна Банка|БНБ]]) посочва, както отстъпката от номинала, така и лихвения процент, който носят.
+* Сконтови-лихвоносни ДЦК Доходът при тях се получава под формата на лихва и под формата на отстъпка. В условията за провеждане на аукцион за този вид ценни книжа [[Международен Валутен Фонд|МФ]] (в лицето на [[БНБ]]) посочва, както отстъпката от номинала, така и лихвения процент, който носят.
 ==Според вида на дохода==

@@ Ред 16: / Ред 16: @@
 ==Според начина на емитиране ==
-* Налични [[[ДЦК]]- тe притежават всички особености на ценна книга. По своята същност те са документ за материализирани права, издаден от държавата. Издават се във физически вид с отпечатване на съответните реквизити. Този вид държавни ценни книжа, обаче са по-слабо защитени от фалшифициране и са свързани с големи разходи за отпечатване, които се поемат от държавата.
+* Налични [[ДЦК]]- тe притежават всички особености на ценна книга. По своята същност те са документ за материализирани права, издаден от държавата. Издават се във физически вид с отпечатване на съответните реквизити. Този вид държавни ценни книжа, обаче са по-слабо защитени от фалшифициране и са свързани с големи разходи за отпечатване, които се поемат от държавата.
 * Безналични ДЦК- характеризират се с ниски разходи при емитирането, по-голямо удобство при съхранение и по-висока сигурност срещу фалшифициране. Това са ценни книги, които се притежават от определен брой крупни [[инвеститор]]и и е по-добре да се водят безналично по [[Търговски регистър|регистри]], определени за тази цел в БНБ чрез т.нар. Book-entry system. По този начин се намалява рискът от забавяне на плащанията, което увеличава доверието у инвеститорите. Освен това се намалява [[риск]]ът от фалшифициране и се намаляват разходите по отпечатване на книжата. Съкратените разходи и процедури по безналичните ценни книжа улесняват първичното им разпределение и сделките с тях.
 ==Според начина на формиране на дохода==

@@ Ред 6: / Ред 6: @@
 *Краткосрочни - до 1 г. ценни книжа с [[матуритет]] най-много до 1 година или съкровищни бонове. По правило те се продават с отстъпка от [[номинал]]а, като точните дати за провеждането на аукционите на краткосрочните ДЦК се съобщават ежемесечно по предварително разработена схема (календар на емисиите).
-*Средносрочни - от 1 до 5 г.Наричат се още съкровищните [[полицa|полици]].Те се причисляват към групата на лихвоносните държавни ценни книжа. Те се водят по безналичен начин по сметките на [[търговска банка|ТБ]] и други финансови институции и в наличен вид (на приносител). Удобни за продажба на държавни, частни фирми и домакинства. Имат матуритет над 1 година и до 10 години включително. За разлика от съкровищните бонове те изплащат полугодишна [[лихва]] на [[приносител]]я си. Според лихвения процент те биват:
+*Средносрочни - от 1 до 5 г.Наричат се още съкровищните [[полицa|полици]].Те се причисляват към групата на лихвоносните държавни ценни книжа. Те се водят по безналичен начин по сметките на [[банка|ТБ]] и други финансови институции и в наличен вид (на приносител). Удобни за продажба на държавни, частни фирми и домакинства. Имат матуритет над 1 година и до 10 години включително. За разлика от съкровищните бонове те изплащат полугодишна [[лихва]] на приносителя си. Според лихвения процент те биват:
 - Съкровищни полици с фиксиран лихвен процент (При съкровищните полици с фиксиран лихвен процент лихвите се плащат на полугодие.)
@@ Ред 12: / Ред 12: @@
 - Съкровищни полици с плаващ лихвен процент
-*Дългосрочни - над 5 г. Наричат се още [[съкровищнa облигациия|съкровищни облигациии]] са почти са идентични със средносрочните ДЦК с тази разлика, че са с матуритет над 10 години. Доходът по тях също се изразява във вид на фиксиран или плаващ лихвен процент, който се изплаща на полугодие. Продажбата им се осъществява чрез конвенционален [[ценови аукцион]]. По своя характер те представляват дългосрочни вземания на правителството в лицето на Министерство на финансите и се емитират на три месеца по предварително определена схема.
+*Дългосрочни - над 5 г. Наричат се още [[облигация|съкровищни облигациии]] са почти са идентични със средносрочните ДЦК с тази разлика, че са с матуритет над 10 години. Доходът по тях също се изразява във вид на фиксиран или плаващ лихвен процент, който се изплаща на полугодие. Продажбата им се осъществява чрез конвенционален ценови [[аукцион]]. По своя характер те представляват дългосрочни вземания на правителството в лицето на Министерство на финансите и се емитират на три месеца по предварително определена схема.
 ==Според начина на емитиране ==
-* [[Налични ДЦК]]- тe притежават всички особености на ценна книга. По своята същност те са документ за материализирани права, издаден от държавата. Издават се във физически вид с отпечатване на съответните реквизити. Този вид държавни ценни книжа, обаче са по-слабо защитени от фалшифициране и са свързани с големи разходи за отпечатване, които се поемат от държавата.
+* Налични [[[ДЦК]]- тe притежават всички особености на ценна книга. По своята същност те са документ за материализирани права, издаден от държавата. Издават се във физически вид с отпечатване на съответните реквизити. Този вид държавни ценни книжа, обаче са по-слабо защитени от фалшифициране и са свързани с големи разходи за отпечатване, които се поемат от държавата.
-* [[Безналични ДЦК]]- характеризират се с ниски разходи при емитирането, по-голямо удобство при съхранение и по-висока сигурност срещу [[фалшификация|фалшифициране]]. Това са ценни книги, които се притежават от определен брой крупни [[инвеститор]]и и е по-добре да се водят безналично по [[регистър|регистри]], определени за тази цел в БНБ чрез т.нар. Book-entry system. По този начин се намалява рискът от забавяне на плащанията, което увеличава доверието у инвеститорите. Освен това се намалява [[риск]]ът от фалшифициране и се намаляват разходите по отпечатване на книжата. Съкратените разходи и процедури по безналичните ценни книжа улесняват първичното им разпределение и [[сделкa|сделките]] с тях.
+* Безналични ДЦК- характеризират се с ниски разходи при емитирането, по-голямо удобство при съхранение и по-висока сигурност срещу фалшифициране. Това са ценни книги, които се притежават от определен брой крупни [[инвеститор]]и и е по-добре да се водят безналично по [[Търговски регистър|регистри]], определени за тази цел в БНБ чрез т.нар. Book-entry system. По този начин се намалява рискът от забавяне на плащанията, което увеличава доверието у инвеститорите. Освен това се намалява [[риск]]ът от фалшифициране и се намаляват разходите по отпечатване на книжата. Съкратените разходи и процедури по безналичните ценни книжа улесняват първичното им разпределение и сделките с тях.
 ==Според начина на формиране на дохода==
-* [[Сконтови ДЦК]] Доходността на сконтовите съкровищни бонове се формира от отстъпката от [[номинал]]а. Носят доход на притежателя си под формата на [[сконто]] (разликата между покупната цена и номинала в деня на падежа). Към тази група ДЦК спадат съкровищните бонове, които се издават с [[матуритет]] една година.
+* Сконтови ДЦК Доходността на сконтовите съкровищни бонове се формира от отстъпката от [[номинал]]а. Носят доход на притежателя си под формата на [[сконто]] (разликата между покупната цена и номинала в деня на падежа). Към тази група ДЦК спадат съкровищните бонове, които се издават с [[матуритет]] една година.
-* [[Лихвоносни ДЦК]] Доходността на лихвоносните съкровищни бонове и облигации се формира от начислената лихва. Продават се по номинал или под номинала (с [[премия]]).
+* Лихвоносни ДЦК Доходността на лихвоносните съкровищни бонове и облигации се формира от начислената лихва. Продават се по номинал или под номинала (с [[премия]]).
-* [[Сконтови-лихвоносни ДЦК]] Доходът при тях се получава под формата на лихва и под формата на отстъпка. В условията за провеждане на аукцион за този вид ценни книжа [[Международен Валутен Фонд|МФ]] (в лицето на [[Българска Народна Банка|БНБ]]) посочва, както отстъпката от номинала, така и лихвения процент, който носят.
+* Сконтови-лихвоносни ДЦК Доходът при тях се получава под формата на лихва и под формата на отстъпка. В условията за провеждане на аукцион за този вид ценни книжа [[Международен Валутен Фонд|МФ]] (в лицето на [[Българска Народна Банка|БНБ]]) посочва, както отстъпката от номинала, така и лихвения процент, който носят.
 ==Според вида на дохода==
-* [[ДЦК с фиксирана доходност]]- Дохода не се променя и е равен на посочената [[доходност]] на емисията.
+* ДЦК с фиксирана доходност- Дохода не се променя и е равен на посочената [[доходност]] на емисията.
-* [[ДЦК с плаваща доходност]] биват:
+* ДЦК с плаваща доходност биват:
-- Базирана на ОЛП ([[основен лихвен процент]]) - доходността се променя съобразно измененията на ОЛП
+::- Базирана на ОЛП ([[основен лихвен процент]]) - доходността се променя съобразно измененията на ОЛП
-- Базирана на ИПЦ ([[индекса на потребителскa ценa]]) - доходността се формира от стойността на ИПЦ и допълнителна премия .
+::- Базирана на ИПЦ (индекса на потребителскa ценa) - доходността се формира от стойността на ИПЦ и допълнителна премия .
 ==Вижте още==
 *[[Риск]]