Борсов арбитраж - Редакционна история

Detelina Staneva в 08:08, 3 януари 2014

2014-01-03T08:08:56Z

Detelina Staneva в 08:07, 3 януари 2014

2014-01-03T08:07:25Z

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2014-01-03T08:01:52Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2014-01-03T08:01:27Z

Вижте още

Detelina Staneva в 07:58, 3 януари 2014

2014-01-03T07:58:06Z

Detelina Staneva: /* Външни препратки */

2014-01-03T07:52:21Z

Външни препратки

Detelina Staneva в 09:31, 16 ноември 2012

2012-11-16T09:31:12Z

Detelina Staneva в 18:49, 13 ноември 2012

2012-11-13T18:49:44Z

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2012-06-22T10:08:07Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Външни препратки */

2012-06-22T10:07:54Z

Външни препратки

← По-стара версия		Версия от 08:08, 3 януари 2014
Ред 16:		Ред 16:

	Като пример за спот-фючърсен арбитраж можем да дадем цените на акция на NYSE и цената на фючърсния контракт за същата ценна книга на CME. Когато тези цени не са равновесни, може де се извлече печалба, като се купува на по-ниската цена, а в същото време се продава на по-високата.		Като пример за спот-фючърсен арбитраж можем да дадем цените на акция на NYSE и цената на фючърсния контракт за същата ценна книга на CME. Когато тези цени не са равновесни, може де се извлече печалба, като се купува на по-ниската цена, а в същото време се продава на по-високата.
−
−	~~===Особености===~~

	Наблюдаването на много пазари и цени не е възможно да се осъществи без компютри и софтуер, които следят цените и изпълняват автоматично поръчките. При условие че ценовите разлики са малки, трябва да се вземат предвид и [[транзакционни разходи\|транзакционните разходи]], които могат да обезсмислят [[операция]]та. Средният [[инвеститор]] трудно може да се конкурира с [[маркет-мейкърите]] при реализирането на безрисковите арбитражи. Последните имат по-голям капитал, бърз достъп до информация, достъп до директни терминали за търговия, повече човешки и технически ресурс, по-ниски транзакционни разходи и т.н.		Наблюдаването на много пазари и цени не е възможно да се осъществи без компютри и софтуер, които следят цените и изпълняват автоматично поръчките. При условие че ценовите разлики са малки, трябва да се вземат предвид и [[транзакционни разходи\|транзакционните разходи]], които могат да обезсмислят [[операция]]та. Средният [[инвеститор]] трудно може да се конкурира с [[маркет-мейкърите]] при реализирането на безрисковите арбитражи. Последните имат по-голям капитал, бърз достъп до информация, достъп до директни терминали за търговия, повече човешки и технически ресурс, по-ниски транзакционни разходи и т.н.

← По-стара версия		Версия от 08:07, 3 януари 2014
Ред 22:		Ред 22:

	Арбитражът допринася цените на различните пазари да се събират в един момент. Валутните курсове, цените на стоките, на ценните книжа имат тенденцията да се доближават до едно ниво на всички пазари и във всяка категория. Скоростта, с която това се осъществява, е измерение за пазарната ефективност.		Арбитражът допринася цените на различните пазари да се събират в един момент. Валутните курсове, цените на стоките, на ценните книжа имат тенденцията да се доближават до едно ниво на всички пазари и във всяка категория. Скоростта, с която това се осъществява, е измерение за пазарната ефективност.
−
−	~~===Безрисков арбитраж===~~
−
−	Горните примери са за тъй нареченият безрисков арбитраж. На практика обаче някакво ниво на [[риск]] съществува. Понякога е невъзможно да се извършат две транзакции точно в един и също момент. Като си имат предвид малките различия в цената, е възможно при осъществяване на едната сделка да последва бърза промяна в цената и съответно възможност да се реализира дори и загуба.
−
−	Има и риск за неизпълнение на задълженията или част от тях от другата страна по сделката, особено и като се имат предвид големите количества, които се търгуват с цел да се реализира печалба от малки ценови разлики.
−
−	~~===Рисков арбитраж===~~
−
−	Пример за втората група т.нар. рисков арбитраж е случай на бъдещо поглъщане от една компания на друга. Първоначално пазарната цена на акцията е под предложената за изкупуване и, закупувайки акции на компанията, ще се реализира печалба от разликата. Тук разбира се е налице рискът поглъщането да се провали, в резултат на което цената да падне.
−
−	Друг пример за рисков арбитраж е този при евентуална [[ликвидация]]. Когато дадена компания се търгува на цена под ликвидационната стойност на акция, може да се извлече печалба от ликвидацията или продажбата и на части.
−
−	~~===Видове===~~
−
−	~~Борсовите Арбитражи биват преки и непреки в зависимост от това дали се извършват на две или повече борси.~~
−
−	~~Валутният Арбитраж бива:~~
−
−	* Конверсионен - когато има просто превръщане на едва валута в друга и диференциален-когато със спекулативна цел се купуват и продават няколко валути, за да се получи печалба от разликите в курсовете.
−	* Диференциален - при него се възстановява същата валута, с която е започнала операцията.
−
−	При лихвените арбитражи се използува разликата между равнищата на лихвите на паричните или капиталовите пазари, за да се получи по-висока лихва по авоарите в чужда валута или да се плаща по-ниска такава по задълженията. Валутните и лихвените арбитражи обикновено са обвързани.
−
−	~~==Борсов арбитражен съд==~~
−
−	Арбитражът в правото е форма на (алтернативно) разрешаване на спор - алтернатива на [[съдопроизводство]]то, което разрешаване се осъществява от трето лице (арбитър), овластено от страните по спора с това право. В исторически план, арбитражът предхожда държавното (съдебно) правосъдие, а де факто към този момент арбитражът е договорна алтернатива на страните в случаите, когато спорът не се отнася задължително до държавната юрисдикция (у нас такива са, например, въпросите и споровете относно недвижими имущества). Понастоящем арбитражът е изключително приложим във външнотърговските отношения и морското право.
−
−	~~===Борсовият арбитраж в България===~~
−
−	Едно от задължителните изисквания към борсата, необходимо още с оглед издаването на разрешение за такава дейност, е създаването на правилник за арбитражен съд като особена юрисдикция към борсата.
−
−	Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗЦКФБИД, членове на борсата са лица, получили разрешение за извършване на [[сделка\|сделки]] с ценни книжа, които са допуснати при условията и по реда на борсовия правилник да извършват сделки на борсата. Отказът да се приеме едно лице за член на борсата може да се оспори пред арбитражен съд.
−
−	Арбитражният съд е компетентен да разглежда две категории спорове: оспорване на отказ за приемане на член и искове срещу членове на борсата във връзка със сключване и изпълнение на борсовите сделки.
−
−	Арбитражният съд разглежда и решава спорове в състав от трима [[арбитор\|арбитори]]. Страните по спора назначават по един арбитер. Назначаваните арбитри съвместно избират председател на арбитражния съд. Изборът на арбитрите се [[консолидира]] с одобрението на комисията по ценните книжа и фондовите борси. Заместниците на председателя на арбитражния съд, изпълняват функциите на председател, ако той е възпрепятстван. Мандатът на председателя и заместниците му поначало е тригодишен, като следва по-скоро да се счита, че общото събрание на фондовите борси може да ги замени по всяко време. Няма обаче ограничения и за преизбирането им.
−
−	Законът явно предпоставя, че арбитражния съд има листа от арбитри. Броят на арбитрите и попълването на листата, както и изискванията към подготовката на арбитрите, които липсват в закона, следва да са в компетентността на съвета на директорите, за да се даде превес на професионализма и опита.
−
−	Арбитражният съд решава споровете възоснова на закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, борсовия правилник и обичаите в борсовата търговия. Арбитражното решение се постановява с мнозинство от страна на арбитрите и е окончателно, следователно подлежи на незабавно изпълнение.

	==Вижте още==		==Вижте още==

@@ Ред 71: / Ред 71: @@
 *[[Риск]]
 *[[Пазарен арбитраж]]
-*[[Арбитражен съд]]
+*[[Борсов арбитражен съд]]
 *[[Видове борсов арбитраж]]

@@ Ред 71: / Ред 71: @@
 *[[Риск]]
 *[[Пазарен арбитраж]]
 ==Източници==

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-[[Касови сделки]] на [[фондова борса|фондовата борса]] са тези, при които [[финансовите активи]] се предават непосредствено след сключването на сделката и заплащането на сумата. Предаването на [[ценни книжа|ценните книжа]] на практика се извършва от 1 до 3 дни от сключването на сделката. Касовите сделки могат да се сключват и със спекулативна цел като се използва '''разликата между "курс купува" и "курс продава" на определен вид ценни книжа на различните [[борса|борси]]''', това е т.нар. "'''борсов арбитраж'''".
+Касовите сделки могат да се сключват и със спекулативна цел като се използва '''разликата между "курс купува" и "курс продава" на определен вид ценни книжа на различните [[борса|борси]]''', това е т.нар. "'''борсов арбитраж'''".
 Арбитраж (борсов) – [[борсова сделка]], която се основава на използуването на разликите в цените, курсовете или лихвите на една и съща борсова стока, ценна книга, [[валута]] или злато на различните [[пазар|пазари]] или борси.
+[[Касови сделки]] на [[фондова борса|фондовата борса]] са тези, при които [[финансовите активи]] се предават непосредствено след сключването на сделката и заплащането на сумата. Предаването на [[ценни книжа|ценните книжа]] на практика се извършва от 1 до 3 дни от сключването на сделката.
 Арбитражът представлява използването на моментни дисбаланси между цената на един и същ актив на два или повече пазара, като печалба се формира на база разликите в цените между тях.
 Арбитражът основно се прилага на финансовите пазари при търгуване на ценни книжа, [[дериватив|деривати]], валути, [[стока|стоки]] и др., като е възможно да се реализира в следните случаи:
@@ Ред 77: / Ред 70: @@
 *[[Ценна книга]]
 *[[Риск]]
 ==Източници==

@@ Ред 86: / Ред 86: @@
 *[http://www.bcci.bg/bulgarian/arbitration/bg/index.html Българска търговско-промишлена палата]
-*[http://www.bse-sofia.bg/index.php?site_lang=bg СофиЙска фондова борса]
+*[http://www.bse-sofia.bg/index.php?site_lang=bg Софийска фондова борса]
 *[http://www.unitrader.com/ Unitrader]
 [[category:Финансови пазари и инструменти]]

← По-стара версия		Версия от 09:31, 16 ноември 2012
Ред 1:		Ред 1:
−	[[Касови сделки]] на [[фондовата борса]] са тези, при които [[финансовите активи]] се предават непосредствено след сключването на сделката и заплащането на сумата. Предаването на [[ценни книжа\|ценните книжа]] на практика се извършва от 1 до 3 дни от сключването на сделката. Касовите сделки могат да се сключват и със спекулативна цел като се използва '''разликата между "курс купува" и "курс продава" на определен вид ценни книжа на различните [[борса\|борси]]''', това е т.нар. "'''борсов арбитраж'''".	+	[[Касови сделки]] на [[фондова борса\|фондовата борса]] са тези, при които [[финансовите активи]] се предават непосредствено след сключването на сделката и заплащането на сумата. Предаването на [[ценни книжа\|ценните книжа]] на практика се извършва от 1 до 3 дни от сключването на сделката. Касовите сделки могат да се сключват и със спекулативна цел като се използва '''разликата между "курс купува" и "курс продава" на определен вид ценни книжа на различните [[борса\|борси]]''', това е т.нар. "'''борсов арбитраж'''".

	==Борсов Арбитраж==		==Борсов Арбитраж==

@@ Ред 14: / Ред 14: @@
 * Достатъчно развита пазарна [[инфраструктура]]. Посредници и връзки между тях и максимално развита [[конкуренция]].
-Арбитражът основно се прилага на финансовите пазари при търгуване на ценни книжа, [[деривати]], валути, [[стока|стоки]] и др., като е възможно да се реализира в следните случаи:
+Арбитражът основно се прилага на финансовите пазари при търгуване на ценни книжа, [[дериватив|деривати]], валути, [[стока|стоки]] и др., като е възможно да се реализира в следните случаи:
 * Един и същ актив не се търгувана на еднаква цена на всички пазари;

@@ Ред 75: / Ред 75: @@
 *[[Борса]]
 *[[Фондова борса]]
-*[[Ценни книжа]]
+*[[Ценна книга]]
 *[[Риск]]