Баркод - Редакционна история

Detelina Staneva в 12:58, 3 януари 2014

2014-01-03T12:58:05Z

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2014-01-03T12:55:21Z

Вижте още

Detelina Staneva в 18:19, 14 юли 2012

2012-07-14T18:19:57Z

Показване на промените

Detelina Staneva: /* Външни препратки */

2012-07-14T18:17:07Z

Външни препратки

Detelina Staneva в 18:14, 14 юли 2012

2012-07-14T18:14:31Z

Detelina Staneva: /* Източници */

2012-07-14T18:13:34Z

Източници

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2012-07-14T18:11:40Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* История */

2012-07-14T18:10:15Z

История

Detelina Staneva: /* Стандарти */

2012-07-14T18:10:00Z

Стандарти

Detelina Staneva в 18:06, 14 юли 2012

2012-07-14T18:06:42Z

@@ Ред 4: / Ред 4: @@
 Баркод е също и машинно разбираемата маркировка върху опаковката на стокова единица. Най-често срещани са баркодовете, състоящи се от цифри и различни по широчина вертикални успоредни линии, които визуално наподобяват решетка, откъдето произлиза и думата на английски (bar code, barcode от bar - прът, решетка). Съществуват и съвременни баркодове под формата на концентрични окръжности и точкови матрици. Баркодовете биват разчитани от оптични сканиращи устройства, наречени баркод четци, снабдени със съответния софтуер.Първите баркодове са създадени в САЩ и патентовани през 1949 г. Американската баркод система е известна под името "Универсален продуктов код" (UPC, Universal Product Code). За координиране на усилията по внедряване и стандартизиране на баркодовете в САЩ е създаден Единен съвет по [[координиране]] (UCC, Uniform Code Council), преименуван впоследствие на GS1 US.През 1977 г. сходна баркод система е въведена и в Европа, като по инициатива на търговци и производители е учредена неправителствената нестопанска организация ЕАН (EAN, European Article Numbering). През 1991 г. UCC и EAN подписват договор за установяването на пълна международна и техническа съвместимост между двете системи за [[кодиране]]. Така се създава GS1 - глобална [[организация]], чиято мисия е създаване и внедряване на стандарти и решения за работещи и прозрачни вериги за доставки в глобален мащаб и между промишлените [[сектор]]и. Щабквартирите на GS1 са в Брюксел и Принстън, Ню Джърси.
 България е член на GS1 (EAN International) от края на 1991 г. Съгласно условията за членство в Международната асоциация EAN International, страните се представляват от неправителствени, нестопански асоциации, представляващи интересите на [[производител]]и и търговци. Официален представител на България в GS1 е Българската Търговско-Промишлена Палата. Дейностите по въвеждане, развитие и контрола по приложението на стандартите GS1 на национално ниво се изпълняват от GS1 България, преди ЕАН България – вече със статут на Съвет към БТПП.
 ==История==
@@ Ред 41: / Ред 12: @@
 Удленд първоначално иска да използва специално мастило, което свети под ултравиолетова светлина, но два недостатъка го отказват от тази му идея: първо, отпечатването на баркодовете щеше да бъде много скъпо и второ, те щяха да избледняват с времето. Изисква се нещо много по-трайно, за да може баркодът да се прикрепи към стоката, която ще стои на рафт в магазина за неопределено време. Удленд се нуждае от време, за да усъвършенства откритието си, а междувременно Морзовата азбука го вдъхновява да създаде свой баркод. Морзовата азбука използва точки и тирета, които Удленд превръща в тънките и дебелите линии в баркода. След като усъвършенства откритието си, той, заедно със Силвър го патентоват, като го наричат „Класифициращ апарат и [[метод]]”. Възможността да се създават класификации на стоките е основна предпоставка за това баркодовете да се използват в магазините навсякъде по света. Патентът е издаден през 1952 година, а откритието представлява двоичен код, който може лесно да се прочете от [[скенер]] и да се преведе на какъвто и да е език с цел инвентаризация.
 ==Вижте още==
 *[[Стока]]

@@ Ред 80: / Ред 80: @@
 *[[Стока]]
 *[[Цена]]
 *[[Икономика]]
-*[[Крива на еластичността]]
+*[[Баркод стандарти]]
-*[[Съвкупно предлагане]]
+*[[Генериране на баркод]]
 *[[Пазар]]

← По-стара версия		Версия от 18:17, 14 юли 2012
Ред 93:		Ред 93:

	==Външни препратки==		==Външни препратки==
		+	*[http://www.izmamno.com/bar-code Справка баркод на стока]
		+	*[http://www.vladovsoft.com/%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B4-%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80 Баркод генератор]
		+	*[http://bulged.wordpress.com/2009/06/20/%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD-%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B4-%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80/ Безплатен онлайн баркод генератор]
		+	*[https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:Ux6lCAsGKrsJ:theplan.net23.net/13C11.pdf+&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESg2MRsOGE_Z7ljWG39G39q078GPeuEAW2HrEGAsti_aHCAIMb1mtD6ESHsrePcSyNOnBQIuZzqj_Tdx1vyBhQDVCYJiGK8LPghWBEVIWwDzyo0RqYXJPEgM9XwN7nq0BVG-98ns&sig=AHIEtbRV7oLeHgFu06T9Aqx5OXnHtiJ2yg Международен баркод префикс]
	[[category:Икономикс]]		[[category:Икономикс]]

← По-стара версия		Версия от 18:14, 14 юли 2012
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[file:barcode.jpg\|right\|thumb\|Баркод]]
	'''Баркод''' (още бар код, бар-код, щрих код, щрих маркировка) е '''система за кодиране на стокови единици в промишлеността и търговията''', която предоставя информация за производителя и артикула, служи за проследяване на стокооборота и търсенето на стоките.		'''Баркод''' (още бар код, бар-код, щрих код, щрих маркировка) е '''система за кодиране на стокови единици в промишлеността и търговията''', която предоставя информация за производителя и артикула, служи за проследяване на стокооборота и търсенето на стоките.
	==Същност==		==Същност==

@@ Ред 87: / Ред 87: @@
 ==Източници==
 *[http://www.mistral.bg/index.php?id=350 Малко повече за баркода]
 ==Външни препратки==
 [[category:Икономикс]]

@@ Ред 35: / Ред 35: @@
 ==История==
 Баркодът, наричан още „Универсален продуктов код” (UPC, Universal Product Code) е създаден с цел проследяване на стокооборота в магазините. Неговата история започва през 1932 година, когато група студенти от Харвард се заемат с проект, чиято цел е да улесни пазаруването по каталог. В каталога има талони, съответстващи на всеки един артикул. Когато клиентът иска да купи дадена стока, той просто подава на служител на магазина съответния талон, служителят го поставя в механичен четец и след като се прочете информацията за продукта и местоположението му, той се доставя на касата, където клиентът плаща за него. Информацията, съдържаща се в талона, също се използва за обновяване на данните за наличностите в магазина, така че, когато дойде време за поръчка на конкретния продукт, мениджърът ще знае какво количество да поръча.
-[[file:bar.jpg|right|300px|thumb|Еволюция на баркода]]
+[[file:bar.jpg|left|300px|thumb|Еволюция на баркода]]
 Баркодовете, които използваме и днес, в началото са представлявали съвкупност от концентрични окръжности с различна дебелина. През 1948 година, Бърнард Силвър, възпитаник на Дрекселския технологичен институт във Филаделфия, разбира, че президентът на местна верига хранителни магазини е възложил на института проект за създаване на система, с която да следи по-лесно наличностите в магазините. Силвър, заедно със своя колега Норман Удленд, започват работа по проекта и през 1949 година патентоват своето изобретение. След като на всеки артикул в магазина е поставен баркод, с помощта на скенер, разположен на касата се прочита информацията от баркода. Всеки баркод е различен и е уникален за точно един артикул в магазина. Тези първи баркодове са представлявали четири бели линии, поставени на тъмен фон, но с времето става възможно да се добавят още линии и така да се увеличи броя на класификациите на артикулите. Тази възможност има особено голямо значение при производството на нови артикули.
 Удленд първоначално иска да използва специално мастило, което свети под ултравиолетова светлина, но два недостатъка го отказват от тази му идея: първо, отпечатването на баркодовете щеше да бъде много скъпо и второ, те щяха да избледняват с времето. Изисква се нещо много по-трайно, за да може баркодът да се прикрепи към стоката, която ще стои на рафт в магазина за неопределено време. Удленд се нуждае от време, за да усъвършенства откритието си, а междувременно Морзовата азбука го вдъхновява да създаде свой баркод. Морзовата азбука използва точки и тирета, които Удленд превръща в тънките и дебелите линии в баркода. След като усъвършенства откритието си, той, заедно със Силвър го патентоват, като го наричат „Класифициращ апарат и метод”. Възможността да се създават класификации на стоките е основна предпоставка за това баркодовете да се използват в магазините навсякъде по света. Патентът е издаден през 1952 година, а откритието представлява двоичен код, който може лесно да се прочете от скенер и да се преведе на какъвто и да е език с цел инвентаризация.
 ==Как да получим баркодове?==
 GS1 Баркодове

@@ Ред 8: / Ред 8: @@
 Системата GS1 в употреба са няколко различни баркода: EAN-13, EAN-8, UPC-A, UPC-E, GS1-128, ITF-14 и DataBar. Те имат различна структура и следва да се разгледат поотделно. Специфични баркод стандарти са тези за печатните издания: ISBN и ISSN.
-*Стандарт EAN-13
+===Стандарт EAN-13===
 EAN-13 се състои от 13 цифри и има следната структура:
-- GS1-префикс от три разряда, който указва страната, в която е регистрирана фирмата производител на стоката (не е задължително страната, в която стоката е произведена). GS1-префиксът за България е 380
+* GS1-префикс от три разряда, който указва страната, в която е регистрирана фирмата производител на стоката (не е задължително страната, в която стоката е произведена). GS1-префиксът за България е 380
-- код на производителя, който е от 4 до 6 разряда и се определя от националната организация GS1
+* код на производителя, който е от 4 до 6 разряда и се определя от националната организация GS1
-- номер на артикул (търговска единица), който е от 3 до 5 разряда
+* номер на артикул (търговска единица), който е от 3 до 5 разряда
-- контролна цифра
+* контролна цифра
-*Стандарт EAN-8 [редактиране]
+===Стандарт EAN-8===
 EAN-8 се състои от 8 разряда и е предназначен за малки по размер артикули. EAN-8 се формира по различен начин от EAN-13.
-- GS1-префикс от три разряда за страната. И тук за България кодът е 380
+* GS1-префикс от три разряда за страната. И тук за България кодът е 380
-- номер на артикула, 4 разряда
+* номер на артикула, 4 разряда
-- контролна цифра
+* контролна цифра
-*Стандарт UPC [редактиране]
+===Стандарт UPC===
 UPC се състои от дванадесет разряда, разделени в три групи. Този баркод стандарт не предвижда разряди за държава
-- Първата група от 6 до 9 разряда и се нарича UPC фирмен префикс
+* Първата група от 6 до 9 разряда и се нарича UPC фирмен префикс
-- Втората група от 5 до 2 разряда отговаря на номер на артикула
+* Втората група от 5 до 2 разряда отговаря на номер на артикула
-- Последният (12-ти) разряд е контролна цифра
+* Последният (12-ти) разряд е контролна цифра
 ==История==
 Баркодът, наричан още „Универсален продуктов код” (UPC, Universal Product Code) е създаден с цел проследяване на стокооборота в магазините. Неговата история започва през 1932 година, когато група студенти от Харвард се заемат с проект, чиято цел е да улесни пазаруването по каталог. В каталога има талони, съответстващи на всеки един артикул. Когато клиентът иска да купи дадена стока, той просто подава на служител на магазина съответния талон, служителят го поставя в механичен четец и след като се прочете информацията за продукта и местоположението му, той се доставя на касата, където клиентът плаща за него. Информацията, съдържаща се в талона, също се използва за обновяване на данните за наличностите в магазина, така че, когато дойде време за поръчка на конкретния продукт, мениджърът ще знае какво количество да поръча.