Аристотел - Редакционна история

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2013-07-08T22:45:58Z

Вижте още

Detelina Staneva в 22:45, 8 юли 2013

2013-07-08T22:45:28Z

Detelina Staneva в 22:43, 8 юли 2013

2013-07-08T22:43:57Z

Detelina Staneva: /* Идеализъм */

2013-07-08T22:43:12Z

Идеализъм

Detelina Staneva: /* Логика */

2013-07-08T22:42:50Z

Логика

Detelina Staneva в 22:39, 8 юли 2013

2013-07-08T22:39:52Z

Detelina Staneva в 15:52, 8 април 2012

2012-04-08T15:52:07Z

Показване на промените

Detelina Staneva: /* Логика */

2012-04-08T15:50:52Z

Логика

Detelina Staneva: /* Идеализъм */

2012-04-08T15:50:40Z

Идеализъм

Detelina Staneva: /* Философия */

2012-04-08T15:50:23Z

Философия

@@ Ред 64: / Ред 64: @@
 *[[Платон]]
 *[[Ницше]]
-*[[Маркс]]
+*[[Карл Маркс]]
-*[[Вебер]]
+*[[Макс Вебер]]
 *[[Бъртанд Ръсел]]

@@ Ред 45: / Ред 45: @@
 *свят от животински видове
 *хора
+[[image:lua.jpg|thumb|right|alt=logica|300px|Логическото учение на Аристотел]]
 ===История на философията===
@@ Ред 52: / Ред 53: @@
 ==Логика ==
-[[image:lua.jpg|thumb|right|alt=logica|300px|Логическото учение на Аристотел]]
 Аристотел има голям принос в разработването на проблемите на логиката. Той създава теория на логиката, като обобщава научните постижения на древния свят. В своята логика той се стреми в борба срещу софистиката да защити принципите на научното знание. Логиката му е основана върху строгото различаване на истината и лъжата. Той казва, че истината е съответствие между мисълта и действителността; лъжата възниква тогава, когато в мисълта се свързва това, което е разделено в действителността, или се разделя това, което е свързано в самата действителност. Връзката на мислите в процеса на разсъждението и доказателството, законите и правилата на логиката според неговото мнение не са произволни, а имат обективно основание във връзките на самото битие. Аристотел разкрива  независещите от волята на хората необходими закони на човешката мисъл, спазването на които е задължително в процеса на доказателството. Средновековните схоластици формализират логиката на Аристотел, като отстраняват от нея всичко ценно, материалистическо. За върховно, начало на логическото мислене Аристотел смята принципа за недопустимостта на противоречието: „Невъзможно е едно и също да бъде и да не бъде едновременно присъщо на едно и също и в един и същ смисъл…”

@@ Ред 53: / Ред 53: @@
 ==Логика ==
 [[image:lua.jpg|thumb|right|alt=logica|300px|Логическото учение на Аристотел]]
+[[image:Pla.jpg|thumb|right|200px|alt=Platon|Платон]]
 Аристотел има голям принос в разработването на проблемите на логиката. Той създава теория на логиката, като обобщава научните постижения на древния свят. В своята логика той се стреми в борба срещу софистиката да защити принципите на научното знание. Логиката му е основана върху строгото различаване на истината и лъжата. Той казва, че истината е съответствие между мисълта и действителността; лъжата възниква тогава, когато в мисълта се свързва това, което е разделено в действителността, или се разделя това, което е свързано в самата действителност. Връзката на мислите в процеса на разсъждението и доказателството, законите и правилата на логиката според неговото мнение не са произволни, а имат обективно основание във връзките на самото битие. Аристотел разкрива  независещите от волята на хората необходими закони на човешката мисъл, спазването на които е задължително в процеса на доказателството. Средновековните схоластици формализират логиката на Аристотел, като отстраняват от нея всичко ценно, материалистическо. За върховно, начало на логическото мислене Аристотел смята принципа за недопустимостта на противоречието: „Невъзможно е едно и също да бъде и да не бъде едновременно присъщо на едно и също и в един и същ смисъл…”
 ==Идеализъм==
-[[image:Pla.jpg|thumb|right|200px|alt=Platon|Платон]]
 В своите философски възгледи Аристотел се колебае между идеализма и материализма. В историята на философията значителна роля играе неговата критика срещу Платон. Аристотел доказва безплодността на Платоновото учение, което въвежда за всяко нещо неговата “идея” - вместо действително обяснение на природните явления,  то само удвоява броя на предметие, които трябва да бъдат обяснени. Ако се обясняват нещата с помощта на “идеите”, трябва да се признаят “идеите” за причини на нещата, но Платон отрича причинната връзка между “идеите” и нещата. Според мисълта на Аристотел Платоновите “идеи” не могат да обяснят движението в природата. Платон нарича “идеите” образци на нещата, поетическа метафора според Аристотел, която няма философско значение. За всяко нещо може да има няколко “образци”, следователно трябва да има и няколко негови “идеи”. Може да има “идея” за човека като двуного, “идея” за човека като живо същество и “идея” за човека като човек. Това говори за безполезността на Платоновата теория по отношение на науката.
 Платон нарича висшата и първа причина “божественото”. Става въпрос за висшето в областта на свръхестественото, в “идеята”, която е причина за съществуването и явяването на всичко съществуващо, т. е. причина за всичко, наречена още “благо”.

@@ Ред 57: / Ред 57: @@
 ==Идеализъм==
-[[image:Pla.jpg|thumb|right|300px|alt=Platon|Платон]]
+[[image:Pla.jpg|thumb|right|200px|alt=Platon|Платон]]
 В своите философски възгледи Аристотел се колебае между идеализма и материализма. В историята на философията значителна роля играе неговата критика срещу Платон. Аристотел доказва безплодността на Платоновото учение, което въвежда за всяко нещо неговата “идея” - вместо действително обяснение на природните явления,  то само удвоява броя на предметие, които трябва да бъдат обяснени. Ако се обясняват нещата с помощта на “идеите”, трябва да се признаят “идеите” за причини на нещата, но Платон отрича причинната връзка между “идеите” и нещата. Според мисълта на Аристотел Платоновите “идеи” не могат да обяснят движението в природата. Платон нарича “идеите” образци на нещата, поетическа метафора според Аристотел, която няма философско значение. За всяко нещо може да има няколко “образци”, следователно трябва да има и няколко негови “идеи”. Може да има “идея” за човека като двуного, “идея” за човека като живо същество и “идея” за човека като човек. Това говори за безполезността на Платоновата теория по отношение на науката.
 Платон нарича висшата и първа причина “божественото”. Става въпрос за висшето в областта на свръхестественото, в “идеята”, която е причина за съществуването и явяването на всичко съществуващо, т. е. причина за всичко, наречена още “благо”.

← По-стара версия		Версия от 22:42, 8 юли 2013
Ред 55:		Ред 55:

	Аристотел има голям принос в разработването на проблемите на логиката. Той създава теория на логиката, като обобщава научните постижения на древния свят. В своята логика той се стреми в борба срещу софистиката да защити принципите на научното знание. Логиката му е основана върху строгото различаване на истината и лъжата. Той казва, че истината е съответствие между мисълта и действителността; лъжата възниква тогава, когато в мисълта се свързва това, което е разделено в действителността, или се разделя това, което е свързано в самата действителност. Връзката на мислите в процеса на разсъждението и доказателството, законите и правилата на логиката според неговото мнение не са произволни, а имат обективно основание във връзките на самото битие. Аристотел разкрива независещите от волята на хората необходими закони на човешката мисъл, спазването на които е задължително в процеса на доказателството. Средновековните схоластици формализират логиката на Аристотел, като отстраняват от нея всичко ценно, материалистическо. За върховно, начало на логическото мислене Аристотел смята принципа за недопустимостта на противоречието: „Невъзможно е едно и също да бъде и да не бъде едновременно присъщо на едно и също и в един и същ смисъл…”		Аристотел има голям принос в разработването на проблемите на логиката. Той създава теория на логиката, като обобщава научните постижения на древния свят. В своята логика той се стреми в борба срещу софистиката да защити принципите на научното знание. Логиката му е основана върху строгото различаване на истината и лъжата. Той казва, че истината е съответствие между мисълта и действителността; лъжата възниква тогава, когато в мисълта се свързва това, което е разделено в действителността, или се разделя това, което е свързано в самата действителност. Връзката на мислите в процеса на разсъждението и доказателството, законите и правилата на логиката според неговото мнение не са произволни, а имат обективно основание във връзките на самото битие. Аристотел разкрива независещите от волята на хората необходими закони на човешката мисъл, спазването на които е задължително в процеса на доказателството. Средновековните схоластици формализират логиката на Аристотел, като отстраняват от нея всичко ценно, материалистическо. За върховно, начало на логическото мислене Аристотел смята принципа за недопустимостта на противоречието: „Невъзможно е едно и също да бъде и да не бъде едновременно присъщо на едно и също и в един и същ смисъл…”
−

	==Идеализъм==		==Идеализъм==

@@ Ред 25: / Ред 25: @@
 *Учението за четирите причини
 Една от основните доктрини на "първата философия" е доктрина на четирите причини на Аристотел. В "[[Метафизика]]та" Аристотел развива теорията за причините и оригиналите на всички неща. Тези причини са:
@@ Ред 31: / Ред 32: @@
 :*Действаща, или произвеждаща причина – «това, откъдето». Характеризира момента, в който да започне съществуването на нещата. Началото на всички начала, е Бог. Налице е причинно-следствена връзка на явлението: има основателна причина - това е енергийна сила, създаваща нещо в останалата част на универсалното взаимодействие на явленията, което съществува, не само от материя и форма, действие и ефикасност, но също така и генериращата енергия-причина, в допълнение към които имат валидно стартиране и целквата точка.
 :*Целта или крайна причина – „това, за което”. Всяко нещо има своя лична цел. Най-високата цел е добро.
 ===Категории на философията===
@@ Ред 53: / Ред 52: @@
 ==Логика ==
 Аристотел има голям принос в разработването на проблемите на логиката. Той създава теория на логиката, като обобщава научните постижения на древния свят. В своята логика той се стреми в борба срещу софистиката да защити принципите на научното знание. Логиката му е основана върху строгото различаване на истината и лъжата. Той казва, че истината е съответствие между мисълта и действителността; лъжата възниква тогава, когато в мисълта се свързва това, което е разделено в действителността, или се разделя това, което е свързано в самата действителност. Връзката на мислите в процеса на разсъждението и доказателството, законите и правилата на логиката според неговото мнение не са произволни, а имат обективно основание във връзките на самото битие. Аристотел разкрива  независещите от волята на хората необходими закони на човешката мисъл, спазването на които е задължително в процеса на доказателството. Средновековните схоластици формализират логиката на Аристотел, като отстраняват от нея всичко ценно, материалистическо. За върховно, начало на логическото мислене Аристотел смята принципа за недопустимостта на противоречието: „Невъзможно е едно и също да бъде и да не бъде едновременно присъщо на едно и също и в един и същ смисъл…”
-[[image:lua.jpg|thumb|left|alt=logica|Логическото учение на Аристотел]]
 ==Идеализъм==
-[[image:Pla.jpg|thumb|right|alt=Platon|Платон]]
+[[image:Pla.jpg|thumb|right|300px|alt=Platon|Платон]]
 В своите философски възгледи Аристотел се колебае между идеализма и материализма. В историята на философията значителна роля играе неговата критика срещу Платон. Аристотел доказва безплодността на Платоновото учение, което въвежда за всяко нещо неговата “идея” - вместо действително обяснение на природните явления,  то само удвоява броя на предметие, които трябва да бъдат обяснени. Ако се обясняват нещата с помощта на “идеите”, трябва да се признаят “идеите” за причини на нещата, но Платон отрича причинната връзка между “идеите” и нещата. Според мисълта на Аристотел Платоновите “идеи” не могат да обяснят движението в природата. Платон нарича “идеите” образци на нещата, поетическа метафора според Аристотел, която няма философско значение. За всяко нещо може да има няколко “образци”, следователно трябва да има и няколко негови “идеи”. Може да има “идея” за човека като двуного, “идея” за човека като живо същество и “идея” за човека като човек. Това говори за безполезността на Платоновата теория по отношение на науката.
 Платон нарича висшата и първа причина “божественото”. Става въпрос за висшето в областта на свръхестественото, в “идеята”, която е причина за съществуването и явяването на всичко съществуващо, т. е. причина за всичко, наречена още “благо”.

@@ Ред 32: / Ред 32: @@
 :*Целта или крайна причина – „това, за което”. Всяко нещо има своя лична цел. Най-високата цел е добро.
-[[image: Aristotle's Metaphysics.jpg|thumb|left|alt= Aristotle's Metaphysics|Метафизика на Аристотел]]
+[[image: mfa.jpg|thumb|left|alt= Aristotle's Metaphysics|Метафизика на Аристотел]]
 ===Категории на философията===
@@ Ред 40: / Ред 40: @@
 На първо място е категорията на същността с изразяване на първата същност - индивидуално същество, и втората същност-видове и родове. Другите категории разкриват  свойствата и състоянията на съществот:количество, качество, място, отношение, положение, време, действие, страдание, владение.
 В опит да се опрости системата за категоризация, Аристотел после признава сред основните категории, само три от девет - време, място, позиция(или [[същност]], [[състояние]],  [[отношение]].
 Аристотел създава йерархия на нивата на всички неща: