Адам Смит - Редакционна история

Detelina Staneva в 09:37, 1 април 2014

2014-04-01T09:37:53Z

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2013-12-30T13:28:49Z

Вижте още

Detelina Staneva в 13:27, 30 декември 2013

2013-12-30T13:27:02Z

Detelina Staneva: /* Произведения */

2013-08-04T14:18:50Z

Произведения

Detelina Staneva в 17:35, 14 ноември 2012

2012-11-14T17:35:27Z

Detelina Staneva: /* Произведения */

2012-05-23T21:56:52Z

Произведения

Detelina Staneva в 22:41, 17 май 2012

2012-05-17T22:41:49Z

Detelina Staneva: /* Виж още */

2012-05-17T22:41:26Z

Виж още

Detelina Staneva в 22:40, 17 май 2012

2012-05-17T22:40:51Z

Detelina Staneva: /* Виж още */

2012-03-23T18:05:19Z

Виж още

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Image:adam_smith.jpg|thumb|right|Портрет на Адам Смит]]
-'''Адам Смит''' (16 юни 1723 - 17 юли 1790) е '''шотландски социален [[философ]]''' и един от основоположниците на политическата икономика. Той е една от ключовите фигури на Шотландското просвещение. Смит е автор на „[[''Теория на моралните чувства]]''“ и „[[''Изследване на природата и причините за богатството на народите]]''“. Втората от тези книги, обикновенно наричана само „''Богатството на народите''“, се смята за неговия ''magnum opus'' (велико дело) и за първия труд на съвременната [[икономика]] . Тя му донася голяма слава и се превръща в един от най-влиятелните икономически трудове в историята. Смит често е наричан баща на съвременната икономика и на [[капитализма]].
+'''Адам Смит''' (16 юни 1723 - 17 юли 1790) е '''шотландски социален [[философ]]''' и един от основоположниците на политическата икономика.
 ==Биография==
 ===Ранни години ===

@@ Ред 50: / Ред 50: @@
 == Вижте още==
-* [[Франсис Хъчесън]]
+* [[Вилфредо Парето]]
-* [[Дейвид Хюм]]
+* [[Управление на операциите]]
-* [[Франсоа Кене]]
+* [[Мениджмънт]]
-* [[Ан Робер Жак Тюрго]]
+* [[Икономика]]
 ==Източници==

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Адам Смит''' (16 юни 1723 - 17 юли 1790) е '''шотландски социален [[философ]]''' и един от основоположниците на политическата икономика. Той е една от ключовите фигури на Шотландското просвещение. Смит е автор на „[[''Теория на моралните чувства]]''“ и „[[''Изследване на природата и причините за богатството на народите]]''“. Втората от тези книги, обикновенно наричана само „''Богатството на народите''“, се смята за неговия ''magnum opus'' (велико дело) и за първия труд на съвременната [[икономика]] . Тя му донася голяма слава и се превръща в един от най-влиятелните икономически трудове в историята. Смит често е наричан баща на съвременната икономика и на [[капитализма]].
 ==Биография==
 ===Ранни години ===
 Адам Смит е роден през 1723 година в шотландския град Кърккалди . Негова майка е Маргарет Дъглас, а баща му, също с името Адам Смит, е юрист и държавен чиновник, който умира два месеца преди раждането на сина си. Точната дата на раждането му е неизвестна, но кръщението му е регистрирано на 16 юни (5 юни стар Стил). Сведенията за детството на Смит са ограничени. Според неговия биограф от 19 век Джон Рей, на четиригодишна възраст той е отвлечен за кратко от цигани .
 От 1729 до 1737 година той учи в училището Бърг в Кърколди, смятано за едно от най-добрите в Шотландия по това време. Там той изучава латински език, [[математика]], история и писане.
@@ Ред 34: / Ред 31: @@
 ==Произведения==
 * ''„Теория на моралните чувства“''
@@ Ред 40: / Ред 38: @@
 „''Теория на моралните чувства''“ (1759) полага основите за обща система от морални ценности. Тя представя теория на въображението, която Смит наследява от [[Дейвид Хюм]], но която обхваща идеята за съчувствие,  и че в някои отношения е по-сложна от всичко в областта на философията на Хюм. С помощта на съчувствие и психическо изграждане на безпристрастен зрител, Смит формулира изключително оригинална теория на съвестта, на моралната преценка и добродетелите. Трайното наследство от работата му е реконструкция на идеите на Просвещението за морала и обществото, науката, която обхваща политическа икономика и теория на правото и правителството.
 Смит твърди, че моралът е нещо, с което се раждаме, а не е продукт на закона и неговите норми. „Моралът е продукт на природата, а не на човешкия мозък“, казва той.

@@ Ред 40: / Ред 40: @@
 „''Теория на моралните чувства''“ (1759) полага основите за обща система от морални ценности. Тя представя теория на въображението, която Смит наследява от [[Дейвид Хюм]], но която обхваща идеята за съчувствие,  и че в някои отношения е по-сложна от всичко в областта на философията на Хюм. С помощта на съчувствие и психическо изграждане на безпристрастен зрител, Смит формулира изключително оригинална теория на съвестта, на моралната преценка и добродетелите. Трайното наследство от работата му е реконструкция на идеите на Просвещението за морала и обществото, науката, която обхваща политическа икономика и теория на правото и правителството.
+[[Image: Wealth_of_Nations.jpg|thumb|right|Първата страница на книгата „''Богатството на народите“(1776)''.]]
 Смит твърди, че моралът е нещо, с което се раждаме, а не е продукт на закона и неговите норми. „Моралът е продукт на природата, а не на човешкия мозък“, казва той.
 * ''„Богатството на народите“''
 През 1764 напуска катедрата в Глазгоуския университет и става възпитател на младия херцог Баклу . Определят му пенсия, която получава до края на своя живот. Заедно с младия благородник отива за Две години на учение в Европа (1764-1766) и най-вече във Франция , където Смит се запознава с [[Франсоа Кене]] и [[Тюрго]] .

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 [[Image:adam_smith.jpg|thumb|right|Портрет на Адам Смит]]
 ==Биография==
 [[Image:Kirkcaldy.png|thumb|left|Паметна плоча на Смит в родния му град Киркалди]]
 ===Ранни години ===
@@ Ред 24: / Ред 20: @@
 Въпреки това, Адам Смит използва времето в си в Оксфорд, за да се самообразова, прочитайки много книги от богатите библиотеки на университета. Съдейки по писмата му, останалото му време там съвсем не е щастливо. Към края на престоя си в Оксфорд той започва да страда от треперещи припадъци, вероятно симптоми на нервен срив. Той напуска Оксфордския университет през 1746 година, преди пълното изтичане на стипендията.
 ===Преподавателска кариера===
 Смит започва представянето на публични лекции през 1748 в Единбург, спонсориран от Философското дружество на Единбург под патронажа на лорд Хенри Кеймс. Темите на лекциите му включват риторика и художествена литература, и по-късно предметa за "напредъка на разкоша" . На тази последната тема, той за първи път излага икономическата си [[философия]] на "очевидната и проста [[система]] на натуралната свобода ". Въпреки че Смит не е вещ в публични изказвания, неговите лекции срещат  успех.
@@ Ред 36: / Ред 28: @@
 През 1751, Смит получава професорско място в Университета в Глазгоу и е назначен за ръководител на Катедра „Логика“. През 1752 г. Смит е избран за член на Философското дружество на Единбург, където е въведен от лорд Кеймс. Когато ръководителят на Катедра „ Морална философия“ умира, на следващата година Смит поема позицията. Той работи като преподавател там през следващите тринадесет години, които са характеризирани от самия него като най-щастливият и следователно най-полезният период от живота му.
 ===Късни години===
@@ Ред 45: / Ред 36: @@
 * ''„Теория на моралните чувства“''
 Първата книга на Смит, която му донася известност, e „''Теория на моралните чувства''“, издадена през 1759г. Смит смята книгата за свой основен труд, за което се съди по това, че посвещава последните години от живота си на нейните преиздавания.
@@ Ред 53: / Ред 42: @@
 Смит твърди, че моралът е нещо, с което се раждаме, а не е продукт на закона и неговите норми. „Моралът е продукт на природата, а не на човешкия мозък“, казва той.
 * ''„Богатството на народите“''
@@ Ред 61: / Ред 48: @@
 През 1764 напуска катедрата в Глазгоуския университет и става възпитател на младия херцог Баклу . Определят му пенсия, която получава до края на своя живот. Заедно с младия благородник отива за Две години на учение в Европа (1764-1766) и най-вече във Франция , където Смит се запознава с [[Франсоа Кене]] и [[Тюрго]] .
 Завръща се отново в родната Шотландия и започва работа по “''Богатството на народите: Изследване на неговата Природа и причини''” ( 1776 ), в която застъпва [[дедуктивен метод|дедуктивния метод]] , който тръгва от природата на човека , неговите егоистични мотиви , които управляват общественото производство. Прилага с успех [[индуктивен метод|индуктивния метод]], започвайки с отделни съществени подробности, от които извежда oбщи заключения. Служи си с [[емпирично описателен метод|емпирично описателния метод]], като изхожда от външното, емпирично изследване и oписание, категоризира и изследва явленията и процесите в икономиката. Има голям успех и още приживе преиздава труда си четири пъти (1778, 1784, 1786 и 1789).
@@ Ред 90: / Ред 75: @@
 *[http://sociologiabg.com/%D0%B1%D1%8E%D1%80%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F/ Класическият модел на бюрократическата организация на Вебер]
 *[http://sociologiabg.com/%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0-%D0%B8-%D1%84%D1%83%D0%BD%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%B0/ Структура и функции на конфликта]
 [[category:Икономикс]]

@@ Ред 42: / Ред 42: @@
 През май 1773, Смит е избран за сътрудник на Кралското общество на Лондон , както и за член на Литературения клуб през 1775. През 1778, Смит е назначен на поста Комисар на митниците в Шотландия и отива да живее с майка си в Единбург. От 1787 до 1789 той заема почетната позиция ректор на Университета на Глазгоу. Адам Смит умира в Единбург на 17 юли 1790г.
-==Произведения:==
+==Произведения==
 * ''„Теория на моралните чувства“''
@@ Ред 78: / Ред 78: @@
 * [[Ан Робер Жак Тюрго]]
-==Източници:==
+==Източници==
 * '''('''(en)''')'''&nbsp;Buchan, James. The Authentic Adam Smith: His Life and Ideas. W. W. Norton & Company, 2006. ISBN 0393061213.
@@ Ред 85: / Ред 85: @@
 * '''('''(en)''')'''&nbsp;Rae, John. [http://books.google.com/?id=V80JAAAAIAAJ&printsec=frontcover&dq=Adam+Smith+-inauthor:"Adam+Smith" Life of Adam Smith]. New York City, Macmillan Publishers, 1895. ISBN 0722226586.
-==Външни препратки:==
+==Външни препратки==
 *[http://www.gutenberg.org/etext/3300 Пълен текст на ''Богаството на народите'']

← По-стара версия		Версия от 22:41, 17 май 2012
Ред 71:		Ред 71:


−	== ~~Виж~~ още==	+	== Вижте още==

	* [[Франсис Хъчесън]]		* [[Франсис Хъчесън]]

← По-стара версия		Версия от 22:40, 17 май 2012
Ред 96:		Ред 96:


−	[[category:~~Управленски решения и риск]][[category:Основи на управлението~~]]	+	[[category:Икономикс]]

← По-стара версия		Версия от 18:05, 23 март 2012
Ред 67:		Ред 67:

	Във всяко общество цената на всяка стока се свежда в последна сметка до едната или до другата, или до всичките тези три части (б.а. - труд, капитал и земя) и във всяко цивилизовано общество и Трите влизат повече или по-малко като съставни части в цената на повечето стоки.		Във всяко общество цената на всяка стока се свежда в последна сметка до едната или до другата, или до всичките тези три части (б.а. - труд, капитал и земя) и във всяко цивилизовано общество и Трите влизат повече или по-малко като съставни части в цената на повечето стоки.
		+
		+
		+

	== Виж още==		== Виж още==