Преглед на кода на Играта като човешка дейност

[[Image:historyofgame.jpg|thumb|right|Древногръцки игри]]

'''Играта''' е '''физическа или интелектуална форма на организирана по някакви правила социална или индивидуална дейност. '''
==Същност==
Този вид занимание съществува от дълбока древност и се осъществява с цел забавление, отмора, закаляване на тялото или упражняване на умствените способности, с познавателна цел, печелене на пари посредством залози или за сплотяване на дадена общност.
Повечето игри имат ясно зададени правила и цели, които трябва да се спазват от играчите. Често се използват определени предмети (карти, табла, стикове, пионки, ракети, топка, кегли, компютър, лист хартия) и определени места (игрища, плувни басейни, казина, площадки, пясъчници), но за някои видове игри това не е задължително (например при игрите на думи).

===Философска (класическа) концепция за играта===

[[image:historyofgame1.jpg|thumb|right|Хърбърт Спенсър 1820 г.- 1903 г. английски философ]]

[[image:historyofgame2.jpg|thumb|right|Вилхем Вунд 1832 г.-1920 г.  немски философ]]

[[image:historyofgame3.jpg|thumb|right|Homo Ludens Йохан Хьойзинха]] 

Началото на разработване на теория на играта се свързва обикновено с имената на такива мислители,  като Ф.[[Шилер]], Х. [[Спенсър]], В. [[Вунд]]. Разработвайки своите философски, психологически и най – вече естетически възгледи, те между другото само в някои моменти са се докосвали до играта като едно от най-разпространените в живота явления, като са свързвали произхода на играта с произхода на изкуството. За Шилер играта е естетическа дейност. Излишъкът от сили, свободни от външни потребности, е само условие за възникването на естетическа наслада, като според Шилер играта доставя. Това във всъщност е така наречената [[теория]] за излишъка от сили. Х.Спенсър също поставя въпроса за излишъка от сили, за който говори Шилер, но в по-широк еволюционно-биологически контекст. Според Х.Спенсър по-доброто хранене вследствие на по-добрата организация понякога поражда и излишък на сили. Този излишък може да се приведе  състояние на висока действеност [[efficiency]]. Според В.Вунд играта е дете на труда. Именно в труда човек се научава да цени дейността на своите собствени сили като източник на наслада. Това води до отстраняване на полезната цел на труда и следователно прави цел именно приятния резултат, който съпровожда труда. Това показва, че В.Вунд разглежда играта в социално-исторически аспект.
Една от най-оригиналните концепции в съвременната философия на историята и културата принадлежи на Йохан [[Хьойзинха]]. Тя излиза през 1938г.  и е наименована „[[Homo Ludens]]”. Тя търси единния източник на такива различни и разнообразни човешки дейности като език, закон, война, познание, поезия, философия, изкуство и изобщо цивилизация в нагона (или подтика) към [[игра]], и в играта, и игроподобното иска да открие първичния източник на много от феномените на духовната и материалната култура. Според Йохан Хьойзинха играта е „първична човешка [[функция]]”, играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота”. Но играта е и главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова съществена, че прави всяка култура да протича като игра. „Културата в по-ранните й фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта като игра. Играта трябва да се разглежда като отделен основен фактор във всяка [[дейност]], а не като същност на тази дейност”[1]. Това е доказателство за синкретичния произход и характер на изкуството. Авторът разглежда играта на нов по-висш [[етап]], в нейното изследване – не само като биологическа и социална функция, а като културно явление и я изследва със средствата  на научно-културната мисъл.Той изброява следните игрови [[елементи]] (качества на играта) –описателни-ред, движения и емоционални – напрежение, тържественост, възторг. На по-късен етап според него се добавят – настроение и представление, което съдържа израз на изображение на живота.
„Когато се оказа” – пише Хьойзинха – „че хората не са толкова разумни, за каквито се смятаха в радостния век на преклонението пред Разума, нашият род бе наречен [[Homo sapiens]] и [[Homo faber]] (трудещият се човек). Яким Дейков в своите „Етюди за творчество” прави опит да определение за разумност. „Всяка човешка дейност е утвърждаване на [[алгоритъм]] – [[система]] от правила, които опре-делят последователност от действия, чието следване предпоставя. Различните човешки дейности в хода на своето развитие са обособили набори от правила, набори от условности, които може да бъдат наре-чени език ([[eзик]] на изкуството, език на [[науката]]…) и то не просто като метафора”. Играта съчетава разумност (следване на правила), рационалност [[цел]] и реализация на всеки един от участниците в играта ( удовлетворение от играта,наслада от играта)

===Психологическа (модерна)  концепция за играта===

[[image:historyofgame4.jpg|thumb|right|Игрите които хората играят Е.Берне]]

Тя е създадена от Д-р Ерик Берне- американски психиатър от канадски произход.Той работи като психиатар в американската армия по време на Втората световна война, след това продължава своята професионална [[практика]] в Калифорния, но е разочарован от психоаналитичните подходи на тогавашното време. В резултат на това Е.Берне започва развиването на нова и революционна [[теория]], която той нарича „транзакционен анализ“. През 1958 той издава книгата „Транзакционен анализ: Нов и ефективен [[метод]] на груповата терапия“, където представя своя нов [[подход]]. Освен това публикува книгата „Игрите, които хората играят“ („Games People Play“) — може би най-популярната му творба, където той разкрива същността на транзакционния анализ – дълбока, интегрирана теория за човешката индивидуалност и човешките взаимоотношения. Според тази теория единицата за социално общуване е [[транзакция]] [[договаряне]]. Когато двама души са заедно се поражда нужда от общуване и винаги единият първи заговаря- това е транзакционния стимул, а вторият реагира – това е транзакционния отговор. Транзакциите протичат в серии – при тях се наблюдава програмирана последователност. Програмирането според Е.Берне идва от трите Аз-образ структури в човешкото съзнание – Родител(общество), Възрастен(обективни доказателства) и Дете(особености).Аз-възрастният винаги подлгага на критика мненията на Аз-родителя и Аз-детето според своя житейски опит. Според психиатъра нашето социално програмиране (отчасти екстеропсихика ) и социално поведение включва 

*	ритуали и церемонии - универсални и локални, най-обикновена [[форма]] за социална активност;
 
*	забавления – се използват за структуриране на времето, осъществяват се в социално- времеви рамки, с различно ниво на сложност  и варират по сложност;

*	операции, маневри – е само обикновена транзакция или комплекс от транзакции със специфично определена цел. Ако някой просто помоли за успокоение и го получи – това е [[операция]].Ако някой помоли за успокоение и го получи и с това постави далия в неблагоприятно положение – това е игра (т.е. имаме движение към игра)

*	игри – Поради динамичните си  характеристики игрите лесно се различават от по-статичните отношения, които възникват при поемане на позиция.Игрите са серии от допълнителни скрити транзакции, които се развиват към предварително ясен и предвидим [[изход]]. Описателно, те са комплекс от повтарящи се периодични транзакции, привидно правдоподобни, но с прикрита цел;или по-просто казано серия от предвижвания чрез трикове и уловки. Играта има прикрита същност(конфликт) и финална (драматична) развръзка.

От това следва, че всяка игра е нечестна и изходът от нея е винаги драматичен, а не просто сензационен. От което следва, че играта има за основна функция да адаптира. Според Е.Берне най-безжалостната от всички игри е войната.

*	професионални игри (ангуларни транзакции- съзнателно планирани под контрола на Възрастния и търсят максимална [[печалба]] – като известните „злоупотреба с доверието”, които разцъфтяват през 1900г. И трудно могат да бъдат превъзмогнати, когато са планирани детайлно и психологически грамотно.

*	Социални игри (двойни транзакции) - несъзнателни игри, играни невинно от хора привикнали към двойнствени транзакции, за което не си дават [[сметка]] и което формира важен аспект на социалния живот навсякъде по света. 

*	Интимност – спонтанност (освобождаване от склонността да играем и само да имаме заучени чувства) - освободена от игри искреност на осъзнатия човек. Може експериментално да се покаже, че естественото възприемане на нещата предизвиква чувства и откровеността поражда положителни чувства. Осъзнатият човек е живият човек, защото знае какво чувства, къде е и кога е това. Интимността е [[критерий]], че човек е самостоятелен.
 
==Вижте още==
*[[Играта като дидактически метод]]
*[[Игра с нулева сума]]
*[[Игра]]
*[[Комбинаторика]]
*[[Бейсова вероятност]]
*[[Джон фон Нойман]]
*[[Клод Шенън]]
*[[Симулация]]
*[[Игра с нулева сума]]
*[[Полза]]
*[[Оскар Моргенщерн]]
*[[Седловинна точка]]
*[[Теория на игрите]]
*[[Делови игри]]
*[[Имитационен модел]]
*[[Мартингейл]]
*[[Критерий на Кели]]
*[[Конфликт]]
*[[Евристика]]
*[[Шест мислещи шапки]]
*[[Дилема на затворника]]
*[[Хибридна стратегия]]
*[[Евристични методи в управлението]]
*[[Стратегия]]
*[[Анализ на пазарното настроение]]
*[[Николас Бернули]]
*[[Методи за набиране на данни]]
*[[Кооперативни игри]]
*[[Инерция]]
*[[Конкурентен анализ]]
*[[Борсова симулация]]
*[[Джордж Сорос]]
*[[Финансова пирамида]]
*[[Юджийн Фама]]
*[[Спекулант]]
*[[Равновесие]]
*[[Конкурентно предимство]]
*[[Цена]]
*[[Ценови модел]]
*[[Реклама]]
*[[Научен метод]]
*[[Равновесие на Наш]]
*[[Мотивация]]
*[[Типове играчи]]

==Източници==

*Homo Ludens – Йохан Хьозинха, издателство „Захари Стоянов”, София, 2000г.

*Психология на играта – Данаил Елконин, държавно издателство „Народна просвета”, София, 1984г.

*Игрите които хората играят.Психология на човешките взаимоотношения, Д-р Ерик Берне, издателство „Транскарго”, 2008г.

*Педагогочески ситуации, казуси, делови игри (Групово проблемно – познавателни учебни задачи) – Лиляна Тодорова, ЮЗУ „Неофит Рилски”, Благоевград, 1995г.

*Практикум по публична администрация – Павел Павлов, Поля Кацамунска, ВСУ „Черноризец Храбър”, университетско издателство, 2001г.

*За стопанското управленние в казуси, тестове, делови игри, доц.д-р.инж.икон. Илия Христов, ИК”Матаник – М”, Бургас, 2001г.

*[http://deykov-art.info/pages/bg/estetika/etudi-za-tvorcestvoto.php Яким Дейков – „Етюди за творчество”]

==Външни препратки==
*[http://justicedevelopment.org/?p=1493 Нови изследвания в областта на дискриминацията и правната защита срещу нея]
*[http://www.letsplayculture.com/cpra-2012/ Изследване в областта на културната политика]
*[https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:WA7m9tW2n-sJ:medfac.mu-sofia.bg/ksmzm/sites/default/files/news/pre.ashx.ppt+&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEEShnXZvYelGle0yqVpH3JQ0oIf2gY1ZRBpKlW-BcLsa55a_oOc5VhVrCKoRtiUamZr6P2TjIMaV_8vhyVohz-L2jnuuxueoK-5PpbLwOzo42gOTHN5O9e6FHdkjknqUGk2NwmXLB&sig=AHIEtbSAJbMhZgD55LlP45eCrGKyfUR90g Изследвания в областта на общественото здраве в България]
[[category:Делови игри в управлението]]