Преглед на кода на Играта като дидактически метод

'''Работата в група''', или груповото решаване на възникнал проблем, се счита от видния психолог К.Роджърс за '''едно от най-забележителните открития в областта на човешкото познание и развитие''' за последните десетилетия на века. 

==Същност==

Това се очертава като световна тенденция, приемана и поддържана от специалисти в различни области – психолози, социолози, психотерапевти, социални психолози, педагози, при подготовка на кадри за [[управление]], за [[производство]], и за всички сфери на обществото. Все по-осезаемо тези нови методи и форми навлизат в съдържанието на университетското образование. В САЩ, Германия , Англия и други западни страни, в Русия, Япония за по-ефикасното обучение и формиране на специфични професионални умения и качества, успешно се използват професионалният тренинг,  психотренингът, психотерапевтичните методи, груповите занятия с прилагане на делови и имитационни игри, за решаване на казуси, за анализ на реални или специално създадени проблемни ситуации, инциденти и др. 

Редица водещи световни университети въвеждат практиката да се усвояват от студентите основите на науката по отделни дисциплини не само в лекции, които поради сухостта на преподавания материал и известна монотонност на умствените действия не дават нужния образователен ефект, но и чрез решаване на казуси, проблеми, разиграване на делови игри, пресъздаващи реални жизнени ситуации. 

Интересът на учащите  към занятия от подобен род рязко се покачва; по-задълбочено се усвояват знанията, уменията, научните методи и подходи, които следва да се използват при изучаването на съответната дисциплина.

===Образователна концепция за екипа===
 
Известно е, че общуването е социално явление и необходимо условие за социалния живот на човека, за неговото културно възпроизводство и личностно формиране. Както казва Л. Десев общуването е исторически най-ранна форма на развитие на човешката култура (Десев, 1999, 330). Общуването е необходимо, за да се извършва обмен на идеи, чувства, нагласи, оценки, обратна връзка в процеса на съвместната дейност между хората. Ето защо то се явява като интердисциплинарен проблем, като интересът към него през последните десетилетия значителна нараства. Това има своето логическо обяснение, детерминирано от детерминиращите процеси на демократизиране, партньорство и сътрудничество в обществените единици.

Чрез общуването се реализира цялостната система от междуличностни отношения и възприятия. В този аспект общуването има твърде широк диапазон на въздействие и се свързва несъмнено с професионално-личностната характеристика на педагога, с неговите комуникативни умения и компетенции. От друга страна, конкретно в социалната психология, общуването се разглежда като феномен, чрез който човешкият индивид се вгражда в обществото като формира социални нагласи, мнения, настроения, оценки. Това е основание да се следва логиката на предметното изучаване на общуването в екипи, тъй като те (екипите) са малка общност, пораждаща феномени като: възприемане, разбиране, оценяване на хората един от друг, сплотеност, конфликтност, лидерство, партньорство, съпричастност и др.
Комуникативните умения и компетентност у студентите, проявени в процеса на общуване в екипи имат своята специфична природа. 

Психологическата характеристика на общуването като специфична дейност не изключва целта и мотивите, системата и структурата от действия, степента на осъзнатост и възможността за осъществяване на импулсивно действие, процесът на интериоризация и екстериоризация.

В специализираната литература общуването, прието като дейност, включва в своята [[структура]] определени умения и компетентности. Приема се, че уменията имат различна степен на формираност, свързана с различните психични структури на личността. Съществува мнение, според което е необходимо да се прави разлика между елементарните умения, идващи от знанието, и уменията, изразяващи една или друга степен на майсторство при изпълнението на определена дейност (А. Степанов). Според друг автор Л. Десев умението е възможност за изпълнение на дадена дейност, което предполага използване на подходящ алгоритъм за постигане на желана цел (резултат) (Десев, Психология на учебния процес, 1993, 156).

===Активни методи на обучение в стопанското управление===

В науката е формирано становище, че за управление ( в това число и стопанско ) на каквато и да е стопанска единица на професионалиста са необходими две основни групи знания 

*	Едната е свързана  с технологията, техниката, организацията и икономиката  на 
производствените процеси, осъществявани в нея

*	Другата включва знания за технологията, техниката, методите и организацията на 
управленческите процеси, а така също за психологията, социологията, организацията и икономиката на труда

Съотношението на тези две главни групи необходими знания се изменя в зависимост от йерархичното равнище на управлението. С нарастването му се увеличава необходимостта от прилагане на знания и умения от втората група.Активните методи на обучение подпомагат развитието точно на тази група.
Деловите игри и казусите представляват сравнително нова за нашите ( българските ) условия активна форма на обучение, която обединява в диалогова технология на обучение процеса на овладяване на нови знания и уменията за практическото им прилагане.

Деловите игри и казусите активизират и интензифицират процеса на овладяване на учебния материал значително по-резултатно от известните традиционни форми, като лекции, семинарии, самоподготовка и други.Те се използват най-често за обсъждане на нестандартни слабоструктурирани и задачи,като имитират ( възпроизвеждат ) в учебни условия различни административно-управленски ситуации и процеса на вземане на публични решения при непълна информация, риск и неопределеност. Моделира се и взаимодействието на участниците в управленските и анализаторски екипи - така наречените „мозъчни тръстове”- в помощ на органите на държавно [[управление.]]

Деловите игри създават обстановка на „условна „ практика, на повторяемост на ситуациите, на интензивен [[процес]] на усвояване на нови знания и умения. В тях се осъществява обмен на информация, аргументиране на взетите решения, сравнение и оценки на алтернативи.

===Делови игри и казуси===

Деловите игри са най-комплексния, разнообразен и сложен типопредставител на активните методи за обучение. С известно опростяване би могло да се каже, че деловата игра представлява низ от (управленски ) ситуации (инциденти).Както и при казусите, така и тук, за определени стъпки или дори за цялото множество от решения от решения могат да се използват точни – математически, статистически и математико-статистически.За други игри критерий за оптималност на отделните решения при съответните характеристики на проблемни ситуации няма и макар в крайна сметка  да се излъчва „победител”, то не може да се изследва и доказва дали той  е приложил най-правилната, практическа възможна, поредица от игрови ходове.

Казус (на латински: casus) в буквален превод от латински е куриозно произшествие, инцидент, представляващ и/или съставляващ обществен интерес. Казсусът може да се определи най-общо ситуация, случай.Управленски [[казус]] или инцидент представлява описанието на случай от управленската практика, който чака или предизвиква необходимост от вземане на управленско решение и представляващ предмет на трактовка.Той може да се представи на обучаваните не само писмено, но и устно, а така също чрез видео или звукозапис.

''Основни елементи на деловите игри и казусите''

*	обучаемите – които условно вземат публични решения  в съответсвие с поставените задачи и съществуващите ограничения

*	правилата на играта – те са специални за играта и определят поведението и взаимодействието участниците и отразяват онези свойства, зависимости, закономерности и явления от практическата дейност, които са най-характерни за разглежданите управленски ситуации, проблеми и обекти на управлението в публичната сфера

*	информацията – която дава основа за вземане на решения в рамките на правилата

*	критериите – за действията на участниците, по които непосредствено се оценява ефективността на вземаните решения в различни ситуации

''Деловите игри, разработени за целите на обучението'', в зависимост от аудиториите могат да се разпределят в три групи

*	за разбиране и овладяване на определени понятия

*	за затвърждаване на придобитите базисни знания

*	за обучение на място – непосредствено в организацията на обучаващите се- така нарчения in-office training

''Основните предимства на деловите игри'' и казусите са в това, че те

*	задълбочават разбирането за целеполагане, за връзката между анализ и планиране в административно-управленската практика

*	представляват ефикасен научноизследователски  инструмент за анализ на факторите, влияещи върху качеството на публичните решения

*	дават възможност за многовариантност в поведението на обучаемите, вземащи решения

*	обогатяват осмислянето на връзката между анализа и синтеза при вземане на решенията

*	усъвършенстват и променят характера на обратната връзка между преподавател и обучаемите

*	активизират комуникациите между обучаващите се участници

*	привличат по-силно ( в сравнение с лекции или писмени текстове) вниманието на участниците за обмен на идеи и информация

''Основни елементи на играта''

*	цел

*	подготовка

*	разясняване същността на играта

*	участници

*	формиране на групите – размер 

*	необходими материали

*	технология 

*	игрово време

*	дискусионни въпроси(след играта)

===Инциденти===

Инцидентите са вариант на ситуациите. В тях  участниците получават по-малка по обем информация, в сравнение със ситуациите и затова обучаваният трябва да използва повече знания и да покаже повече умения за сдобиване с допълнително количество информация. Докато при казуса той има задача главно да обоснове правилността на вземаното решение, то тук еднакво важно е намаляването на информационната неопределеност. Между инцидент и казус обикновено има разлика и по отношение на „степента на спешност”. Съществен атрибут на инцидента е ограниченото време, налично за реагиране, а в тази връзка и за вземане на решение.[6]Изграждат се умения за бързо реагиране и намиране на изход от ситуации във взаимоотношенията в управленската, педагогическата и други сфери.Методически работата  с инциденти е подобна на тези  със ситуациите

*	поставя се целта на занятието

*	съобщава се съдържанието на случката (инцидента)

*	предоставя се време за размисъл и анализ

*	провежда се обсъждане на решенията на отделните участници, докато се стигне до общ вариант, или се претеглят възможните резултати от избора на вариантите. Обсъждат се и възможният принципен подход на възпитателя към случаи от подобен род.

===Тестове===

Световната практика показва, че тестовете могат да имат твърде широко, многоцелево, и многоаспектно полезно приложение.
По принцип се смята, че по своята същност тестът представлява метод, чрез който се установява степента на усвояване на знания. Но заедно с това той дава възможност  и да се затвърдят понятия и категории от изучавания материал, да се концентрира вниманието на обучаваните по определени проблеми и да се активизира тяхното участие в учебния процес. В практиката на обучение се използват разнообразни видове тестове, които могат да бъдат класифицирани по различни признаци

*	В зависимост от момента на използване в периода на обучение – тестове за установяване на изходното равнище на познания, за текуща проверка, за заключителна проверка

*	Според предмета на проверката – тестове за проверка на знания, за проверка на умения и и навици, за проверка на отношение или цялостно виждане по даден проблем

*	Въз основа мащаба на проверката – тестове за частична проверка, за пълна проверка

Според целите, които се преследват с ползването на тестовете, те биват прилагани за
*	Проверка на знания, умения, навици, отношение, цялостно виждане

*	Затвърдяване на знания, умения, навици

*	Заинтригуване на обучавания от даден предмет на трактовка

*	Нестандартно по начин разкриване съдържанието на учебна тема   

==Вижте още==
*[[Игра с нулева сума]]
*[[Игра]]
*[[Комбинаторика]]
*[[Бейсова вероятност]]
*[[Джон фон Нойман]]
*[[Клод Шенън]]
*[[Симулация]]
*[[Игра с нулева сума]]
*[[Полза]]
*[[Оскар Моргенщерн]]
*[[Седловинна точка]]
*[[Теория на игрите]]
*[[Делови игри]]
*[[Имитационен модел]]
*[[Мартингейл]]
*[[Критерий на Кели]]
*[[Конфликт]]
*[[Евристика]]
*[[Шест мислещи шапки]]
*[[Дилема на затворника]]
*[[Хибридна стратегия]]
*[[Евристични методи в управлението]]
*[[Стратегия]]
*[[Анализ на пазарното настроение]]
*[[Николас Бернули]]
*[[Методи за набиране на данни]]
*[[Кооперативни игри]]
*[[Инерция]]
*[[Конкурентен анализ]]
*[[Борсова симулация]]
*[[Джордж Сорос]]
*[[Финансова пирамида]]
*[[Юджийн Фама]]
*[[Спекулант]]
*[[Равновесие]]
*[[Конкурентно предимство]]
*[[Цена]]
*[[Ценови модел]]
*[[Реклама]]
*[[Научен метод]]
*[[Равновесие на Наш]]
*[[Мотивация]]
*[[Типове играчи]]

==Източници==

*Homo Ludens – Йохан Хьозинха, издателство „Захари Стоянов”, София, 2000г.

*Психология на играта – Данаил Елконин, държавно издателство „Народна просвета”, София, 1984г.

*Игрите които хората играят.Психология на човешките взаимоотношения, Д-р Ерик Берне, издателство „Транскарго”, 2008г.

*Педагогочески ситуации, казуси, делови игри (Групово проблемно – познавателни учебни задачи) – Лиляна Тодорова, ЮЗУ „Неофит Рилски”, Благоевград, 1995г.

*Практикум по публична администрация – Павел Павлов, Поля Кацамунска, ВСУ „Черноризец Храбър”, университетско издателство, 2001г.

*За стопанското управленние в казуси, тестове, делови игри, доц.д-р.инж.икон. Илия Христов, ИК”Матаник – М”, Бургас, 2001г.

*[http://deykov-art.info/pages/bg/estetika/etudi-za-tvorcestvoto.php Яким Дейков – „Етюди за творчество”]

==Външни препратки==
*[http://justicedevelopment.org/?p=1493 Нови изследвания в областта на дискриминацията и правната защита срещу нея]
*[http://www.letsplayculture.com/cpra-2012/ Изследване в областта на културната политика]
*[https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:WA7m9tW2n-sJ:medfac.mu-sofia.bg/ksmzm/sites/default/files/news/pre.ashx.ppt+&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEEShnXZvYelGle0yqVpH3JQ0oIf2gY1ZRBpKlW-BcLsa55a_oOc5VhVrCKoRtiUamZr6P2TjIMaV_8vhyVohz-L2jnuuxueoK-5PpbLwOzo42gOTHN5O9e6FHdkjknqUGk2NwmXLB&sig=AHIEtbSAJbMhZgD55LlP45eCrGKyfUR90g Изследвания в областта на общественото здраве в България]
[[category:Делови игри в управлението]]