Преглед на кода на Джон Наш

[[Image: Nash.jpg|thumb|right|alt= John Forbes Nash, Jr. |Джон Форбс Наш младши]]
'''Джон Форбс Наш младши''' (от англ. John Forbes Nash, Jr.) е '''американски математик, който работи в областта на [[Диференциална геометрия|Диференциалната геометрия]] и [[теория на игрите|теорията на игрите]]'''.
Филмът „Красив ум“ (2001) се основава на живота му.
==Биография==

===Живот преди дипломирането===
Наш е роден на 13 юни 1928 г. в Блуфилд, Западна Вирджиния.  Той ненаситно чете списания като Time, Life и Compton's Pictured Encyclopedia. По-късно започва работа в Bluefield Daily Telegraph. На 12-годишна възраст провежда [[научен експеримент|научни експерименти]] в стаята си. Още от ранна възраст демонстрира, че не обича да работи с други хора, а предпочита да прави нещата сам. На съучениците, които го отхвърлят, отвръща с груби шеги и интелектуално превъзходство.

През 1994 г. получава, заедно с [[Райнхард Зелтен]] и [[Джон Харшани]], [[Нобелова награда за икономика]].

Марта, неговата по-малка сестра, изглежда е била нормално дете, докато Джон е различен от другите. По-късно тя пише: „Джони винаги е бил различен. Родителите ни знаеха, че е различен. Знаеха и че е много умен. Той винаги искаше да прави нещата по своя си начин. Мама настояваше да му помагам, да го привличам към приятелското си обкръжение… Но аз не държах много да се хваля със своя брат особняк.“

В своята [[автобиография]], Наш отбелязва, че това, което запалило интереса му към [[математика|математиката]] била книгата на Ерик Темпъл Бел( англ. Eric Temple Bell), Men of Mathematics и по-конкретно едно есе посветено на Пиер дьо Ферма. Още докато е ученик в горните класове, посещава лекции по математика в Блуфийлд Колидж. По-късно следва в Технологичния институт Карнеги (днес университет Карнеги Мелън) в Питсбърг, Пенсилвания, където първо учи [[инженерна химия]], а после химия, преди да се ориентира към математиката. През 1948 г. завършва едновременно и [[бакалавърска степен]], и [[магистратура]].

===Живот след дипломирането===

[[File:an1.jpg|right]]
През лятото след дипломирането си, Наш работи в Уайт Оук, Мериленд, по военноморски изследователски [[проект]] под наставничеството на Клифърд Трусдел.

Наставникът на Наш и бивш професор към Карнеги Тех Р. Дж. Дъфин пише писмо за препоръка, което се състои от само едно изречение: "Този човек е гений." Макар да е приет в [[Харвард]], което е било и неговото първо желание, поради вече изградения по-голям [[престиж]] и по-добър математически факултет там, ректорът на Принстън Соломон Лефшец настоятелно предлагал на Наш стипендията на името на Джон С. Кенеди и това било достатъчно да го убеди, че [[Харвард]] не оценява достатъчно способностите му. Така от Уайт Оак Наш се премества в Принстън, където работи върху своята [[теория на равновесието]]. Защитава [[докторат]] през 1950 г. с дисертация върху некооперативните игри. Дисертацията му, писана под ръководството на [[Албърт Тъкър]] съдържат дефиницията и свойствата на понятието, което впоследствие става известно като "[[равновесие на Наш]]". Изследванията му излизат в три статии:

*"Equilibrium Points in N-person Games" (1950)

*"The Bargaining Problem" (1950)

*"Two-person Cooperative Games" (1953)

Наш има научни трудове и в областта на [[алгебрична геометрия|алгебричната геометрия]]: "Real algebraic manifolds" (1952)

[[File:an2.jpg|left]]

Неговата най-известна работа в "чистата" математика е теоремата му (Nash embedding theorem), която показва, че всяко абстрактно риманово многообразие може да бъде изометрично реализирано като подмногообразие на [[Евклидово пространство|Евклидовото пространство]]. Наш също има приноси и към теорията на нелинейните параболични частни [[диференциалнo уравнениe|диференциални уравнения]].

През 1951 година Наш заминава за Масачузетския технологичен институт като преподавател по математика. Там среща Алиша Лопез-Харисън де Ларде (родена на 1 януари 1933) студентка по [[физика]] от Салвадор, с която сключва брак през февруари 1957. Алиша води Наш в болница за [[психични отклонения]] през 1959 за [[шизофрения]]; скоро след това се ражда и синът им Джон Чарли Мартин Наш(англ John Charlie Martin Nash), останал некръстен за около година, защото майката чувствала, че и нейният съпруг има право на глас в избора на име.

Наш и Лопез се развеждат през 1963, но се събират отново през 1970 в една неромантична връзка наподобяваща тази между двама съквартиранти, които нямат нищо общо. Според Силвия Насар, която пише [[биография|биографията]] на Наш "Красив ум", Алиша говори за съпруга си като за пaнсионер и казва, че в този период живеят "като двама далечни родственици под един покрив". Двойката възобновява връзката си след като Наш печели Нобелова награда в икономиката през 1994. Те сключват брак отново на 1 юни 2001.

Наш има и друг син Джон Дейвид(англ. John David) (роден на 19 юни 1953), от Елеонор Стайър, но се твърди, че нямал много общо нито с детето, нито с майка му. Въпреки това, по време на 60-минутно интервю за CBS, излъчено през март 2002 г., математикът казва, че поддържа контакт с Джон Стайър, който дори получава част от [[хонорари|хонорарите]] за филма.

===Шизофрения===

Наш започва да проявява признаци на [[шизофрения]] през 1958. Изпада в параноя и през април-май 1959 е приет в болница "Маклийн", където му поставят диагнозата параноидна шизофрения, придружена от лека форма на депресия и понижено самочувствие. След изпълнения с проблеми престой в Париж и Женева, Наш се завръща в Принстън през 1960. Периодично постъпва в психиатрични заведения до 1970 г., като бива подлаган на инсулинно-шокови [[терапия|терапии]] и антипсихотични лекарства, обикновено по лекарско назначение и без възможност да прави сам избор за лечението си. След 1970 Наш взема решение никога повече да не приема антипсихотици. Според биографката му Насар, с времето той постепенно започва да се възстановява. С подкрепата на съпругата си Наш работи в общностна среда, проявяваща разбиране към ексцентричното поведение, свързано със заболяването му.

==Награди==

*През 1978, Наш получава наградата на Джон фон Нойман за теоретичен принос. Печели наградата на Лирой Стийл през 1999.

*През 1994, получава Нобелова награда за икономика в [[резултат]] на работата му в Принстън върху [[теория на игрите|теорията на игрите]] (game theory). В края на 1980-те, Наш започва редовно да се свързва с други математици които осъзнават, че това наистина е той и, че новата му работа има стойност. Те сформират група, която се свързва с комитета по Нобелови награди към Банката на Швеция, за да свидетелства, че Наш действително заслужава да бъде награден и психическото му здраве позволява това.

*През 1999, Наш получава почетно звание Доктор на Науките и Технологията от Университета в Карнийдж.

*Март, 1999 Наш получава почетно звание специалност Икономика от Университета в Наполи.

*Наш получава почетна степен доктор по икономика от Университета в Антверп през 2007.

==Вижте още==

* [[Симулационно моделиране]]
* [[Метод Монте Карло]]
* [[Теория на игрите]]
* [[Равновесие]]
* [[Променлива в програмирането]]
* [[Равновесие на Наш]]
* [[Играта като човешка дейност ]]
* [[Логика]]

==Източници ==

*John Nash, Harold William Kuhn, Sylvia Nasar, The Essential John Nash
*Sylvia Nasar, A BEAUTIFUL MIND: A Biography of John Forbes Nash, Jr., Winner of the Nobel Prize in Economics, 1994

==Външни препратки==

*[http://www.arthuradams.com/index.php?option=com_content&task=view&id=90&Itemid=53 Теория на игрите]
*[http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=D8874A6AEF9CF9424C5112DE91B943AB.znam2?encID=1&article=2006115228&sectionID=1&sq=%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD&ref=gbg Алгебрична геометрия]
*[http://www.math.princeton.edu/jfnj/ Сайт на Джон Наш]

[[category:Управленски решения и риск]][[category:Икономикс]]