Преглед на кода на Административна школа на управление

'''Административна школа в мениджмънта набляга главно на подходи , касаещи усъвършенстването на [[организация]]та като цяло'''. Целта на тази школа е била формулирането на универсални принципи  на [[управление]] и на основните управленски функции, а именно: [[финанси]]те , производството и [[маркетинг]]а .

==Представители==

*Най-значителната фигура сред [[представител]]ите на администативната школа безпорно е Анри Файол (1841-1925). 

*През 30-те и 40-те години сред последователите и продължители на идеите на класиците се изявяват Лютер Гълик и Линдал Ъруик.

*За подобряване [[работа]]та на висшите [[администратор]]и Гълик и Ъруик препоръчват наличието на т.нар. „Генерален Щаб”.

*За формиране на концепциите на по-късните представители на класическата школа влияние е оказало и учението на немския социолог Макс Вебер (1864-1920) за идеалната бюрократическа [[организация]] на управлението.

==Анри Файол==

Най-значителната фигура сред представителите на класическата школа извън САЩ безпорно е Анри Файол (1841-1925). И той както повечето от представителите на класическата школа, прави своите теоретически обобщения и изводи на базата на богат мениджърски опит. Неговата книга „Обща и промишлена администрация” той издава през 1916г. т.е. 28 години след като е ръководил крупната френска рудодобивна и металургична фирма „Комамбо”. Според Файол всички дейности и операций в дадено предприятие могат да се разпределят в шест дейности.

* Техническа
* Търговски
* Финансови
* Осигурителни (протекция на благата и личностите)
* Операций по отчетността
* Дейности - административни

<center></center>

За изясняването на последната група дейности Файол посочва, че да администрираш означава: Да предвиждаш, Да организираш, Да разпореждаш, Да координираш, Да контролираш

[[Image:administrativna_shkola.jpg|thumb|right|alt=Anri Faiol (frenski uchen).|Анри Файол (френски учен).]]

===Принципи на Файол===

Според Файол управлението е универсална наука, която може да се приложи във всяка една [[организация]] в реалността. Той предлага 14 принципа на управление:

#Специализация на функциите и разделяне на пълномощията с оглед осигуряването на необходимото разделение на труда
#Не може да има власт без отговорност, т.е. без някаква санкция - наказание или възстановяване на щетите
#Дисциплина - подчиняване на правила и процедури
#Единство на разпореждането (commandement): за някаква работа един сътрудник (agent) трябва да получава разпореждания само от един началник
#Единство на ръководството (direction): един единствен началник и една единствена програма за цялата съвкупност от дейности, преследващи една и съща цел
#Съблюдаване на йерархията, т.е. предаването на разпорежданията да се осъществява по йерархичен ред, като се подпомага от евентуални мостове със съгласието на началниците
#Справедливо [[възнаграждение]]
#Поощряване инициативата на сътрудниците от всички нива
#[[Централизация]]
#Подчинение на индивидуалните интереси на общия интерес
#Ред - материалите и хората да бъдат на определеното място в определеното време
#Стабилност на длъжностите на личния състав
#Справедливост
#Корпоративен дух
Сред всички тези принципи като най-важни Файол считал единството на разпореждането и единството на ръководството, които са необходимо условие за единство на действията, координация на силите, събиране на всички усилия в едно. 

==Гълик и Ъруик==

[[Image:administrativna_shkola_1.jpg|thumb|left|alt=Luter Gurlik (1892 – 1993).|Лютер Гълик (1892 - 1993).]]
[[Image:administrativna_shkola_2.jpg|thumb|right|alt=Lindal Uruik.|Линдал Ъруик.]]

През 30-те и 40-те години след последователите и продължители на идеите на класиците се изявяват Лютер Гълик и Линдал Ъруик. Те са привърженици на т.нар. „Генерален Щаб”. За разлика от сътрудниците от „специалния щаб”, те би трябвало да разработват и предават заповедите, да контролират текущата работа, да оказват помощ в координацията на дейността на щабните специалисти. Голямо внимание Гълик и Ъруик отделят на делегирането, като утвърждават, че отсъствието на мъжество да се делегира и липсата на знания как ад се направи това е една от основните причини за неудачите в [[организация]]та.

Друг кръг въпроси, на които Гълик и Ъруик отделят специялно внимание е т.нар. „обхват на контрола” или „обхват на управлението”.

* Според Ъруик нито един ръководител не може непосредсвено да контролира повече от пет или най-много шест подчинени, работата, на които е взаимно свързана.
* Гълик не е толкова категоричен. Той отделя повече внимание на факторите, които оказват влияние върху оптимания диапазон.

==Макс Вебер==

[[Image:administrativna_shkola_3.jpg|thumb|right|alt=Maks Veber (1864 - 1920).|Макс Вебер (1864 - 1920).]]

Във Веберовия смисъл думата [[бюрокрация]] е изчистена както от негативните нотки на първоначалния й смисъл на чиновническо господство, така и от крайно негативното отношение към нея като препятствие за бързото и нормално протичане на управленските процеси. Във Веберовата концепция за идеалната [[бюрокрация]] се съдържат резултатите от изследване и систематизиране на постиженията предимно на американската класическа школа в управлението.

Според Вебер една [[организация]] от идеален тип следва да притежава следните основи характеристики: точно дефинирани групови цели, разчленяване на цялостната дейност, принципите на йерархията, систематизиран набор от правила, безпристрастност, съответствието на техническата квалификация със заеманата длъжност.

Несъмнено между учението на Макс Вебер и постановките на административната школа в науката за [[мениджмънт]]а съществуват не малко различия. Но между тях има и нещо много общо, което накратко би могло да се формулира така, че и Вебер, и типичните представители на класическата школа съсредоточават вниманието си върху формалната [[организация]] на [[система|системите]], а [[управление]]то се представя като своеобразно конструиране и провеждане в практиката на определена [[система]] от принципи, правила, предписания и препоръки, задължителни за всички членове на организацията.

==Вижте още==

*[[Финанси]]
*[[Организация]]
*[[Система]]
*[[Управление]]

==Източници==

*Pattie Odgers, B. Lewis Keeling, Administrative Office Management
*James Stroman, Kevin Wilson, Jennifer Wauson, Administrative Assistant's and Secretary's Handbook
*Zane K. Quible, Administrative Office Management (8th Edition)
*Judith Read, Mary Lea Ginn, Records Management
*Patsy Fulton-Calkins, Dianne Rankin, Kellie A. Shumack, The Administrative Professional: Technology & Procedures [Spiral-Bound]

==Външни препратки==

*[http://fbm.uni-ruse.bg/d/tu/l-tu-2.pdf Школи и подходи]
*[http://www.bg-finansi.info/oupravlenie2.html Развитие на управленската наука]
*[http://www.referati.org/klasicheska-shkola-nauchen-menidjmynt-i-administrativna-teoriq/57679/ref/p3 Административна теория]

[[category:Основи на управлението]]