Преглед на кода на Пазарно търсене и предлагане

'''Търсенето и предлагането''' са '''двете страни, които в единство и противоречие представляват [[пазар]]а.''' Всяко изменение в една от тях води до изменение и в другата и те могат да бъдат както еднопосочни, така и противоположни.

==Търсене==

[[Image:tyrsene.jpg|thumb|left|alt=Tyrsene.|Търсене]]

В [[икономическата теория]] и практика винаги се има предви [[платежосопособно търсене]]. Това следва от неограничеността на потребностите и ограничесността на предлаганите стоки и услуги. И тъй като ограничеността обектново предполага тяхната продажба по определена цена, то съответната покупка може да направи само онзи, който притежава необходимото количество пари. От друга страна притежанието на пари е само едно от необходимите условия. Трябва да налице и второ важно условие – желанието да се закупи дадена стока. Следователно, комбинацията от разполагаеми [[парични средства]] и желанието за покупка формира платежоспособното търсене.

В процеса на решение кой от продавачите да бъде предпочетен от купувача зависи от два определящи показателя: продажната цена и качеството на стоката. На тази основа се извежда законър за търсенето, който гласи, че колкото по-ниска е цената на даден продукт, [[ресурс]] или услуга, толкова по-голямо е търсенето за единица време. И обратно, колкото цената е по-висока, толкова по-малко ще бъде търсенето. Зависимостта между величината на цената и търсенето количество се нарича еластичност на търсенето.

[[Фактор]]и, които могат да променят интензивността, а в някои случаи и посоките в изменението на двете променливи (цена и търсене)

* Цената и търсенето могат да растат едновременно, ако доходите растат по-бързо от цените;
* Цената може да расте, а търсенето се запазва на същото равнище, ако стоките са от първа необходимост (хранителни стоки, облекло);
* Потреблението на някои стоки (кафе, цигари) е свързано с определени навици, така че ценовите изменения не променят съществено тяхното търсене;
* С нарастването на цената може да расте и търсенето – луксозни стоки (ценни картини, колекционерски коли и т.н.)

===Индивидуално търсене===

Кривата на търсенето изразява обратната връзка между цената на единица продукт и неговото търсено количествено изражение. Като имаме предвид, че всички останали фактори са постоянни, в случая цената играе ролята на детерминанта на търсеното количество. С увеличаването на цената търсеното намалява, тъй като потенциалните купувачи са принудени да преразпределят разходите, с които осигуряват необходимите им потребителски стоки. За задоволяването на своите потребности потребителите купуват широка гама от стоки и услуги. Ако цената надхвърли съответния праг или се доближи до него, потребителите започват да купуват други стоки (заместители), които са относително по-евтини. Възможен е и вариант, при който да бъде свито потреблението на хранителни продукти, ако има общо повишение на цените.

Условията, които трябва да се приемат, за да се продледят зависимостите при [[индивидуално търсене]] са:

* Цените на всички стоки освен на разглежданата стока са постоянни;
* Индивидуалните доходи не се променят;
* [[Потребителските вкусове]] (предпочитания) са постоянни;
* Неизменни са и така наречените рационални очаквания за бъдещото състояние на пазара

===Съвкупно търсене===

[[Съвкупното търсене]] – AD (Aggregate Demand) е процес, който изразява желанието и възможностите на потребителите в националното стопанство да изтеглят определено количество стоки и услуги от създадения национален продукт при всяко възможно равнище на цените.

При [[закрита икономика]] съвкупното търсене, или вътрешното търсене, обхваща поведението на [[националните потребител]] и – домакинствата, фирмите на частния бизнес и правителството (държавата), т.е.:

AD = C+I+G,

Където:

C - покупките на стоки и услуги от домакинствата;

I – покупките на инвестиоционните стоки от частния бизнес;

G – правителствените покупки на стоки и услуги;

При [[открита икономика]] съвкупното търсене обхваща стоките и услугите, които се придобиват както от националните, така и от чуждестранните потребители при всяко възможно равнище на цените.

A= C+I+G+X,

Където X е чистият износ.

[[Съвкупно търсене]] - изразява съвкупния обем от [[националното производство]] (стоки и услуги), които националните и чуждестранните потребители желаят и могат да придобият (закупят) при всяко възможно равнище на цените.

Пазарното търсене изразява съвкупността (агрегирането) от индивидуалните търсения, а кривата на пазарното търсене агрегира кривите на индивидуалното търсене.

При анализ на съвкупно търсене се приема, че участват различни домакинства, с различни равнища на доходите, които закупуват различни комбинации от стоки и услуги, необходими за задоволяване на жизнените им потребности. Поради тази причина при необходимост от приблизително еднакви количества от дадена стока поради лимитираността на паричните ресурси могат да си закупят такива количества, каквито им позволява семейният бюджет. Кривите на индивидуалното търсене на различните домакинства не е и не може да бъде еднаква. При понижаване на цената на стандартна стока количествто, което може да се закупи от дадено домакинство се увеличава, но разликата между отделните домакинства се запазва, макар и в леко промени пропорции. Причината е, че при промяната на доходите склонността към потребление на дадена стока не се изменя в същата степен. И в този случай е необходимо не какво да е увеличение на доходите, а [[прагово увеличение]], което води до по-съществени количествени изменения в търсенето.

При стоките от първа необходимост се наблюдава определени закономерсности в търснето им при двата полюса на доходите. Обикновено за хората с висок доход потреблението на тези продукти се увеличава по-слабо, отколкото това става при увеличението на доходите на хора, намиращи се в долната част на социалната скала. Обяснението е в това, че при домакинствата с относително най-голям доход не е проблем да се осигури необходимото количество месо, яйца, хляб, напитки, ежедневно облекло и т.н. стоки от първа необходимост.

Кривата на пазарното търсене агрегира кривите на индивидуално търсене.

Правилото има свои изключения. Когато става дума за психологическото въздействие и мотивацията в поведението на потребителите с различни доходи, в много случаи могат да се наблюдават „неадекватни“ реакции на тези различни групи, например при значително понижение на цената на определени стоки. „Снобския ефект“ се изразява в това, че когато поради поевтиняването дадена стока се превърне на практика в общодостъпна определена част от потребителите (тези с висок доход) намалява търсенето на тази стока и се насочва към по-скъп продукт със същото предназначение. Важното за тези потребителите е не пазарната цена, а различието от останалите. Ако пазарната цена спада, в тези случаи е възможно търсенето също да намалява.

Друга аномалия в изменението на кривата на пазарното търсене е „ефектът на Веблен“. В този случаи особеностите на мотивационния механизъм в поведението на потребителите се свързва с качеството на стоките, като се налага разбирането, че по-евтиното е по-некачествено.

[[Крива на пазарното търсене]] – променя се под въздействието и на броя на купувачите. Колкото той е по-голям, токова по-надясно ще се измества кривата, и обратно. Чрез ценовите стимули пазарното търсене оказва силно обратно въздействие върху предлагането.

==Предлагане==

[[Image:predlagane.jpg|thumb|left|alt=Predlagane.|Предлагане]]

Предлагането е втората основна [[пазарна променлива]], която се намира в права и обратна връзка с търсенето. Промяната в търсенето рефлектира върху предлагането. Колкото търсенето е по-голямо, толкова повече се засилват стимулите за увеличение на производството. Но производството не е само пасивен резултат на търсенето. При определени условия то може и оказва силно обратно въздействие чрез ценови промени, подобряване на качеството, създаване на нови потребителски стоки (т.е. производството генерира определено търсене), промени в индивидуалните доходи и др.

Цената изпълнява няколко функции: на измерител, ин информационен носител, на стимулатор. Всяко изменение на продажните цени води до изменение в поведението на производителте. Колкоото е по-висока цената толкова е по-силен стимулът за производство, респективно за предлагане на пазара. С увеличение на цената расте и масата на печалбата. Но обикновено с увеличение на серийността на производството се намаляват производствените разходи за единица продукция, тъй като по-пълно се използват технологиите и работната сила, намаляват се амортизационните отчисления от сгради и оборудване за единица продукция, възможно е да се внедри по-висока степен на автоматизация, фиксираните разходи се разпределят между повече едини продукция и т.н. По-голямата серийност на производството позволява да се увеличи производителността на труда, в резултат на което разходитите за производство на единица продукция намаляват, а печалбата расте! Реализира се т.н. ефект [[икономия от мащаба]].

В тази връзка без колебание може да се изведе постулатът, че [[предприемач]]ът (производител или търговец) се интересува не от цената въобще, а от масата и нормата на печалбата. Стимулиращо предлагане е нова изменение на цените, при което расте абсолютната величина на печалбата от производството или реализацията на единица продукция. Вътрешната структура на цената е определяща спрямо измененията в кривата на предлагането.

За организацията и осъществяването на каквато и да е стопанска дейност са необходими определени инвестиции за закупуване и привеждане в движение на необходимите ресурси. За да се получат очакваните приходи от нея трябва предварително да се направят съотвените разходи. Поради това, определящ е не стойностният размер на реализираната продукция, а отношението между приходите и разходите, което обикновено се индентифицира с икономическата ефективност.

При анализ на кривата на предлагането се приема, че цените на другите стоки са потоянни. В действителност ценовите им индекси в едни и същи периоди са различни. Необходимо е ценовите връзки да се разгледат в два аспекта: Първо, едни и същи производcтвени фактори могат да се използват за производството на различни стоки. Ако за една от тях пазарните цени растат по-бързо, отколкото тези на останалите стоки (при еднакви разходи), то това ще предизвика пренасочване на ресурсите към производството, носещо най-големи доходи. Предприемачите с по-високи приходи, осигурени от по-високата цена ще бъдат готови да заплатят по-висока цена, и за самите производствени фактори. Допълнителното количество от тези фактори им е необходимо, за да използват благоприятната конюктура и да реализира възможно най-висока печалба.

Второ, възможността за реализиране на определен продукт на по-висока цена е сигурен признак за промяна на „пазарната мощ“ на потребителите, т.е., на тяхната платежоспособност или за преструктуриране на техните разходи. Възможно е да са налице и двете изменения, но не винаги едното предполага другото. Така например практиката показва, че почти без изключение увеличението на доходите е свързано с престркутурирането на използването им. Колкото това увеличение е по-голямо, толкова и преструктурирането е по-осезаемо. То може да се изрази в търсенето на стоки с по-високо качество въпреки различието в цената. Повишената платежоспособност може да генерира търсене на качествено нови стоки (луксозни стоки, деликатеси, нови услуги и т.н.)

Начинът на използване на ресурсите има исторически характер, т.е. той е в процес на непрекъснато усъвършенстване. Общественото производство е минало през различни епохи, отличаващи се не главно по това какво се произвежда, а в зависимост от това как се произвежда – с какви средства за производство и при каква организация.

От типът на използваната технология се съди за степента на развитие на съответната страна или отделна фирма. Колкоото технологичното равнище е по-високо, толкова по-висока е [[производителността на труда]]. Между нея и разходите за производство на единица продукция има обратно пропорционална зависимост. Стремежът на всеки производител да модернизира технологията цели по този начин да постигне намаляване дела на разходната част от цената и увеличаване на печалбата. Внедряването на научно-технически иновации позволява да се произвежда и предлага на пзара продукция с високо качество, което осигурява допълнителна конкурентноспособност. Намаляването на производствените разходи за единица продукция в резултат на изпозлването на нови технологии ще бъде причина за изместване на кривата на предлагането надясно.

В условията на [[съвършена конкуренция]] дадена стока се предлага на пазара от множество продавачи. В завиисмост от рентабилността на съответното производство, наличието на необходимите ресурси и квалифицирана работна сила техния брой непрекъснато се променя. При благоприятна конюнктура може да нараства, а при структурна криза може да намалява. Това влияе върху кривата на пзарното предлагане. Когато броя на доставчиците расте, кривата на предлагането се премества надясно, при намаляване на броя на доставчиците (продавачите) кривата се измества наляво.

Възможно е броят на предлагащите на пазара да намалява, а количеството предлагана продукция да нараства. Причината за това може да бъде по-голямата концентрация на производствена мощ в оделтелни производили и изтласкването от тази пазарна нишна на част от конкурентите. Възможни са и други варианти, като например намаляване на доставчиците поради това, че част от тях са пренасочили своите ресурси към по-рентабилно производство, а пред останалите при получения [[пазарен „вакуум“]] се е разкрила допълнителна възможност да увеличат собственото си производство.

===Съвкупно предлагане===

Съвкупното предлагане – AS (Aggregate Supply), е процес, който изразява желанието и възможностите на фирмите да произведат и предложат на пазара определено реално количество стоки и услуги при всяко възможно равнище на цените. Обикновено съвкупното производство и съответното му съвкупно предлагане са с тенденция към потенциалното равнище на БВП.

Съвпкупното предлагане се формира въз основа на зависимостите между пазара на ресурсите и пазара на стоките. От тази гледна точка най-общо може да се определи, че съвкупното предлане е:

* Ресурсно лимитирано, т.е. то се формира в зависимост от ограничеността на ресурсите и отразява функионирането на пазарите на ресурсите и преди всичко пазара на труда.
* Зависимост от ценотово равнище на пазара на стоките. Това е така, защото изискванията за конкурентноспособност на фирмите предполагат максимизиране на печалбата. Те ще увеличат производството и предлагането в икономиката, ако равнището на цените е достатъчно за покриване на средните разходи и осигурява икономическа или нормална печалба. Затова, когато равнището на цените расте, поведението на бизнеса е насочено към увеличаване на съвкупното предлагано количество.

Съвкупно предалане изразява съвкупния обем от националното производство, който националните производители имат желание и могат да произведат и предложат при всяко възможно равнище на цените.

Съвкупно предлагано количество е обемът на националното производство, който се постига от националния бизнес при дадено ценово равнище. 

==Зависимост между търсене и предлагане==

В резултат на пресичане на [[кривите на търсене и предлагане]] се формира [[равновесна цена]], която е количествен израз на пазарното равновесие.

Търсенето и предлагането са двете основни променливи на пзара, чиито изменения са определящи за [[пазарното равновесие]], за [[стагнацията]] и подема на икономиката. От количествените и качествените изменения в търсенето и предлагането до голяма степен се определя и цялата система от [[икономическите показатели]]. При нарушаването на пропорциите между предлагане и търсене се задействат механизмите, чрез които „невидимата ръка“ на пазара възстановява равновесието.

От логична гледна точка изследването на зависимостите между търсенето и предлагането следва да започне от условията на [[съвършената конкуренция]], която исторически е възникнала първа. Тя се различава от несъвършената по това, че нито една фирма няма пазарна мощ, т.е. не може да влияе върху [[пазарната цена]].  Съществуват достатъчен брой [[продавачи]] и [[купувачи]], всеки от които заема твърде малък [[пазарен дял]], за да може да въздейства върху търсенето и предлагането. Макар, че не съществува в чист вид, съвършената конкуренция е изходна точка на анализа за търсене и предлагане.  В [[свободното пазарно стопанство]] множеството продавачи и купувачи са равнопоставени и поведението им се детерминира от механизмите на [[свободната конкуренция]]. Това позволява да се изследва успешно пазарният механизъм.

Четирите основни закона търсенето и предлагането са:

# Ако търсенето нараства, а предлагането остава непроменено настъпва състояние на недостиг, което води до по-висока равновесна цена;
# Ако търсенето намалява, а предлагането остава непроменено настъпва състояние на излишък, което води до по-ниска равновесна цена;
# Ако търсенето остава непроменено, а предлагането се увеличи настъпва състояние на излишък, което води до по-ниска равновесна цена;
# Ако  търсенето остава непроменено, а предлагането се намали настъпва състояние на недостиг, което води до по-висока равновесна цена;

==Пазарно равновесие==

[[Image:pazarno.ravnovesie.jpg|thumb|left|alt=Pazarno.ravnovesie.|Пазарно равновесие]]

Състоянието на пзара се определя от съотношението между търсенето и предлагането. Пазарно равновесие има, когато купувачите и продавачите са доволни от комбинацията между цените и закупените или продадените количества стоки. Така че при пазарно равновесие няма тенденция за промяна на цените или на предлаганото количество стоки. От тази гледна точка пазарното равновесие е статично и е точка, в която предлагането е равно на търсенето. 

Всяко повишаване на цената над равновесната стимулира предлагането и свива търсенето. Като резултат се получават [[пазарни излишъци]]. Когато предлагането изостава от търсенето се формира [[пазарен дефицит]].

Всяко нарушаване на пазарното равновесие автоматично рефлектира върху пазарната цена. Когато търсенето превишава предлагането, цената се измества нагоре, а когато предлагането изпреварва търсенето – цената слиза надолу.

Тези зависимости между пазарното (съвкупното) търсене и предлагане, от една страна, и цената, от друга, са универсални в условията на съвършена конкуренция. Всяко появяване на излишък или дефицит въздейства върху производителите (доставчиците) и купувачите посредство промяната в пазарната цена на стоките. Затова е прието ценовите стимули да се наричат вградени стабилизатори на класическата пазарна икономика. Те действат така, че всяко отклонение от равновесието между търсенето и предлагането предизвиква ответни реакции в стопанските агенти. Икономическата принуда е тази, която моделира тяхното поведение в производството и птреблението по начин, който възстановява равновесието.

Когато предлагането превишава търсенето продавачите са принудени да намалят цената, за да могат да продадат продукцията си. При други равни условия това означава, че чистите приходи ще намалеят и следователно продавачите ще реагират чрез свиване на производството. Като резултат предлагането ще спадне до равнището на търсенето и равновесната цена ще се възстанови.

Когато предлагането е по-малко от търсенето, т.е. има пазарен дефицит, цената има тенденция да нараства над варновестното равнище. При тези условия чистия доход на доставчиците ще расте. По-високата цена е мощен стимул за бързо увеличение на производството и предлагането с цел използването на благоприятната конюктура за извличане на допълнителна печалба. Постепенното насищане на пазара ще доведе до стопяване на дефицита, предлагането ще се изравни с търсенето и равновесната цена ще се възстанови.

==Вижте още==

*[[Ценова еластичност на търсенето]]
*[[Ценова еластичност на предлагането]]
*[[Кръстосана еластичност]]
*[[Пазарни сили]]

==Източници==

*„Икономикс“, С. Савов, К. Миркович, А. Казаков, Л. Йотова, Р. Гечев, С. Статев, С. Ракарова, Т. Атанасов, Издателство „Тракия-М“, София, 1998

==Външни препратки==

[[category:Икономикс]]