Преглед на кода на Индивидуална склонност към риск

[[image:risk.jpg]]
Индивидите, които вземат решения, се различават чувствително по склонността си да поемат риск: оптимистично настроеният ръководител поема рискове, като допуска винаги, че резултатите ще бъдат благоприятни. Този специфичен аспект на личностната характеристика влияе силно върху процеса на вземане на решение. 

Ръководител, който неохотно поема риск, си поставя различни цели, оценява различно алтернативите и избира различни алтернативи от друг ръководител, поставен при същите условия, но с висока склонност към поемане на риск. Последният се опитва да избира в случаите, когато сигурността на очаквания резултат е висока. Много от хората са по.-смели и се изказват в полза на поемане на по-големи рискове, когато са част от група, а не когато действат индивидуално. Очевидно е, че те по-охотно възприемат поделения риск като членове на една група. 

[[Риск и смелост]] (склонност към риск) играят значителната  роля в управлението на вземане на решения, защитават от консерватизма и конформизма. Някои мярка на риска, е необходима и на учен, и на предприемач, и на политик. Благодарение на склонността към  поемане на риск човек  може да спечели,да победи на противника и обстоятелства. Но безотговорното поемане на риск води до поражение: рискувайки, човек може да загуби всичко. [[Липсата на смелост]] (физически, гражданска, творческа) и предпазливостта при действия могат да попречат на постигането на целите си. А [[лидер]], който се страхува да рискува, губя възможността да се развива и да достигна по-високи цели.

==Същност на рискa==

Понятието „[[риск]]” (risiko) има латински произход и означава опасност, несигурност и решение, чиито резултатът е неизвестен. Той често се свързва с възможност за настъпване на вреда, неуспех или загуба, като това негово значение определя негативната страна на риска. Възможността за максимилизиране на печалбата от предприемане на рисково действие е свързана с неговата позитивна страна. Рискът е неизбежен по своя характер и засяга всички аспекти на социалния и икономическия живот. Той съществува независимо от това дали е осъзнато или не неговото наличие или отсъствие, отчитан ли е или игнориран.

==Склонност към риск като личностна характеристика==

 Амбициозните хора са склонни да взимат рискови решения, тъй като за тях опасността и хазартът са положителни категории. Те превръщат своят живот в един вид приключение с постоянни рискове и пренебрегвания на опасността.

 А има хора, които се придържат към старите правила и норми, избягат риска, действат предпазливо, оценяват всички плюсове и минуси. Те определят целта, която има достаточно висока [[вероятността]] за постигане. Това им гарантира спокоен и стабилен живот.

[[Склонността към риск]], както личностна черта в различни сфери се проявяват по различни начини. Същите хора избират различни нива на риск в зависимост от обстоятелствата и условията.

==Поемане на риск==

Склонността към риска - не е самоцел, а само средство за постигане на успех. Но ефективността на дейностите и цели не зависи само от смелостта и способността за поемане на рискове. Интелект, опит, мотивация, организация и обстоятелства също определят ефективността на всяка дейност. Този списък не е на първо място. Без подходящо ниво на [[мотивация за успех]] в работата, не си струва и да се надяваме.

''[[Връзка между индивидуална склонността и ефективността на дейностите]] е доста сложна и двусмислена. Високото ниво на смелост играе положителна роля в човешката дейност и може да гарантира успех. Благодарение на нея, субектът може да контролира страха и да поема рисковите (но адекватните) решения.''

Способност, компетентност, опит правят по-лесен избор на [[най-добрите възможности за постигане на целта]], а смелостта и [[мотивационните техники]] осигуряват тяхното прилагане.

Склонността към риск също може да изиграе негативна роля-[[намаляване на ефективността]]. Това става, когато рисковани действия, които не са резултат от необходим анализ и от рационалността.

==Възрастните особености на склонност към поемане на риск==

[[Степента на риска]], както и измерване на индивидуална склонността към него зависят от възрастта на индивида. [[Младите хора обикновено са по-склонни]] да поемат рискове, отколкото по-възрастните. Риск, който е лишен от опит и мъдрост е безсмислен, ирационален, глупав. Колкото повече познават света хорато, толково по-рационални и информирани решения взимат. Оказва се, че придобита със опит предпазливост изключва поемането на риск, и човек стана [[консерватор]], основна цел на които - запазването на ред и стабилност.

Младите хора са ориентирани към бъдещето, те се стремят да наложат на света собствения си ред, да излизат извън границите на съществуващите структури. Ето защо те са склонни към риск и опасни действия. Освен това, те често прибягват до рисково поведение, поради липса на прогнозиране на възможните последици, пренебрегнала опасността, не се вземат под внимание ефективността на риск.

==Индивидуалност и риск==

[[Индивидуалността]] (от лат. individuum — неделимо, индивидуален) е съвкупност от характерни индивидуални особености и свойства, отличаващи [[[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Индивид индивидите]]]] един от друг; неповторимостта на [[[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Психика психиката]]]] и [[[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Личност личността]] на индивида]]. Индивидуалността се проявява в чертите на [[[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Темперамент темперамента]]]], [[[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Характер характера]]]], в спецификата на интересите, качествата на [[[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Възприятие възприятийните процеси]]]] (още перцептивни процеси). Индивидуалността се характеризира не толкова с неповторимите свойства, но и със своеобразието на взаимовръзката между тях. Предпоставка за формиране на човешката индивидуалност са анатомо-физиологичните наклонности, които се преобразуват в процеса на [[[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Възпитание възпитание]]]], имащ обществено обусловен характер, пораждащ големи вариации на проявлението на индивидуалността.

Хората са склонни към по-голям риск в произволните действия (когато те се избират действия и определят ситуацията), отколкото в задължителните.

Бизнесменът по-вероятно ще поема риска, когато той действа по [[собствена инициатива]], а не когато действията са наложени на него от другите хора, и тои задължително трябва ги изпълнява. Индивидите, които възприемат себе си като "пионки", рискуват по-рядко. Само собствени идеи и независимо вземане на решения насърчават към рисковани действия. Човекът  желае да провери своите идеи и да реализира собствените си планове.

''  Учен, вдъхновен от някаква идея,е способен на значителни рискове, свързани с нейната проверка. Бизнесмен или мениджър може да пренебрегне опасността в името на осъществяване на собствени решения.''

==Риск и приключение като начин на живот==

В [[рискови ситуации]] човека привличат също изненада и [[неопредалеността]] на резултатите. Риск и приключения привличат, тъй като предоставят възможността да промени обикновенно съществуване на нещо ново, необичайно, помагат да се отървем от монотонността на живота. Желанието да излазе извън наложените граници, опитване да получи много повече и за миг, вместо да използва бавни, последователни действия - това са причините за приключения и склонността към риск на един индивид.

==Риск и управление==

Актуалността на проблематика, свързвана с [[мениджмънт на риска]] произтича от факта, че рискът се явява [[иманентна характеристика]] на предприемаческа дейност, особенно в нейната начална фаза.

Рискът се явява ключова [[управленска категория]], интегрираща [[ситуационния и личностния подход]] за изучаване на [[поведението]] на предприемача и мениджъра. Определено може да се каже, че това понятие заема важно място в цялостния модел на [[вземане на решения в условия на риск]]. Процесът на [[вземане на рисково решение]] се разглежда в контекста на въздействието на две индивидуални характеристики – склонност към риск и [[възприемане на риска]]. Допуска се, че тези два фактора опосредстват влиянието на по две групи индивидуални характеристики, които формират трите базисни предпочитания при управлението на риска – към [[поемане, избягване и неутралност]]. Склонността към риск и възприемането на риска са свързвани с комплекс от фактори, формиращи системата за [[индивидуална оценка на рисковата ситуация]], както и от индивидуалната способност на предприемача да избира оптимален [[подход за управление]] на идентифицирания и оценен риск.

Склонност към риск не е постоянна величина, хората рискуват по-различен начин в живота си и професионалната работа. Проявлението на готовността към риск зависи от много [[фактори на околната среда]] (характеристики на проблемната ситуация, структурата на социалните системи, метод за формиране на проблеми, вид на вземаното решение).

Готовността за поемане на риск е свързана със следните свойства на индивида: [[импулсивност]], [[раздразнителност]], [[агресивност]], [[склонност към доминиране]], [[самоувереност]], зависи от пола (мъже са по-рискови). А също така тя в немалка степен се определя под въздействията на резултати от реализацията на предишни решения, взети при подобни условия. 

[[image:zar.jpg]]

==Вижте още==
==Източници==
==Външни препратки==

[[category:Управленски решения и риск]]