Преглед на кода на Електронна търговия

'''Електорнната търговия''', от англ. electronic commerce или [[е-commerce]], '''представлява продаване или купуване на стоки, продукти или услуги в интернет пространството'''. В момента е най-разпространения начин за търгуване в света. Електронната търговия се основава на  технологии като електронен превод на средства, управление на веригата за доставки, [[интернет маркетинг]], онлайн обработка на транзакции, електронен обмен на данни (EDI), системи за управление на инвентара и автоматизирани системи за събиране на данни.

==История==

Първоначално  електронната търговия е идентифицирана за улесняване на търговските сделки по електронен път, като се използват технологии като Electronic Data Interchange (EDI) и електронен превод на средства (ЕПС). Те са въведени в края на 1970, което позволява на бизнеса да изпраща търговски документи, като заявки за покупка или фактури по електронен път. Приемането на кредитни карти, банкомати (ATM) и телефонно банкиране (1980), също са форми на електронната търговия. Друга форма на електронната търговия е резервационната система на самолетни билети. От 1990 г. електронната търговия допълнително  включва корпоративни системи за планиране на ресурсите (ERP), извличане на данни и съхраняване на данни. През 1990 г. [[Тим Бърнърс-Лий]] създава уеб браузъра [[WorldWideWeb]] и трансформира академична телекомуникационна мрежа, наречена Интернет/WWW.

==Търговски субекти==

Лицата участващи в търговията са:

* [[Купувач]]и – лицата, които имат за цел срещу определена цена, заплатена от тях, да закупят стока или услуга.
* [[Продавач]]и – лицата, предлагащи на купувачите възможността да закупят стоки и услуги, и получаващи определена сума срещу това. Те биват два вида: крайни търговци – това са продавачите, предоставящи стоките и услугите на крайни купувачи, и търговци на едро (дистрибутори) – това са продавачите, предоставящи стоки и услуги на крайните търговци или на други фирми.
* [[Производител]]и – това са икономически субекти, създаващи стоките, които в последствие се предлагат от търговците (продавачите) на купувачите. Производителят на стоки е и продавач по необходимост, тъй като се налага той самият да продава произведените от него стоки на продавачите, а понякога и директно на крайните купувачи.

==Онлайн разплащания==

* Сметка за онлайн разплащания (IMA). Този метод позволява  приемането на  дебитни и кредитни карти при онлайн транзакции. Методът е подходящ, когато повечето от транзакции се очаква да бъдат прости и с нисък риск. Този метод  дава най-голяма степен на гъвкавост по отношение на управлението на интернет бизнес. За да се откриете такава сметка, е необходимо  подаването на  заявка за IMA и откриването на такава сметка в [[банка]].
* Компания, обработваща плащанията.Този [http://baet.net/payment-service-providers.html метод] е подходящ , ако не  се очакват голям брой транзакции и не се приемат дебитни и кредитни карти, следователно интернет търговеца няма IMA. Този метод е подходящ и за електронни магазини, които работят отскоро и не могат да предоставят добре документирана бизнес история.
* Онлайн пазарен център. Този [http://baet.net/online-mall-sales.html метод] е подходящ, ако търговеца е  с малък бизнес, не предлага разплащания с дебитни и кредитни карти и има ограничени познания за електронната търговия и интернет, а продуктите  са стандартни и лесно разбираеми. Този метод е подходящ, когато търговеца не смята да разработва електронния си магазин с допълнителни функционалности. 
* Доставчици на разплащателни услуги (PSPs). Доставчиците на разплащателни услуги  предоставят „виртуален терминал”, който набира данни за картите през [[интернет]] и ги препраща към банката. За да получават електронни плащания в интернет, търговците се нуждаете от PSP. На този принцип работи [http://baet.net/paypal.html PayPal]. Изборът на PSP зависи от цената и съвместимостта със системата за електронна търговия, която използва вашия интернет магазин. Обикновено колкото е по-голям обемът на транзакцията, толкова по-ниска е таксата. Някои банки предлагат PSP услуги като част от техния продукт.
* Пазарен център онлайн. На този принцип работи [[[http://baet.net/kakvo-e-ebay.html eBay]]]. [http://baet.net/online-mall-sales.html Пазарният център] е сайт, който хоства множество електронни магазини, обикновени в дадена сфера на търговията  и поема административните отговорности срещу заплащане на определени такси.

==Стандарт за сигурност==

Payment Card Industry Data Security Standard (PCI DSS) е световно възприет [[стандарт]] за сигурност, разработен с цел защита на личната информация на картодържателите. Той включва изисквания за управление на сигурността, архитектура на мрежата, софтуерен дизайн, условия за сигурност и други защитни механизми по отношение на данните за клиентската сметка. Стандартът е приложим за всяка организация, която съхранява, предава и обработва информация за картодържателя. Съветът по стандартизация на сигурността на [http://baet.net/internet-merchant-account.html картовите разплащания] насърчава бизнеса да следва стандарта PCI DSS с цел понижение на финансовите рискове.

==Предимства на е-commerce==

* Клиентите не e наложително да ходят до магазина, а правят всичко от своя дом, без да стават от компютъра.
* Нито магазинът, нито клиентите се съобразяват с работно време, а това дава възможност електронният  магазин да бъде 24/7/365 отворен за  клиенти.

==Вижте още==

* [[Е-правителство]]
* [[Електронни пари]]
* [[Електронно банкиране]]

==Източници==

* [http://xn--80aecgavkguajeueyf0l0d.net/ Cтатия за онлайн търговия]
* [http://baet.net/payments-online-2.html Oнлайн разплащания]

==Външни препратки==

* [http://www.baet.bg/ Българска Асоциация за Електронна Търговия]

[[category:Финансови пазари и инструменти]]