Преглед на кода на Когнитивна наука

[[file:kognitivna_nauka_anna.jpg|thumb|right]]
'''Когнитивната наука''' (cognitive science) е съвременната наука, която '''изучава процесите на познанието''' и е съвкупност  на науките  за познание –придобиване, съхранение и използване на знанията. Майкл Айзенк дава следваща дефиниция на термина «Когнитивната наука е научно изследване на придобиване и използване на знанията.». Когнитивната наука е мултидисциплинарна сплав от: [[психология]], [[невронауки]], [[философия]], [[лингвистика]], [[антропология]], [[компютърни науки]], и [[биология]]. Когнитивната наука е изключително експериментално насочена и развитието и се основава на обективната [[емпирия]] и статистически резултати от когнитивните експерименти.



==Тълкуване на понятието ==



Самата дума когниция е с латински произход - ''cognitiо'' и се превежда като знание, познание, а когнитивен означава съответстващ на когницията или познанието или с други думи познаваем. Освен познание, когниция като термин съдържа и същността на още една латинска дума - ''cogitatio'' - мислене, размишление и като такава сочи самия акт на познанието. Когниция е всяка една познавателна дейност на човека, всяко знание, мнение или поведение, касаещо средата, себе си или собственото поведение. Тя е онова взаимодействие между нашето съзнание и външния свят, което поражда този акт на познанието и представя неговия процес, с помощта на който се обработва информацията - например възприятието, вниманието/концентрацията, асоциацията, паметта, представата/идеята. Човекът е мислещо същество, което е дарено от Бога с дарбата освен да познава околния свят, но и да опознава и анализира процесите на самото свое познание - как точно те се случват, един вид обективно самопознание. Именно с това се занимава когнитивната психология - една безкрайно интересна и обширна наука, която хвърля мостове навред и далеч напред. Тя е тясно свързана с трансперсоналната психология, чийто баща е великият Юнг и която надхвърля преградите на себе-то и руши отеснелите му граници.

[[File:kognitivnanauka1.jpg]]



==Области на изследване==

[[file:kognitivna_nauka.ogv|thumb|right]]

* Когнитивни архитектури и когнитивно моделиране - символично, динамично и невронни мрежи.
* Мислене в контекст.
* Мислене и разсъждение - аналогия, дедукция и индукция.
* Вземане на решения - модели основаващи се на разсъждение и оценка, вземане на решения при неизвестност, в контекст. Експлицитно (съзнателно, рационално) и имплицитно (несъзнавано, интуитивно) вземане на решения.
* Памет - дългосрочна (епизодична, семантична и процедурна), работна (съзнателна); конструктивна памет; генетична памет. Паметови следи, смесване и застъпване на паметовите следи, прайминг (влияние на предходния паметов контекст върху познанието).
* Внимание - работната памет и вниманието като научен модел на съзнанието.
* Лингвистика - език и влиянието му върху мисленето, паметта и емоциите
* Емоции - изследване на същността и протичането на основните човешки емоции - страх, гняв, обич и удоволствие и др.
* Невронауки - изследване на мозъчните и на нервната система процеси - невронни мрежи, мозъчни структури, невромедиатори и др. като биологична основа на човешкия познавателен апарат.
* Философия - основните философски школи и фундаменталното им значение за развитието на съвременната наука за познанието.
* изкуствен интелект - развива изкуствен интелект на базата на изкуствени невронни мрежи, динамични системи, самоучещи се и развиващи се в контекст на принципа на аналогията, дедукцията и индукцията.
* Приложна когнитивна наука - приложение на когнитивната наука в областите на ученето, системите за ускорено и качествено запаметяване, рекламата и икономиката, социалните и междуличностови отношения, компютърни модели на когнитивни архитектури и изкуствен интелект.
* От около 10 години се развива и нов клон - когнитивна наука на религията, в който се изследват когнитивните механизми в религиозното вярване.

[[File:kognitivnanauka6.jpg]]

==Историческо развитие==

Рожденият  ден на когнитивната наука е 11-и септември, 1956 година – един от дните на симпозиума в Масачузетския технологичен институт, където са били  представени  три доклада дефиниращи  когнитивната наука:
1. експерименталният  психолог Джордж Милър: "В магически номер 7 ± 2"
2. лингвистът  Ноам Чомски: "Три модела на език"
3. представители на компютърна симулация и изкуствен интелект, Алън Нюъл и Хърбърт Саймън - бъдещият  нобелов лауреат по икономика: "Logic Theory Machine»
Към днешна дата, когнитивната наука е разработила три основни теоретични направления:[модел на символичен подход], [модулен подход] и [конекционизъм] (невро-мрежов подход).
[Моделът  на символичния  подход] се основава на компютърна метафора, предполага разглеждане на човешкото познание и неговата връзка с работата на мозъка подобно на персонален компютър.
Теоретици на[ модулния  подход], сравняват  човешката психика с швейцарски армейски нож, който е адаптиран да изпълнява много функции, защото, за разлика от обикновенния  нож , е  въоръжен с набор от различните  инструменти: ножица, тирбушон, и т.н. При този подход, човешкото  познание може да бъде представено като съвкупност от паралелни функциониращи "модули", които работят независимо един от друг. 
[Конекционизм]  се базира на така наречената  «мозъчна» метафора на познанието, когато когнитивните  процеси се разглеждат като паралелни процеси на мрежа за обработка на информация, които  се състоят от няколко слоя обикновени  единици - модели на неврони, връзките между които имат различни тегла, и тези фактори могат да варират в зависимост от обучението на невронните  мрежи за решаване на определен тип проблеми.
Оттук можем да направим извод,  че когнитивната  наука е мощен и ефективен инструмент за изучаването на съзнанието  на човешкия мозък.
Говорейки за когнитивна наука, задължително трябва да отбележим [Борис Величковский].  Съветски и европейски психолог, специалист в областта на фундаменталните  и приложни изследвания на познавателните процеси, един от основателите на [когнитивистиката]. Автор на множество статии: «Съвременна когнитивна психология» 1982, «Wissen und Handeln.», 1988; «Human-Computer-Interaktion» 1996, «Когнитивна наука: Основи на психологията на придобиване» 2006.
Най-близкият синоним на «когнитивната наука» е [когнитивистиката], научна област, която съчетава теорията на познанието, когнитивната психология, неврофизиологията, когнитивната лингвистика и теорията на[ изкуствения интелект]. Основните технически постижения, са нови методи за сканиране на мозъка. Томографията и други методи за първи път позволяват  да надникнем в мозъка и да получим  директни, а не косвени доказателства за неговата работа. 
Наблюдаваният  напредък в когнитивната наука, според  учените ,  ще "реши загадката на ума", т.е. да се опишат и обяснят процесите в мозъка, отговарящи за висшата  нервна дейност. Това ще създаде система за т. нар. силен изкуствен интелект, който ще има правомощия за самостоятелно учене, творчество, свободно общуване с човека.



==Департамент==



Департаментът по когнитивна наука и психология е основан през 1992 година и е един от първите 3 департамента в НБУ. Той развива богата изследователска дейност в областите на когнитивната наука, на психология на развитието, на психология на личността, на социалната психология, организационната психология и клинечната психология. Той е силно интердисциплинарен и в него работят психолози, невролози, информатици, лингвисти и философи. Департаментът работи по множество европейски и други международни изследователски проекти и има богата история на привличане на международни средства за изследователската си дейност. Той е част от европейски и международни мрежи и е организатор на редица международни конференции. Департаментът е предложил бакалавърски, магистърски и докторски програми в областта на когнитивната наука и психологията, които привличат много студенти както от България, така и от САЩ, Великобритания, Германия, и множество страни от Централна и Източна Европа. Някои от програмите се водят на английски език. Ежегодната школа по когнитивна наука привлича докторанти, млади учени и студенти от всички континенти.

Структура на Департамента се обуславя от три научни секции, един изследователски център и шест лаборатории.

[[File:kognitivnanauka2.jpg|thumb]]



* Секция: Когнитивна наука и развитие - Занимава се с изследване на човешката памет, мислене, понятийна система, зрително възприятие, учене, език, както и с тяхното развитие. Провежда приложни изследвания в областта на рекламата, обучението, клиничната практика, взаимодействието човек-външна среда, ползваемостта на продукти и услуги.
* Секция: Личностова и социална психология - Занимава се с изследвания в областта на психология на личността, на социалната психология, на крос-куртурната психология, както и на тяхното приложение в организационното консултиране, подбора на персонала и неговото развитие, и в училищната среда.
* Секция: Клинична психология - Занимава се с изследвания в клинична психология, като следва психоаналитичната парадигма. Има широка практическа дейност в областта на консултирането и психотерапията. Поддържа тясно сътрудничество с клиники, центрове, терапевтични кабинети.

[[File:kognitivnanauka3.jpg]]



==Център по когнитивна наука==



Центърът по когнитивна наука е създаден през 1997 г. с цел да провежда научни изследвания в областта на фундаменталната и приложна когнитивна наука и да съдейства за подготовката на специалисти по когнитивна наука в Централна и Източна Европа, където е единствен по рода си. Със своята дейност - ежегодни летни школи, създаване на мрежи от академични институции в областта, предлагане на обучение по когнитивна наука на английски език, иницииране на съвместни проекти - центърът спомага за възникване на групи, занимаващи се с когнитивна наука, в Полша, Унгария, Румъния, Македония, Русия. Центърът е включен в множество мрежи от западноевропейски и американски университети и работи по международни изследователски проекти с тях. Той е обявен за Center of Excellence на Европейския съюз и подкрепен с грант от него. Освен това центърът е носител на наградата на Световната асоциация по когнитивна наука за принос в обучението по когнитивна наука на международно равнище. Центърът работи по десетки международни изследователски проекти, финансирани по 5-та и 6-та рамкови програми на Европейския съюз, както и от други научни програми на Великобритания, Германия, Италия, САЩ, НАТО и др.

[[File:kognitivnanauka4.jpg]]



* Лаборатории: Лаборатория по експериментална психология; Лаборатория по когнитивно развитие; Лаборатория по невронауки; Лаборатория по ползваемост; Лаборатория по когнитивна роботика и изкуствени когнитивни системи; Лаборатория по активно учене и критично мислене
* Семинари, школи, конференции: Ежеседмичен научен семинар на членовете на департамента; Ежеседмичен семинар „Памет и аналогия”; Международна лятна школа по когнитивна наука; Зимна школа по когнитивна наука; Годишна конференция на департамента
* Международни конференции организирани от департамента: ANALOGY-1998; ANALOGY-2009; Constructive Memory – 2003; Cognitive Economics – 2005; European Conference on Cognitive Science - 2011

==Невро-лингвистично програмиране (НЛП)==



Когнитивната наука изследва дълбоките психични процеси - съзнавани, несъзнавани и т.н. Прави го изцяло експериментално и твърдодоказуемо, проследимо и много стабилно. Авторите на [[НЛП]], както и съвременните му разпространители са интелигентни хора. Главните фигури в НЛП са американци. Когнитивната наука е родена и се развива най-мощно именно в щатите. Нлп-истите черпят идеи именно от когнитивната наука. Например компютърната метафора, изследванията за паметта, с които се обосновават, за вниманието и мисленето и т.н. Тоест нлп-истите ползват теоретичните и на по-абстрактно ниво открития на когнитивната наука. Когнитивната наука няма нищо общо с НЛП. НЛП-истите ползват теоретичните открития и параметри на когнитивната наука и ги ползват в контекста на приложната психология на общуването (тази психология представлява нлп). Те използват знанията на когнитивната наука, за различни цели и в различни сфери. Голям успех има при различни разтройства и дори при бизнес комуникацията. 

[[File:kognitivnanauka5.jpg]]

==Вижте още==



* [[Наука]]
* [[Доминация]]
* [[Конфликт]]
* [[Критерий]]
* [[Модел]]
* [[Научен подход]]
* [[Ограничение]]
* [[Оптималност]]
* [[Екзистенция]]
* [[Етика]]
* [[Логика]]
* [[Поведенчески науки]]
* [[Предвиждане]]
* [[Следствие]]
* [[Творческо мислене]]
* [[Хипотеза]]
* [[Цел]]
* [[Шанс]]

==Източници==



* Neil A. Stillings - Cognitive Science: An Introduction, Second Edition
* Howard E. Gardner - The Mind's New Science: A History of the Cognitive Revolution
* Carolyn Panzer Sobel  - Cognitive Science: An Interdisciplinary Approach 
* Steven Pinker  - How the Mind Works 
* Francisco J. Verela  - The Embodied Mind: Cognitive Science and Human Experience 
* Steven Pinker  - The Language Instinct: How the Mind Creates Language (Perennial Classics) 
* George Lakoff  - Women, Fire, and Dangerous Things 
* Michael I. Posner  - The Foundations of Cognitive Science 
* Paul Thagard  - Mind: Introduction to Cognitive Science 
* Robert A. Wilson  - The MIT Encyclopedia of the Cognitive Sciences (MITECS) 
* William Bechtel  - A Companion to Cognitive Science (Blackwell Companions to Philosophy) 
* Zenon W. Pylyshyn - Computation and Cognition: Toward a Foundation for Cognitive Science 

==Външни препратки==



* [http://forum.nbu.bg/index.php?showtopic=7455 17та лятна школа по когнитивна наука]
* [http://linkorr.com/bg/non-cartesian-cognitive-science/91689p/ Стаи за Декартова когнитивна наука]
* [http://www.diploma.bg/index.php?p=view&aid=1626 Пролетна школа по семиотика]
* [http://orlinbaev.blogspot.com/2008/04/blog-post.html Психотерапия]
* [http://psychology.dir.bg/_wm/diary/?df=46&dflid=3 Психологически изследвания]
* [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:ZKZfu6MVHJoJ:bulgarian-psychology.com/index.php/rechnik/termini2/299-kognicia.html+kogniciq&cd=1&hl=bg&ct=clnk&gl=bg Когниция]
* [http://www.sexnature.org/content/view/613/58/ Природа на човека]

[[category:Управленски решения и риск]]