Преглед на кода на Алън Тюринг

[[file:alanturing.jpg|thumb|right| Снимка на Алън Тюринг]]

'''Алън Тюринг''' е '''[[математик]], [[логик]] и [[криптограф]]'''. Смятан е за един от бащите на компютрите. За британската общественост Тюринг е брилянтен математик, тъй като успява да разбие шифрите, с които Третият райх управлява войските си по време на Втората световна война.

Още преди да навърши тридесет години той вече представя основите на съвременните цифрови компютри и извежда теорията на [[изкуствен интелект|изкуствения интелект]]. Умира трагично на четиридесет и една години на 7 юни 1954 г. в Уилмсло, Англия.

==Биография==

===Ранни години ===

Алън Тюринг е заченат в Чатрапур, където баща му, Джулиъс Матисън Тюринг,   работи за британската колониална администрация в Индия. Негова съпруга е Сара Стоуни (1881-1976),  дъщеря на главния инженер на Мадраската железница. Двамата искат детето им да се роди в Англия и се завръщат в Лондон. На 23 юни 1912 година в лондонския квартал Мейда Вейл се ражда Алън Тюринг. През следващите години бащата на Алън Тюринг продължава да работи в индийската [[администрация]] и родителите често пътуват между дома си в Гилдфорд и Индия, оставяйки Алън и по-големия му брат Джон при приятели на семейството в Хейстингс. Още в съвсем ранна възраст Алън показва признаци за изключителните способности, които проявява по-късно.

На шестгодишна възраст Алън Тюринг е записан в училището Сейнт Майкълс,  където преподавателите му забелязват неговите заложби. През 1926 година той отива в Шърборн, известно и скъпо публично училище в Дорсет. Първият му учебен ден съвпада с обща стачка във Великобритания, но той изминава сам с колело шестдесетте километра от Саутхамптън до училището, преспивайки по пътя в хотел.

Влечението на Тюринг към математиката и [[природните науки]] не му носи уважението на някои от учителите в Шърборн,  чиято представа за образованието е концентрирана по-скоро върху класическите дисциплини. Директорът на училището пише до родителите му: „Надявам се той да не падне между два стола. Ако иска да остане в публично училище,  трябва да се стреми да стане образован. Ако иска да бъде само научен [[специалист]], само си губи времето в публично училище.“

Въпреки това Тюринг продължава да показва забележителни способности в дисцплините, които харесва, като през 1927 година решава сложни задачи, без дори да е учил елементарен [[анализ]]. През 1928 година, шестнадесетгодишен, той се запознава с работите на [[Алберт Айнщайн]] и дори сам стига до въпросите за валидността на законите на [[Нютон]], екстраполирайки ги от текст,  където те не са поставени в явен вид.

В Шърборн Алън Тюринг се сприятелява с малко по-големия си съученик [[Кристофър Моркъм]],  който става и обект на първото му любовно увлечение. Моркъм умира внезапно в началото на последния им срок в Шърборн в резултат на усложнения от туберкулоза по говедата,  с която се заразява още като дете от инфектирано краве мляко. Случаят силно разтърсва Тюринг, разклащайки религиозната му вяра и насочвайки го към [[атеизъм|атеизма]]. Той приема убеждението,   че всички явления,  включително работата на човешкия мозък, имат материален характер.

===Университетско образование и изчислимост===

Завършва Кеймбридж, а в Принстънския университет защитава [[докторат]] по математика.

Не само неговата ексцентричност, но и брилянтните му математически способности са го отличавали от другите. През 1936 г. той публикува известната си статия „Върху изчислимите числа, с приложение върху проблема за разрешимост“ („On Computable Numbers, with an Application to the Entscheidungsproblem“). Той преформулира резултат на Курт Гьодел от 1931 г., който гласи, че [[аритметика]]та винаги ще съдържа твърдения, които не могат да бъдат доказани нито като верни, нито като неверни. Той представя машина, която може да извършва действия с произволни числа. Тази машина, която включва контролен блок, може да извършва няколко основни действия: четене, писане или изтриване на символи върху лента и избутване или пренавиване на лентата. Тази примитивна „Машина на Тюринг“ по-късно е използвана като модел за разработването на първите компютри.

През 1936 г. Тюринг е приет в Принстънския университет, където защитава докторантура по математика и работи с известния математик [[Джон фон Нойман]].

===Криптоанализ ===

"Бомбата" реконструирана

Връщайки се в Англия през 1938 г., той е нает от британските военни за секретния проект в Блечли Парк, който има за цел разгадаването на [[шифър]]а, използван за кодиране на свръхсекретни съобщения в немската армия с използване на машината за шифриране „Енигма“. С помощта на британското разузнаване Съюзниците успяват да получат плановете на машината още в началото на войната, без това да стане известно на германците и впоследствие дешифрират германските съобщения. Въпреки успехите на британското разузнаване, било е необходимо много време и е положен огромен труд. Тюринг помага за конструирането на „Бомбата“ — високоскоростен калкулатор, който ускорява декодирането чрез бързо тестване на хиляди различни възможности за разгадаване на шифъра. През 1944 г. той и неговите колеги създават „Colossus“, един от първите в света програмируеми електронни [[компютри]]. През 1946 г. той получава престижна награда за своята работа — „Орден на Британската империя“.

===Ранни компютри ===

След войната Тюринг работи върху „Manchester Automatic Digital Machine“ (голям компютър за Манчестърския университет) и се убеждава, че няма голяма разлика между това как човекът и машината обработват информацията. Той предлага известния [[„Тест на Тюринг за изкуствен интелект“]]. Тюринг предлага машината да се разглежда като мислеща, ако човекът, водещ диалог с машината, не може да разбере, че това не е човек.

===Последни години ===

На тридесет и девет години Алън Тюринг е арестуван в Манчестър по обвинение в [[хомосексуалност]], която според тогавашните закони представлява престъпление. За да избегне затвора, той се съгласява да се подложи на едногодишно лечение с естроген, като се е предполагало, че това ще промени неговата сексуална ориентация. Унизен от подобно лечение, което покрай другите неща предизвиква и уголемяване на гърдите му, той слага край на живота си през 1954 г., след като изяжда ябълка, потопена в цианид. Властите обявяват смъртта му за самоубийство. На 10 септември 2009 британският министър председател Гордън Браун обнародва дълго извинение по повод на отношението към Тюринг, определяйки го като „ужасяващо“.[8] Гордън Браун изказва съжалението си от ужасяващото третиране на Тюринг и на хиляди други англичани, породено от съществуващите тогава в страната хомофобски закони.

==Изкуственият интелект==

През 1936 година той публикува известната си статия „Върху изчислимите числа, с приложение върху проблема за разрешимост“.  В нея той преформулира резултат на Курт Гьодел от 1931 година, който гласи, че [[аритметика]]та винаги ще съдържа твърдения, които не могат да бъдат доказани нито като верни, нито като неверни.

Тюринг описва в статията си машина, която може да извършва действия с произволни числа. Тази машина, която включва контролен блок, може да извършва няколко основни действия: четене, писане или изтриване на символи върху лента и избутване или пренавиване на лентата. Тази примитивна „Машина на Тюринг“е използвана по-късно  като модел за разработването на първите компютри.

След войната Тюринг работи върху „Manchester Automatic Digital Machine“ (голям компютър за Манчестърския университет). Той се убеждава, че няма голяма разлика между това как човекът и машината обработват [[информация]]та, затова предлага машината да се разглежда като мислеща. Още преди да навърши тридесет години, той вече представя основите на съвременните цифрови компютри и извежда теорията на изкуствения интелект.

==Вижте също==

* [[Риск]]
* [[Управление]]
* [[Вероятност]]
* [[Джон фон Нойман]]
* [[Комбинаторика]]
* [[Полза]]
* [[Шанс]]

==Източници ==

London Blue Plaques.  // English-Heritage.org.uk. Посетен на 10 февруари 2007. 

Hodges, Andrew. Alan Turing: The Enigma. New York,  Simon & Schuster, 1983. ISBN 0-671 -49207-1.

Hofstadter, Douglas R. Metamagical Themas: Questing for the Essence of Mind and Pattern. Basic Books, 1985. ISBN 0-465-04566-9. OCLC 230812136.

Jones, G. James. Alan Turing – Towards a Digital Mind: Part 1. // System Toolbox, 11 December 2001. Посетен на 27 юли 2007.

Treatment of Alan Turing was “appalling” - PM. // Number10.gov.uk, 2009. Посетен на 14 април 2010.

Teuscher, Christof (ed.). Alan Turing: Life and Legacy of a Great Thinker. Springer-Verlag, 2004. ISBN 3-540-20020-7. OCLC 53434737 62339998.

==Външни препратки==

[[category:Математика]]