Преглед на кода на Хотърнски експеримент

'''Хотърнските експерименти''' представляват '''същинско начало на социологическия подход в [[управление|управлението]] на промишленото предприятие'''. Формалното основание за тези експерименти е решението на Националния изследователски съвет в САЩ и приемането на специалната изследователска програма по тези проблеми, ръководена от професора по електроинженерство Д. Джаксън.

==Етапи==
[[ Image: elton-mayo-1.jpg | thumb | right | alt=Elton Mayo – amerikanski sociolog i  organizacionen psiholog. | Елтън Мейо – американски социолог и организационен психолог.]]
[[Елтън Мейо]] извършва експерименти през периода 1927 – 1932г. известни като Хотърнските експерименти. Един от неговите най-прости, но убедителни опити е [[експеримент]]ът с работничките в една от фабриките на компанията „Уестърн Електрик”. Заедно с няколко свои сътрудници - социолози и психолози, той се опитва да обясни вариациите в производителността на труда.  Хонтърските експерименти продължават дълго, от 1924г. до 1932г. По своите резултати те преминават през четири етапа.

===Първи етап===

През първия етап задачата е била да се изясни влиянието на техническите условия, на осветеността върху производителността на работниците.

За един от обектите на проучванията са избрани предприятията на Западната електрическа компания - дъщерна фирма на Американската телефонна и телеграфна компания в град Хотърн. Били са заети около 29 хил. работници и служители. Характерно за тези компании е било, че са предоставяли на работниците кухня, болница и редица звена за професионално ориентиране. Това било основна причина Хотърнските предприятия да бъдат избрани за проучванията, поради благоприятният [[климат]] за работа, който те предоставяли на работниците. Считало се, че това ще благоприятства за провеждането на експеримента. Целта на експериментите е била да се разкрият оптимални варианти за условията на труд, които да повишат производителността на работниците и в същото време да им запазват работоспособността.

За да оценят осветеността върху работниците, експериментаторите са формирали две групи - експериментална и [[контрол]]на. Първата е трябвало да работи при променяща се осветеност, а втората - при неизменлива. Направени са многобройни опити, но не се наблюдава никакво различие върху производителността на двете [[група|групи]]. Става очевидно, че не съществува пряка връзка между степента на осветеност и равнището на производителност.

Проведените експерименти през този етап обаче не са безплодни, те открояват два много важни момента. Те отхвърлят [[хипотеза]]та за влиянието на осветеността върху резултатите от работата на работниците. И това, че почти през цялото време на експериментите с осветлението е било установено или повишаване на производителността или задържането й на равнище, което не е смущавало производителността. Това засилва интересът на експериментаторите.

[[ Image: hotorn2.jpg | thumb | right | alt=Predpriqtiqta v grad Hotorn. |Предприятията в град Хотърн.]]

===Втори етап===

През вторият етап е била избрана само една група от шест работнички, на която е било обяснено предварително за целите на експеримента. Тя била отделена в помещение, същото като останалите с тази разлика, че в това помещение са били поставени апарати за измерване на [[температура]]та, влагата, [[време]]то за [[индивид]]уален монтаж на едно реле и др. Те били съпътствани само от един от експериментаторите, който е разговарял с тях, съветвал ги е и е бил е изцяло на тяхно разположение. 

През цялото времетраене на опитите производителността е нараствала и се задържала на едно високо равнище, вместо 2400 релета те монтирали 3000 релета. Изследователите правят два извода.  Първият е, че производителността се увеличава в следствие на подобрените условия. И второ, че намаляването на умората у работничките е пътят за увеличаване на производителността.

За да проверят верността на направените изводи, експериментаторите решили да отнемат всички подобрения на работничките и да наблюдават производителността им. За тяхно учудване производителността на работничките в този момент била по- висока от всякога. Изследователите се отказват от изводите и стигат до заключението, че са на лице други фактори.

[[ Image: workers.jpg | thumb | left | alt=rabontici v predpriqtieto v grad Hotorn. |Работници в предприятието в град Хотърн.]]

===Трети етап===

През третият етап експериментите поканили Елтън Мейо да работи по експеримента. Това се случило през април 1928г.

Мейо е трябвало да реши загадката за истинските причини, които влияят върху поведението и резултатите от работата на работничките. След дълги интервюта със самите работнички и преглеждане на резултатите от експеримента, Мейо стига до извода, че търсените фактори се крият в моралното състояние на изследваните работнички. Той открил, че по време на експеримента работничките са се превърнали в група. И по тази причина реакциите на работничките са продукт на вътрешните връзки в групата, а не на тяхното индивидуално състояние. В откриването на групата, като фактор на индивидуалното поведение на човека в процеса на труда се вижда първият революционизиращ принос на хотърнските изследователи. Също така стигнал до становището, че беседите са добра възможност да се помага на работниците, да разберат по-добре причините за тяхното недоволство и за тяхното по-лесно приспособяване в [[организация]]та.



===Четвърти етап===

През четвъртия етап се проучвало как групата въздейства върху трудовото поведение на своите членове. За експеримента е формирана група от 14 работника с различни професии, отделени в помещение с близки условия като останалите помещения във компанията. [[Труд]]ът им се заплащал по акордна [[система]], като възнаграждението нараства пропорционално на изработката. Изследователите считали, че производителността в групата ще нарасне като по сръчните окажат влияние върху по-бавните за увеличаване на изработката им. Но и сега резултатите се разминават с очакванията им. Оказало се, че отношенията на групата към основната цел - високата производителност се влияе от вътрешни групови норми на поведение. С помощта на тестове те измерват уменията и интелигентността на всеки работник. Резултатите са неочаквани: работникът с най-висока интелигентност и умения имал най- ниска производителност, а работникът на последно място по интелигентност и на седмо място по професионални умения имал най- висока производителност. Стига се до извода, че основният фактор е мястото, което всеки заема в неформалната организация на групата. Открит е [[феномен]]ът на неформалното лидерство и влиянието му върху трудовото поведение на групата. Изследователите установяват и друг важен момент, с който се установява поведението на групата. Той бил, че на груповите норми е отредено да играят ролята на защитна функция срещу целите на организацията. Групата осъждала онези, които били готови да повишат „справедливата за всички норми” и по този начин ги отказвала от подобни намерения.

==Резултати и изводи от експериментите==

Резултатите от Хотърнските експерименти довели до принципно нови изводи за поведението на човека в процеса на работа. Въз основа на тях е разработена цялостна концепция за човешките отношения в [[управление]]то. Те разкриват нови пространства за изследователска работа с основен обект човека и неговото поведение.

Изследователите установяват и друг важен момент, с който се обяснява поведението на групата - на груповите норми е отредено да играят ролята на защитна [[функция]] срещу целите на организаторите. 

Стига се  до извода, че неформалните работни групи вътре в една организация оказват положително влияние върху производителността. Натискът от страна на групата, а не от страна на управляващите оказва най-силно влияние върху производителността.

Елтън Мейо твърди, че работниците не са „живи [[машина|машини]]”, а същества със социални нужди. За да работят [[ефективност|ефективно]] и [[ефикасност|ефикасно]] те трябва да бъдат [[мотивация|мотивирани]] и да имат изпълнени със смисъл взаимоотношения на работното място. 

Освен това той отчита значението на управленския стил при балансирането между загрижеността за хората и отношението към свършената работа.

Основните идеи и резултати от тези експерименти са изложени в книгата му „Човешките проблеми на индустриалната цивилизация”.

==Ролята на Хотърнските експерименти днес==

Хотърнските експерименти и теориите за управление и на други учени се използват и  в наши дни и то с много добър краен резултат. Приносът им е не само за повишаване на [[качество]]то на работа, условията на труд и възнаграждението, но и се дава възможност на работниците да вземат участие дори и „символично” в управлението на фирмата.

[[ Image: howtorne_factory.jpg | thumb | right | alt=Prilojenie na Hotornskite eksperimenti. |Приложение на Хотърнските експерименти.]]

==Вижте още==

* [[Поведение]]

* [[Етапи на Хотърнски експеримент]]

* [[Фирма]]

* [[Психология]]
*[[Школа на човешките отношения]]

==Източници==

*[http://search.pomagalo.com/?keyword=%F5%EE%F3%F2%FA%F0%ED%F1%EA%E8%20%E5%EA%F1%EF%E5%F0%E8%EC%E5%ED%F2%E8&sa=1 Същност на Хотърнските експерименти]
*[http://www.referati.org/shkola-na-chovekite-otnosheniq-eltyn-meio-i-houtyrnskite-eksperimenti/41444/ref/p3 Значение на Хотърнските експерименти]
*[http://www.kaminata.net/topic-t35784.html Резултати от Хотърнските експерименти]
*Васил Симеонов, Експериментът
*Маргарита Дилова, Експериментална психология на себепознанието
*Генчо Д. Пирьов, Цаневр Цани, Експериментална психология

==Външни препратки==

*[http://xn--80ajan0bcpm.net/%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%B8/%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%B8/ Социологията като наука]
*[http://www.bg-ikonomika.com/2011/11/11_24.html Социологически подход към управлението]
*[http://www.bg-finansi.info/isoc7.html Икономическа социология и нейното развитие в теориите на Макс Вебер, Георг Зимел и Торстен Веблен.]
*[http://vinagi.bg/materials/view/id/31677/Obshta+sotsiologiya+-+l%D0%B5ktsii Обща социология]

[[category:Основи на управлението]]