Преглед на кода на Съдебно решение

'''Съдебно решение''' в юридически контекст, е синоним на '''официално решение, взето от съда след съдебен процес'''. 
==Същност и характеристика==

Съдебното решение по своята същност е държавен правосъден акт, едностранно, властническо изявление на съда, с което се разрешава правният спор като се установява, какво е действителното правно положение между спорещите и което ги задължава да се съобразяват с него. Съществуващите между страните извън и преди процеса материални правоотношения следва да бъдат установени от съда и да бъдат инкорпорирани в неговия краен акт – съдебното решение. Затова съдът трябва да издири тези правоотношения. Това той прави със съдействието на страните, които следва да внесат в процеса и направят доказателствени искания за попълване на делото с необходимия на съда доказателствен материал. Проявление на решаващата дейност на съда е именно произнасянето със съдебно решение въз основа на преценка по вътрешно убеждение на събрания и обсъден доказателствен материал по делото. 

Следователно съдебното решение е преди всичко акт на правно познание. То трябва да прогласи, на чия страна е правото. Затова спрямо спорното материално право съдебното решение е декларативно – сочи дали спорното право съществува или не. Но съдът е орган на [[държавна правосъдна власт]], призован да даде защита на правото, засегнато от правния спор. Затова съдебното решение включва в себе си и заповед да се преустанови правният спор и да се възприеме занапред поведение, отговарящо на установеното от съда материалноправно положение между спорещите. Установяването на действителното правно положение придава задължителна сила на съдебното установяване. Така, на мястото на правния спор между страните, гражданският процес поставя правен мир. Това е една от причините съдебното решение да се характеризира с качеството “стабилитет”. 

По същността си това представлява последователното достигане до неговата неизменимост от съда, който го е постановил, неговата необжалваемост пред въззивния и касационния съд и неговата неотменимост по реда за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Въз основа на закона, преди процеса и независимо от него, между спорещите са възникнали определени материални правоотношения. Съдът е призован да ги издири и да постанови акт, с чиито правни последици да обвърже страните да спазват занапред определено поведение.  

С влезлият в сила нов [[Граждански процесуален кодекс]] (ГПК) на 1 март 2008 г. бяха уредени нови видове съдебни решения, различни, от гледна точка на процедура по постановяване и съдържание на съдебното решение, от досега предвиденото присъствено решение, постановено по реда на класическия исков процес. 
Едно от тях е предвиденото в чл. 237 ГПК съдебно решение при признание на иска.

==Модели на процеса на вземане на решения==

===Вземане на решения в условията на неопределености и риск===

* Решения в условия на [[неопределеност]] 

Смята се че субекта на решенията се намира в условията на неопределеност, когато е запознат с възможните ситуации, но не знае коя от тях ще се сбъдне, нито е запознат с вероятностите за това. В статистическата теория на решенията са познати различни критерии:


[[Критерий на Валд]]

Този критерий е песимистичен, основаващ се на консервативната умереност. Той се състои в това, че за която и да е от избраните стратегии обективните обстоятелства ще представят винаги най-неблагоприятното си състоание.


Оптимистични критерии

Той е абсолютна противоположност на критерия на Уолд


[[Критерий на Хурвиц]]

За някои хора възгледа на Хурвиц може да бъде преценен като песимистичен или оптимистичен в абсолютна степен


[[Критерий на Лаплас]]

Състои се в това, че не се знае разпределението на вероятността, с която могат да се представят различните състояния на обективните обстоятелства.


[[Критерий на Савидж]]

Той се отклонява от това, че за всяко състояние на обективните обстоятелства съществува оптимално решение или стратегия.

* Решения в условията на риск

За едно решение се казва че е взето в условиятана риск, когато субекта на решението не знае със сигурност последиците от всяка възможна алтернатива на действие, защото не познава бъдещите алтернативни обективни обстоятелства, с които може да се представи всяко едно от тях.

При вземането на управленски решения в условията на риск се използват критериите:

Максимална възвращаемост;

Максимално [[очаквана възвращаемост]];

Максимално очаквана полезност;

Индивидуален профил на [[полезност]]та;

Предпочитания към външната среда;

Критерии на средните и дисперсиите.

==Вижте още==
*[[Рационално-изчерпващ модел на Чарлз Линдблум]]
*[[Рационален модел за вземане на решение на Хърбърт Саймън]]
*[[Вземане на решение в условия на неопределеност и риск]]
*[[Симулация]]
*[[Борсов арбитраж]]
*[[Следствие]]
*[[Видове съдебни решения]]

==Източници==

*Милчева Г., Куртева Г., Славянска В., - Основи на управлението Издателство ЕКС_ПРЕС, 2008
*Донъли Джеймс , Х. Джеймс, Л. Гибсън, Джон Иванчевич - Основи на мениджмънта, Изд. Отворено общество 1995г.
*Ангелов А., Основи на управлението, Изд.Тракия 1999г.
*Станчева А., Основи на управлението, Издателска къща Стено 2000.
*Стамболиев, Огнян, Принципи на гражданския процес, сп. Правна мисъл 
*Сталев, Ж., Българско гражданско процесуално право, Осмо допълнено и преработено издание, 2004, стр. 348 и сл. 
*Стамболиев, Огнян, Принципи на гражданския процес, сп. Правна мисъл, бр. 1 / 2008 г., стр. 108 – 109  
*Сталев, Ж., Българско гражданско процесуално право, Осмо допълнено и преработено издание, 2004, стр. 349 и сл.  
*Стамболиев, Огнян, Принципи на гражданския процес, сп. Правна мисъл, бр. 1 / 2008 г., стр. 110 

==Външни препратки==
*[http://www.vks.bg/ Върховен касационен съд на република България]
*[http://www.scc.bg/scc/ Софийски градски съд]
*[http://www.prb.bg/ Прокуратура на република България]
*[http://www.justice.government.bg/new/Pages/Ministry/Default.aspx Министерство на правосъдието]
[[category:Икономикс]]