Преглед на кода на Пиер Симон Лаплас

[[File:pl.jpg|thumb|right|Пиер Лаплас]]
'''Пиер-Симон Лаплас'''&nbsp;(на&nbsp;френски:&nbsp;''Pierre-Simon Laplace'') е&nbsp;'''френски&nbsp; математик,&nbsp; астроном&nbsp;и&nbsp; физик, известен с работите си върху диференциалните уравнения'''. Той е привърженик на&nbsp; детерминизма&nbsp;във&nbsp; философията.

==Биография==

===Ранни години и образование===
Пиер Симон Лаплас е роден на 23-ти март 1749, в [[Beaumont]] в [[Нормандия]]. Малко се знае от детството му, защото когато той става известен, той говори за скромен произход: син на фермер. Богати съседи виждат и признават таланта на момчето, те са помогнали за осигуряване на обучението му, на първо място в Кан и след това във Военното училище в Бомонт. 

Той е изпратил писмо във връзка с общите принципи на механиката на D'Alembert, които отговорят веднага и канят Лаплас на интервю. Чрез усилията на D'Alembert, Лаплас получава професора по математика във военно училище в Париж. По време на смутните времена, отдаденоста на Лаплас към науката останала непроменена, а той продължил да допринас. Съставя и публикува в пет тома на неговата голяма работа, Селесте Traitédelamécanique,в която калибрира трите режима между 1799 и 1825 година. Без  съмнение Traité, вдъхнови [[Симеон Поасон]] да опише Лаплас като [[Исак Нютон]] на Франция, за отличните [[резултат]]и, постигнати от Лаплас, те са очевидно доказателство за [[принцип]]а на всеобщото привличане. Лаплас е избран за член на Académie Française през 1816. Въпреки, че той насърчава способни млади математици и учени, сред своите ученици, Лаплас не е бил успешен учител. Умира в Париж на 5 март 1827 г., оставяйки съпруга и син.
===Кариера===
*Стабилност на Слънчевата система - Той е най-известен с изследванията си за стабилността на Слънчевата система. [[Нютон]]&nbsp;вярва, че само божествена намеса може да обясни равновесието на [[Слънчевата система]], но Лаплас създава математическа основа, това е най-важния напредък в [[астрономия]]та.Сър[[Исак Нютон]] е  публикувал [[''Philosophiae Naturalis Principia Mathematica'']] през 1687, в която той даде на [[деривация]] трите закона на [[Кеплер]], които описват движението на [[планетите]] , от своите закони за движение и неговия закон за всеобщото привличане. Нютон сам се съмнява във възможността за математическо [[решение]], дори и заключава, че [[период]]ично божествена намеса е необходимо да се [[гарант]]ира [[стабилност]]та на Слънчевата система. Даването на [[хипотеза]]та на божествената намеса ще бъде основна [[дейност]] в научния живот на Лаплас. Сега обикновено се счита, че [[метод на Лаплас|методите на Лаплас]] в самостоятелен вид, не са достатъчно точни за доказване на стабилността на Слънчевата система  и, че е [[хаотична]] въпреки че в действителност изглежда е доста стабилна. Движението на Луната е една от любимите теми на Лаплас. Неговото откритие, че две лунни сътресения са причинени от сфероидната фигура на Земята е доста забележителни. Лаплас е известен с [[nebular hypothesis]] за първи път в неговата експозиция Système du Monde.

*[[Теория на вероятностите]] - През 17 век комбинаторен анализ е приложен към проблеми свързани с хазартни игри, това поставило началото на теорията на [[вероятност]]ите. [[Якоб Бернули]] допринесе първата голяма теорема, [[законът за големите числа]]. Участието на Лаплас може да бъде характеризирано като широко приложение за [[анализ]]. Въпреки първоначалните си резултати са много и от голямо значение, за съжаление той не се отказа поради [[кредит]] на други хора. Основната идея на Лаплас в неговия анализ беше [[производственa функция|производствената функция]]. Генерираните [[функция|функции]] са били използвани от Лаплас не само при решаването на проблеми, но и за проблеми в чистата математика. Лаплас е и първият, който прилага [[безкрайно]]то смятане на вероятността проблеми. Това той направи като доказва, че определена част от диференциално уравнение е приблизително равна на разликата като краен резултат от решаването на даден проблем. Друг важен принос на Лаплас е удължаването на работата на [[Томас Бейс]], които първи използва математическа вероятност индуктивно.

==Интересно==

Откъси от работата Лаплас на мъглявинната хипотеза, астрономия и теория на вероятностите са на разположение в [[Харлоу Шапли]] и [[Елена Д. Howarth]],&nbsp;[[A Source Book in Astronomy]] (1929).&nbsp;Кратък отчет за своята работа е даден в [[Роджър Hahn]],&nbsp;[[Laplace as a Newtonian Scientist]]&nbsp;(1967).

==Вижте още==

*[[Твърдо тяло]]
*[[Равноускорително движение]]
*[[Мъглявина]]
*[[Черна дупка]]

==Източници на информация:==

*Charles Coulston Gillispie, Pierre-Simon Laplace, 1749-1827
*Pierre Simon Marquis De Laplace, A Philosophical Essay On Probabilities 
*Pierre Simon Laplace, The Mechanics of Laplace (Classic Reprint)

==Външни препратки==
*[http://www.bgastronomy.com/index.php?cat=7 Мъглявини]
*[http://www.mystics.eu/fizika/159-edna-ot-nai-reshavanata-zadacha-po-fizika-na-vsichki-vremena-i-vse-oshte-nereshima-zadacha-za-tri-tela.html Най-решаваната задача по физика за всички времена]
*[http://www.math10.com/bg/geometry/pitagor/pitagorova-teorema.html Питагорова теорема]
*[http://www.bgastronomy.com/index.php?cat=10 Съзвездия]

[[category:Управленски решения и риск]]