Преглед на кода на Експериментално изследване

'''Експериментът''' е къзуално изследване, включващо контролирането или манипулирането на една или повече независими [[променливи]] от изследователя по такъв начин, че тяхното въздействие върху една или повече зависими променливи да може да бъде измерено. Основната [[цел]] на [[експермента]] е да се открие или потвърди наличието на [[причинно-следствени връзки]] и зависимости на между две или повече променливи.

==Същност на експеримента==



Експериментът е къзуално изследване, включващо контролирането или манипулирането на една или повече независими [[променливи]] от изследователя по такъв начин, че тяхното въздействие върху една или повече зависими променливи да може да бъде измерено. Основната [[цел]] на [[експермента]] е да се открие или потвърди наличието на [[причинно-следствени]] връзки и зависимости на между две или повече променливи. 

[[Променливата]], коята се манипулира се нарича независима променлива. Това е променливата, чието въздействие експериментаторът цели да измери. Като примери за независими променливи можем да посочим промени в цената, продуктови модификации, алтернативни [[реклами]] или стимули в [[дистрибуционните канали]].

[[Променливата]], която отразява въздействието на независимата променлива се нарича зависима променлива. Като примери можем да посочим обем продажби, пазарен дял, предпочитания към търговската марка или потребителско поведение при покупка.

[[Експериментаторът]] трябва да измерва и/или контролира въздействието на [[външните променливи]], за да бъде сигурен, че всяка промян или липса на промяна в зависимата променлива е причинена единствено от независимата променлива. Това може да си постигне чрез случаен избор или подбор. Случайният избор вклчва случйно избиране на респондентите за експериментлна и контролна група. Подборът е обмисбено включване на респонденти в експерименталната и контролната група, така че да се осигури баланс на предварително определени ключови характеристики. Целта и на двата метода е да гарантира, че независимата променлива е единствената променлива, по която се различават групите. 

Освен това за да се направят заключения за наличето на причинно-следствени връзки е необходимо да бъдат изпълнени следните условия:

Да са на лице доказателства, че между наблюдаваните променливи съществува взаимозависимост, т.е. те се променят едновременно.

Да съществува увереност, че независимата променлва (причината) предхожда зависимата променлива (следствие). Ако са на лице братни доказателства, такава причинно-следствена връзка не мож да има.

Да липсват други променливи, които да обясняват наблюдаваното явление. Това може да се избегне чрез поддържането на константни стойности на другите променливи; чрез контролирани или редуциране на въздействието на други фактори (формиране на контролна група).

Трябва да се спомене също, че тъй като боравим с вероятностни величин, то и заключенията за наличието на причинно-следствени връзки също са вероятностни. За да бъдат полезни за взимането на управленски решения, тези заключения трябва:

Да са достатъчно генерализиращи, за да обхващат по-голям клас ямления и да надхвърлят конкретната ситуация, в която са становени;

Да са в сила за по-дъло време , за имат стойност управленските решения, за чиет вземане и изпълнение се изисква определено технологично време.





==Видове експерименти==



'''Експеримент Ex post facto'''

Негова основна отличителна черта е избирането на контролна и експериментална група след въвеждането на потенциалната [[приченно-следствена връзка]]. Това е вид [[експеримент]], при който експериментаторът  не манипулира незавсимата променлива и не контролира кои респондентни са изложени на въздействието й. Въпреки това, експериментите еx post facto са широко използвани в маркетинговите изследвания, защото може да се осигурят необходимата информация и да се дадат доказателство за причинно-следствена връзка при ситуации, при които експериментирането е невъзможно или нецелесъобразно. Но те са подложени на влиянието на повечето от потенциалните грешки на експеримента.



===Лабораторен експеримент===



При лабораторният експеримент [[респондентите]] са поставени в изкуствена ситуация, която предизвиква тяхното поведение  и е различна от нормалната ситуация, в която би се проявило това поведение. Тук се манипулират една или повече независими променливи  при строго определени, операционализирани и контролирани условя. Подобна степен на контрол е рядко възможна при реалните експерименти. Основният му недостатък е ниската степен на обобщаване. Физическото остраняване на повечето външни променливи осигурява на лабораторните експерименти висока степен на повтаряемост (вътрешна валидност), но в същото време огранчава тяхната способност за обобщение (външна валидност). Освеn това, разходите за провеждането на лабораторни експерименти са значително по-ниско от разходите за реални експерименти по отношение на ресурси и време. При лабораторните ескперименти възможнастта конкурентита зда узнаят подробности за експеримента  са минимални. Подходяо организираните и проведени лабораторни експерименти често се използват като „последна стъпка” при въвеждането на даден продукт на пазара. Често срещаните грешки, които могат да се допуснат при тези видове [[експерименти]], са свързани с експерименталната ситуация и с  действията на експериментатора. Респондентите обикновено са опитват да се дъжат по начин, по който те смятат, ме се очаква от тях. 





===Реален експеримент===



Реалните експерименти се характеризират с високо равнище на реализъм и ниска степен на контрол. Те се провеждат в реална обстановка. Те изпитват въздействието на изследваните променливи така какт те се проявяват в естествени условия, т.е. в контекста на други „шумови” променливи

{| class="prettytable"
|-
|
<center>'''Характеристики'''</center>

|
<center>'''Лабораторни'''</center>

|
<center>'''Реални'''</center>

|-
|
'''Вътрешна валидност'''

|
<center>Висока</center>

|
<center>Ниска</center>

|-
|
'''Външна валидност'''

|
<center>Ниска</center>

|
<center>Висока</center>

|-
|
'''Разходи'''

|
<center>Ниски</center>

|
<center>Високи</center>

|-
|
'''Изискуемо време'''

|
<center>Кратки</center>

|
<center>Прдължителни</center>

|-
|
'''Трудност на организацията'''

|
<center>Лесни</center>

|
<center>Трудни</center>

|-
|
'''Етически проблеми'''

|
<center>Слаби</center>

|
<center>Силни</center>

|}




.





==Потенциални грешки при провеждането на експерименталните изследвания==



'''Грешка на предварителното измерване''' 

Eфект от предварителното измерване има всеки път, когато самото измерване оказва пряко въздействие върху последващото измерване.Подобна грeшка трябва да се отчита всеки път, когато респондентите осъзнават, че са измервани. Но, ако се измерват фактори като [[продажби]] или се използва скрито наблдение  при измерването на човешкото поведение, предварителното измерване вече не представлява източник на потенциални грешки.



'''''''''Грешка на взаимодействие''' 

Появявя се, когато предварителното изизмерване променя чувствителността на респондентите и възможността им за реягиране на независемети променливи на експеримента. Необходимо е да се определи каква е разликата между грешката на предварителното измерване и грешката на взаимодействието. При второто независимата променлива е по-вероятно да бъде забелязана и да се реагира на нея без първоначално измерване. 

'''Продължителност''' 

Биологически или психологически процес, който систематично се изменя с течение на времето, независимо от конкретните външни събития. Респондентите могат да остареят или уморят. Този вид грешка може да бъде сериозен проблем при тези [[експерименти]], които продължават месеци или години, например [[пазарни тестове]] и [[експерименти]], свързани с физиологичната реакция на продукти, като паста за зъби, козметика и лекарства.

'''История'''

Поменливи събития, различни от тези, манипулирани от експериментатора, които се появяват между предварително и последващо измерване и влияят върху стойността на зависимите променливи.

'''Грешки на инструментариума''' 

Свързани са с промени в инструментариума на измерването с течение на времето. Най- вероятно тези промени се появяват, когато измерването включва хора, включително и интервюери или наблюдатели. 

'''Грешки на селекцията (избора)''' 

В повечето модели на [[експеримент]] се формират дви групи (експериментална и контролна група). Грешката се появява, когато групите, формирани за целите на експеримента, първоначално не са еднакви по отношение на предразположението да реагират на независимата променлива. Случайният избор на групите, подбирането на респондентите във всяка група  или използването на блокове може да минимизира този проблем.

'''Смъртност''' 

Свързана е с характерни загуби (отказ или невъзможност да се продължи [[експериментът]]) на респондентите от различните групи. Под характерни загуби се има пред вид, че някой групи губят респонденти, които са различни от тези , губени от други  групи.

'''Противодействща грешка''' 

Появява се, когато изкуствената експериментална ситуация  или поведение на експериментатора причиняват ефекти, които подчертават, намалвт или  променят въздействието на независимата променлива. Тази грешка не мжоже да бъде контролирана от модела на експеримент. Тя се контролира от експерименталната ситуция.



'''''''''Грешки от синхронизирането на измерването''' 

Понякога изследователят предполага, че ефектът на независимата променлива е непосредствен и перманентен. Затова експериментаторите обикновено манипулират [[независимата променлива]] ([[цена]], [[реклама]]), веднага измерват зависимата променлива (продажба) и след това преминават към следващия изследователски проблем. Недостятъка на подобен подход е, че непосредственото въздействие на независимата променлива може да се различава от дългосрочния й ефект. 

Грешките от синхронизирането се появяват, когато предварителните и последващите измервания са направени в подходящо време за разкриване на ефекта от експерименталното въздействие. Изследователят трябва да е сигурен,  че предварителното и последваото измерване са направени през достатъчна дълъг период от време за разкриването на ефекта на независимата променлива.

'''Грешки при ситуация – заместител''' 

Подобни грешки се появяват, когато експерименталната среда, съвкупността, от която се взима извадката и/или прилаганите въздействия се различават от тези, които са налице в действителна ситуация. 



==Модели на експерименталните изследвания==

                 

Моделите на [[експериментална изследвания]] могат да се категоризират  в две големи групи – [[базови модели]] (отчитат влиянието само на една независима променлива) и [[статистически модели]] (позволяват определяне на въздействието на повече он една независима променлива).

Съкръщенията, които ще се използват в тази част от темата са:



Х – въздействие; действително въвеждане или манипулиране на [[независимата променлива]]

ИС – последващо измервани; измерване на зависимата променлива след или по време на въвеждането или манипулирането на [[независимата променлива]].



ИП – предварително измерване; измерване на зависимата променлива преди въвежданто на или манипулирането на незамисимата променлива.

СГ – указание, че групата е случайно подбрана





==Базови експерименти:==



'''Модел на квази експерименти'''

Модел "Само след"

При този модел първа се манипулира независимата променлива и след това се измерва резултата от манипулацята. Схемата на модела има следния вид:

          Х                ИС



Анализирането на експериментите "Само след" изисква изключително добро познаване на пазара  и субективна преценка на изследователя. Този модел трябва да се използва много внимателно, защото вероятността за допускане на грешки е много голяма.



Модел "Преди – След"

Този модел включва предварително измерване, въздействие на независимата променлива и последващо измерване. Схемата на модела е следната:

    ИП             Х             ИС



Резулттът от [[експеримента]], който представлава интерес за експериментатора, се получава като разлика между последващото и предварително измерване (ИС – ИП).  Ако при провеждане на експеримента не са допуснати грешки, може д се счита, че  полученият резултат изцяло е причинен от независимата променлива. Но за съжаление върху резултатите влияние оказват педварителното измерване, използвания инструментариум, продължителността на провеждане и историята.  Ако експериментаторът не е сигурен, че може да оцени въздействието на външните променливи, моделът "Преди – След" не е подходящ.







'''Същински базови модели на експеримент'''



Основният проблем при квази извадките е, че изследователят не може да бъде сигурен в действителната сравнимост на  групите. При същинските [[базови модели]] тестовите единици и контролните групи се определят по случаен начин.

Модел "Преди – След" с контролна група

Моделът се счита за класически модел на експерименталнио изследване и има следната схема:



 Експериментална група:       СГ           ИП1             ИС1

 Контролна група:             СГ           ИП2             ИС2



Включването на контролна група позволява да се контролерат потенциалните изсточници на експерментални грешки. Контролната група не се подлага на въздействие на независимата променлива. Резултатът от експериментът се изчислява като (ИС1 – ИП1) – (ИС2 – ИП2). 



Симулиран модел "Преди –След"

Разработен е с цел контролиране на грешките от влиянието на предварителното измервае и грешките в резултат на взаимадействието пре експерименти, изследващи нагласи и познания на потребителите. Използват се отделни групи за предварителното и последващото измерване, но при този експеримент остава проблемът, свързан с "историята". Схемата на модела има следния вид:



 Експериментална група:       СГ               Х       ИС

 Контролна група:             СГ       ИП



Резултатът от експеримента е (ИС – ИП). Не се наблюдават греешки от предварително зследване и грешки на взаимодействието, тъй като предварителното измерване се осъществяват спрямо различни респонденти. 

Този модел се използва най-често при изследване на рекламното въздействие. Процедурата на провеждането включва първоначално раздаване на въпросници на голяма извадка от респондент с [[цел]] определяне на нагласите им по отношение на конкретен продукт или [[търговска марка]] (предварително измерване). След това се провежда [[рекламна кампания]] (въздействие на независимата променлива). След рекламната кампания на втората извадка от респонденти се дава съия въпросник като на първата извадка (последващо измерване). Разликата между резултатите от двете измервания (ИС – ИП) може да бъде отдаден на ефекта на рекламната кампания и евентуална грешка  следствие на продължителността на експеримента.





Модел "Само след" с контролна група

При този модел често срещана грешка е е тази от подбора, която може да се намали при използването на големи по обем [[случайни извадки]]. Моделът има следната схема:



 Експериментална група:       СГ       Х       ИС1

 Контролна група:             СГ               ИС2



Провеждането на експеримента изисква по-малко разходи по отношение на на пари и време. Той  за предпочитане винаги, когато групте не са много различни по отношение на техните първоначални равнища на зависимите променливи.





Четиригрупов модел на Соломон

Тук се включват четири групи от респонденти – две контролни и две [[екпериментални]], и се правят шест измервания – две предварителни и четири последващи. Това е комбинация между моделите "Преди – След" с контролна група и "Само след" с контролна грепа, проведениедновременно:





                            Експериментална група1:       СГ       ИП1             Х       ИС1

                            Контролна група1:             СГ       ИП2                     ИС2 

                            Експериментална група1:       СГ       ИП1             Х       ИС3

                            Контролна група1:             СГ       ИП2                     ИС4



Този модел контролира всички изсточници на експериментални грешки. Но поради голямата сложност на провеждане и сравнително високите разходи рядко се използва в маркетинговите изследвания. 









Модел "Преди – След" с обособени групи

Този модел е е подобен на експеримента „Преди -  След”, с зключение на двете групи, включени в експеримена, се позлагат на въздействието на независимата променлива. Поради това не може да се определи коя т двете гупи е експериментално и коя – контролна. 



 Група 1:       СГ      ИП      Х       

 Група 2:       СГ              Х          ИС 


Резултатът от експеримента е разликата между ИС и ИП. Всяка група се измерва по веднъж и затова се избягват евентуални грешки в резултат на влиянието на предварителното изследване. Не се наблюдава и ефект на въздействието, защото вторато група се измерва след като е получила въздействието. Това е лесен метод за провеждане и прилагане в реални условия, като едновременно с това осигурява и изключително добра вътрешна валидност.





===Тренднови модели на експеримент===



Трендовият модел на експеримент включва серия от наблюдения и или измервания преди и след експерименталното въздействие и може символично да бъде представен като:

   ИП1        ИП2        ИП3             Х            ИС1          ИС2          ИС3



При този модел въздействието може да бъде изкуствено предизвикано или да му бъде позволено да се появи по естествен път. Ключов момент при този модел са сериите от предварителни и последващи измервания. Те дават възможност за съпоставяне на стойностите на зависимите променливи във времето и по този начин могат да послужат за основа за определяне на тенденции. Съществуват 2 основни варианта на този модел в зависимост от това,дали измерванията ще се извършат в една и съща или в различни извадки:

Същински трендов модел – изследванията се правят в серия от различни случайни извадки на една и съща генерална съвкупност:

Панелен трендов модел – серията от измервания се извършват в една и съща извадка през определен период. Интервалът между две последователни измервания трябва да се определи по начин,позволяващ да се намали ефекта на предварителното измерване.

Множествения трендов модел е сходен с предходния,но при него е добавена контролна група.

Основен проблем по отношение на валидността при трендовите модели е възможната промяна в стойностите на независимата променлива вследствие на външни фактори,действащи едновременно с експерименталното въздействие,но неконтрорирани от изследователя.

         





==Статистически модели на експеримент==



[[Статистическите модели]] на експеримент позволяват (1) измерването на въздействията на различните равнища на независимата променлива,(2) контролирането на въздействието на една или две външни променливи върху измерваната зависима променлива и/или (3) определянето на въздействието на две или повече независими променливи на въздействие,всяка с определен брой равнища на въздействие. Освен това,при статистическите модели на експеримент може да се извърши повече от едно измерване за всеки респондент.

Напълно случаен модел на експеримент – при този модел експерименталните въздействия се разпределят случайно към тестваните обекти като се предполага,че външните променливи няма да влияят по различен начин (по-силно и по-слабо) на отделните групи. Този модел позволява контролирането на една външна променлива и контролирането на една [[независима променлива]]. Напълно случайният модел на експеримент изисква най-малко разходи и е най-лесен за провеждане в сравнение с другите [[статистически модел]]и на експеримент. Подходящ е за използване,когато изследователят е сигурен,че тестваните единици са напълно подобни и групите не се различават значимо една от друга по отношение на някаква вънщна променлива. За съжаление не винаги тези условия са изпълнени. Освен това голямо влияние върху тестваните единици могат да окажат една или повече външни променливи,които не са взети предвид и не се контролират.

Случаен блоков модел на експеримент – напълно случайните модели на експеримент са основани на предположението, че експерименталните групи са относително сходни по отношение на зависимата променлива и че членовете на тези групи ще реагират на независимата променлива по сходен начин. На практика тези предположения често са невалидни и водят до [[експериментални грешки]]. За разлика от тях,случайният блоков модел дава възможност на изследователя да контролира една основна вътрешна [[променлива]],която би могла да повлияе на резултатите от [[експеримента]]. Терминът [[“блокове”]] се отнася до стратифицирането на тестваните единици по отношение на външна променлива напр. образование,доход,размер на търговския обект или всяка друга променлива,за която се преценява,че може да окаже значително влияние върху тестваните единици и стойността на зависимата променлива,която се измерва. При този модел на експеримент тестваните единици се групират в сходни блокове преди да бъдат случайно разпределени на експериментални и контролни групи. Както и при стратифицираната извадка,образуването на блокове дава възможност да се осигури по-голямо подобие между тестваните единици,особено когато се ползват малки извадки.

Модел на експеримент “Латински квадрат” – моделът позволява на изследователя да контролира стратегически две, невзаимодействащи си външни променливи и взаимодействието на една независима върху една [[зависима променлива]]. Основното изискване при разработване на модела Латински квадрат е разделянето на всяка външна или блокова променлива на равен брой блокове или равнища. [[Независимата променлива]] трябва да се раздели на същия брой равнища. Моделът се представя във формата на матрица, в която редовете представляват блоковете по една външна променлива,а колоните - блоковете по друга външна променлива. В клетките на матрицата се разпределят равнищата на независимата променлива,така че всяко равнище да се появява само един път във всеки ред и всяка колона. При съставянето на модела трябва да се има предвид, че се стратифицира на основата на две променливи, а не на една, както е при случайния [[блоков модел]]. [[Експерименталните въздействия]] отново се разпределят случайно между тестваните единици. Процедурата трябва да гарантира,че дадено въздействие ще се появява само по един път във всяка колона.Моделът Латински квадрат позволява да се контролират въздействията на външните променливи върху [[зависимата променлива]].Този модел се използва често в [[маркетинговите изследвания]]. Особено е удачен е при проучвания на обекти за търговия на дребно,където необходимостта от контролиране на типа или размера на търговския обект и времевия период е особено голяма. Използването на модела Латински квадрат позволява да се намали обема на извадките,тъй като допуска едни и същи експериментални единици да се подлагат на въздействието и да реагират на всички експериментирани равнища на независимата променлива. Приложението на метода се ограничава от изискването за еднакъв брой редове,колони и равнища на експериментиране и от възможността за контролиране само на две външни променливи.Моделът Латински квадрат не отчита важните и две важни взаимодействия :  (1) взаимодействията между двете външни променливи сами по себе си и (2) взаимодействията между външните променливи и равнищата на независимата променлива.

Факторен модел на експеримент – разглежданите досега модели на експеримент позволяват да се измерват въздействията само на една [[независима променлива]]. Факторните модели позволяват да се измерват въздействията на две или повече независими променливи с различни равнища на въздействие. Взаймодействието може да включва всякакъв брой променливи. Основното преимущество на този модел е неговата възможност да отчита резултата от взаимодействията между различните променливи. За взаимодействие говорим,когато ефектът от едновременното действие на две или повече променливи е различен от техните ефекти, взети поотделно. При измерването на взаимодействието, факторният модел на експеримент се съчетава с прилагането на [[дисперсионен анализ]]. Ако се представи схемата на модела като таблица, всяко равнище на едната променлива ще представлява ред,а всяко равнище на другата променлива ще представлява колона. [[Факторният модел]] изисква клетка за всяка възможна комбинация на манипулираните променливи. Анализът на резултатите от факторния модел на експеримент се извършва по отношение на два вида измервания: (1) основни въздействия- въздействията на всяка независима променлива индивидуално и (2) взаимодействащи си въздействия-резултат от съвместното въздействие на две променливи,при което полученият ефект е по-голям от простата сума на техните индивидуални действия. Основен недостатък на факторните модели на експеримент е големият брой въздействия,които трябва да се извършат,когато има повече променливи или равнища за всяка променлива.

В заключение на фигурата е предложен алгоритъм,който може да подпомогне изследователите при избора на конкретен модел на експеримент:



[[Image:eskperimentalni_izsledvaniq.jpg|thumb|left|alt=eskperimentalniizsledvaniq.| Aлгоритъм за избор на модел на експериментално изслидване.]]







'''Експериментална психология'''



Експерименталнте изследвания намират широко приложение и в психологията. Те включват: 

Изследване на личността

Методи за изследване на интелекта

Методи за измерване времето на реакция на личността

Методи за изследване на вниманието

Методи за изследване на мисленето

Методи за изследване на паметта

Методи за изследване на емоциите

Психологическо изследване на професионалната пригодност наличността

Методи за описване, анализ и оценка професионалната дейност наличността — професиограма

Психологическо изследване ефективността на груповата дейност на личността и др.



Всички разработени тестове в тази област могат да се прилагат при провеждането на [[интервю]] за подбор на служители, при мотивирането  и обученито на персонала, при подобряване качествето на изпълнени на възложените му задачи, при формирането на екипи, при изследването на нагласите, потребностите и поведението на клиентите и т.н.









==Заключение==



Добре планираните и проведени експерименти могат да демонстрират причинно-следствената връзка между зависимата и независимата променлива, защото позволяват да се отччитат и контролират и другите потенциални причинно-следствени фактори. А това не мже да се постигне с друг метод, особено чрез използването на интервюта или вторични данни.





==Използвана ритература:==



1.    Василева, Б., Узунова, Ю.; "Приложни маркетингови изследвания"; "Ромина", 2003 (75 – 88 стр)

2.    Желев, С.; "Маркетингови изследвания"; университетсо издателство "Стопанство", 2008 (170, 171,174 стр.)

3.    Тодорков, К.; „Експериментална психология”; „Faber”, 2005


[[category:Методи за изследване в бизнеса]]