Преглед на кода на Култура

Културата е '''резултат от съвместните действия на индивидите''', а тя от своя страна изменя самите хора, като придава качествена специфика на техните действия.Така културата според [[Бронислав Малиновски]] в книгата ''“ Една научна теория за културата “'' все по ясно се очертава като особено поле за изява на актуалните връзки между хората, като форма на сътрудничество за осъществяване на техните цели.

==Същност==

Основното определение на [[социологията]] за културата е следното: Това са всички произведения на човешката дейност (''материални'' и ''нематериални''), ценностите, създадени в процеса на тази дейност, както и общоприетите норми на поведение, предвидени от поколение на поколение.
През 1952 [[Алфред Крьобер]] и [[Клайд Клъкхохн]] съставят списък с над 200 различни дефиниции на култура като трите основни значения са:

* Изтънчен вкус в областта на изящните изкуства и хуманитарните науки, още известна като ''висока култура''

* Цялостен модел на човешкото познание, вярвания и поведение, зависещ от способността за символно мислене и социално образование

* Комплект от споделени ценности, цели, поведения и практики, който е характерен за дадена организация или група 

Терминът и концепцията за първи път се появяват през XVIII-ти век и означава процес на усъвършенстване. През XIX-ти век значението се променя на подобряването на личността и поведението на един индивид, особено чрез неговото образоване. 

През ХХ-ти век думата култура става централна идея на [[антропологията]] и означава еволюиралата човешка способност за класификация и представяне на опита чрез символи и проявяването на творчески наклонности за които се изисква въображение.

Според една от теориите думата култура произлиза от латинския корен ''colere'' (обитавам, култивирам или почитам) или според друго разбиране от ''cult'' и ''ur'' (преклонение към светлината).

[[ЮНЕСКО]] дава своята дефиниция на култура по следния начин:

''„ Култура е множеството от отличителни духовни, материални, интелектуални и емоционални черти на дадено общество или обществена група, тя обхваща освен изкуството и литературата, начина на живот, формите на съжителство, ценностните системи, традициите и вярванията “''

В книгата си "Ерос и Kултура" ''[[Зигмунд Фройд]]'' я дефинира така- "...думата "култура" характеризира цялата сума от успехи и начинания, с които човешкия род се е отдалечил от животинските ни предшественици , и която служи на две цели: за защита на хората от природата и за регулиране на човешките взаимоотношения."

===История===

Културата е предмет на изучаване на [[културологията]]. В съвременната културология се различават няколко основни периода на развитието на културата от историческа гледна точка:

* Култура на [[първобитното общество]] - то покрива периода до около 4000 г.пр.н.е.;

* Култура на [[Древния свят]] и [[Античността]] (IV-ти век пр.н.е. — V-ти век), в този период влизат културата на [[Древния Изток]],[[Древна Гърция]],[[Древен Рим]] и други;

* Култура на [[Средновековието]] (V—XIV век);

* Култура на [[Възраждането]] или [[Ренесанса]] (XIV—XVI век);

* Култура на [[Новото време]] (XVI—XIX век);

* Култура на [[Най-новото време]] (XIX век — досега);

===Съвременна трактовка===

Съвременното понятие за култура се формира в края на XVIII и началото на XIX век в [[Западна Европа]]. Определени автори започват да определят културата като "най-доброто нещо, което е било създадено или казано" и всичко, което не попада в тази категория се характеризира като [[хаос]] и [[анархия]]. Това прави културата тясно свързана със социалното развитие, постоянното усъвършенстване и прогреса. На практика за тези автори понятието култура се отнася за най-добрите изделия и продукти в областта на [[модата]], [[изкуството]] и [[класическата музика]]. По този начин в категорията културни попадат хора, свързани с тези дейности.

В днешно време са се оформили два вида култура: ''висока култура ''и'' масова култура.'' Под висока култура обикновено се разбира културата на елита - най-образованите и възпитани хора, а ''масова'' се нарича културата за масите, простолюдието. Двете култури използват различни способи и средства и служат на различни цели. Понякога двете култури се отнасят просто до различни видове субкултури.

===Култура, мироглед и възпитание ===

По време на [[Романтизма]], учените в [[Германия]], интересуващи се от националните движения и обединяването на отделните княжества, формулират понятието култура като [[мироглед]], [[светоглед]]. Това определение на културата обаче все още съхранява различията между "''цивилизованата''" култура и културата на племената или "''примитивната''" култура.

В края на XIX век понятието култура е разширено така че да включва и други общества. С появата на еволюционната теория започва да се счита, че културата е естествено следствие от развитието на човечеството. Но тези теории водят до противопоставянето на понятията "''човешка природа''" и "''възпитание''". Днес антропологията не разглежда културата като продукт и следствие на биологичната революция, а като главен механизъм за адаптация към средата т.е. културата търпи развитие и е процес на адаптация към изменящия се външен свят.

Днес учените считат, че елементите на културата не бива да се разглеждат само в собствените им рамки, а в широки взаимоотношения с различните култури. На елементите на културата силно влияние оказва миграцията на хората. В резултат на това някои общества придобиват значителна нееднородност, което води до появата на [[субкултури]] и [[мултикултурализъм]].

==Език и култура ==

Връзката между култура и език е забелязана много отдавана. Така например древните гърци са правили разлика между цивилизовани хора и варвари, т.е. тези, които са говорили неразбираемо и неинтелигентно. Фактът, че различни групи от хора говорят различно често е считано за достатъчно доказателство за културни разлики.

Германските романтици от 19-ти век виждат езика не само като една от характеристиките на културата, но и като директен израз за националния характер на хората и тяхната култура в кондензирана форма. Основателят на американската антропология, [[Франц Боас]] разглежда езика на една общност от хора като основен критерий за тяхната обща култура. Той също твърди, че способността да се разбира даден език на дадена група от хора е ключът към разбиране на тяхната култура. В същото време обаче език и култура не са взаимно равнозначни. Хора с коренно различни езици могат да има едни и същи културни ценности, докато такива с близки езици може да са много различни в културно отношение.

Има разлика между използването на даден език в различните култури. Така например английският език се говори различно в [[САЩ]], [[Канада]], [[Англия]] и [[Австралия]], отделно дори в една страна съществуват стотици диалекти, характерни за географски район или субкултура. Разликите в езиците или техните диалекти не се състоят само в жаргона, произношението, речника или граматиката, но и културата на говоренето му, например обръщения на "Ви" и "ти", титли, класови форми и сложни езикови форми. В някои култури има разлика в езика базирана на пола, към който се обръщаш.

==Вижте още==
*[[Джон Стюарт Мил]]
*[[Ейбрахам Маслоу]]
*[[Обкръжаваща среда]]
*[[Компетенция]]
*[[Философия]]
*[[Екип]]
==Източници ==

*Harper, Douglas (2001). Online Etymology Dictionary
*Kroeber, A. L. and C. Kluckhohn, 1952. Culture: A Critical Review of Concepts and Definitions.
*Енциклопедия на културите

==Външни препратки==
* [http://projectoria.org/ Проектория&nbsp;Задаване на въпроси онлайн по философия]
* [http://philosophia.bg/ Philosophia: Електронно списание за философия и култура]
* [http://www.philosophybulgaria.org/ Институт за философски изследвания, БАН]
* [http://www.apf-bg.org/ Асоциация на преподавателите по философия]
[[category:Управленски решения и риск]]