Преглед на кода на Инструменти на интегрираност

'''Инструментите на интегрираността могат да се класифицират по следния начин'''.

==За усилване и поддържане на интегритета==
Могат да се разграничат 4 типа инструменти за усилване и поддържане на интегритета:

* Инструменти за подобряване на качеството;
* Инструменти за подобряване предоставянето на информация и усилване на прозрачността;
* Инструменти за [[регулиране]] на поведението на служителите;
* Инструменти за подобряване на [[самооценка]]та.

Качеството е процес на непрекъснато усъвършенстване, подобряване на методите на работа, въвеждане на нови [[подход]]и и техники, подобряване на организацията на работа, оценка на резултатите и нови подобрения. От ключово значение за качеството е и да се  язясни  какво обещава организацията на своите клиенти, да обясни на всички какво да очакват и какви условия при предоставянето на услуги следва да бъдат изпълнени. Никой не трябва да бъде оставен да гадае. Обещанията трябва да се изпълняват и ако по някаква причина  обещаното не може да се изпълни е задължително да се  даде информация за това, което ще бъде направено. Така работи модерната професионална [[администрация]].   

===Стандарти за качество ===
Описване, [[усъвършенстване]] и тестване на процедури. “Бедствието на несъществуващия интегритет” започва, когато липсват стандарти, процедури и отчетност, и всеки “просто дава най-доброто от себе си”. В резултат на това всички се лутат и се чудят какво да очакват, и е налице възможност ситуацията да бъде използвана в интерес на някого. Така остава много да се желае по отношение на качеството. Качеството на обслужване и интегритетът са взаимосвързани.   Всички услуги, предоставяни от администрацията трябва да бъдат описани и да бъдат въведени стандарти за качеството. Стандартите следва да включват (когато е приложимо): срокове за изпълнение или подаване на заявление за услуга, условия за изпълнение, кой може да ползва услугата, разходи по услугата, начини на плащане, какво може да очаква клиентът и др. Качеството също така трябва да съдържа информация за това, къде може да бъде подадено оплакване, в случаите, когато даден стандарт за качество е нарушен според гражданите.   Българската администрация, в т.ч. и общинската администрация, следва да спазва задължителните стандарти за качество на административното обслужване, съдържащи се в  [[Наредба за общите правила за организацията на административното обслужване]].  С оглед функционалната си [[специфика]] общинските администрациите прилагат и собствени стандарти за качество на административното обслужване. Разработените стандарти в отношенията с клиентите се представят в утвърдена  от кмета на общината [[Харта на клиента]], със следното съдържание:

:* Общите и собствените стандарти за административното обслужване;
:* Начините за допитване до потребителите за подобряване и отчитане на работата по прилагането на стандартите;
:* Правата на потребителите на услуги и организацията на работата със сигнали предложения и жалби във връзка с административното обслужване.

Харта на клиента се публикува на официалния сайт на общината и се разпространява по други подходящи начини.

Всички служители трябва да са наясно със своите [[задължения]] и да имат готовност да се отчитат по тях. В повечето бюрократични организации липсва делегиране на отговорности, или пък отговорностите се разбиват на безброй под-отговорности. Това означава, че твърде много хора поставят подписа си, което от своя страна отнема време, прави процеса неясен и рисков, защото всеки подпис може да струва нещо друго. Този подход също така означава, че ако нещо се обърка, виновни няма. Мотото за качество може да бъде: намаляване, отмяна, [[реорганизация]] и яснота на отговорностите. Не е достатъчно да се въведат стандарти. Стандартите за качество трябва да се тестват и следят вътрешно и да бъдат оценявани периодично. Според Наредба за общите правила за организацията на административното обслужване общинската администрацията следва да изгради и прилага системи за оценка и самооценка на качеството на дейността си:

* Прилагане на [[методология]] за проучване и измерване на удовлетвореността на потребителите ([http://www.mdaar.government.bg/docs/Metodology%20Customer%20Satisfaction%20SHORT%20VERY%20NEW.doc Методологията]); 

* Прилагане на методология за анализ и оценка на ефективността на дейността на администрацията;
* Използване на  интернет базираната система за самооценка на състоянието административното обслужване, основана на Европейска обща рамка за самооценка (CAF) ([http://www.mdaar.government.bg/others.php Усъвършенстване на дейността на организацията чрез самооценка,   CAF 2006]).

Взаимодействието между общинската администрация и обществения посредник по повод защитата на правата и законните интереси на гражданите във връзка с качеството на административнито обслужване (или правото на добра администрация) се урежда с правилник, приет от общинския съвет съгласно. Изборът на обществен посредник се урежда в Закона за местното самоуправление и местната администрация

===Съответен капацитет за предлагане на услуга с високо качество ===

Необходимо е служители, които имат съответния капацитет да свършат работа. Няма качество без капацитет. Затова служителите трябва да бъдат подбирани внимателно и да бъдат обучавани, така че да се създадат гаранции, че всички имат капацитета, опита, знанията и информацията да предоставят високо качество.    Липсата на качество почти винаги се дължи на различни форми на [[политизация]] на администрацията, откъдето произтича и явлението “фаворизиране”.  В Италия споделянето на административната власт от политическите партии, което води до злоупотреби в системета, се нарича 'lottizzazione'. Партиите назначават свои членове на различни позиции в администрацията просто като награда. В други страни, за разлика от Италия, политическите партии на власт търсят силно присъствие и маргинализират ролята на държавните служители, като например правят точно обратното на това, което са правили техните предшественици. И в двата случая качеството на административното обслужване отслабва.   Назначенията на база политическа обвързаност или приятелства винаги поставят началото на дългата верига от шуробаджанашки отношения – „ [[непотизъм]]”. Тази верига е безкрайна. Няма смисъл да се чака организационният или политически климат да се променят. Всеки човек, който е част от дадена организация допринася за поддържането и промяната на организационния климат. Готовността да се работи според стандартите за качество и да се дава добър пример за подражание дава своите резултати. Дори и само, ако доведе до малко по-силно чувство са самооценка.   При всички случаи хората следва да бъдат подбирани съобразно техния професионализъм и когато той липсва, да им се предостави адекватно обучение.  Българската нормативна уредба ( Закон за държавания служител, Наредба за провеждане на конкурсите за държавни служители и  Наредба за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация) изисква:

::* Конкурентна и [[прозрачна процедура]] за подбор и назначаване на служители;
::* Всеки от членовете на конкурсните комисии попълва декларации за липса на личен интерес  от провеждането на конкурса и липса на отношения с някого от кандидатите, които пораждат основателни съмнения в неговата [[безпристрастност]];   
::* Наличие на обявени и ясни критерии и изисквания за квалификация и професионален опит при подбора и назначаването на служители;
::* Спазване на принципа за класиране от първо до трето място на най - успешно издържалите конкурса за подбор на държавни служители;
::* Задължение да бъде назначен кандидатът, показал най-добри резултати от проведения конкурс; 
::* Служителите да се обучават и подготвят  за очакваното ниво на изпълнение на задачите;
::* Извършване на ценка на трудовото изпълнението ( [[атестация]] ), която да насърчава професионалното развитие на служителите;
::* Създаване на система за възнаграждения и стимулиране на служителите за повишаване качеството на изпълнение на възложените им  задачи;
::* Санкциониране при нарушения на установените правила   

===Информация относно стандартите за качество ===

Стандартите за качество на всяка услуга, която се предлага, следва да бъдат редовно представяни на обществото, по ясен и достъпен начин под формата на информационни листовки, брошури, съобщения в медиите, уеб сайтове и др. Гражданите имат право да знаят какво могат да очакват и кога. Несигурността по отношение на тази информация е точно обратното на добро качество.Гражданите оценяват, когато им се предоставя информация и това води до възстановяването иподдържането на доверието в публичните институции.  След като всички знаят какво могат да очакват, гражданите могат да започнат да дават обратна връзка за качеството на услугите. Това може да става чрез кратки въпросници, които им се раздават като средство да се разбере дали предлаганата услуга се възприема добре или не. Събраната информация може да се ползва за мониторинг и подобряване на качеството на обслужване. 

Извод. Ако: 

::* ако се въведат стандарти за качество;
::* ако всички държавни служители са запознати с тези стандарти; 
::* ако те имат умения да прилагат в работата си стандартите; 
::* ако клиентите (граждани, бизнес и др) са наясно и знаят каква услуга да очакват 
::* ако клиентите (граждани, бизнес и др) имат възможност да дават обратна връзка 

АКО всичко това е налице, качеството и интегритетът ще се подобрят.

===Мотивация===

Една важна и често забравяна характеристика на лидерството е постоянно да насочва вниманието към мисията и визията на организацията, както и към нейните ценности и норми.    Но това не е достатъчно. Един добър лидер, управляващ или кмет трябва да бъде мотивиран и да може да мотивира другите, както и да прави така, че те да прилагат на практика мисията, визията, ценностите, стандартите и нормите. С други думи “[[ангажимент]]ът” трябва да идва отгоре и да бъде споделян от всички.  Не е достатъчно да се дава информация за ценностите, стандартите и нормите. Хората трябва да бъдат мотивирани да ги следват на практика. Това е подобно на кръг. Положително мотивираните хора се отварят към организацията, в която работят и стимулират и останалите да правят същото. Заедно те създават атмосфера на откритост и прозрачност, в която няма място за потайност. Това от своя страна това влияе върху гражданите и печели тяхното доверие. 

===Оценка на риска на процесите и дейностите ===

Оценката на риска за нарушаване на интегритета е от съществено значение. Тя се отнася към организационната култура и организационните процеси.  “Рискова дейност” е дейност, свързана с пари, стоки (имоти, [[оборудване]], [[хардуер]]), информация, експертиза и власт, които могат да бъдат използвани за собствена облага.  Рисков процес е процес, който включва една или повече рискови дейности.   Рискова позиция е позиция, която предполага извършването на една или повече рискови дейности, които могат да поставят на изпитание интегритета на служителя, който заема съответната позиция.  Започва се със съставянето на опис на външните процеси (обикновено наричани „външни услуги”) и вътрешните процеси в организацията. Оценката на риска се извършва по следния начин. Първо се прави разграничение между основни рискове и допълнителни рискове. Основните рискове могат да бъдат анализирани според няколко относително твърди критерии. Те се отнасят към съществени измерения на процеса и не са свързани с [[организационна]]та [[култура]] или индивидуална позиция. Те са:

* Честота на дейността в рамките на процеса. Ако дадена дейност се повтаря често в рамките на един ден, рискът е по-висок в сравнение с дейност, която се извършва един път годишно. 
* Броят на хората, ангажирани в процеса и изпълняващи дейността. Колкото е по-голям този брой, толкова по-висок е рискът.  
* Възможно въздействие/ загуба/ поражение при неправилно протичане на процеса. Ако хората, които инспектират багажа на летищата не си вършат работата съвестно, последствията могат да бъдат катастрофални. Докато, ако един касиер сбърка в сметките, той ще ощети само финансово организацията си. 
* Ефективност на мерките, които могат да бъдат предприети за намаляване на риска.  
* Границите на риска, т.е. рискът служителят да бъде хванат в съчетание със степента на наказанието.  
* И накрая, степента на социална приемливост на нарушението. В някои култури е напълно неприемливо човек да фаворизира свои роднини и приятели, докато в други – за държавните служители е задължително да правят точно това. 

[[Комбинация]]та от тези фактори определя основния риск, с който са свързани даден процес или дейност. Но има и допълнителни рискови фактори. Те се отнасят към организационната култура, обичаи и нрави.

* Сериозно ли се отнася организацията към прилагането на мерки за ограничаване на риска? Мерките може да съществуват на хартия, но да не се изпълняват на практика. 
* Ясно ли е какви конфликти на интереси имат различните хора в организацията? 
* Организацията склонна ли е да следва професионални стандарти? Това съдържа ли се в нейната мисия? Оповестено ли е това на служителите? 
* Сериозно ли се отнася към въпросите на интегритета и прозрачността? Те част ли са от мисията й и оповестени ли са? 
* [[Организационната култура]] обръща ли специално внимание на въпросите на интегритета? Има ли етичен кодекс? Предлага ли обучение по разрешаване на морални дилеми? Регистрира ли се наличието на конфликт на интереси? Практикува ли се прозрачност във вътрешната и външна комуникация? И т.н. 

Оценката на риска трябва да се провежда от различни действащи лица:

:* оценка от [[външни експерти]] 
:* оценка от участниците в процеса (самите държавни служители)
:* [[комисия за жалби и предложения на гражданите]] 
:* [[одит]] за интегритета 
:* продължаващ [[мониторинг]] или [[проучвания]]

На базата на оценката следва да бъдат разработени и въведени мерки за намаляване на риска за всеки процес или дейност.  Програмата за изпълнение на Стратегията за прозрачно управление и превенция и противодействие на корупцията на българското правителство изисква  извършване на оценка на корупционния риск на всички нива в административните структури. Министерство на държавната администрация и административната реформа е разработило - [http://www.mdaar.government.bg/others.php. Методика за инспекционна дейност и модел за оценка на риска] Законът за финансово управление и контрол в публичния сектор и Законът за вътрешния одит в публичния сектор задължават ръководствата на всички публични институции, включително и на общините да:

* Идентифицират, анализират и контролират на рисковете, застрашаващи постигането на целите на организацията;
* Одобряват годишен план за извършване на вътрешни одити в администрацията, въз основа на извършената оценка на риска;
* Утвърждават и изпълняват стратегия за управление на риска в организацията;
* Актуализират стратегията за управление на риска  на всеки три години или при настъпване на съществени  промени в рисковата среда;
* Създадат интегрирана система за вътрешен контрол;
* Гарантират разделянето на отговорностите по вземане на решение, осъществяване на контрол и изпълнение на дейности в администрацията;
* Определят нива и срокове за докладване и видовете на отчетите, които се представят от служителите;
* Определят формите на докладване при откриване на грешки, нередности, неправилна употреба, измами или злоупотреба;
* Анализират и актуализират най-малко веднъж годишно контролните дейности и мерки, целящи намаляването на риска.

Законът за вътрешния одит в публичния сектор задължава звената за вътрешен одит в общините да предоставят на ръководството на общината доклади от вътрешните одити, както и годишен доклад за  дейността по вътрешен одит, съдържащ оценка на адекватността и ефективността на системите за вътрешен контрол.

=== Одит на качеството ===

Външната оценка на качеството на услугите може да се провежда съобразно стандартни процедури и да се публикува под формата на официален “[[одит за качество]]”, който да бъде представен на общинския съвет и [[общественост]]та. Много градове по света имат практика да публикуват подобни доклади за качеството на услугите всяка година. Има специални методи за извършване на такъв одит. Официалният одитен доклад за качество създава и гаранции, че темата за интегритета няма да бъде свалена от политическия дневен ред.  В общи линии одитът започва със стандартите за качество, които за определени от администрацията. Неговата цел е да констатира:

* дали практиките на предлагане на услуги се мониторират постоянно и точно;
* дали се вземат мерки, в случай че дадена услуга не отговаря на определените стандарти за качество и дали мерките са подходящи и ефективни;
* до каква степен се прилагат стандартите, като се използват индикатори, формулирани от самата администрация;
* дали съществуват области, в които няма формулирани стандарти и където е желателно да има такива;
* брой на случаи на нарушаване на интегритета от държавните служители и мерките, които се вземат по отношение на санкции и подобрения;
* дали гражданите, фирмите и други институции, които ползват услугите на администрацията имат оплаквания и какво прави администрацията с тези оплаквания;
* дали мониторингът на интегритета и качеството е адекватен и какво се прави с резултатие от него; същото важи и за отчетите на отделите и финансовото отчитане;
* как различните групи клиенти (граждани, фирми и други институции) оценяват качеството на обслужване (в т.ч. интегритета), което получават от местната администрация;
* дали организационната структура е адекватна от гледна точка на интегритета; определяне на силни и [[слаби страни на организацията]].

Понякога в краткосрочен план откритостта да води до [[риск]]ове, в дългосрочен план отвореността се отплаща. Тя е основа за [[доверие]] и [[честност]]. Тя също така е начин да се ограничи злоупотребата с власт. Властимащите може да решат, че е в техен интерес да ограничат собствената си власт като бъдат по-открити. Вероятният резултат е по този начин властта да се превърне в [[авторитет]]. Несподелянето на информация неизбежно води до [[недоверие]].

===Принципи на прозрачността ===

Колкото по-открита и комуникативна е администрацията, толкова по-голяма е вероятността да има висок интегритет. Откритостта по конкретен казус предполага “култура на откритост”. Откритото управление следва да се прилага на всички нива, което се постига:  

* чрез отворени офис пространства и стъклени и отворени врати: физическата среда служи за основа, която поддържа културата на откритост;
* чрез отворени “[[интранет]]” системи, достъпни за всички служители: интранет връзката създава условия за бърза и лесна [[комуникация]] между всички колеги;  
* чрез [[двупосочна комуникация]], т.е. отсрещната страна (вътрешна и ваншна) да е склонна да отговаря и да се отчита; подобни примери на двупосочна комуникация стимулират откритост;   
* чрез [[уеб сайт]], който предоставя информация на обществеността и търси обратна връзка; някои общински власти организират онлайн дискусии с гражданите; 
* чрез създаване на възможности за достъп до информация и документи; 
* чрез налагане на строги и разумни стандарти за класифицирана информация;
* чрез открити процедури и конкурси за наемане на персонал;
* чрез отвореност към медиите и готовност за критичен мониторниг;
* чрез прилагане на принципите на отвореност във всички работни [[взаимоотношения]] в администрацията.

Според Закона за администрацията българските публични институции за длъжни:

* Да публикуват стратегическите цели/ стратегически документи на организацията;
* Да дават отговор на гражданите и юридическите лица на отправени от тях запитвания, молби, жалби, предложения и сигнали по въпроси, които представляват техен законен интерес, по ред определен със закон;  

* Да провеждат консултации и публични обсъждания при формулиране и провеждане на политики (приемане на нормативни актове, стратегии и програми)  със заинтересованите страни. 

Ръководителите на административни структури ежегодно до 01.03. представят на министъра на държавната администрация и административната реформа доклад за състоянието на съответната администрация.  Законът за достъп до обществена информация изисква:  

* Утвърждаване процедурата за приемане, придвижване и решаване на заявления за достъп до обществена информация; 
* Определяне на формите за предоставяне на информация; 
* Разходите, които заплащат от гражданите за достъп до обществена информация да не превишават материалните разходи на администрацията по предоставянето й. 

Наредба за условията и реда за водене на Регистъра на административните структури и на [[акт]]овете на органите на изпълнителната власт задължава административните структури да вписват в [[Регистъра информация]] за: 

:* ръководните им органи и техните [[правомощия]]]; 
:* структурата на всяка отделна администрация и функциите на звената в нея; 
:* общата численост на служителите в администрацията; 
:* брой на заетите и на незаетите длъжности по служебно и трудово правоотношение по звена; 
:* [[административно-териториална]]та принадлежност на общините и населените места; 
:* данни за контакт с администрациите (телефон, адрес, Интернет страница) 

В Регистъра се поддържа и информация за регулаторните режими (лицензионни, регистрационни, разрешителни и режими, приравнени до разрешителните), която включва: 

* за всеки отделен регулаторен режим, съдържаща: 
** пълните текстове на нормативните актове (закон, наредба, правилник и др.), в които са регламентирани правомощията на органите на изпълнителната власт по регулаторни режими;
** описание на предмета и вида;
** описание на процедурата по издаването на индивидуален акт по всеки отделен регулаторен режим - орган по издаването; изисквания и документи; административно звено обслужващо издаването на акта; звено за административно обслужване, в което се подават документите и се получава информация;
** такси за издаването на индивидуален акт по регулаторен режим;
** образци на документи, необходими за попълване във връзка с издаването на индивидуален акт по прилагането на регулаторен режим.
* индивидуалните административни актове], издадени от органите на изпълнителната власт при упражняване на правомощията им по регулаторни режими. 

Наредбата за общите правила за административно обслужване изисква:

* Информацията относно проекти на нормативни актове, както и самите проекти на нормативни актове, да се публикува на интернет страницата на съответната администрация в срок от 14 дни преди планирания срок за тяхното приемане.  
* Във вътрешните правила за административно обслужване на съответната администрация  да се определи редът за регистрация на подадените искания, жалби, протести, сигнали и предложения. 

Правителствените Стратегия и Програма за прозрачно управление и за [[превенция]] и противодействие на [[корупция]]та въвеждат изискване за:

* Разработване на предложения и примерни правила за укрепване на прозрачността и отчетността в работата на държавните служители посредством регламентиране на взаимодействието между обществения и частния сектор;
* Поставяне на кутии за мнения, оценки и препоръки в административните структури; 
* Откриване на Интернет адреси и горещи телефонна линия за сигнали за коруция и конфликт на интереси.

Според [[Административнопроцесуалния кодекс]]: 

* Административните органите са длъжни да осигуряват, откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство; 
* Административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Принцип на защита на оправданите очаквания; 
* Сигнали могат да се подават за злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на държавно или общинско имущество или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси.  
* Гражданите могата да подават и предложения за подобряване на дейността на администрацията; 
* В устройствения правилник на администрацията се  разписва организацията на работа с предложенията и сигналите на гражданите. 
* Определят се процедури и срокове за разглеждане на сигналите и предложенията на гражданите.

Законът за местното самоуправление и местната администрация изисква:

* Актовете на общинския съвет да се разгласяват на населението на общината в седем дневен срок от приемането им чрез  средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общината и по друг подходящ начин, определен в правилника за организацията и дейността на общинския съвет.
* Кметът на общината да определи подходящо помещение в сградата на общината, където се съхраняват копия от актовете на общинския съвет от последните 10 години на хартиен носител и се осигурява достъп на желаещите граждани да ги четат на място в рамките на осемчасово работно време във всеки работен ден. На всеки гражданин, желаещ да получи копие от даден акт на общинския съвет, се осигурява възможност за това срещу заплащане.
* Заседанията на общинския съвет и на неговите комисии да са открити. По изключение общинският съвет може да реши отделни заседания да са закрити. 
* Гражданите могат да присъстват на заседанията на общинския съвет и на неговите комисии, като заемат специално определените за тях места.
* Гражданите могат да се изказват, да отправят питания, становища и предложения от компетентността на общинския съвет, кмета или общинската администрация, представляващи обществен интерес, и да получават отговори по ред, начин и в срок, определени в правилника за организацията и дейността на общинския съвет.
* Гражданите и юридическите лица могат да внасят писмени предложения и становища в комисиите на общинския съвет. 
* Кметът на общината представя пред общинския съвет програма за управление за срока на мандата в тримесечен срок от полагането на клетвата. Програмата съдържа основните цели, приоритети, дейности, сроковете за изпълнение и очакваните резултати. Кметът на общината представя пред общинския съвет годишен отчет за изпълнението на програмата в срок до 31 януари. 
* Председателят на общинския съвет изготвя и внася за разглеждане два пъти годишно отчет за дейността на съвета и на неговите комисии, който се разглежда в открито заседание и се разгласява на населението на общината по ред, определен в правилника за организацията и дейността на общинския съвет.

Редица специални закони задължават общините да приемат и изпълняват общински програми за развитие на определни сфери на дейност – опазване на околната среда, достъпна околна среда, спортни и младежки дейности, култура, социални дейности и т.н. Част от програмите имат Обществени и Консултативни съвети за управление и изпълнение, в които се включват представители на заинтересованите страни – бизнес организации, НПО, администрация, общински съвет др. Във връзка с изпълнението на Закона за общинската собственост и Закона за устройство на територията кметът на общината има задължението да организира съставянето и да осъществява контрол за поддържането на следните публични регистри:

* общински регистри на публичната и частната общинска собственост; 
* [[общински концесионен регистър]];
* [[общински регистър на търговските дружества]] с [[общинско участие и на общинските предприятия]];
* [[общински регистър на зелените площи]].

===Финансова прозрачност===

Очевидно е, че администрацията трябва да бъде абсолютно прозрачна що се отнася до финансовото й управление, като публикува бюджета и финансовите си отчети, заверени от сертифицирани счетоводители. Личното финансово положение на държавните служители и ръководителите на публични институции също следва да бъде оповестено. В някои страни се изисква разкриване на финансовото състояние на служителя в началото и края на неговата обществена кариера, както и на определен период от време в течение на кариерата му. Тъй като се увеличават случаите на злоупотреби с обществени средства, дори в държави, които имат високи нива на интегритет, подобни мерки са желателни въпреки факта, че могат в някаква степен да доведат до нарушаване на правото на личен живот.  Според Закона за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности:

* [[Кмет]]овете и зам.- кметове на общини, кметовете и зам. - кметовете на райони  и председателите на общински съвети подават до Сметната палата декларации за имуществото си в срок до един месец от назначаването и от освобождаването им от длъжност, както и декларации за имущество, доходи и разходи за предходната година в срок до 30 април на текущата година. Предвижда се проверка  за достоверността на декларираните факти, които подлежат на вписване, обявяне или удостоверяване пред държавните и общински органи, органите на съдебната власт и други институции. Националната агенция по приходите извършва проверки  на лицата, които не са подали декларации и на лицата, за които е установено несъответствие между представената в декларациите информация и официалните регистри. 
* Поддържа се публичен [[Електронен Регистър]] на лица, заемащи висши държавни длъжности и подадените декларации в сайта на Сметната палата: [http://register.bulnao.government.bg/ Електронен Регистър].

Според Закона за общинския бюджет:

* Общинският бюджет е публичен и се контролира от местната общност по ред определен от общинския съвет и от определените със закон компетентни органи
* Проектът на общински бюджет и годишният отчет за неговото изпълнение са публични и се подлагат на обществено обсъждане преди да се внесат за разглеждане и приемане от общинския съвет

Законът за общинския дълг въвежда задължение за кмета на общината:

* Да проведе обществено обсъждане на общински проекти, които ще се финансират чрез поемането на дългосрочен дълг от общината; 
* Да представи на доклад за състоянието на общинския дълг пред общинския съвет.  

Законът за общинската собственост задължава кмета да представя пред общинския съвет отчети за състоянието на общинската собственост и резултатите от нейното управление по видове и категории обекти.

Различни специални закони задължават кмета на общината да представя годишни  отчети пред общинския съвет за изпълнението на  общински програми, приети от общинския съвет  – например програма за опазване на околната среда, изпълнението на програмата за управление на дейностите по отпадъците и др.

===Обслужване на едно гише ===

Обслужването на едно гише, където гражданите получават цялата необходима информация и където се координират всички услуги изглежда добър начин за борба с корупцията и оттам за подобряване на интегритета.  Така не е необходимо гражданите да комуникират директно със съответния служител и отпада изкушението за плащане под масата. Обслужването на едно гише е метод за предоставяне на услуги по правилата и за създаване на гаранции, че администрацията и съответните отдели предоставят услугите според тези правила.  Изискването за обслужване на едно гише е въведено с Наредбата за общите правила за организацията на административното обслужване, с Концепцията за подобряване на административното обслужване в контекста на принципа “едно гише” и Базисния модел на обслужване на “едно гише”, приети от българското правителство.Уеб сайтът на администрацията може да се използва за различни цели. Що се отнася до интегритета уеб сайтът може да се ползва по следния начин:

* Като инструмент за предоставяне на обща информация за всичко, което се случва в общината. Там се намира информация за ключови хора; за графика на дейностите; дневния ред на общинския съвет; документи за широката общественост; приети решения;
* Място за обявяване на свободни работни места, процедури за обществени поръчки. 
* Като форум за дискусии: гражданите могат да задават въпроси, да предлагат идеи, да отправят критични бележки. Общината отговаря и обсъжда с гражданите.  Хубаво би било да бъде назначен модератор на онлайн дискусиите, като е за предпочитане той да е представител на гражданите и да е доброволец, защото така запазва неутралност и може да действа като посредник между обществеността и администрацията.
* Когато дискусията стане наистина активна, е препоръчително да се организира публично обсъждане, на което участниците в интернет дискусията могат да се срещнат с общинските служители или (заместник) кмета.
* В някои случаи на даден гражданин (обикновено ядосан) трябва да се обърне специално лично внимание. В повечето случаи този подход се отплаща.

Почти всички български общини поддържат институционални сайтове. Добрата практика е в тях да се публикуват решенията на общинския съвет и приетите от него нормативни актове, стратегии, програми и планове на общината и техните отчети, важните административни актове на кмета на общината, видовете общински услуги, видът и размерът на местните данъци и такси. Инструментите за регулиране на поведението са в голяма степен задължителни. Регламентите за поведение лесно могат да  се превърнат в красиви орнаменти за администрацията, с  които тя  да се гордее, да показва, и да използва като извинение, че “всичко си е на мястото”: “ето, свършили сме си работата”. Необходимо регламентите да са направени по начин, който да работи и да бъдат въведени санкции за тази цел. Мониторингът е от ключово значение!

===Кодекс за поведение ===

Има различни типове кодекси, всеки от които има различен фокус. 

На първо място, това е “Етичният кодекс”, където водещите принципи се полагат в [[морална рамка]]. Примери за подобни принципи са:   

"Ние ценим и уважаваме всички служители ", и, "Ние винаги поставяме обществения интерес на първо място ", и т.н.  

Вторият тип кодекс е 'Поведенческият кодекс ', който поощрява или забранява определени видове поведение като: 

"Не се допуска използване на заплахи", и, "Подборът и служебното развитие на персонала се базират само на добри резултати". 

Третият тип кодекс е 'Кодекс за практиките', в който са описани в подробности оперативните практики и стандарти, изисквани от администрацията като: 

"Потенциалният конфликт на интереси следва да бъде докладван", и, "Жалбите от клиенти се обработват в рамките на 3 дни и отговор трябва да бъде даден в срок от 21 дни". 

Следната рамка за кодекс се определя като полезна и работеща: 

* Описание на основните ценности заедно с Мисията и Визията на организацията,
* Конкретно разработен поведенчески кодекс,
* Който от своя страна преминава в кодекс за практики.

Това дали даден кодекс е ефективен зависи от степента, до която държавните служители го възприемат като техния собствен кодекс за поведение. В противен случай е безмислено да се приема и да се разчита на кодекса. Кодексите за поведение трябва или да бъдат разработвани съвместно със служителите от администрацията (има полезни семинарни методи за това) или вече съществуващият кодекс да се обсъжда в работни срещи от служителите. Чувството за собственост върху продукта е важно условия за неговата ефективност. Кодексите следва да бъдат оценявани, обсъждани, и преработвани периодично от самите държавни служители. Ефективността на кодекса трябва да бъде част и от външната оценка. Възможните начини да се увеличи позитивното въздействие от въвеждането на кодекси са: 

* Да се правят препратки към кодекса в информационни материали и стратегии, насочени към членовете на организацията; както и в официални речи;
* Да се организират редовни (годишни) работни срещи по определени раздели на кодекса, например дадена група служители да подготвят презентация за този раздел;
* Да се избере част от кодекса като седмично или месечно мото за коректна работа и то да бъде сведено до знанието на цялата организация.

Министерски съвет прие Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация. Според Кодекса:

* Служителят не допуска да бъде поставен във финансова зависимост или в друга обвързаност от въшни лица или организации, както и да иска и да приема подаръци, услуги, пари, облаги или други ползи, които могат да повлияят на изпълнението на служебните му задължения, на неговите решения или да нарушат професионалния му подход по определени въпроси. 
* Служителят не може да приема подаръци или облаги, които могат да бъдат възприети като награда за извършване на рабора, която влиза в служебните му задължения.
* При изпълнение на служебните си задължения служителят опазва повереното му имущество и не допуска използването му за лични цели. 
* Документите и данните от държавната администрация могат да се използват от служителя само за изпълнение на служебните му задължения при спазване на правилата за защита на информацията.
* Служителите, напуснали държавната администрация, не трябва да злоупотребяват с информация, която им е станала известна във връзка с длъжността, която са заемали, или с функциите, които са изпълнявали.

Неспазването на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация е основание за търсене на дисциплинарна отговорност от служителите.  В Програмата за изпълнение на  Стратегията за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията ( 2006-2008)  има  изискване за  въвеждане на критерии за оценка на спазването на правилата за професионалната етика, която да се отразява в годишната оценка на изпълнението на служителите в администрацията.При оценяване на компетентността на служителите за работа с потребители, във връзка с годишната атестация, е въведено изискването да се отчитат получените сигнали и жалби  във връзка с обслужването на потребителите. Общинската администрация може да приеме собствен Етичен кодекс и/ или Кодекс за поведение на служителите.  Добра практика е Общинските съвети да приемат Етичен кодекс, който да регламентира поведението на съветниците, декларирането и избягването на конфликти на интереси и др. Спазването  на кодекса се контролира от Комисия по етика, избрана от общинския съвет.

===Избягване на конфликт на интереси ===

‘Конфликтът на интереси’ предполага конфликт между обществените отговорности от една страна и частните интереси и обвързаности (свързани с обществената отговорност) на даден държавен служител от друга, по начин по който частните интереси и обвързаности могат да повлияят негативно на изпълнението на официалните задължения и отговорности.  Според тази дефиниция конфликтът на интереси може да бъде реален и потенциален. Съответно налице е очевиден конфликт на интереси, когато е видно, че има проблем между обществените задължения и частните интереси. Това е нежелателна ситуация, тъй като подкопава доверието.В случаите, когато частният интерес на практика поставя под въпрос добросъвестното изпълнение на задълженията на даден служител, можем да говорим за “злоупотреба с длъжност”, или дори корупция, а не конфликт на интереси. Според горното определение “частният интерес” не е ограничен до финансов интерес. Конфликтът на интереси може да е свързан с лични обвързаности и дори семейни и приятелски отношения. Подобни връзки не са сами по себе си проблем, стига да не се преплитат с обществената отговорност.  Като начало трябва да се отбележи, че някаква степен на конфликт е неизбежна. Всеки има интереси и обвързаности, и рано или късно те се намесват в служебните задължения. Често подобна намеса е положителна. Обществото не функционира във вакуум от интереси и връзки. Досега никой не е предлагал роботизиране на администрацията. Предизвикателството е как да накараме служителите да ползват своите връзки и интереси по позитивен начин и така, че работата да върви добре. Също така е предизвикателство да бъдат дефинирани онези връзки и интереси, които биха имали отрицателно въздействие и са табу.  Най-общо са необходими яснота и прозрачност. Тези, които се стремят към обществена длъжност трябва да бъдат отворени към гражданите и да са склонни да дават информация.  Лакмусът е безпристрастността!  Ако човекът има обвързаности или интереси, които са пряко съотносими с неговите обществени задължения, или изглежда че са свързани, то тогава той/тя следва да се откаже от стремежа си към държавна служба, защото безпристрастността се превръща в проблем. Крайните случаи са обикновено ясни. Дискусията следва да се фокусира върху голямата сива зона, където има много за и против. Постоянната обществена дискусия по този въпрос е желателна. Тук подчертаваме “постоянна дискусия”, защото може да се случи така, че даден служител е подходящ за определена длъжност или поне може да се предполага, че няма да смеси свои интереси със задълженията си, но по време на неговия мандат въпросните интереси могат да придобият значимост и да започнат да пречат на работата на иначе безпристрастния служител. По време на периода, в който даден човек е на обществена длъжност, пристрастието може да вземе връх, защото длъжността:

* Дава възможност за достъп до чувствителна информация, която той се изкушава да  ползва за собствена облага 
* Дава възможност за създаване на нови обвързаности, които се намесват при изпълнение на служебните задължения 
* Предполага зависимост от самата позиция (т.нар. плюшено удоволствие), което може да доведе до пристрастие и да причини олигархически проблеми 

Повечето конфликти на интереси и пристрастност са свързани с мрежи, които са външни за администрацията. Тези мрежи се възползват от връзките си с хора от администрацията. Проблемът с конфликта на интереси може да бъде решен само, ако се работи както с администрацията, така и с тези външни мрежи. И двете страни трябва да осъзнаят, че в дългосрочен план безпристрастността и интегритетът са в интерес на обществеността. От гледна точка на обществото, корупцията никога не дава добри резултати.Безпристрастността е задължително условие за качество и интегритет на администрацията. Борбата с корупцията, причинена от конфликт на интереси, следва да започне по позитивен начин и да постави ударението върху безпристрастността, прозрачността и свободния поток на информацията.По-конкретно, необходима е яснота относно конфликта на интереси, неговата същност, причини и проявление. Всички заинтересовани страни трябва да бъдат информирани, т.е. държавни служители, граждани, бизнес общността и т.н. Яснота може да се постигне по следния начин:

* Предоставяне на ясна дефиниция за видовете конфликт на интереси 
* Описание на обстоятелствата, които биха могли да доведат до конфликт на интереси 
* Разработване на политика относно конфликта на интереси, която да залегне в кодекса за поведение 
* Създаване на условия политиката да бъде подкрепена от организационна стратегия и практики за нейното прилагане 
* Създаване на условия служителите да бъдат запознати с това, което се изисква от тях във връзка с идентифицирането и докладването на конфликт на интереси.
* Създаване на условия политиката относно конфликта на интереси да бъде широко оповестена и добре обяснена 
* Да се постигне добро познаване на рисковите зони за потенциален конфликт на интереси. Например може да се покани външен експерт, който да ви помогне да определите тези зони.
* Да се наложат ясни правила за това какво се очаква от служителите при възникване на конфликт на интереси и какви мерки следва да бъдат предприети.

Никога да не се пречи на обществото и медиите да задават въпроси и търсят информация. Това винаги води до бумерангов ефект. Законът за държавния служител съдържа норми за избягване на конфликт на интереси при заемане и изпълнение на държавната служба. При подаване на заявление за заемане на държавна служба в общинската администрация ( или друга публична институция) кандидатът е задължен да подпише  декларация''',''' че:

* Не е в йерархическа връзка на ръководство и контрол  със съпруг или съпруга, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително и по сватовство до четвърта степен включително; 
* Не е едноличен търговец, неограничено отговорен сътрудник в търговско дружество, управител или изпълнителен член на търговско дружество, търговски пълномощник, търговски представител ( прокурист), ликвидатор или синдик;
* Не заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия; 
* Не работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във висше училище.

При възникване на основания за несъвместимост с изпълняваната служба държавният служител е длъжен в 7 – дневен срок да уведоми органа по назначаване – кмета на общината.При встъпване в длъжност и всяка година до 31 март държавният служител е длъжен да декларира имотното си  състояние.Всяка година до 31 март държавният служител е длъжен да декларира всеки търговски, финансов или друг делови интерес, който той или свързани с него лица имат във връзка с функциите на общинската администрацията, в която работи. Държавният служител е длъжен да не участва при обсъждането, подготовката и вземането на решения, когато той или свързаните с него лица са  заинтересовани то съответното решение или когато има със заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения за неговата безпристрастност. В тези случаи държавният служител писмено уведомява кмета на общината ( съответно ръководителя на административната структура). 

===Методи за гражданско участие ===

Необходимо е да се организира активен процес на обратна връзка и консултации с гражданите по темата за интегритета. В някои страни това се нарича “външна програма за интегритет”, за да се направи разграничение с вътрешната програма, която е насочена към мерки за подобряване на организационните характеристики на общината. Уеб сайтът може да съдържа раздел, където гражданите могат да подават оплаквания и да предлагат решения на проблемите.  Създаването на граждански консултативни/обществени  комитети/ съвети е относително лесен за организиране и същевременно ефективен инструмент за включване на гражданите при обсъждането на важни общински въпроси, за получаване на обратна връзка, за събиране на интересни идеи, както и за изграждане на необходимата обществена подкрепа.  Интегритетът очевидно има и външен аспект: граждани, фирми, медии и други, които са в постоянен досег с общинските служители. Тяхното сътрудничество е от ключово значение за стимулиране изграждането на интегритет.  Гражданските комитети могат да бъдат два вида – постоянни или временни. Постоянни комитети обикновено консултират общинския съвет в дадена сфера на обществената политика.  Такъв комитет може да бъде създаден и по въпросите на интегритета. Авторитетът на гражданския комитет произтича от факта, че той се състои от представители на всички заинтересовани страни и/или НПО, които работят в съответната област. В комитета може да бъдат включени един или двама експерти. Макар че комитетът като цяло може да е постоянен, членството в него не е. Общинският съвет назначава постоянен състав на комитета с определен мандат. Временният комитет има същия състав и задачи като постоянния. Единствената разлика е, че той работи по тема, която е ограничена във времето.  Гражданският комитет като средство за подобряване на интегритета:

* представлява консултативна група към работната група за подобряване на интегритета;
* съставен е от представители на различни заинтересовани страни;
* желателно е да се състои от около 15 члена;
* следва да дава конструктивна обратна връзка и да предлага идеи за усъвършенстване;
* обсъжда редовно напредъка на проекта, предлага нови, или преработени дейности на работната група;
* подлага на обсъждане и одобрява резултатите от проекта за подобряване и поддържане на интегритета;
* взима решения за начините, по които да включи повече социални партньори в проекта чрез информационни листовки, медийни кампании и обществени обсъждания и др.

Инструментите  за поддържане на интегритета са много и въвеждането им изисква много време и енергия. Основните теми са: качество, прозрачност, нормативна уредба и (само)оценка Може да се направи отделен план по всяка от темите и те да бъдат изпълнявани повече или по-малко едновременно. За да се разработи план за подобряване на интегритета и за да се изпълни е нужна малка група за действие. Тази група може да се състои от държавни служители, представители на гражданското общество и при възможност външни експерти.Преди изработването на план е добре да се направи анализ и да се идентифицират слабите места – чувствителите зони. За целта могат  да  се организират няколко семинара със служителите и да се направи опис на основните проблеми, свързани с интегритета. Подобен семинар трябва да бъде организиран и за външни експерти, граждани, бизнесмени, журналисти и пр., тъй като те имат странични впечатления от работата на администрацията (тук могат  да се използват гражданските консултативни комитети)Според резултатите от семинарите, трябва да се планират и следващи срещи за подобряване на ситуацията или с други думи за вземане на решение кои инструменти за подобряване и поддържане на интегритета да се приложат.Следващата стъпка е групата да изготви работен вариант на план за действие. Планът трябва да има поне 2 фази. Първата фаза се занимава с основните и от първостепенна важност теми, които да бъдат адресирани в период от 2 години. Следващата фаза трябва да бъде планирана на базата на опита от първата фаза, както и резултатите от наблюдението и оценката. Планът трябва да бъде предоставен на местния Общински съвет и след одобрение да бъде приложен.Основните теми, върху които следва да се фокусира групата в първата фаза на плана са:

#Качество: съсредоточете се върху подобряване качеството на услугите и направете така, че обществеността да го разбере
#Прозрачност: фокусирайте се върху достъпа до информация и финансовата прозрачност
#Нормативна рамка: обърнете внимание на процедурите за подбор на персонал и избягване на конфликт на интереси, въвеждането на стандарти за професионална етика и кодекси за поведение на служителите  
#(Само)оценка: обърнете внимание на диалога с [[общественост]]та

Когато избираме какви инструменти  за усилване и поддържане  интегритета да използваме е задължително първо да се направи инвентаризация на проблемите и анализ на причините за тяхното съществуване в администрацията. Всяка страна и всяка градска управа се характеризира със собствена уникална ситуация, собствени възможности и проблеми. Но също така повечето страни и градски управи имат и нещо общо помежду си. По отношение на интегритета можем да твърдим, че от ключово значение са прозрачността, отчетността  и откритостта на управлението.
==Вижте още==

*[[Принципи на интегрираност]]
*[[Интегрирана система за управление на бизнеса]]
* [[Хибридна стратегия]]
* [[Спешна стратегия]]
* [[Стратегия]]
* [[Анализ]]
* [[Бариера за изход]]
* [[Бизнес етика]]
* [[Конкуренция]]
* [[Диференциация]]
* [[Риск]]
* [[Стандартизация]]

==Източници==

* Stephen L. Carter (Author) - Integrity
* Stephen L. Carter - Civility
* Stephen L. Carter - The Culture of Disbelief
* Henry Cloud - Integrity: The Courage to Meet the Demands of Reality
* Mark Salzman - Lying Awake
* John Lewis Gaddis - The Landscape of History: How Historians Map the Past
* Dr. Henry Cloud - Integrity      
* Vamvakidis, Athanasios. How Important Is a Large Market for Economic Growth?” Mimeo, International Monetary Fund and Harvard University, 1997
* Anderson, James E. and Douglas Marcouiller.   1999.  “Trade, Insecurity, and Home Bias: An   Empirical Investigation.” NBER Working Paper   No. 7000, March
* Bergsten, C. Fred. 1993.  “The Rationale for a  Rosy View: What a Global Economy Will Look  Like.” The Economist .  September 11. 
* Casella, Alessandra and James Rauch. 1997.  “Anonymous Market and Group Ties in International Trade.” NBER Working Paper No. W6186, September
* Feldstein, Martin S. and Charles Horioka.  1980.  “Domestic Saving and International Capital Flows.” Economic Journal .  June, 90, pp. 31 29. 
* Frey, Bruno. 1996.  “FOCJ: Competitive Governments for Europe.” International Review of  Law and Economics .  16, pp. 315–27. 
* Friedman, Thomas L. 1999. The Lexus and the Olive Tree: Understanding Globalization New York Farrar, Straus and Giroux. 
* Helliwell, John F. 1998. How Much Do National Borders Matter? Washington, DC: Brookings Institution
* Keynes, John Maynard. 1920. The Economic Consequences of the Peace .  New York: Harcourt, Brace, and Howe.
* Lawrence, Robert Z. 1996. Regionalism, Multilateralism, and Deeper Integration Washington,  DC: Brookings Institution. 

==Външни препратки==



[http://www.mdaar.government.bg/docs/Client_Chart_Development_Instructions.pdf Ръководството за разработване харта на клиента и стандарти за обслужване] 
* [http://www-935.ibm.com/services/bg/gts/html/spl/networking.html Интегрирани комуникационни услуги]
* [http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:HCu_L3vCPt0J:www.belb.net/personal/bakyrdjieva/integr.pdf+integriranost&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEEShF62Y_EeWjblLA1zV-XtP8qM3xqq6pjr7o-IJNgSSoBmMntsDBlFsX0o3X8JNeTTmehiw0VUbNeAydxAlq6tJJxmq-pcV4-dovhe5fr7mueeK712_slUKteovj9kYlTt3E9Zux&sig=AHIEtbS2QY3aYfOWFOgmIfhXYpTCxoTS5g ИНТЕГРИРАНОСТ НА ДИАЛОГИЧНИЯ ДИСКУРС]
* [http://www.facebook.com/pages/Media-Spot-integrirani-marketingovi-komunikacii/281918207508 Интегрирани маркетингови комуникации]
* [http://www1.ecs.ru.acad.bg/fbm/uis_b/L-10.pdf Интегрирани системи за управление]
* [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:C67_OQaUQaEJ:www.iit.bas.bg/esf40/phd-lecture-01-10-10/I_Bachkova/I_Batchkova_ppt.pdf+интегрираност&cd=50&hl=bg&ct=clnk&gl=bg Интегрирани системи за моделиране и управление]
* [http://www.suis.bg/isistemi.php Интегрирани системи]

[[category:Стратегическо управление]]