Преглед на кода на Имитационно моделиране

'''Имитационното моделиране''' е метод за изгаждане на модел и описващи процеси по начини, по които биха протекли в действителност. То е  изследователски метод, при който системата на изследване е заменена от модела с достатъчна точност. Целта е да се експериментира с модела, за да се набави информация за реалната система. Експериментирането с модела се нарича [[имитация]].
Имитационното моделиране е частен случай на математическото моделиране.  Понякога се използват аналитични и числени методи. [1]
За уточняване на използваната терминология е необходимо да се отбележи,че понякога в литературата вместо термините "имитация","имитационен модел", "имитационно моделиране"се срещат съответните им синоними: "симулация", "симулационен модел", "цифрово моделиране"; "имитационна система", "електронна имитация", "машинна имитация" и по-тесните по смисъл термини: "статистическо моделиране", "метод Монте Карло", "автоматно моделиране" и други.


==Характерни особености на имитационното моделиране==

Имитационният модел е формализирано описание на изучаваното явление в цялата му пълнота. Най-често представлява общо логико-математическо представяне на дадена система или операция, запрограмирано за решаване от компютърна система.
Имитационното моделиране, както и всеки числен метод, има недостатък, че полученото решение винаги носи частен характер, отговаряйки на фиксирани значения на параметрите на системата, входната информация и началните условия. Независимо от това, имитационното моделиране е най-ефективният метод за изследване на сложни системи (понякога и практически единствено достъпното средство за получаване на необходимата информация за поведението на системата).
Друг недостатък е, че построяването на имитационен модел на дадена система е твърде сложен и трудоемък процес, изискващ освен това висока и разностранна квалификация. 
Имитационните модели могат да се изграждат като детерминирани или вероятностни модели. В последният случай те имат значителни предимства, тъй като опитът да се отчете в аналитическите модели влиянието на случайните фактори привежда към твърде значителни и не винаги преодолими трудности, докато въвеждането на случайни смущения не внася принципни усложнения. По тази причина вероятностните аналитични модели се използват за изучаване на сравнително прости системи, а изследването на сложни случайни процеси се провежда като правило на имитационни модели.
Имитационното моделиране е числен метод на математическото моделиране, заключаващ се в имитация на процеси, чрез възпроизвеждане на елементарните явления и актове на процеса в последователност,отразяваща реалните взаимовръзки и взаимозависимости. Позволява да се изследват сложни системи от произволен тип. Дава възможността за отчитане на нелинейности, динамика, вероятностна природа на явленията. Дава възможности да се осъществява т.нар. ненатурен експеримент в ускорен мащаб на времето. 


==Приложение на имитационното моделиране в стопански системи==

Имитационното моделиране на дадена стопанска система представлява целесъобразно изградена искуствена система, която:
1. Отразява най-съществените страни на реалната система, като:
• описва най-съществените (за целите на изследването) елементи и връзки в реалната система;
• има поведение, достатъчно близко (за целите на изследването) до поведението на реалната система. 
2. Дава възможност за получаване на нова информация за реалната система, като:
• позволява да се проследи поведението й в бъдещи или минали периоди, при ускорен мащаб на времето;
• замества в известен смисъл (за целите на изследването) реалната система и позволява да се извършат числени експерименти с модела вместо с реалната система.
Имитацията е най-добрият метод за изследване на системи с голяма сложност, особено в случаите, когато от една страна получаването на математическо описание на системата по аналитичен път е твърде затруднено,а от друга срана -непосредственото експериментиране върху нея е невъзможно, опасно, твърде скъпо или твърде бавно.
За повечето стопански системи прякото експериментиране е дотолкова затруднено, че практически няма значение като научен метод. От друга страна, необходимостта от включване в техните математически описания на нелинейни зависимости, многочислени случайни величини с различна природа, едновременното описание на дискретни и непрекъснати процеси,отчитането на тяхната нестационарност и др. води до непреодолими трудности при аналитическото им описание, но не създава принципни затруднения при тяхното имитационно моделиране.
Като правило,се прилага в тези случаи,когато аналитичното решение на проблема е невъзможно, а непосредственото експериментиране с реалната система по едни или други причини е нецелесъобразно. Подобни ситуации възникват,преди всичко, при изучаването на т.нар.сложни системи,в които е трудно или невъзможно предварително да се предскажат последствията от едни или други управляващи решения, структурни или функционални изменения,а също така различни въздействия от страна на околната среда.
Следователно, най-важното предимство на имитационните модели на стопански системи е,че те дават възможност да се решават задачи,нерешими по друг начин,чрез извършване на експерименти с модела вместо с реалната система.
Обективна пречка за широкото използуване на имитационното моделиране в стопански системи е голямата сложност и трудоемкост на тяхното изграждане. Понякога до 90% от времето определено за изпълнението на даден проект, се заемат от изграждане на модела.
Съществено съкращаване на необходимите време, сили и средства може да се постигне само чрез висока степен на автоматизация в процеса на изграждане на имитационното моделиране в стопански системи.


==Приложение на имитационното моделиране в човешката дейност==

Имитационното моделиране е намерило приложение на практика във всички области на човешката дейност. Непрекъснато се появяват публикации за имитационни модели на най-различни по своята природа системи (имитационно моделиране на атомни реактори, химични технологии и екологични процеси и пр. 
Според нивото на моделиране системите могат да се посочат:
•	Имитационни модели на производствено-икономически системи (предприятия, складове, системи за масово обслужване, транспортни процеси, конвейерни производства и пр.) 
Като правило тези модели се използват за решаване на въпроси,свързани с рационалната организация на моделираната система, или с нейното оперативно управление. 
•	Имитационни модели на фирми и корпорации. 
•	Имитационни модели на национално ниво. 
По-голямата част от разработените модели са построени във вид на системи от едновременни уравнения, синтезирани с иконометрични методи. Значително внимание се отделя на изграждането на моделите (разработка на алгоритми и програми, подпомагащи изследователя).
•	Имитационни модели на глобално ниво.
Възможен подход е чрез обединяване на голям брой национални и регионални модели да се създаде модел на световната икономика, позволяващ да се извършват различни имитационни експерименти.


==Управленски задачи и решения на имитационното моделиране==

•	Използване на имитационно моделиране за изследователски цели (т.е. като средство за разкриване и анализ на действащите в реалната система закономерности).
•	Използването на имитационно моделиране като основа за управленски (операционни, делови, образователни) [[игри]].
•	Използване на имитационното моделиране в [[компютърната симулация]]
•	Използване на имитационно моделиране за прогнозиране на бъдещото поведение на реалната система.
•	Използването на имитационно моделиране за проектиране, или модернизация на системата.
•	Използване на имитационно моделиране като средство за предварително проиграване на управленски решения и анализ на техните последствия.
•	Използване на имитационно моделиране за оценка на влиянието на различни външни променливи, параметри и начални условия, както и на вътрешни организационни и други изменения върху поведението на системата(т.е. изследване на чувствителността на системата).
•	Използване на имитационно моделиране в планирането (за предварително проиграване и сравняване на различни варианти на плана). ==

==Вижте също:==
Урбанизационна симулация
Метод Монте Карло
Метод Монте Карло във финансите
Мрежи на Петри

==Източници:==
[1] http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D0%B5_%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5

==Външни препрадки:==	
http://www.chem.unl.edu/zeng/joy/mclab/mcintro.html 
http://proektirane.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=307:2009-03-14-14-35-42&catid=137:cat
http://reliability.sandia.gov/Manuf_Statistics/Statistical_Modeling/statistical_modeling.html