Преглед на кода на Чарлз Бабидж

[[Image:jpgbabbage.jpg|thumb|ringht|alt=carles babbge|Чарлз Бабидж]]

'''Чарлз Бабидж''' е роден (на 13 август 1791-18 октомври 1871  година) &nbsp;в&nbsp;Лондон. '''Формулира основните [[принцип на Парето|принцип]]и, които трябва да залегнат в основите на конструкцията на [[изчислителна машина]]''' от принципно нов тип. Математик, философ, изобретател, професор по математика в Кембридж, влиза в историята на [[компютър|компютрите]] с две велики изобретения, [[различаваща машина]] и [[аналитична машина]].

==Ранни години==

Чарлз Бабидж &nbsp;е роден на 13 август 1791год. в&nbsp;Лондон&nbsp;в семейството на банкери.   Поради влошено здраве той до 11-годишен  не посещавал училище а е обучаван в домът си. След това се записва в едно от най-добрите частни училища на Англия, където &nbsp;веднага бил впечатлен от богатата библиотека, впечатляваики го математическите науки. Към тази науки той се отнасял с трепет през целия си живот. Също така бил впечатлен от изобретателите и тяхното творческо мислене. Например, попадайки на операта "Дон Жуан", адски му доскучало и само след минути напуснал залата, за &nbsp;да погледне как е устроен механизмът на сцената.

[[Image:jpg1babbage.jpg|thumb| left |alt=carles babbge|Чарлз Бабидж]]

==Принципна характеристика==

В началото на 19 век Бабидж формулира основните [[принцип]]и, които трябва да залегнат в основите на конструкцията на [[изчислителна машина]] от принципно нов тип. В машината трябва да има "склад" за съхраняване на цифрова информация /в съвременните компютри това е запомнящото устройство.В машината трябва да има устройство, осъществяващо операции над числа, извлечени от "склада". Бабидж наричал това устройство "мелница" / в съвременните компютри това е аритметическото устройство/. В машината трябва да има устройство за [[управление]] на последователността на [[изпълнение]] на операциите, предаването на числа от "склада" към "мелницата" и обратно, т.е. устройство за [[управление]]. В машината трябва да има устройство за въвеждане на изходни данни и показване на [[резултат]]и, т.е. устройство за вход-изход.

Тези изходни [[принцип]]и, формулирани преди повече от 150 години, изцяло са реализирани в съвременните електронно-изчислителни машини, но за 19-ти век те се оказват преждевременни. Бабидж&nbsp;&nbsp;прави [[опит]] да създаде машина от такъв тип на основата на механическия аритмометър, но нейната конструкция се оказала много скъпа, и работата по изработката на действаща машина така и не успяла да приключи.

===Различаващата машина===

"Различаващата машина" е решавала полиномни уравнение по [[метод]]а на разликите. Бабидж работи върху нея в продължение на десет години, като идеята му е била да бъде напълно автоматична, задвижвана с пара и дори да печата резултатите на хартия. За жалост този проект не е реализиран, защото професора изоставя идеята и се захваща с още по-впечатляващ [[проект]].

[[Image:jpg3babbage.jpg|thumb| left |Различаваща машина]]

==Аналитична машина==

В епохата, когато параходите и паровозите все още се считали за многообещаваща новина, Чарлз Бабидж &nbsp;решил да избави хората от тормоза на рутинните [[изчисление|изчисления]].
През 1834 година конструкторът за първи път в света замислил създаването на механично устройство, способно не просто да сумира, но и да [[управление|управлява]] хода на собствената си работа, в зависимости от заложена [[програма]] и резултатите от междинните изчисления!

Прародителят на IBM бил наречен "[[Аналитична машина]]". Бабидж измислил всички основни части, които сега съставят [[компютър]]а: [[памет]] за съхраняване на числата, аритметическо устройство, механизъм, [[управляващ]] последователността на операциите, устроиства за вход и изход на данните. Преди него никой дори &nbsp;не бил [[опит]]ал да създаде истински универсален изчислител. Ако такава аналитична машина би била завършена , то  по оценката на Бабидж, за събиране и изваждане ще са необходими 2 секунди , а за умножение и деление – 1 минута.

Бабидж бил готов и на най-екзотичните авантюри, за да намери средства за построяване на "[[аналитична машина|Аналитичната машина]]". &nbsp;&nbsp;Чак след смъртта на Бабидж неговият син Хенри &nbsp;успял да построи по чертежите на баща си централния възел на "[[аналитична машина|Аналитичната машина]]" - аритметическото [[устройство]], което през 1888 година изчислявало произведението на числото "пи" с естествените числа от 1 до 32 с точност до 29 знака! Машината на Бабидж се оказала работоспособна, но Чарлз така и не видял това.

[[Image:jpg4babbage.jpg|thumb|ringht|Аналитична машина]]

==Програмна част ==
[[Image:jpg5babbage.jpg|thumb| left |Ада Лъвлейс]]
Последователността на изчисленията в машината на Бабидж се определяла от перфокарти с програма. А първият в света програмист станала лейди Ада Лъвлейс. Дъщеря на Джордж Байрон - тя проявявала несравнимо по-голям интерес към математиката, отколкото към поезията.Ада била позната с много учени от онова време, те често &nbsp;й гостували у дома, а &nbsp;тя била активен участник в научните спорове.

Бабидж "заразил" Ада с идеята за създаване на програмируема [[изчислителна машина]], и тя съставила няколко програми за нея. Те така и не могли да бъдат използвани, но затова пък лейди Лавлейс &nbsp;разработила всички основни принципи на [[програмиране]]то, използвани и до днес. На нейно име даже бил наречен един от компютърните езици - ‘[[АДА]]’.

Всъщност гледката, изникваща във въображението ми, не е най-важното - най-важната идея, която проф. Бабидж представя пред света, е перфокартата като входно устройство. Точно тези перфокарти, използвани от Херман Холерит стават причина за основаването на Tabulating Machine Co. станала известна по-късно под името IBM, чието място в историята на персоналния [[компютър]] предстои да разберем.



==Вижте още ==

*[[Бит]]
*[[Машина]]
*[[Школа на научното управление]]
*[[Изкуствен интелект]]
*[[Франк и Лилиян Джилбърт]]
*[[Фредерик Тейлър]]
*[[Управленски школи]]
*[[Мрежа]]
*[[Интернет]]
*[[Комуникация]]

==Източници==

*Списание на БАН / JOURNAL OF THE BULGARIAN ACADEMY OF SCIENCES 
*Charles Babbage: Pioneer of the Computer
*The ninth Bridgewater treatise, a fragment
*An elementary treatise on the differential and integral calculus

==Външни препратки==

*[http://www.slideshare.net/sarnichka/ss-9615211 Устройство на компютъра]
*[https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:xLt958-KyXkJ:www.naval-acad.bg/MEremieva/Windows%2520XP1.doc+&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESjfInKbrXm363O13W1-zQyGfaLWfdKyJ9QjMAtoGoEzOuDKF4HYYJ-IQy_yyNxYEdMh_puPgbsO21n7u6Mah9y-7Bz2aFK2rbGGSrmvocXu9p2KV4R4V-EfRGSBEZ6PZK5HCaHN&sig=AHIEtbTgl-MRtrX3ZrPGeIYKLi9qlkdnWg Кратко ръководство за Уиндоус ХР]
*[http://windows.microsoft.com/bg-BG/windows7/Add-a-Bluetooth-enabled-device-to-your-computer Добавяне на Bluetooth]
*[http://pchelp.cablebg.net/Tutorials/Comp_gram/El_school/Hardware.htm Хардуер]
*[http://www.phys.uni-sofia.bg/~burova/index1.htm Локална мрежа]
*[http://www.virusdefence.org/computer-viruses-types-and-definitions-page-1.html Компютърни вируси]

[[category:Кибернетика]]