Преглед на кода на Управление на риска

'''Управление на риска '''или '''риск-мениджмънт''' е процес, базиран на икономическото и организационно-управленското съдържание на понятията “[[риск]]”, “[[мениджмънт]]” и “[[предприемачество|предприемач]]”. Според различните икономически възприятия за понятието “риск”, същността на тази [[управленска функция]] би могла да бъде ориентирана в различни (понякога и противоположни) насоки. От гледна точка на риска като възможност, неговото управление следва да бъде насочено към методи, максимизиращи очаквания положителен резултат от наличните потенциални възможности или увеличаване на [[вероятност|вероятността]] за неговото получаване (оптимистичен подход). От гледна точка на риска като опасност следва да се прилагат методи за намаляване на потенциалния размер на загубите или вероятността за възникването на такива (песимистичен подход). Разглеждайки риска като [[неопределеност]] следва да се търси минимизиране на отклоненията от очакваното равнище на потенциалните бъдещи [[резултат]]и. Ефективното [[управление]] на риска предполага комплексно разглеждане на всеки негов аспект, което детерминира и основните функции в този процес:

* Активна – насочена към постигането на очакваните положителни резултати, увеличаване вероятността за успех и намаляване на вероятността за неуспех, заложена в принципите на функциониране на финансово-инвестиционните стопански единици (дружества, дилъри или брокери), генериращи [[Борси|борсови]] [[Печалба|печалби]] на базата на така наречения “спекулативен” риск;
* Пасивна – насочена към предотвратяването на потенциални загуби, чрез редуциране на неблагоприятните въздействия на негативни [[Външен фактор|външни фактори]], което е заложено и в основата на [[Управленска политика|управленската политика]] за оптимално функциониране на [[Организация|организациите]];
* Балансираща – ориентирана към осигуряването на минимални разлики между фактически и очаквани резултати с цел [[оптимизация]] на крайния [[финасов резултат]].

От гледна точка на времевия хоризонт на управлението на риска могат да се разграничат три аспекта на процеса:

* [[Оперативно управление]] - краткосрочен аспект, свързан с конкретна [[рискова ситуация]];
* [[Тактическо управление]] – средносрочен аспект, ориентирано към намаляване степента на неопределеност в дейността, т.е. осигуряване на минимални отклонения от планираните резултати;
* [[Стратегическо упрваление]] – активно управление в дългосрочен аспект, свързано предимно с очакваните положителни резултати в резултат от поемането на умерени рискове, непоставящи под заплаха дългосрочното развитие на организацията.

==Управление на риска при вземане на решение==

Независмо от различията, при наличието на рискова ситуация (с прилежащата към нея необходима [[информация]]) се налага вземане на [[управленско решение]] за избор на [[подход за управление на риска]]. Всъщност управлението на риска при вземане на решение обхваща пет фази:

# Идентифициране профила на рисковата ситуация;
# Оценка на потенциалните отклонения;
# Оценка на степента на риска, характерен за ситуацията;
# Индивидуална (субективна) оценка на степента на риска от страна на вземащия решението (тук се отчита влиянието на комплекса от детерминанти формиращи индивидуалното рисково поведение на предприемача);
# Избор на подход за управление на риска.

==Подходи за управление на риска==

Могат да се разграничат четири общи подхода за управление на риска:

# Избягване на риска – отбягване на всякави рискови начинания или пасивно изчакване на по-благоприятни моменти за оценка на ситуацията;
# Външен трансфер на риска – прехвърляне на риска върху субекти, разполагащи с по-добри възможности за минимизиране на потенциалните загуби (типичен пример са така наречените “[[джойнт-венчър]]” дружества ([[Joint Venture]]);
# Вътрешен трансфер на риска – чрез [[диверсификация]] или разпределяне на рисковете във времето;
# Поемане на риска.

==Стртегии в управлението на риска==

Основавайки се на надеждно [[прогнозиране]], основните принципи, които следва всяка [[стратегия]] в риск-мениджмънта са:

* Максимална [[печалба]] – избор на рисков вариант с очакван максимален резултат при равни други условия;
* Максимална вероятност на очаквания резултат – избор на варианта с най-висока вероятност за реализация при равни други условия;
* Минимални колебания в очакваните резултати – избор на вариант с най-ниска степен на вариация на възможната печалба при равни други условия;
* Оптимално съчетание между печалба и риск – избор на вариант осигуряващ неприемливи нива на риска при осигуряване на възможно най-висок резултат.

На тази база се класифицират “чистите” стратегии “максимакс” (оптимистични – осигуряващи максималния възможен резултат), “максимин” (максимален сред минималните резултат) и “минимакс” (минимален измежду максималните резултат), залягащи в основата на критериите за вземане на решение в условията на риск и неопределност.

==Критерии за вземане на решения в условията на риск и неопределеност==

* [[Критерий на абсолютния оптимизъм]] – избор на варианта с максимален възможен резултат(максимакс);
* [[Критерий на Валд]] – избор на варианта с максимален резултат измежду минималните възможни(максимин);
* [[Критерий на Савидж]] - избор на варианта осигуряващ минимална стойност на пропуснатите ползи;
* [[Критерий на Хурвиц]] – избор на варианта с максимална осреднена стойност измежду най-ниската и най-високата възможна;
* [[Критерий на Лаплас]] – избор на варианта с максимална осреднена стойност измежду всички възможни.

Широко използван е и методът “[[дърво на решенията]]”, който, използвайки [[очакваните стойности]] на резултата, представя възможните решения в графичен вид за разлика от горепосочените критерии, които ползват табличен формат на данните. Друг полезен модел за вземане на решение в условията на риск е [[Маржинален анализ|маржиналния анализ]], свързан с критерия на оптималния запас, който се основава на сравнението между изменението в очаквания резултат при единица изменение на складовата наличност от дадено количествено измерим ресурс. За по-точна оценка на вероятностите при вземане на решение се използва и така наречения “[[апостериорен анализ]]”, базиран на възможността за преоценка на априорните вероятности по [[правилото на Байес]]. За още по-ефективно управление на риска се използват и [[Симулационен модел|симулационни модели]], възпроизвеждащи изкуствено характеристиките на [[Външна среда|външната среда]]. Популярен метод за такъв тип [[симулация]] е [[Метод Монте Карло|методът “Монте Карло”]], базиран на генерирането на [[Случайна извадка|случайни извадки]] от стойностни променливи с [[Вероятностно разпределение|вероятностни разпределения]].

==Източници==

# ''Александрова, М.,'' “Управленски решения и риск”, изд. Авангард Прима, София, 2009; ''ISBN 978-954-323-606-0''
# ''Марчев, А., Мирчев, М., Шереметов, Г., Марчев-младши, А.,'' Курс лекции и семинарни занимания “Основи на управлениетo I и II”, УННС, София, 2009-2010
# ''Александрова, М., Марчев-младши, А., ''Курс лекции и семинарни занимания “Управленски решения и риск”, УННС, София, 2010

[[category:Управленски решения и риск]]