Преглед на кода на Управленска решетка на Блейк и Моутън

[[file:lider6.jpg]]
Диференциацията на стила на ръководство от университета в Охаио се възприема като положителен етап в теоретичните изследвания на лидерството. Тази концепция по-късно е била модифицирана от учените Блейк и Моутън, което е началото на третия етап на поведенческия подход на изследване на лидерството.

Тези учени разработват така наречената управленска решетка като включват пет основни стила на ръководство. На вертикалната ос на тях ранжират „грижата за човека" със скала от 1 до 9, а на хоризонталната ос със същата скала от 1 до 9 е ранжирана „грижата за производството".

Мениджърската решетка „измерва" грижата на мениджъра за хората и грижата за задачите, като едновременно с това отразява двуизмерността на природата на лидерството. Учените Блейк и Моутън разглеждат мениджърските стилове с помощта на мрежа с нанесени квадрати 9 x 9, представляваща двумерен анализ на мениджърското поведение. (Двата основни интереса на мениджъра са: интерес към производството и интерес към хората). Управленската матрица е получена от пресичането на двете измерения и илюстрира лидерския стил в двуизмерна координатна система. Това е рамка с пет лидерски стила, които могат да се използват при усъвършенстване на мениджмънта на всяка фирма.

Първият стил наречен “Дом на отдих” се характеризира с минимум усилия за изпълнение на производствените задачи и с подчертан стремеж към съхранение на трудовата заетост. Това поведение е съпровождано с неефективно производство - персоналът е апатичен, безразличен към целите и стратегията на фирмата. Трудно се постигат стабилни междуличностни отношения, а конфликтите са неизбежни. В условията на непрекъснато засилваща се конкуренция фирма, която прилага този стил, губи пазарни позиции, фалира.

Вторият стил е “Управление на задълженията”. На него са присъщи максимални усилия за изпълнениe на задачите и минимална намеса в човешките отношения, т.е e ориентиран към задачите. Усилията на мениджъра приоритетно са съсредоточени към производствените фактори.

За третия стил “Провинциален мениджмънт (клубно управление)” са специфични подчертано внимание към сътрудниците, минимални усилия към производството. Мениджърът създава и поддържа развитието на междуличностните отношения и трудовата мотивация.

Четвъртият стил “Междуличностнсжуправление” или „Средата на пътя". На него е присъща умерена загриженост както за подчинените, така и за производството, т.е. изпълнението на производствената задача се балансира с грижи за човешките отношения.

Петият стил “Управленски екип” или “Групово управление”, отъждествяван с демократичния стил, се проявява с подчертана съпричастност и лоялност към целите и стратегията на фирмата. Мениджърът е загрижен във висока степен както от производството, така и от човешките отношения.
*[[Модели на лидерство]]
*[[Система за лидерството на Ренсис Лайкерт]]
*[[Теория за трите стила на лидерство]]
*[[Двуфакторна теория на лидерството]]
*[[Видове лидери]]
*[[Лидерски стилове]]
*[[Лидерски качества]]
*[[Лидер]]
*[[Лидерско поведение според системата на стимулиране]]